Череша с алени сърца ♥ Станислав СТРАТИЕВ
Нашата череша, Станьо Стаматов (1887-1963)
Преди години, когато бях дребен, на нашата улица живееше един Човек, който в никакъв случай не лъжеше. Неговата къща беше дребна, боядисана в зелено, и в нея живееше единствено той.
В двора имаше череша, която цъфтеше с бели цветове и единствена от всички череши в квартала оставаше непокътната, когато зрееше.
Човекът имаше и огромен червен петел. Той спеше на черешата и напролет изглеждаше, че отрупаната с бял цвят череша има огромно алено сърце.
Цялата улица познаваше този Човек, който кръщаваше децата на всички и на сватбите седеше постоянно в средата на трапезата.
Единствената стая на къщата му беше цялостна с картини – бели скали и жълти цветове, сребристи риби, безмълвни лодки, изтеглени надалеч на брега, лицето на Атанас Лудия…
Улицата доста го почиташе, а ние, децата, за какво не отиде в цирка да се демонстрира като оня, който тежи триста кг и от панталоните му може да се направи корабно платно.
– Насам, народе! Големият атракцион, невъобразим номер, уникален – Човек, който никога не лъже!!!
Вечер, когато слънцето си отиваше и всичко ставаше неразбираемо в алената мъгла, той сядаше в двора и говореше с петела. За какво говореха двамата, никой не знаеше. Само един път чухме по какъв начин той попита петела:
– Е, какво ще кажеш? Какво ще кажеш на това?
Петел, Христо Тодоров Данов (1877-1937)
Един ден петелът изчезна. Когато индивидът се прибра вечерта и го потърси, на черешата го нямаше. Човекът, който в никакъв случай не лъжеше, претърси двора, само че не го откри. Тогава седна отново на остарялото си място и се загледа в звездите.
Когато хората от улицата схванаха, че петела го няма, започнаха да мислят кой ли го е откраднал. Ясно беше, че не е човек от нашата улица. Но пък можеше да бъде и от нашата и това най-вече тревожеше хората.
– Просто се е изгубил някъде – споделяше им Човекът. – Не се безпокойте толкоз за един петел.
Но улицата непривично стихна и от другите й краища ревнаха деца. Бащите, които ги биеха, не знаеха за какво го вършат, само че усещаха, че нещо би трябвало да се направи.
Нощта, която настъпи след това, беше тъмна, нямаше ни месец, ни звезди, несъмнено някой ги беше откраднал и тях.
Не се чуваха виковете на децата, които всяка вечер играеха на „ стражари и апаши “ или прикрепяха котки към тенекии.
Братята чехлари не пуснаха грамофона с циганските песни, а Кольо Бръснаря не излезе отново на средата на улицата по пижама и по чехли, направени от двамата братя, и не ги руга както постоянно, че по цяла нощ въртят грамофона. Той постоя малко на улицата до вратата, погледна към двора на братята, ослуша се и като въздъхна със страдание, се прибра у дома. Той обичаше циганските песни.
На другия ден съседите отляво занесоха на Човека един червен петел и споделиха, че са го намерили в техния двор при кокошките.
Човекът сподели, че не е неговият петел, само че те го уверяваха, че е неговият, единствено бил малко променен, тъй като бил прокиснал една нощ измежду кокошки.
– И ти да престоиш една нощ при кокошки – споделиха те, – след това няма да можем да те познаем.
Оставиха петела и таман си тръгваха, съседите отдясно донесоха още един червен петел и споделиха, че бил се качил на тяхната черница.
– Стои на черницата и яде черници – обясняваха те. – Но когато се наяде, доста натежа и ние го хванахме.
– Бягаше, бягаше – викаха още от вратата двамата братя, които правеха чехли, – но не може да избяга! На нас заек не може да ни избяга, та твоят петел ли!…
До вечерта в двора на Човека, който в никакъв случай не лъжеше, където имаше единствено една череша, се събраха единайсет петела.
Големи, червени и значими.
Хората ги качиха всичките на черешата и черешата стана с единайсет огромни алени сърца.
Вечерта мъжете отидоха да пият бира при бай Милан по случай завръщането на петела и всеки претендираше, че същинския петел е точно този, който е отнесъл той.
А на другата вечер петелът на Човека, който в никакъв случай не лъжеше, се върна. Щастлив, Човекът стоеше на двора и връщаше назад петлите на хората от улицата.
Всички се радваха, че петелът се е намерил.
Само аз не знаех какво да мисля за Човека, който в никакъв случай не лъжеше, тъй като сутринта го бях видял да купува от пазара един огромен червен петел.
Но не мислих дълго, тъй като трябваше да вървим да берем череши от двора на железничаря.
Когато се връщахме с виолетови лица от черешите, Човекът седеше на двора и говореше с петела, на улицата гърмяха цигански песни, а Кольо Бръснаря беше излязъл на средата на улицата по пижама и чехли и ругаеше двамата братя чехлари, които по цяла нощ въртят грамофона.
Станислав Стратиев
Картини: Аукционна Къща Виктория, заглавна ~ Ранна пролет, Никола Аръшев (1895-1984)
