Каква щеше да бъде България без комунизма?
Населението
Към 1945-та година, популацията на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с към 11,1 милиона население, тъй че не друго, а математиката приказва, че при развиване като гръцкото, България в този момент трябваше да е… над 10 милиона.
Някои хора ще кажат – „ Именно, нали България е била 9 милиона през 1990-та, само че демокрацията ни лиши доста! “.
Ако се върнем до 1990-та година, обаче, виждаме следното:
След 45 години в затворена клетка, България бленува за 9-милионния си жител, до момента в който Гърция, със свободно мигриращо население, към този момент разполага с 10,2 милиона.
Това демонстрира недвусмислено – още през тези 45 години капиталистическа Гърция „ дръпва “ демографски на Народна република България.
Всъщност, това не е изненада за никой статистик – намаляването на естествения приръст е непрекъснато събитие у нас след края на 40-те години на XX век и съответствува с колективизацията/отнемането на земеделските стопанства и предприятия в страната.
За този развой се споделя още в есето на Георги Марков от 1972-ра година „ Ще изчезне ли българският народ? “, а през 80-те години към този момент се вижда напълно отчетливо.
Популярността на България
45 години на Запад царува осведомително затъмнение по отношение на изолираната комунистическа България. В същото време, отворена към света, Гърция интензивно търгува и се промотира.
Резултатът от това е, че през днешния ден всеки в Америка знае какво е гръцки гирос, “да отидем на гръцки ресторант” е известна фраза, а киселото мляко за необятния американски пазар е известно като “гръцки йогурт “ – съществено антипостижение за нас, в случай, че млякото се закисва с бактериум булгарикус…
И по какъв начин да е другояче, когато, в този интервал на бурно развиване на малкия екран и медиите, продуктите на нашата просвета и индустрия не се популяризират отвън Желязната завеса. В същото време – кой по света не е чувал за “Зорба гъркът” от 1964-та, кой не знае сиртакито?…
В момента туристическият поток към България се усилва със стотици хиляди души всяка година. А какъв брой ли по-голям щеше да е, в случай че България беше членка на Европейски Съюз от 1981-ва година, както Гърция?
Колко повече самолетни компании щяха да летят до нас през 80-те и 90-те? Колко повече щяхме да сме се наложили като туристическа дестинация?…
Вместо това, Народна република България изнася най-вече оръжие, за „ братските “ Куба, Виетнам, Афганистан, Етиопия, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола, Ирак, Йемен и други, посредством което оръжие и до ден сегашен се правят терористични атентати и за голяма част от което в никакъв случай не получаваме пари…
Макроикономика
Брутният вътрешен артикул на следкризисна Гърция в този момент е 224 милиарда $, а този на България – 66 милиарда, като през комунизма той е още по-малък. Една 10-милионна България с развиван още от Възраждането непрестанен капитализъм евентуално нямаше да изостава доста от Гърция по мярка на стопанската система.
Предприятия и технологии
През втората половина на 40-те години в България се случва един от най-тъмните процеси в новата ни история – всеобща насилствена национализация.
На притежателите на дребни, междинни и огромни предприятия – заводи, фабрики, цехове, хранилища, работилници, банки, застрахователни сдружения и така нататък се оповестява, че би трябвало да предадат собствеността си на властта на “Отечествения фронт” и да заемат позиция на подчинени в личните си сдружения. Много от тях изчезват безследно откакто отхвърлят.
Под новото некадърно ръководство и с спирането на каналите за импорт и експорт, доста от национализираните производства последователно угасват.
Показателен е образецът с компанията за произвеждане на цимент “Гранитоид”, която преди 9-ти септември е една от най-големите компании на Балканите и разполага с капитал от 750 000 000 лв., само че бива дефинитивно ликвидирана през 1947-ма година, един от заводите и е преименуван на „ Държавен цех Васил Коларов “, а административната постройка на бул. Ситняково 23 в София е дадена на държавна организация за геоложки изследвания.
За съпоставяне, една от най-големите компании в днешна Гърция е „ Титан Цимент “. За нея можем да прочетем следното: „ Гръцко дружество за произвеждане на цимент и други строителни материали със седалище в Атина.
Основано през 1902 година от Николаос Канелопулос, през 2014 година то има 13 циментови завода в Гърция, Югоизточна Европа, Близкия Изток и Съединените щати “…
Примерите, които си заслужава да се посочат, не стопират дотук. Същите проблеми със промяна на управлението и прекъсване на доставките съумяват да убият Държавната аеропланна работилница, която преди 9-ти септември създава стотици самолети.
До 1944-та година, у нас смайващо добре развито е и производството на радиоапарати. Сайтът www.sandacite.bg разкрива над 20 български марки радиа от това време.
Най-интересна е историята на марката „ Бралт “ (Братя Алтимирови) от Русе, която се създава серийно и е най-продаваната в страната в навечерието на Втората международна война, само че след 9-ти септември всичко съградено от създателя и, Сава Алтимиров, е отнето от новата власт, а самият той е заставен да поправя радиоапарати до края на дните си. Целият роман на сина му можете да прочетете тук
Много други предприятия, като АД “Каолин”, ВМЗ Сопот, “Кремона” – Казанлък, Сегашният цех “Арсенал” в Казанлък, шоколади “Своге” и така нататък и тъй наречените са “предрешени” представители на Царство България. БДЖ, БНР и “Български пощи” също са развити преди 1944-та.
В светлината на това, умерено можем да кажем, че без комунизма България щеше да има развити компании и предприятия с непрекъснати към този момент вековни обичаи, щеше да има занаяти и бутикови магазини, в които концепциите са се предавали от татко на наследник. Те щяха да са сполучливо наложени на западните пазари, само че и на вътрешния, вместо доста от вносните артикули.
Тук, също, добър образец са гръцките банки опериращи сега у нас. Те са имали над столетие да се развиват, до момента в който българските банки от началото на 20-ти век, несъмнено, в границите на няколко години след 9-ти септември са закрити.
Инфраструктурата
Нека бъдем почтени – към 1944-та година никоя европейска страна от нашия диаметър не може да се похвали с магистрални пътища в настоящия смисъл на понятието.
Лесно, обаче, можем да създадем съпоставяне с издигнатите през ръководството на Тодор Живков 273 км автомагистрали и издигнатите за същото време в Белгия и Австрия надлежно 1566 и към 1100 км автомагистрали. За Франция, пък, статистиката е следната: 70.4 км издигнати към 1956-та година и 6824 км към 1990-та. – Факт е, че капиталистическите страни строят в пъти повече:
Като умозаключение, цялата магистрална мрежа на България щеше към този момент да е построена и Северна и Южна България да са добре свързани. Също толкоз развито щеше да е ситуацията и с влаковете. – Нека отново припомня, че България по всяка възможност щеше да е влезнала в Европейски Съюз през 1981-ва година, дружно с Гърция. А, да – Гърция! Гърция сега разполага с 2500 км приключена магистрална мрежа, точно с помощта на ранното си влизане в Европейски Съюз.
Войската
За боеспособността на армията на Царство България няма потребност да се приказва – военните ѝ триумфи приказват сами. Знаем, че е имало голям брой казарми, школи за офицери и лично произвеждане на муниции. Знаем, че по време на война е била способна да активизира от половин до 1 милион души. Нека поговорим какво щеше да се случи с нея в случай че не беше пристигнал комунизмът.
Към 1944-та година, Царство България си служи с военна техника закупена от чужбина, в задоволителни количества. Например, изтребители Месершмит и танкове Шкода.
Спокойно можем да предвиждаме, че България в следствие щеше да влезе в НАТО и, тъкмо като Гърция, да купува оръжие от всевъзможни източници – да вземем за пример немски танкове “Тигър”, американски изтребители F-16, френски изтребители “Мираж”, а за какво не и български образователни самолети…
Армията ни към 2019-та година щеше да е напълно аналогична на гръцката, която разполага с близо 200 изтребителя, 1913 танка, 4209 бронирани машини и 4840 артилерийски единици. Всичко с помощта на мощната стопанска система.
Култура и родолюбие
Преди 9-ти септември в учебните заведения необятно се е изучавал старобългарски език, тъкмо както в модерна Гърция продължава да е на респект старогръцкият. Правописът и правоговорът са вземали поради македонския акцент. Благодарение на това, писмеността ни е била неповторима и елементарно разпознаваема, сходно на гръцката, поради буквите ѣ и ѫ. След правописната промяна от 1945-та година, тя е превърната просто в орязана версия на съветската.
Интересен е документът от 6-ти ноември 1944-та година, с който се отстранява условието за учебен ценз за постовете кмет, заместник-кмет, кметски наместници, регионален шеф, шеф на националната милиция и други, подписан от министърът на вътрешните работи Антон Югов, по-късно министър-председател.
Същият този Антон Югов, който, доста типично за дейците на Българска комунистическа партия от този интервал, се нанася в заможната къща на сполучлив банкер на ул. Хан Крум 31 в София, откакто последният е пратен за 5 години в Белене, а фамилията му – изселено.
Нека най-малко да споменем и кой е банкерът. Това е Марко Рясков – финансист, шеф на Българска народна банка и министър на финансите през 30-те години на предишния век. Рясков е учил в Белгия и Германия, вкарва ипотечното кредитиране в България, дълготраен шеф на Българска кредитна банка, взел участие е в спасяването на евреите.
След 1990-та година точно потомците на партийци като Югов се трансформират в познатите ни „ мутри “ – хора, които, при междинна заплата от няколко $ в страната, се возят на скъпи вносни коли и си провеждат балове в първокласни хотели… Откъде тези пари, когато до през вчерашния ден всичко е било национална благосъстоятелност? Но да се върнем на миналото…
В царска България, по фасадите на публичните здания са могли да бъдат видени в някои случаи и по десетки български флагове. Питейните заведения са носили имена от сорта на “Македония” и “Свободна България”.
След 9-ти септември, българите отвън границите на България остават изцяло откъснати и забравени. Включително цели генерации от някогашните български селища в Северна Гърция, които в никакъв случай повече няма да чуят българска тирада извън. Едва ли това трогва някого от властта, преименувала град Варна на Сталин за цели 7 години и принудително отлъчила Македония. Тяхната агитация не се стопира пред никакви граници:
Засега никой не е слагал петолъчка на Партенона в Атина…
Автор: Пламен Петров, conservative.bg
Към 1945-та година, популацията на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с към 11,1 милиона население, тъй че не друго, а математиката приказва, че при развиване като гръцкото, България в този момент трябваше да е… над 10 милиона.
Някои хора ще кажат – „ Именно, нали България е била 9 милиона през 1990-та, само че демокрацията ни лиши доста! “.
Ако се върнем до 1990-та година, обаче, виждаме следното:
След 45 години в затворена клетка, България бленува за 9-милионния си жител, до момента в който Гърция, със свободно мигриращо население, към този момент разполага с 10,2 милиона.
Това демонстрира недвусмислено – още през тези 45 години капиталистическа Гърция „ дръпва “ демографски на Народна република България.
Всъщност, това не е изненада за никой статистик – намаляването на естествения приръст е непрекъснато събитие у нас след края на 40-те години на XX век и съответствува с колективизацията/отнемането на земеделските стопанства и предприятия в страната.
За този развой се споделя още в есето на Георги Марков от 1972-ра година „ Ще изчезне ли българският народ? “, а през 80-те години към този момент се вижда напълно отчетливо.
Популярността на България
45 години на Запад царува осведомително затъмнение по отношение на изолираната комунистическа България. В същото време, отворена към света, Гърция интензивно търгува и се промотира.
Резултатът от това е, че през днешния ден всеки в Америка знае какво е гръцки гирос, “да отидем на гръцки ресторант” е известна фраза, а киселото мляко за необятния американски пазар е известно като “гръцки йогурт “ – съществено антипостижение за нас, в случай, че млякото се закисва с бактериум булгарикус…
И по какъв начин да е другояче, когато, в този интервал на бурно развиване на малкия екран и медиите, продуктите на нашата просвета и индустрия не се популяризират отвън Желязната завеса. В същото време – кой по света не е чувал за “Зорба гъркът” от 1964-та, кой не знае сиртакито?…
В момента туристическият поток към България се усилва със стотици хиляди души всяка година. А какъв брой ли по-голям щеше да е, в случай че България беше членка на Европейски Съюз от 1981-ва година, както Гърция?
Колко повече самолетни компании щяха да летят до нас през 80-те и 90-те? Колко повече щяхме да сме се наложили като туристическа дестинация?…
Вместо това, Народна република България изнася най-вече оръжие, за „ братските “ Куба, Виетнам, Афганистан, Етиопия, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола, Ирак, Йемен и други, посредством което оръжие и до ден сегашен се правят терористични атентати и за голяма част от което в никакъв случай не получаваме пари…
Макроикономика
Брутният вътрешен артикул на следкризисна Гърция в този момент е 224 милиарда $, а този на България – 66 милиарда, като през комунизма той е още по-малък. Една 10-милионна България с развиван още от Възраждането непрестанен капитализъм евентуално нямаше да изостава доста от Гърция по мярка на стопанската система.
Предприятия и технологии
През втората половина на 40-те години в България се случва един от най-тъмните процеси в новата ни история – всеобща насилствена национализация.
На притежателите на дребни, междинни и огромни предприятия – заводи, фабрики, цехове, хранилища, работилници, банки, застрахователни сдружения и така нататък се оповестява, че би трябвало да предадат собствеността си на властта на “Отечествения фронт” и да заемат позиция на подчинени в личните си сдружения. Много от тях изчезват безследно откакто отхвърлят.
Под новото некадърно ръководство и с спирането на каналите за импорт и експорт, доста от национализираните производства последователно угасват.
Показателен е образецът с компанията за произвеждане на цимент “Гранитоид”, която преди 9-ти септември е една от най-големите компании на Балканите и разполага с капитал от 750 000 000 лв., само че бива дефинитивно ликвидирана през 1947-ма година, един от заводите и е преименуван на „ Държавен цех Васил Коларов “, а административната постройка на бул. Ситняково 23 в София е дадена на държавна организация за геоложки изследвания.
За съпоставяне, една от най-големите компании в днешна Гърция е „ Титан Цимент “. За нея можем да прочетем следното: „ Гръцко дружество за произвеждане на цимент и други строителни материали със седалище в Атина.
Основано през 1902 година от Николаос Канелопулос, през 2014 година то има 13 циментови завода в Гърция, Югоизточна Европа, Близкия Изток и Съединените щати “…
Примерите, които си заслужава да се посочат, не стопират дотук. Същите проблеми със промяна на управлението и прекъсване на доставките съумяват да убият Държавната аеропланна работилница, която преди 9-ти септември създава стотици самолети.
До 1944-та година, у нас смайващо добре развито е и производството на радиоапарати. Сайтът www.sandacite.bg разкрива над 20 български марки радиа от това време.
Най-интересна е историята на марката „ Бралт “ (Братя Алтимирови) от Русе, която се създава серийно и е най-продаваната в страната в навечерието на Втората международна война, само че след 9-ти септември всичко съградено от създателя и, Сава Алтимиров, е отнето от новата власт, а самият той е заставен да поправя радиоапарати до края на дните си. Целият роман на сина му можете да прочетете тук
Много други предприятия, като АД “Каолин”, ВМЗ Сопот, “Кремона” – Казанлък, Сегашният цех “Арсенал” в Казанлък, шоколади “Своге” и така нататък и тъй наречените са “предрешени” представители на Царство България. БДЖ, БНР и “Български пощи” също са развити преди 1944-та.
В светлината на това, умерено можем да кажем, че без комунизма България щеше да има развити компании и предприятия с непрекъснати към този момент вековни обичаи, щеше да има занаяти и бутикови магазини, в които концепциите са се предавали от татко на наследник. Те щяха да са сполучливо наложени на западните пазари, само че и на вътрешния, вместо доста от вносните артикули.
Тук, също, добър образец са гръцките банки опериращи сега у нас. Те са имали над столетие да се развиват, до момента в който българските банки от началото на 20-ти век, несъмнено, в границите на няколко години след 9-ти септември са закрити.
Инфраструктурата
Нека бъдем почтени – към 1944-та година никоя европейска страна от нашия диаметър не може да се похвали с магистрални пътища в настоящия смисъл на понятието.
Лесно, обаче, можем да създадем съпоставяне с издигнатите през ръководството на Тодор Живков 273 км автомагистрали и издигнатите за същото време в Белгия и Австрия надлежно 1566 и към 1100 км автомагистрали. За Франция, пък, статистиката е следната: 70.4 км издигнати към 1956-та година и 6824 км към 1990-та. – Факт е, че капиталистическите страни строят в пъти повече:
Като умозаключение, цялата магистрална мрежа на България щеше към този момент да е построена и Северна и Южна България да са добре свързани. Също толкоз развито щеше да е ситуацията и с влаковете. – Нека отново припомня, че България по всяка възможност щеше да е влезнала в Европейски Съюз през 1981-ва година, дружно с Гърция. А, да – Гърция! Гърция сега разполага с 2500 км приключена магистрална мрежа, точно с помощта на ранното си влизане в Европейски Съюз.
Войската
За боеспособността на армията на Царство България няма потребност да се приказва – военните ѝ триумфи приказват сами. Знаем, че е имало голям брой казарми, школи за офицери и лично произвеждане на муниции. Знаем, че по време на война е била способна да активизира от половин до 1 милион души. Нека поговорим какво щеше да се случи с нея в случай че не беше пристигнал комунизмът.
Към 1944-та година, Царство България си служи с военна техника закупена от чужбина, в задоволителни количества. Например, изтребители Месершмит и танкове Шкода.
Спокойно можем да предвиждаме, че България в следствие щеше да влезе в НАТО и, тъкмо като Гърция, да купува оръжие от всевъзможни източници – да вземем за пример немски танкове “Тигър”, американски изтребители F-16, френски изтребители “Мираж”, а за какво не и български образователни самолети…
Армията ни към 2019-та година щеше да е напълно аналогична на гръцката, която разполага с близо 200 изтребителя, 1913 танка, 4209 бронирани машини и 4840 артилерийски единици. Всичко с помощта на мощната стопанска система.
Култура и родолюбие
Преди 9-ти септември в учебните заведения необятно се е изучавал старобългарски език, тъкмо както в модерна Гърция продължава да е на респект старогръцкият. Правописът и правоговорът са вземали поради македонския акцент. Благодарение на това, писмеността ни е била неповторима и елементарно разпознаваема, сходно на гръцката, поради буквите ѣ и ѫ. След правописната промяна от 1945-та година, тя е превърната просто в орязана версия на съветската.
Интересен е документът от 6-ти ноември 1944-та година, с който се отстранява условието за учебен ценз за постовете кмет, заместник-кмет, кметски наместници, регионален шеф, шеф на националната милиция и други, подписан от министърът на вътрешните работи Антон Югов, по-късно министър-председател.
Същият този Антон Югов, който, доста типично за дейците на Българска комунистическа партия от този интервал, се нанася в заможната къща на сполучлив банкер на ул. Хан Крум 31 в София, откакто последният е пратен за 5 години в Белене, а фамилията му – изселено.
Нека най-малко да споменем и кой е банкерът. Това е Марко Рясков – финансист, шеф на Българска народна банка и министър на финансите през 30-те години на предишния век. Рясков е учил в Белгия и Германия, вкарва ипотечното кредитиране в България, дълготраен шеф на Българска кредитна банка, взел участие е в спасяването на евреите.
След 1990-та година точно потомците на партийци като Югов се трансформират в познатите ни „ мутри “ – хора, които, при междинна заплата от няколко $ в страната, се возят на скъпи вносни коли и си провеждат балове в първокласни хотели… Откъде тези пари, когато до през вчерашния ден всичко е било национална благосъстоятелност? Но да се върнем на миналото…
В царска България, по фасадите на публичните здания са могли да бъдат видени в някои случаи и по десетки български флагове. Питейните заведения са носили имена от сорта на “Македония” и “Свободна България”.
След 9-ти септември, българите отвън границите на България остават изцяло откъснати и забравени. Включително цели генерации от някогашните български селища в Северна Гърция, които в никакъв случай повече няма да чуят българска тирада извън. Едва ли това трогва някого от властта, преименувала град Варна на Сталин за цели 7 години и принудително отлъчила Македония. Тяхната агитация не се стопира пред никакви граници:
Засега никой не е слагал петолъчка на Партенона в Атина…
Автор: Пламен Петров, conservative.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ