Населението на общината не е много - около 4200 души,

Населението на общината не е доста - към 4200 души, само че през лятото и в почивните дни се усилва неколкократно. А регионът е огромен - 51 села и 1 махала, разпръснати и множеството планински. Най-отдалеченото е на 80 км от Перник. Транспортът не е постоянен, пътищата са разнебитени. Придвижването през зимата е още по-трудно, без значение че пътищата се почистват, по думите на локалните. В този сезон има най-малко седмица-две, в които температурите са под минус 26-27 градуса. Трънско се слави и като най-студеното място в България.

Пред лекарския кабинет в Трън чакат стара двойка, майка с момченце, младо семейство. Малчуганът шумно се разплаква, когато таткото влиза при доктора...
Много е мъчно, когато си от село - за обзор при джипито би трябвало да дойдеш до Трън - отива един ден, а след това, когато вземеш направление, би трябвало да идеш до Перник, изяснява възрастен мъж. В понеделник би трябвало с жена си да отидат до Здравната каса в регионалния град, с цел да заверят рецептурната брошура. Добре, че проучванията се вършат тук, споделя млада майка, като че ли търси положителното в сложната обстановка.
Повечето от хората в общината са възрастни и небогати, мнозина от младите са без работа. "В пациентската ми листа са записани към 1200 души, половината от които не са здравно обезпечени ", споделя доктор Цветанка Стойчева. Тя е единият от тримата общопрактикуващи лекари в общината. Възпитаничка е на Медицинската академия в София. Дошла със фамилията си преди 18 години, влюбила се в тези места и останала. За себе си споделя, че към този момент е ашладисана за Трън. Осем години работила в незабавното, а от 10 е общопрактикуващ доктор. На вратата на кабинета й има записка, че в случай че прегледът не е по каса, пациентът би трябвало да заплати 5 лева, само че такова заплащане не се случва повече от 2-3 пъти годишно! "Сега, при започване на образователната година, като дойдат с дете и ми кажат:

"Докторке, това са последните ми пари "

избирам с тях да си купят медикаменти, вместо да си заплащат таксата при мен ", безапелационна е лекарката.
"Предписваме нужните медикаменти, пациентът отива в аптеката и като чуе цената, споделя на аптекарката "А-а-а, нямам толкова пари. Дай ми един "аЛаНгин "! " и си потегля ", споделя доктор Павлина Костова, другият общопрактикуващ доктор в Трънско. Дошла през 1989 година по систематизиране и останала да живее и работи тук. Дъщеря й наследила лекарската специалност, само че не се върнала в Трън.
Третата процедура е на доктор Лиляна Тодорова. Родителите й са локални. След Медицинската академия в София и тя идва в Трън по систематизиране. Съпругът й е инженер. Тогава имало 5 здравни сектора, болница, коли за спешна помощ на Бърза помощ, спомня си лекарката. Дъщеря й е ортодонт, внучката - доктор, само че и те не са в Трън.
И трите лекарки обикалят селата със личен автомобил, когато има трудноподвижни или лежащо заболели, или дребни деца. Ако имат опция, околните на болните ги вземат. В петък е много с напрежение - пазарен ден е и мнозина "използват " - хем да посвършат някоя работа, хем да посетят и лекаря си, та да минат с един билет.
Над половината от хората в Трънско към този момент са възрастни и главната патология е обвързвана със сърдечносъдовите болести. Сериозен проблем и за трите лекарки е, че

хората прекомерно късно търсят здравна помощ

"Този млад мъж е на крачка от пневмонията. Самолекувал се 2 седмици, а е и с диабет ", разяснява доктор Стойчева. Лекарките се пробват да обзет всички пациенти и да създадат оптималното за здравето им. И несъмнено е по този начин - до момента в който чакаме в кабинета на доктор Тодорова доктор Костова да изпрати и последния си пациент, чуваме го в коридора да споделя: "Къде са публицистите? Искам да им опиша какъв брой сте положителни! "
И в почивни дни, и нощем пациентите търсят лекарките си по телефон, а от време на време отиват в домовете им. Търсят и незабавния кабинет, викат и кола за спешна помощ даже за главоболие или порязан пръст. Екипът в никакъв случай не е върнал никого.
Тук не важи триажът, който незабавните медици от огромните градове желаят да бъде въведен. Тук лекарят, все едно с каква компетентност, е издирван на 24/7. В дребния град медиците не избират патологията, с която да се занимават. Д-р Тодорова е експерт по вътрешни заболявания, само че лекува всичко. Д-р Костова е АГ-специалист и едно раждане не може да я изплаши, само че и тя като колежките си би трябвало да се оправи и с контузии, и с хирургически операции. Останалите три лекарски практики са незаети - искащи няма. Необходимо е

страната да се погрижи за медицинските фрагменти

уверени са лекарите тук. Работата в регион като Трънско е непривлекателна за младите доктори и медицински сестри. Кой би се заел да прави работата на трънските медици, когато решат да се отдръпват, никой не знае.
Лекарките високо правят оценка работата на здравния посредник, който оказва помощ на хората от ромски генезис да покачат здравната си просвета. Благодарение на него няма неимунизирани деца.
В Трънско явно хората са удовлетворени (или са се примирили) и от дребното, което имат. Благодарни са, че останала най-малко лабораторията. Защото, в случай че би трябвало да се върви до Перник за проучване на урина да вземем за пример, на трънчанина, въпреки и с направление, няма да му коства 2 лева, както на софиянеца, а 12 лева с пътните и 100 км в двете направления. Плюс изгубен ден, тъй като рейсовете са на няколко часа. Хората са признателни, че и аптеката работи. Казват, че аптекарката не е млада, нито здрава, само че решила да работи, до момента в който може, че, в случай че се отдръпна, хората

ще пътуват до Перник за един аспирин

И трънчани, и трите лекарки обаче не могат да премълчат за сложния достъп до експерт. След закриването на болничното заведение имало опити да се провежда медицински център, само че не се получило - на експертите от Перник и София явно не им стига времето, с цел да дойдат до Трън.
Иначе през 2010-а, когато бе закрита болничното заведение, здравните управляващи обещаваха гръмко, че няма да има проблеми, ще бъде оголен медицински център. Сега по един път месечно идват кардиолог, пулмолог и офталмолог, с който идва и оптик, с цел да може, в случай че е належащо, хората и очила да си вземат. Но те се нуждаят от ендокринолог, от невролог и от други експерти.
Облагодетелствани сме от филиала на Спешна помощ, работим в доста добра симбиоза, настояват трите лекарки и не икономисват похвали и благодарности за сътрудниците си. Хората в отдалечените села, изключително през зимата, разчитат на Спешна помощ. Тук не е като в София и огромните градове - значимото не е колата за спешна помощ да дойде до 10 или 20 минути - инфраструктурата не го разрешава и никой не се гневи на екипа. Тук битката е колата за спешна помощ да дойде навреме, а екипът й

да закара пациента жив до най-близката болница

която е в Перник. Инсултите и инфарктите са приоритет на Спешна помощ. В такива случаи е героизъм от страна на сътрудниците, разяснява доктор Стойчева.
Не като за героизъм приказват за работата си обаче хората от Спешна помощ в Трън. За тях е значимо да са в точния момент там, където пациентите имат потребност от тях, и да създадат всичко, което е по силите им. А от време на време и повече! Филиалът има денонощен незабавен кабинет. Докато единият доктор е на кабинет, другият е в колата за спешна помощ. Освен тях има здравна сестра, санитарка и водач. Големият проблем е отдалечеността на селата посред им и от общинския град. Друг проблем са разрушените пътища. От инсултите, инфарктите и контузиите до елементарното главоболие ни търсят, споделя шефът на филиала доктор Евгени Ламбрев, който от 18 години пътува от София, с цел да оказва помощ на хората от Трънско.
Ако има по едно и също време два незабавни случая в разнообразни обитаеми места, не се знае къде може да стане издънка. Но тя няма да е по виновност на незабавния екип. Тук хората не са чували за тези 163 млн. лева от еврофондовете за Спешната помощ в България, които повече от 3 години четирима министри не знаят по какъв начин да бъдат усвоени. Не знаят и за неведнъж провалените публични поръчки за 400-те коли за спешна помощ поради бизнес ползите на кандидатстващите компании. Те се нуждаят от здравна грижа.
Идеята за

повишение на здравната вноска

не е добра, уверени са медиците в Трън. Откакто здравно неосигурените би трябвало да заплащат за 5 години обратно, в случай че желаят да възстановят правата си, все по-малко трънчани съумяват. Не са един или двама неосигурените, които вземат заеми, с цел да платят лекуването си. Как и дали съумяват да ги върнат е различен въпрос. Повишението на здравната вноска трайно ще усили броя на неосигурените и ще ограничи достъпа на обществено слаби до здравна грижа, безапелационни са медиците.

Болницата, поради която доктор Стамен Григоров се отхвърли от Пастьоровия институт

Всеки българин би трябвало да знае кой е доктор Стамен Григоров - откривателят на фамозната бактерия лактобацилус булгарикус (пълното й наименование е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905), която е в основата на българското кисело мляко. И на дълголетието на българите съгласно лауреата на Нобелова премия за физиология или медицина Иля Мечников. Световната медицина обаче познава лекаря и с друго изобретение - противотуберкулозна ваксина. Резултатът от проучванията, които организира в Трън, разгласява в най-авторитетното за времето си здравно списание "La presse medicale " ( "Ла прес медикал "), а през 1935 година е поканен в Милано, където сполучливо излекува стотици. Въпреки многочислените предложения от влиятелни европейски научни институти (поканен е да оглави Института на Луи Пастьор в Сао Паоло), доктор Григоров се връща в Трън, с цел да лекува хората от околията и да работи в локалната болница.
Болницата, в която е работил, от дълго време я няма, само че на метри от нея е новата болница, строена при започване на 80-те години на ХХ в. Същата, която през 1998 година бе ремонтирана по време на българо-американското обучение "Крайъгълен камък `97 ", поради което я назовават "НАТО-вската болница ". Множеството недообмислени критерии на здравните управляващи през годините оставиха болничното заведение с една клинична пътека - за вътрешни заболявания. Дори това устройваше локалните. Но през 2010 година, под "мъдрото " ръководство на кабинета "Борисов-1 ", сполучливо бе убито единственото лечебно заведение, което обслужваше жителите и гостите на пограничната община. Без опция. Лекари и сестри потърсиха прехранване отвън общината. По подигравка на ориста тъкмо през 2010 година земеделският министър Мирослав Найденов откри бюст на доктор Григоров в частна фиpма за зaкваcки в София!
Болницата липсва на хората, безапелационни са лекарите от Трънско. Изключително сериозен е казусът с възобновяване на претърпели инсулт или инфаркт.
Наистина е необикновено по какъв начин бедна следосвобожденска България е успявала да поддържа болница в Трън, а актуалните управници на България - член на Европейски Съюз, които се хвалят, че за няколко години построиха километри автомагистрали, не съумяха да се погрижат за здравето на хората от Трънско. Част от постройката е заключена. В друга се обитава дом за възрастни. На първия етаж е Спешната помощ. Когато преди близо 4 години пристигнаха по този начин чаканите 163 млн. лева от еврофондовете, бе дадено, че Трън ще бъде част от огромен капиталов план за модернизиране на Спешната помощ. И Трън още чака...


Най-младият записан в пациентската листа на доктор Цветанка Стойчева е на 10 дни, а най-възрастният - на 95 година


Д-р Тодорова за нищо на света не желае да изостави пациентите си


Защо се приказва единствено за умряли родилки, а не за това, че през днешния ден 2000 лекари са избавили живота на десетки хиляди, пита се доктор Костова


"Когато е належащо, лекарката дава направление, само че би трябвало да пътуваме до Перник - 50 км и 5 лева в едната посока ", споделят локалните


Днес по този начин наподобява болничното заведение, която носи името на великия за Европа и света изобретател на противотуберкулозната ваксина доктор Стамен Григоров


Линейките са две. Едната е високопроходима, оборудвана с нужното, навъртяла над 500 хиляди км за 15-ина години. Другата не помни нито годините си, нито ремонтите и мъчно може да се разчита на нея

Снимки Емилия КОСТАДИНОВА