България се стопи със 77 611 души за 1 г. |
Населението на България е намаляло със 77 611 души или 1.1% за 1 година. В края на 2021-ва то е било 6 838 937 души, по данни от настоящата демографска статистика на Национален статистически институт.
Те се разминават с предварителната оценка от преброяването през 2021 година Според нея предстоящият брой на непрекъснато живеещите у нас към 7 септември беше 6 520 314 души. Разликата се дължи на нерегистрирана външна миграция през 10-те години сред преброяванията, обяснява Национален статистически институт. След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен. Първи дефинитивни данни ще бъдат оповестени след 1 октомври 2022 година
През 2021 година понижават живородените деца; нараства броят на умрелите, както и детската смъртност, усилват се браковете и разводите.
Раждаемост
Ражданията през 2021 година са 59 069. 58 678 от децата са живородени. Те са с 408 (0.7%) по-малко от 2020 година Коефициентът на обща раждаемост е 8.5‰, колкото и през 2020 г. Момчетата са 30 073, с 1468 повече от девойките. На 1000 живородени момчета се падат 951 девойки. В градовете и селата живородените са надлежно 43 692 и 14 986, а коефициентът на раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата. Най-високата раждаемост е в областите Сливен - 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В 20 области тя е под междинната за страната. Най-ниската е в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.
В Европейски Съюз коефициентът на общата раждаемост е 9.1‰ през 2020 година В европейските страни най-високата раждаемост е в Ирландия - 11.2‰, Кипър - 11.1‰, Франция и Швеция - по 10.9‰. С най-нисък е коефициентът за Европейски Съюз в Италия - 6.8‰.
Към 31 декември 2021 година дамите във фертилна възраст у нас са 1.432 млн. Те са с 20 хиляди по-малко от 2020 година и с 218 хиляди по-малко от 2011 година
Увеличават се ражданията от малолетни девойки. През 2021 година те са 3015 година, а през 2020 година - 2897. Намаляват ражданията от дами на и над 40 година от 2320 през 2020 година на 2 278 през 2021 година
Половината (49.4%) раждания през 2021 година са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока последователност.
През 2021 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.58 и нараства с 0.02 по отношение на 2020 година
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете остава непроменена спрямо 2020 година - 27.5 година В районен аспект тя варира от 22.6 година за област Сливен до 30.5 година за област София (столица).
Миналата година са регистрирани 1 004 многоплодни раждания, което е с 39 по-малко от 2020 година При 999 от случаите са родени близнаци, а при 5 - тризнаци.
Извънбрачните раждания са 35 446 или 60%. В селата те са 66.1%, в градовете - 57.9%. За 79.8% от тях има данни за бащата и най-вероятно тези деца се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч (76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).
Смъртност
През 2021 година са умряли 148 995 души. Коефициентът на обща смъртност е 21.7‰. Броят се усилва с 24 260, или с 19.4%. Общата смъртност остава прекомерно висока. При мъжете тя е 23.2‰, при дамите - 20.2‰. На 1000 дами умират 1078 мъже. Коефициентът на смъртност в селата е 28.3‰ и 19.2‰ в градовете. Най-високата смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В 7 области смъртността е под общата за страната. Най-ниската е в София (столица) - 16.8‰.
В Европейски Съюз коефициентът за 2020 година е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки . Най-ниското е в Ирландия - 6.5‰, Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Значително над междинната за Европейски Съюз е цената в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия - 15.2‰.
Преждевременната смъртност през 2021 година (20.3%) понижава спрямо 2020 година (20.5%). Починалите дами на възраст под 65 година са 13.9% от всички умрели дами. При мъжете цената на този индикатор е 26.2%.
През 2021 година в страната са умряли 326 деца на възраст до 1 година Коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. През 2001 г. той е бил 14.4‰, а през 2020 година - 5.1‰. В 11 области той е под междинния за страната. Най-ниският е в областите Кюстендил - 1.3‰, Благоевград - 1.5‰, и София (столица) - 3.2‰. Най-високият е в областите Сливен (14.8‰), Видин (13.3‰) и Силистра (12.7‰).
Средната дълготрайност на идния живот за страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 година и по отношение на 2018 - 2020 година понижава с 1 година При мъжете тя е 70.1 година, а при дамите е със 7.3 година по-висока - 77.4 година Тя е с 2.4 година по-висока в градовете (74.3 години), в сравнение с в селата (71.9 години).
Бракове и разводи
През 2021 година са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4448 повече от предходната година. Коефициентът на брачност е 3.9‰. Близо 3/4 от тях (19 175) са в градовете. Мъжете се женят приблизително на 32.8 година, а дамите - на 29.8 година Възрастта се усилва с 0.3 години за мъжете и 0.4 години за дамите. За 85.5% от дамите и 84.8% от мъжете бракът е бил първи. Най-много бракове на 1000 души са подписани в Разград - 5.6‰, Силистра - 4.9‰, и Добрич - 4.7‰. На противоположния край са област Перник - 2.4‰, Смолян - 2.5‰, и Кюстендил - 2.7‰.
Разводите през 2021 г. са 10 021, с 1 006 повече от записаните през 2020 година 77.4% са в градовете. 65.5% от браковете са прекъснати " по взаимно единодушие ", 21.7% заради " несходство в характерите ", 11.6% - заради " фактическа разлъка ". Разводът не е бил първи за 10.0% от дамите и 10.8% от мъжете.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.5 години.
Вътрешна миграция
През 2021 година 127 962 души са се преселили сред обитаеми места в страната. От тях 45.2% са мъже и 54.8% - дами. Най-много са на 20 до 39 година (30.8%) и под 20 година - 24.2%.
38.9% са се преместили от един в различен град, 26.2% - от село в град, 25.1% - от град в село. 9.8% са се преместили от едно село в друго.
Най-много хора са се открили в София (столица) - 20 955. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище - по 0.7%.
Външна миграция
През 2021 година 26 755 души са напуснали страната. 48.4% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (50.6%) е на възраст 20-39 година Под 20 година са 15.6%, а на и над 60 година - 9.8%. Най-предпочитаните дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).
От чужбина в България са се заселили 39 461 души. 55.1% от тях са мъже, 44.9% - дами. 34.9% са сред 20 и 39 година, а 29.8% - 40 - 59 година Имигрантите на възраст под 20 година са 16.8%, а на 60 и повече - 18.5%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%) и Руската федерация (6.0%).
Естествен и машинален приръст
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 г. той е отрицателен. През 2021 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 90 317 души. Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 13.2‰ (в градовете е минус 10.5‰, а в селата - минус 20.2‰).
През 2021 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки коефициенти са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен естествен прираст са областите Видин - минус 25.7‰, Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В 24 области популацията понижава с над 10 на 1 000 души.
Коефициентът на естествения приръст общо за Европейски Съюз през 2020 година е минус 2.5‰. В 7 страни той е позитивен. С най-голям показател са Ирландия (4.7‰), Кипър (3.9‰) и Люксембург (2.9‰). Преди България с висок негативен натурален приръст са Литва - минус 6.6‰, и Латвия - минус 5.9‰.
Механичният приръст (разликата сред броя на заселилите се и изселилите се от страната) през 2021 година е позитивен - плюс 12 706 души. Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +1.8‰. През 2021 година 11 области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е той в областите Кърджали (12.6‰), Бургас (7.4‰), Варна и Пловдив - по 6.0‰. С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (-8.7‰), Кюстендил (-5.6‰) и Враца (-5.2‰).
Те се разминават с предварителната оценка от преброяването през 2021 година Според нея предстоящият брой на непрекъснато живеещите у нас към 7 септември беше 6 520 314 души. Разликата се дължи на нерегистрирана външна миграция през 10-те години сред преброяванията, обяснява Национален статистически институт. След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен. Първи дефинитивни данни ще бъдат оповестени след 1 октомври 2022 година
През 2021 година понижават живородените деца; нараства броят на умрелите, както и детската смъртност, усилват се браковете и разводите.
Раждаемост
Ражданията през 2021 година са 59 069. 58 678 от децата са живородени. Те са с 408 (0.7%) по-малко от 2020 година Коефициентът на обща раждаемост е 8.5‰, колкото и през 2020 г. Момчетата са 30 073, с 1468 повече от девойките. На 1000 живородени момчета се падат 951 девойки. В градовете и селата живородените са надлежно 43 692 и 14 986, а коефициентът на раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата. Най-високата раждаемост е в областите Сливен - 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В 20 области тя е под междинната за страната. Най-ниската е в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.
В Европейски Съюз коефициентът на общата раждаемост е 9.1‰ през 2020 година В европейските страни най-високата раждаемост е в Ирландия - 11.2‰, Кипър - 11.1‰, Франция и Швеция - по 10.9‰. С най-нисък е коефициентът за Европейски Съюз в Италия - 6.8‰.
Към 31 декември 2021 година дамите във фертилна възраст у нас са 1.432 млн. Те са с 20 хиляди по-малко от 2020 година и с 218 хиляди по-малко от 2011 година
Увеличават се ражданията от малолетни девойки. През 2021 година те са 3015 година, а през 2020 година - 2897. Намаляват ражданията от дами на и над 40 година от 2320 през 2020 година на 2 278 през 2021 година
Половината (49.4%) раждания през 2021 година са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока последователност.
През 2021 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.58 и нараства с 0.02 по отношение на 2020 година
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете остава непроменена спрямо 2020 година - 27.5 година В районен аспект тя варира от 22.6 година за област Сливен до 30.5 година за област София (столица).
Миналата година са регистрирани 1 004 многоплодни раждания, което е с 39 по-малко от 2020 година При 999 от случаите са родени близнаци, а при 5 - тризнаци.
Извънбрачните раждания са 35 446 или 60%. В селата те са 66.1%, в градовете - 57.9%. За 79.8% от тях има данни за бащата и най-вероятно тези деца се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч (76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).
Смъртност
През 2021 година са умряли 148 995 души. Коефициентът на обща смъртност е 21.7‰. Броят се усилва с 24 260, или с 19.4%. Общата смъртност остава прекомерно висока. При мъжете тя е 23.2‰, при дамите - 20.2‰. На 1000 дами умират 1078 мъже. Коефициентът на смъртност в селата е 28.3‰ и 19.2‰ в градовете. Най-високата смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В 7 области смъртността е под общата за страната. Най-ниската е в София (столица) - 16.8‰.
В Европейски Съюз коефициентът за 2020 година е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки . Най-ниското е в Ирландия - 6.5‰, Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Значително над междинната за Европейски Съюз е цената в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия - 15.2‰.
Преждевременната смъртност през 2021 година (20.3%) понижава спрямо 2020 година (20.5%). Починалите дами на възраст под 65 година са 13.9% от всички умрели дами. При мъжете цената на този индикатор е 26.2%.
През 2021 година в страната са умряли 326 деца на възраст до 1 година Коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. През 2001 г. той е бил 14.4‰, а през 2020 година - 5.1‰. В 11 области той е под междинния за страната. Най-ниският е в областите Кюстендил - 1.3‰, Благоевград - 1.5‰, и София (столица) - 3.2‰. Най-високият е в областите Сливен (14.8‰), Видин (13.3‰) и Силистра (12.7‰).
Средната дълготрайност на идния живот за страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 година и по отношение на 2018 - 2020 година понижава с 1 година При мъжете тя е 70.1 година, а при дамите е със 7.3 година по-висока - 77.4 година Тя е с 2.4 година по-висока в градовете (74.3 години), в сравнение с в селата (71.9 години).
Бракове и разводи
През 2021 година са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4448 повече от предходната година. Коефициентът на брачност е 3.9‰. Близо 3/4 от тях (19 175) са в градовете. Мъжете се женят приблизително на 32.8 година, а дамите - на 29.8 година Възрастта се усилва с 0.3 години за мъжете и 0.4 години за дамите. За 85.5% от дамите и 84.8% от мъжете бракът е бил първи. Най-много бракове на 1000 души са подписани в Разград - 5.6‰, Силистра - 4.9‰, и Добрич - 4.7‰. На противоположния край са област Перник - 2.4‰, Смолян - 2.5‰, и Кюстендил - 2.7‰.
Разводите през 2021 г. са 10 021, с 1 006 повече от записаните през 2020 година 77.4% са в градовете. 65.5% от браковете са прекъснати " по взаимно единодушие ", 21.7% заради " несходство в характерите ", 11.6% - заради " фактическа разлъка ". Разводът не е бил първи за 10.0% от дамите и 10.8% от мъжете.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.5 години.
Вътрешна миграция
През 2021 година 127 962 души са се преселили сред обитаеми места в страната. От тях 45.2% са мъже и 54.8% - дами. Най-много са на 20 до 39 година (30.8%) и под 20 година - 24.2%.
38.9% са се преместили от един в различен град, 26.2% - от село в град, 25.1% - от град в село. 9.8% са се преместили от едно село в друго.
Най-много хора са се открили в София (столица) - 20 955. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище - по 0.7%.
Външна миграция
През 2021 година 26 755 души са напуснали страната. 48.4% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (50.6%) е на възраст 20-39 година Под 20 година са 15.6%, а на и над 60 година - 9.8%. Най-предпочитаните дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).
От чужбина в България са се заселили 39 461 души. 55.1% от тях са мъже, 44.9% - дами. 34.9% са сред 20 и 39 година, а 29.8% - 40 - 59 година Имигрантите на възраст под 20 година са 16.8%, а на 60 и повече - 18.5%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%) и Руската федерация (6.0%).
Естествен и машинален приръст
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 г. той е отрицателен. През 2021 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 90 317 души. Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 13.2‰ (в градовете е минус 10.5‰, а в селата - минус 20.2‰).
През 2021 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки коефициенти са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен естествен прираст са областите Видин - минус 25.7‰, Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В 24 области популацията понижава с над 10 на 1 000 души.
Коефициентът на естествения приръст общо за Европейски Съюз през 2020 година е минус 2.5‰. В 7 страни той е позитивен. С най-голям показател са Ирландия (4.7‰), Кипър (3.9‰) и Люксембург (2.9‰). Преди България с висок негативен натурален приръст са Литва - минус 6.6‰, и Латвия - минус 5.9‰.
Механичният приръст (разликата сред броя на заселилите се и изселилите се от страната) през 2021 година е позитивен - плюс 12 706 души. Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +1.8‰. През 2021 година 11 области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е той в областите Кърджали (12.6‰), Бургас (7.4‰), Варна и Пловдив - по 6.0‰. С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (-8.7‰), Кюстендил (-5.6‰) и Враца (-5.2‰).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ