Некоронованият крал в бодибилдинга: Насър Ел Сонбати
Насър Ел Сонбати беше изгряваща звезда в бодибилдинга през 90-те – само че Мистър Олимпия от 1997 година прекатурва кариерата му.
Насър Ел Сонбати беше загадка в света на бодибилдинга. Веднъж апетитен за популярност на Олимпия, той скоро стана доста по-известен като човек, наскърбен от опита си в спорта. Вместо да се отдръпна в живот на посещение и персонални изяви, той избра да стартира атака против всички, за които смяташе, че са го онеправдали през цялата му кариера, атакувайки длъжностни лица и сътрудници състезатели в поредност от остри изявленията в последните години от живота си.
Неговите все по-тежки сривове в промишлеността го трансфораха в един от най-противоречивите и заслужаващи диалози културисти от края на 90-те и началото на 2000-те. Но по какъв начин би могъл любим на почитателите, който изглеждаше подготвен да стане първенец на Олимпия, да стане толкоз прям и сърдит на цялата промишленост?
За да разберем по-късните години на Ел Сонбати, е належащо да проучим възхода му в бодибилдинга и контакта му с величието на Олимпия.
Незаинтересованият културист
Роден в Щутгарт, Германия, на 15 октомври 1965 година, Насер Ел Сонбати не изглеждаше съдбоносен за сцената. Той стартира да подвига тежести едвам като младеж, с цел да направи краката си по-здрави за футбол - и постоянно, когато виждаше бодибилдър, ги намираше за отблъскващи.
Говорейки с Дейвид Робсън от Bodybuilding.com през 2008 година, Ел Сонбати сподели, че „ ненавижда прекомерно огромните тела и вените на момчетата в списанията. “
Но това омерзение стартира да се трансформира, когато някогашен маджарски щангист във фитнеса на Ел Сонбати видя евентуалната му физика и проницателно посъветва Ел Сонбати да тренира горната и долната част на тялото си в тандем, с цел да подсигурява, че има баланс.
В рамките на две години на по-структурирани тренировки, Ел Сонбати влезе в локално бодибилдинг шоу в Германия по разпореждане на други във фитнеса. Тук той приключи шести като играч за младша възраст.
Страстта пораства
Ел Сонбати стартира да демонстрира по-задълбочен интерес към спорта скоро по-късно, като усилва тренировките си и се състезава допълнително аматьорски надпревари. В същото време той продължава образованието си.
След гимназията Ел Сонбати посещава университет, където след време приключва с магистърска степен по политически науки, история и социология. Той също по този начин изостри отзивчивите си умения и по-късно беше прочут със способността си да беседва на голям брой езици. В по-късните години тези качества помогнаха на Ел Сонбати да завоюва прякора „ Професорът “.
На сцената триумфите стартират да се натрупат. El Sonbaty завоюва своята професионална карта на IFBB през 1990 година и се класира в топ 10 на три събития на IFBB Grand Prix същата година. До 1993 година тези топ 10 се трансфораха в трети места.
Успехът му в Европа не остава неусетен в Съединени американски щати и в началото неохотният културист скоро получава покана за най-голямата сцена от всички: Мистър Олимпия през 1994 година
Издигане в ранговете
Никой не очакваше Ел Сонбати да съперничи на бъдещия победител Дориан Йейтс през 1994 година - и даже подгласници като Шон Рей и Кевин Леврон бяха недостъпни. Все отново той сподели солидно показване в дебюта си на Олимпия, заемайки седмо място и побеждавайки играчи като Андреас Мюнцер, Самир Банут и младия Рони Коулман.
Още по-важното е, че физиката му притегли вниманието на краля на бодибилдинга Джо Уайдър, който даде контракт на изгряващата звезда на цялостен работен ден. Както El Sonbaty оповестява по-късно, договорката с Weider, макар че не беше доста доходоносна, му завоюва задоволително пари, с цел да промени положението си.
Докато преди този момент трябваше да съчетава работа на цялостен работен ден и тренировки, договорът му разреши да удвои напъните си в бодибилдинга. Освен това, което е също толкоз значимо, легитимира мястото му в спорта - в края на краищата да бъдеш „ по-слаб човек “ носи прочут кеш.
На идната година Ел Сонбати приключи трети на Мистър Олимпия, още веднъж зад Леврон и спечелилия Йейтс. Той повтори това класиране през 1996 година, въпреки и с известна степен на несъгласие. През тази година El Sonbaty получи доста похвали за подобренията, направени в кондицията му, само че след това беше дисквалифициран, откакто не мина тест за диуретик от IFBB.
Когато получи новината за дисквалификацията си през октомври, цялостен месец след Олимпия, той одобри наказването си, отбелязвайки, че е заложил на IFBB да не извърши теста и в последна сметка трябваше да заплати цената за дейностите си.
Дисквалификацията не навреди малко на възходящата известност на Насър в бодибилдинга. Той постоянно доближаваше до сцени в надпревари и в най-хубавите си дни реализира победи в надпревари Гран При на IFBB. С към 300 паунда симетрична мускулна маса, той беше опасност за всяко шоу, в което влезе.
Той просто се нуждаеше от тази неуловима корона на Олимпия, с цел да легитимира кариерата си - и през 1997 година звездите наподобява се съгласиха Ел Сонбати най-сетне да направи последната стъпка към безсмъртието.
Победата, която не бе..
Дориан Йейтс взе участие в Мистър Олимпия през 1997 година с вярата да завоюва шестия си следващ трофей Сандоу. Наследявайки Лий Хейни като топ звезда на бодибилдинга, британската мощна компания доминираше сцената съвсем през цялото десетилетие. Но в този момент тялото му го отхвърляше.
Йейтс постоянно е залагал с образованието си. Рутините с висок интензитет, които използваше, го трансфораха в суперзвезда, само че в последна сметка той трябваше да заплати цената за наказателния си жанр. И в този момент тялото му беше измъчено от болежка, с помощта на разкъсан трицепс, получен единствено седмици преди шоуто. Малцина го знаеха по това време, само че това щеше да бъде последната Олимпия на Йейтс. И той надалеч не беше най-хубавият.
Ел Сонбати, въпреки това, влезе в Олимпия тази година след поредност от мощни представяния. Физиката му се беше подобрила, стана по-голяма и по-слаба от преди и към момента притежаваше известната си симетрична междинна част. Все отново малко на брой биха планували какъв брой близо ще бъде той до спечелването на трофея през тази година.
Когато Дориан излезе на сцената до Ел Сонбати в Олимпия в Лонг Бийч, Калифорния, на тазгодишния Mr. O, изглеждаше, че нов първенец ще бъде коронясан. „ Професорът “ съперничи на Йейтс във връзка с чистия размер, като в същото време резервира естетическо качество, с което малко на брой могат да се сравнят.
Голямото преимущество на Йейтс беше известният му огромен тил, който рядко пропускаше да впечатли. Но болката от раздрания му трицепс съществено затрудняваше рутинната му поза, ненапълно смекчавайки всяко преимущество, което имаше.
Но когато пристигна време за оповестяване на спечелилия, несъмнено се почувства като дежавю в цялата сцена. Йейтс още веднъж излезе победител, до момента в който Ел Сонбати гледаше от второто място.
В взаимозависимост от вашата позиция, това беше или историята на Йейтс, оживял след офанзивата на Ел Сонбати, с цел да стане шест пъти господин О - или на Ел Сонбати, който беше ограбен в следващото спорно решение на Олимпия.
Културизмът е индивидуален по самата си природа и частично по тази причина дебатът към успеха на Йейтс на Мистър Олимпия през 1997 година продължава и до през днешния ден. А за Ел Сонбати това бележи фрапантен поврат в кариерата и живота му.
Медийният кръстоносен поход
В доста връзки 1997 година беше началото на края за Ел Сонбати като културист. На идната година той приключи трети на Олимпия след Флекс Уилър и изненадващия победител Рони Коулман. И както почитателите на бодибилдинга знаят, никой нямаше да преобърне династията на Коулман до Джей Кътлър през 2006 година Победата на Арнолд Класик през 1999 година алармира последното ура за Ел Сонбати, защото той бързо падна надолу в картата на бодибилдинга до пенсионирането си през 2005 година
След като се отдръпна от сцената, Ел Сонбати стана по-откровен в пресата по отношение на мислите си за бодибилдинга. През 2008 година той взе участие в скандална поредност от изявленията с Дейвид Робсън от Bodybuilding.com, в които той хвърли необятна мрежа от рецензии, като се прицели в своите сътрудници състезатели, съдии и уредници.
Докато говореше с Робсън, Ел Сонбати популяризира своите сътрудници без скрупули. Той наказа Милош Шарчев, че му дължи $2550 за стероиди и има силиконови импланти в прасеца. След това той мина към насмешка на Грег Ковач, който той разказа като „ толкоз огромен, че надали можеше да действа “. И по-късно се прицели в Дейв Палумбо, наричайки го „ Джъмбо Палумбо “ и критикувайки физиката му като „ изкривена “.
Но той надалеч не беше приключил. Той назова Шон Рей „ Чихуахуа Рей “ и го разказа като човек с комплекс Наполеон. За канадския бодибилдър Пол Дилет той се спря на подигравателния прякор „ Големите равнини “ поради „ всички необятно отворени пространства на неговата физика “.
Дори Арнолд Шварценегер усети жегата. Въпреки че Ел Сонбати похвали австрийския дъб като въодушевяващ, той също сподели, че има „ слаби крайници, увиснали плещи и голяма талия “.
Обгорена земя…
Беше отворен сезон за всеки и всички, които Ел Сонбати почувства, че са го пресекли. Все отново той резервира най-острите си офанзиви за тези, които участваха в Олимпия от 97 година
От позиция на Ел Сонбати, бодибилдингът – започвайки с Джо Уайдър и съдиите и стигайки до публицисти като починалия Питър Макгоу – искаше Йейтс да остане първенец непременно. И с цел да го създадат, те трябваше да държат Ел Сонбати надолу.
„ Има доста аргументи, заради които не завоювах “, сподели Ел Сонбати. „ Някои съдии не желаеха да разстройват своя другар Дориан и не желаеха той да напусне бодибилдинга с проваляне след всичките си пострадвания и сълзи. Те не желаеха да дадат на различен човек, който не е от Съединени американски щати, най-престижната купа в бодибилдинга, тъй като това би подчертало малоценността на Съединени американски щати в бодибилдинга спрямо спортистите, които не са от Съединени американски щати.
И оттова офанзивите стават още по-лични.
„ [Йейтс] завоюва макар големия си стомах (изглеждаше като че ли е бременен в шестия месец), талия като тъпан, раздран ляв бицепс, преди малко раздран ляв трицепс, четворно скъсване вляво, четворно скъсване вдясно, раздрано дясно бедро “, сподели Ел Сонбати. „ Той го завоюва с съвършен резултат, което беше просто необикновено. Това беше изцяло инсцениран резултат и най-големият бодибилдинг обир на 20-ти век от кликата на съдиите... ”
Дори повече от десетилетие след Олимпия, Ел Сонбати в никакъв случай не би дал прошка на бодибилдинга, че го „ ограби “ на най-голямото шоу на годината.
„ Бях толкоз грубо излъган “, сподели той. „ Доверието ми в никакъв случай няма да бъде същото. Загубеното доверие е непоправимо. ”
Наследството на Насър Ел Сонбати
За общността на бодибилдинга тази поредност от изявленията през 2008 година дефинира живота на El Sonbaty след пенсионирането му. И за доста от хората, които той набелязваше, нямаше да има късмет за помиряване, защото Ел Сонбати умря на 20 март 2013 година на 47-годишна възраст.
Първоначално хората в спорта не бяха сигурни по какъв начин да оценят неговото завещание. В красноречива поредност от замени на конгрес за бодибилдинг, някогашният играч Шон Рей написа, че Ел Сонбати се е отчуждил от своите сътрудници състезатели и спорта като цяло. Но също по този начин беше ясно, че Ел Сонбати е бил харесван в спорта, когато беше по-млад и го помнеше като нещо като веселяк зад кулисите.
„ Насър се разочарова доста от инфраструктурата и нашата промишленост след няколко години “, написа Рей. „ Той нямаше какво положително да каже за спорта, който го докара при нас. Много разочаровано и доста тъмно държание във връзка с хората, които вземат участие в нашата промишленост. От друга страна през ранните си години и спортните години той беше приветлив, наличен и отзивчив.
Макгоф, макар че беше една от целите на Ел Сонбати години по-рано, си спомняше за него като гневен съперник, който се стремеше да успее, само че въпреки всичко намираше време да види хумора в живота.
„ [Насър Ел Сонбати] беше неповторим бодибилдинг: индивидуалист, който извървя самостоятелен път през определения от него спорт “, хвалеше Макгоу през 2013 година
Лесно е да се отхвърли фактът, че Ел Сонбати реализира необикновен триумф през 90-те години, даже и без Олимпия. От 1993 година до 1999 година той се класира в челната тройка на 31 шоута и потвърди, че страшилище от 300 паунда към момента може да донесе физика, която популяризира симетричност и хармония.
Вместо това, кариерата му постоянно се дефинира от тази загуба през 1997 година и горчивината, която се наложи по-късно.
Източник: barbend.com
създател: СЛАВА
...
Насър Ел Сонбати беше загадка в света на бодибилдинга. Веднъж апетитен за популярност на Олимпия, той скоро стана доста по-известен като човек, наскърбен от опита си в спорта. Вместо да се отдръпна в живот на посещение и персонални изяви, той избра да стартира атака против всички, за които смяташе, че са го онеправдали през цялата му кариера, атакувайки длъжностни лица и сътрудници състезатели в поредност от остри изявленията в последните години от живота си.
Неговите все по-тежки сривове в промишлеността го трансфораха в един от най-противоречивите и заслужаващи диалози културисти от края на 90-те и началото на 2000-те. Но по какъв начин би могъл любим на почитателите, който изглеждаше подготвен да стане първенец на Олимпия, да стане толкоз прям и сърдит на цялата промишленост?
За да разберем по-късните години на Ел Сонбати, е належащо да проучим възхода му в бодибилдинга и контакта му с величието на Олимпия.
Незаинтересованият културист
Роден в Щутгарт, Германия, на 15 октомври 1965 година, Насер Ел Сонбати не изглеждаше съдбоносен за сцената. Той стартира да подвига тежести едвам като младеж, с цел да направи краката си по-здрави за футбол - и постоянно, когато виждаше бодибилдър, ги намираше за отблъскващи.
Говорейки с Дейвид Робсън от Bodybuilding.com през 2008 година, Ел Сонбати сподели, че „ ненавижда прекомерно огромните тела и вените на момчетата в списанията. “
Но това омерзение стартира да се трансформира, когато някогашен маджарски щангист във фитнеса на Ел Сонбати видя евентуалната му физика и проницателно посъветва Ел Сонбати да тренира горната и долната част на тялото си в тандем, с цел да подсигурява, че има баланс.
В рамките на две години на по-структурирани тренировки, Ел Сонбати влезе в локално бодибилдинг шоу в Германия по разпореждане на други във фитнеса. Тук той приключи шести като играч за младша възраст.
Страстта пораства
Ел Сонбати стартира да демонстрира по-задълбочен интерес към спорта скоро по-късно, като усилва тренировките си и се състезава допълнително аматьорски надпревари. В същото време той продължава образованието си.
След гимназията Ел Сонбати посещава университет, където след време приключва с магистърска степен по политически науки, история и социология. Той също по този начин изостри отзивчивите си умения и по-късно беше прочут със способността си да беседва на голям брой езици. В по-късните години тези качества помогнаха на Ел Сонбати да завоюва прякора „ Професорът “.
На сцената триумфите стартират да се натрупат. El Sonbaty завоюва своята професионална карта на IFBB през 1990 година и се класира в топ 10 на три събития на IFBB Grand Prix същата година. До 1993 година тези топ 10 се трансфораха в трети места.
Успехът му в Европа не остава неусетен в Съединени американски щати и в началото неохотният културист скоро получава покана за най-голямата сцена от всички: Мистър Олимпия през 1994 година
Издигане в ранговете
Никой не очакваше Ел Сонбати да съперничи на бъдещия победител Дориан Йейтс през 1994 година - и даже подгласници като Шон Рей и Кевин Леврон бяха недостъпни. Все отново той сподели солидно показване в дебюта си на Олимпия, заемайки седмо място и побеждавайки играчи като Андреас Мюнцер, Самир Банут и младия Рони Коулман.
Още по-важното е, че физиката му притегли вниманието на краля на бодибилдинга Джо Уайдър, който даде контракт на изгряващата звезда на цялостен работен ден. Както El Sonbaty оповестява по-късно, договорката с Weider, макар че не беше доста доходоносна, му завоюва задоволително пари, с цел да промени положението си.
Докато преди този момент трябваше да съчетава работа на цялостен работен ден и тренировки, договорът му разреши да удвои напъните си в бодибилдинга. Освен това, което е също толкоз значимо, легитимира мястото му в спорта - в края на краищата да бъдеш „ по-слаб човек “ носи прочут кеш.
На идната година Ел Сонбати приключи трети на Мистър Олимпия, още веднъж зад Леврон и спечелилия Йейтс. Той повтори това класиране през 1996 година, въпреки и с известна степен на несъгласие. През тази година El Sonbaty получи доста похвали за подобренията, направени в кондицията му, само че след това беше дисквалифициран, откакто не мина тест за диуретик от IFBB.
Когато получи новината за дисквалификацията си през октомври, цялостен месец след Олимпия, той одобри наказването си, отбелязвайки, че е заложил на IFBB да не извърши теста и в последна сметка трябваше да заплати цената за дейностите си.
Дисквалификацията не навреди малко на възходящата известност на Насър в бодибилдинга. Той постоянно доближаваше до сцени в надпревари и в най-хубавите си дни реализира победи в надпревари Гран При на IFBB. С към 300 паунда симетрична мускулна маса, той беше опасност за всяко шоу, в което влезе.
Той просто се нуждаеше от тази неуловима корона на Олимпия, с цел да легитимира кариерата си - и през 1997 година звездите наподобява се съгласиха Ел Сонбати най-сетне да направи последната стъпка към безсмъртието.
Победата, която не бе..
Дориан Йейтс взе участие в Мистър Олимпия през 1997 година с вярата да завоюва шестия си следващ трофей Сандоу. Наследявайки Лий Хейни като топ звезда на бодибилдинга, британската мощна компания доминираше сцената съвсем през цялото десетилетие. Но в този момент тялото му го отхвърляше.
Йейтс постоянно е залагал с образованието си. Рутините с висок интензитет, които използваше, го трансфораха в суперзвезда, само че в последна сметка той трябваше да заплати цената за наказателния си жанр. И в този момент тялото му беше измъчено от болежка, с помощта на разкъсан трицепс, получен единствено седмици преди шоуто. Малцина го знаеха по това време, само че това щеше да бъде последната Олимпия на Йейтс. И той надалеч не беше най-хубавият.
Ел Сонбати, въпреки това, влезе в Олимпия тази година след поредност от мощни представяния. Физиката му се беше подобрила, стана по-голяма и по-слаба от преди и към момента притежаваше известната си симетрична междинна част. Все отново малко на брой биха планували какъв брой близо ще бъде той до спечелването на трофея през тази година.
Когато Дориан излезе на сцената до Ел Сонбати в Олимпия в Лонг Бийч, Калифорния, на тазгодишния Mr. O, изглеждаше, че нов първенец ще бъде коронясан. „ Професорът “ съперничи на Йейтс във връзка с чистия размер, като в същото време резервира естетическо качество, с което малко на брой могат да се сравнят.
Голямото преимущество на Йейтс беше известният му огромен тил, който рядко пропускаше да впечатли. Но болката от раздрания му трицепс съществено затрудняваше рутинната му поза, ненапълно смекчавайки всяко преимущество, което имаше.
Но когато пристигна време за оповестяване на спечелилия, несъмнено се почувства като дежавю в цялата сцена. Йейтс още веднъж излезе победител, до момента в който Ел Сонбати гледаше от второто място.
В взаимозависимост от вашата позиция, това беше или историята на Йейтс, оживял след офанзивата на Ел Сонбати, с цел да стане шест пъти господин О - или на Ел Сонбати, който беше ограбен в следващото спорно решение на Олимпия.
Културизмът е индивидуален по самата си природа и частично по тази причина дебатът към успеха на Йейтс на Мистър Олимпия през 1997 година продължава и до през днешния ден. А за Ел Сонбати това бележи фрапантен поврат в кариерата и живота му.
Медийният кръстоносен поход
В доста връзки 1997 година беше началото на края за Ел Сонбати като културист. На идната година той приключи трети на Олимпия след Флекс Уилър и изненадващия победител Рони Коулман. И както почитателите на бодибилдинга знаят, никой нямаше да преобърне династията на Коулман до Джей Кътлър през 2006 година Победата на Арнолд Класик през 1999 година алармира последното ура за Ел Сонбати, защото той бързо падна надолу в картата на бодибилдинга до пенсионирането си през 2005 година
След като се отдръпна от сцената, Ел Сонбати стана по-откровен в пресата по отношение на мислите си за бодибилдинга. През 2008 година той взе участие в скандална поредност от изявленията с Дейвид Робсън от Bodybuilding.com, в които той хвърли необятна мрежа от рецензии, като се прицели в своите сътрудници състезатели, съдии и уредници.
Докато говореше с Робсън, Ел Сонбати популяризира своите сътрудници без скрупули. Той наказа Милош Шарчев, че му дължи $2550 за стероиди и има силиконови импланти в прасеца. След това той мина към насмешка на Грег Ковач, който той разказа като „ толкоз огромен, че надали можеше да действа “. И по-късно се прицели в Дейв Палумбо, наричайки го „ Джъмбо Палумбо “ и критикувайки физиката му като „ изкривена “.
Но той надалеч не беше приключил. Той назова Шон Рей „ Чихуахуа Рей “ и го разказа като човек с комплекс Наполеон. За канадския бодибилдър Пол Дилет той се спря на подигравателния прякор „ Големите равнини “ поради „ всички необятно отворени пространства на неговата физика “.
Дори Арнолд Шварценегер усети жегата. Въпреки че Ел Сонбати похвали австрийския дъб като въодушевяващ, той също сподели, че има „ слаби крайници, увиснали плещи и голяма талия “.
Обгорена земя…
Беше отворен сезон за всеки и всички, които Ел Сонбати почувства, че са го пресекли. Все отново той резервира най-острите си офанзиви за тези, които участваха в Олимпия от 97 година
От позиция на Ел Сонбати, бодибилдингът – започвайки с Джо Уайдър и съдиите и стигайки до публицисти като починалия Питър Макгоу – искаше Йейтс да остане първенец непременно. И с цел да го създадат, те трябваше да държат Ел Сонбати надолу.
„ Има доста аргументи, заради които не завоювах “, сподели Ел Сонбати. „ Някои съдии не желаеха да разстройват своя другар Дориан и не желаеха той да напусне бодибилдинга с проваляне след всичките си пострадвания и сълзи. Те не желаеха да дадат на различен човек, който не е от Съединени американски щати, най-престижната купа в бодибилдинга, тъй като това би подчертало малоценността на Съединени американски щати в бодибилдинга спрямо спортистите, които не са от Съединени американски щати.
И оттова офанзивите стават още по-лични.
„ [Йейтс] завоюва макар големия си стомах (изглеждаше като че ли е бременен в шестия месец), талия като тъпан, раздран ляв бицепс, преди малко раздран ляв трицепс, четворно скъсване вляво, четворно скъсване вдясно, раздрано дясно бедро “, сподели Ел Сонбати. „ Той го завоюва с съвършен резултат, което беше просто необикновено. Това беше изцяло инсцениран резултат и най-големият бодибилдинг обир на 20-ти век от кликата на съдиите... ”
Дори повече от десетилетие след Олимпия, Ел Сонбати в никакъв случай не би дал прошка на бодибилдинга, че го „ ограби “ на най-голямото шоу на годината.
„ Бях толкоз грубо излъган “, сподели той. „ Доверието ми в никакъв случай няма да бъде същото. Загубеното доверие е непоправимо. ”
Наследството на Насър Ел Сонбати
За общността на бодибилдинга тази поредност от изявленията през 2008 година дефинира живота на El Sonbaty след пенсионирането му. И за доста от хората, които той набелязваше, нямаше да има късмет за помиряване, защото Ел Сонбати умря на 20 март 2013 година на 47-годишна възраст.
Първоначално хората в спорта не бяха сигурни по какъв начин да оценят неговото завещание. В красноречива поредност от замени на конгрес за бодибилдинг, някогашният играч Шон Рей написа, че Ел Сонбати се е отчуждил от своите сътрудници състезатели и спорта като цяло. Но също по този начин беше ясно, че Ел Сонбати е бил харесван в спорта, когато беше по-млад и го помнеше като нещо като веселяк зад кулисите.
„ Насър се разочарова доста от инфраструктурата и нашата промишленост след няколко години “, написа Рей. „ Той нямаше какво положително да каже за спорта, който го докара при нас. Много разочаровано и доста тъмно държание във връзка с хората, които вземат участие в нашата промишленост. От друга страна през ранните си години и спортните години той беше приветлив, наличен и отзивчив.
Макгоф, макар че беше една от целите на Ел Сонбати години по-рано, си спомняше за него като гневен съперник, който се стремеше да успее, само че въпреки всичко намираше време да види хумора в живота.
„ [Насър Ел Сонбати] беше неповторим бодибилдинг: индивидуалист, който извървя самостоятелен път през определения от него спорт “, хвалеше Макгоу през 2013 година
Лесно е да се отхвърли фактът, че Ел Сонбати реализира необикновен триумф през 90-те години, даже и без Олимпия. От 1993 година до 1999 година той се класира в челната тройка на 31 шоута и потвърди, че страшилище от 300 паунда към момента може да донесе физика, която популяризира симетричност и хармония.
Вместо това, кариерата му постоянно се дефинира от тази загуба през 1997 година и горчивината, която се наложи по-късно.
Източник: barbend.com
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ