НАСА наблюдава с тревога аномалия в магнитното поле на Земята
НАСА интензивно следи странна особеност в магнитното поле на Земята: великански район с по-нисък магнитен интензитет в небето над планетата, разпрострян се сред Южна Америка и югозападна Африка.
Този голям, разрастващ се феномен, наименуван Южноатлантическа особеност, заинтригува и тревожи учените от години и може би не повече от откривателите на НАСА.
Сателитите и галактическите кораби на галактическата организация са изключително уязвими към отслабената мощ на магнитното поле в границите на аномалията и произлизащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата особеност (SAA) – оприличена от НАСА на „ хлътналост “ в магнитното поле на Земята или тип „ дупка в Космоса “ – нормално не визира живота на Земята, само че същото не може да се каже за орбитата галактически кораби (включително Международната галактическа станция), които минават непосредствено през аномалията, до момента в който обикалят планетата на ниски височини към земната орбита.
По време на тези срещи понижената мощ на магнитното поле вътре в аномалията значи, че софтуерните системи на борда на спътниците могат да дадат късо съединяване и да се повредят, в случай че бъдат ударени от високоенергийни протони, предавани от Слънцето.
Тези случайни удари нормално могат да доведат единствено до неизправности на ниско равнище, само че носят риск от причиняване на забележителна загуба на данни или даже трайно увреждане на основни съставни елементи – закани, задължаващи сателитните оператори рутинно да изключват системите на галактическите кораби, преди галактическите кораби да навлязат в зоната на особеност.
Намаляването на тези рискове в Космоса е една от аргументите НАСА да наблюдава SAA; друга е, че мистерията на аномалията съставлява чудесна опция за проучване на комплициран и сложен за схващане феномен, а необятните запаси и проучвателен групи на НАСА са неповторимо добре готови да проучат събитието.
„ Магнитното поле в действителност е суперпозиция на полета от доста настоящи източници “, изясни през 2020 година геофизикът Тери Сабака от Центъра за галактически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Първичният източник се смята за въртящ се океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, на хиляди километри подземен. Движението на тази маса генерира електрически токове, които основават магнитното поле на Земята, само че не безусловно отмерено, наподобява.
Огромен контейнер от плътни скали, наименуван Африканска огромна провинция с ниска скорост на отрязване, ситуиран на към 2900 километра под африканския континент, смущава генерирането на полето, което води до резултата на трагично намаляване – което е подкрепено от наклона на магнитното поле.
Die NASA überwacht aktiv eine seltsame Anomalie im Magnetfeld der Erde: eine riesige Region mit geringerer magnetischer Intensität am Himmel über dem Planeten, die sich zwischen Südamerika und Südwestafrika erstreckt.
— Endgame 2030 (@Endtime2030)
Макар че има доста учени, които към момента не схващат изцяло аномалията и нейните последствия, нови прозрения непрестанно хвърлят светлина върху този чудноват феномен.
Например едно изследване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 година, разкри, че SAA се движи постепенно в северозападна посока.
Това обаче не е просто придвижване. Още по-забележително е, че феноменът наподобява е в развой на делене, като откривателите през 2020 година откриват, че SAA наподобява се разделя на две обособени кафези, всяка от които съставлява обособен център с най-малък магнитен интензитет в границите на по-голямата особеност.
Точно какво значи това за бъдещето на SAA остава незнайно, само че във всеки случай има доказателства, които допускат, че аномалията не е нова поява.
Проучване, оповестено през юли 2020 година, допуска, че феноменът не е необичайно събитие от последно време, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още преди 11 милиона години.
Ако е по този начин, това може да алармира, че Южноатлантическата особеност не е спусък или предходник на обръщането на цялото магнитно поле на планетата, което е нещо, което в действителност се случва, в случай че не и за стотици хиляди години едновременно.
Очевидно остават доста въпроси, само че защото толкоз доста се случва с тази голяма магнитна чудноватост, добре е да се знае, че най-мощната галактическа организация в света го следи толкоз деликатно, колкото и те.
Този голям, разрастващ се феномен, наименуван Южноатлантическа особеност, заинтригува и тревожи учените от години и може би не повече от откривателите на НАСА.
Сателитите и галактическите кораби на галактическата организация са изключително уязвими към отслабената мощ на магнитното поле в границите на аномалията и произлизащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата особеност (SAA) – оприличена от НАСА на „ хлътналост “ в магнитното поле на Земята или тип „ дупка в Космоса “ – нормално не визира живота на Земята, само че същото не може да се каже за орбитата галактически кораби (включително Международната галактическа станция), които минават непосредствено през аномалията, до момента в който обикалят планетата на ниски височини към земната орбита.
По време на тези срещи понижената мощ на магнитното поле вътре в аномалията значи, че софтуерните системи на борда на спътниците могат да дадат късо съединяване и да се повредят, в случай че бъдат ударени от високоенергийни протони, предавани от Слънцето.
Тези случайни удари нормално могат да доведат единствено до неизправности на ниско равнище, само че носят риск от причиняване на забележителна загуба на данни или даже трайно увреждане на основни съставни елементи – закани, задължаващи сателитните оператори рутинно да изключват системите на галактическите кораби, преди галактическите кораби да навлязат в зоната на особеност.
Намаляването на тези рискове в Космоса е една от аргументите НАСА да наблюдава SAA; друга е, че мистерията на аномалията съставлява чудесна опция за проучване на комплициран и сложен за схващане феномен, а необятните запаси и проучвателен групи на НАСА са неповторимо добре готови да проучат събитието.
„ Магнитното поле в действителност е суперпозиция на полета от доста настоящи източници “, изясни през 2020 година геофизикът Тери Сабака от Центъра за галактически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Първичният източник се смята за въртящ се океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, на хиляди километри подземен. Движението на тази маса генерира електрически токове, които основават магнитното поле на Земята, само че не безусловно отмерено, наподобява.
Огромен контейнер от плътни скали, наименуван Африканска огромна провинция с ниска скорост на отрязване, ситуиран на към 2900 километра под африканския континент, смущава генерирането на полето, което води до резултата на трагично намаляване – което е подкрепено от наклона на магнитното поле.
Die NASA überwacht aktiv eine seltsame Anomalie im Magnetfeld der Erde: eine riesige Region mit geringerer magnetischer Intensität am Himmel über dem Planeten, die sich zwischen Südamerika und Südwestafrika erstreckt.
— Endgame 2030 (@Endtime2030)
Макар че има доста учени, които към момента не схващат изцяло аномалията и нейните последствия, нови прозрения непрестанно хвърлят светлина върху този чудноват феномен.
Например едно изследване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 година, разкри, че SAA се движи постепенно в северозападна посока.
Това обаче не е просто придвижване. Още по-забележително е, че феноменът наподобява е в развой на делене, като откривателите през 2020 година откриват, че SAA наподобява се разделя на две обособени кафези, всяка от които съставлява обособен център с най-малък магнитен интензитет в границите на по-голямата особеност.
Точно какво значи това за бъдещето на SAA остава незнайно, само че във всеки случай има доказателства, които допускат, че аномалията не е нова поява.
Проучване, оповестено през юли 2020 година, допуска, че феноменът не е необичайно събитие от последно време, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още преди 11 милиона години.
Ако е по този начин, това може да алармира, че Южноатлантическата особеност не е спусък или предходник на обръщането на цялото магнитно поле на планетата, което е нещо, което в действителност се случва, в случай че не и за стотици хиляди години едновременно.
Очевидно остават доста въпроси, само че защото толкоз доста се случва с тази голяма магнитна чудноватост, добре е да се знае, че най-мощната галактическа организация в света го следи толкоз деликатно, колкото и те.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ