Нарцис бил толкова красив младеж, че дори боговете на Олимп

Нарцис бил толкоз хубав юноша, че даже боговете на Олимп се възхищавали на хубостта му. Веднъж, до момента в който пиел вода от едно езеро, боговете изпратили Купидон, с цел да го прониже с една от стрелите си. Така Нарцис се влюбил в собст­веното си отражение. Толкова обичал отражението си, че никой към този момент не му се коствал прелъстителен, макар че всички се влюбвали във външността му. Така го санкционирали боговете - да страда безпределно, лишен от насладата да обича.

Нимфата Ехо също била прокълната от боговете. Жената на Зевс взела способността ѝ да приказва. Афродита, богинята на любовта и хубостта, се смилила над Ехо. Не можела да анулира наказването, само че го смекчила. Направила по този начин, че Ехо да може да приказва, само че единствено с цел да повтаря това, което другите ѝ споделят.

Легендата споделя, че един път Нарцис вървял край брега на една река, печален както постоянно. Видяла го нимфата Ехо, скрита в околните шубраци. И тя като всички, които срещали Нарцис, се влюбила в него, само че не се осмелила да го срещне, тъй като не можела да му каже нищо, в случай че той пръв не я заговорел. Заплакала от тъга.

- Кой е там? - попитал Нарцис, когато чул рева ѝ.

- Кой е там? — отвърнала Ехо.

- Аз съм Нарцис. Ти кой си?

- Аз съм - повторила Ехо.

- Излез, желая да те видя - рекъл юношата.

- Искам да те видя - споделила на собствен ред Ехо.

- Ела насам! - викнал Нарцис.

- Насам - повторила нежно Ехо, — насам.

Нарцис се уплашил, че това е някой нов капан на боговете, и не посмял да навлезе в гъсталака.

- Ти не разбираш ли, че нуждая се да обикна някого? - попитал Нарцис.

- Ти не разбираш - отвърнала Ехо, плачейки.

- Ако не излезеш незабавно, тогава си върви... Сбогом — рекъл Нарцис.

- Сбогом - повторила Ехо, — довиждане... довиждане...

Красивият младеж почувствал, че любовта най-сетне е стигнала и до него. Може би тъй като още не бил видял лицето на възлюбената си и нямало облик, с който да я сравни; може би тъй като гласът ѝ единствено повтарял личните му думи, само че без съответна причина Нарцис най-сетне се бил влюбил.

- Върни се — извикал той. — Обичам те.

Било обаче късно. Нимфата към този момент не можела да го чуе.

Нарцис седнал на брега на реката и заплакал.

Плакал, както в никакъв случай до тогава, през целия ден и през цялата нощ. Толкова плакал, че на сутрин­та, когато слънцето изгряло, тялото му било сухо и той се бил трансформирал в цвете — нарцис, който от този момент пораства по речните крайбрежия, наве­ден над водата, като че ли плачейки над отражението си.

Това, което Нарцис чувал от Ехо, било отражението на личните му думи, само че защото бил влюбен в личния си облик, той се влюбил и в личните си думи — единственото, което Ехо мо­жела да му каже.