Бюджет 2024 ще е горчив коледен подарък от Народното събрание
Народното заседание ще гласоподава бюджета за 2024-а тъкмо преди Коледа. Не е изключено да му се наложи да прави това още веднъж и към и даже след Нова година, в случай че президентът наложи несъгласие, само че не това е значимото. Въпросният бюджет е може би, меко казано, един от най-необичайните съществени финансови закони на страната одобрявани по време на ръководството на постоянни държавни управления.
Не тъй като обвързваните с приходната му част данъчни закони бяха префасонирани неведнъж при приемането им и не тъй като самият проектозакон за бюджета се наложи да се разисква в комисиите по време на почивните дни. Интересното в него е че, по отношение на първичния си вид, той не претърпя съвсем никакви промени в приходната и в разходната си част. А би трябвало, откакто осигурителните минимуми за земеделските стопани бяха признати на по-ниски равнища от заложените, което ще донесе с 300 милиона лв. по-малко доходи от осигуровки и данъчните промени бяха гласувани по метод, който изобщо слага под въпрос по-високите приходи в хазната.
Приходната част на бюджета куца
В края на септември КФП е с недостиг от 780 милиона лв.
Вярно е че при последното гласоподаване в бюджетна комисия бяха утвърдени единствено към 170 млн. лв. нараствания на разноските, които би трябвало умерено да бъдат покрити от плануваното нарастване на таксите за хазарта, спомагателните доходи от които се чакат да са към 200 млн. лв.. На това е единствено нищожен подробност на общият декор от проблеми, свързани с бюджета за 2024 година, за които всички приказват.
Твърде доста оптимизъм
На първо място става дума за макрорамката въз основата, на която стъпват приходите на цялата Консолидирана фискална стратегия (КФП). Последно Народното събрание ще гласоподава Закона за държавния бюджет за 2024 година, само че общият фискален баланс на страната се образува освен от него, само че и от бюджета на Държавното публично обезпечаване и от този на здравната каса, като общ размер са съпоставими с размерите на държавния бюджет. Проблеми с приходите или неочакван сериозен растеж на разноските в някой от тези последни два бюджета неизбежно води до драми в държавния бюджет, който ги субсидира. А по всичко проличава, че идната година ще има съществени провокации и към трите бюджета, съставящи КФП.
Още при старта на разискването на бюджетите за 2024 година и Българска народна банка, и Фискалният съвет показаха, че заложеният в макрорамката растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,2% за 2024 година е прекомерно оптимистичен. Това се удостовери и от последната прогноза на Европейската комисия, а данните за стопанската система на Европейски Съюз не престават да се утежняват.
Бюджетът - още веднъж " на алено ", Данък добавена стойност постъпленията понижават
Инфлацията и скокът на пенсии и заплати усилват приходите от покупко-продажби в страната, само че това не е задоволително
Прекалено оптимистичният растеж на Брутният вътрешен продукт води и до повишени упования за данъчно-осигурителни и неданъчни доходи. Според посочените в КФП за 2024 година проекти те са 68,08 милиарда лв.. Това е с близо 4.5 милиарда лв. или с към 7% растеж спрямо предстоящото осъществяване на приходите за 2023 година, съгласно прогнозите на самото финансово министерство. При това тези цифри бяха посочени преди Народното събрание да охлади стремежа на държавното управление за по-бързо увеличение на осигурителния най-малко за земеделците и по този метод да отвори спомагателна дупка от 300 млн. лв.. От ръководещото болшинство считат, че тя ще бъде запълнена за сметка на преизпълнение на приходите от осигурителни вноски. Последното наподобява подозрително в случай, че през 2023 година от заложени 11,08 милиарда лев от осигурителни вноски до края на октомври по данни на Министерството на финансите са събрани 9,22 милиарда лв..
А събираемостта през 2024 година може да се утежни, в случай че се осъществен упованията за утежняване на икономическата среда и растеж на безработицата. Отварянето на по-голям недостиг в Държавното публично обезпечаване през 2024 година автоматизирано ще натовари държавния бюджет с по-високи разноски за покриването му с спомагателни прехвърляния, които така и така към този момент са големи.
Откъде ще дойдат тези пари?
Въобще, прекомерният оптимизъм в планирането на растежа на Брутният вътрешен продукт за 2024 година, на фона на явните проблеми със събираемостта на налозите през 2023 година, слага големи въпросителни пред осъществяването на заложените доходи както в КФП, по този начин и в държавния бюджет за 2024 година В средносрочната бюджетна прогноза държавното управление показва, че през 2023 година ще събере по-малко от плануваните данъчно-осигурителни доходи. Според в края на десетия месец на 2023 година държавното управление е съумяло да попълни 56,7% от предстоящите корпоративния налози, 84,2% от налога върху приходите на физическите лица, 77,7% от Данък добавена стойност и 84,6% от акцизите. И това - в случай, че са въведени налог върху свръхпечалбите на " Лукойл Нефтохим " и има 20,1% растеж на Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната.
За съпоставяне, в края на октомври 2022 година осъществяването на корпоративните налози е било 67,3%, на налога върху приходите на физическите лица - 88,2%, на Данък добавена стойност 79,3%, а на акцизите - 83%. Изоставането по отношение на 2022 година като се изключи акцизите е явно.
И тук идваме до втория доста спорен миг в проектозакона за държавния бюджет за 2024 година В него са планувани 38,49 милиарда лв. данъчни доходи, което с 2,94 милиарда лв. или с 8,25% повече от заложените за 2023 година Като се има поради, че събраните през тази година налози ще са по-малко от плануваните, растежът, който би трябвало да бъде реализиран през 2024 година отива към 9 %. Панираните корпоративни налози за 2024 година са близо 5,82 милиарда лв. - покачване с 5,32%, от физически лица (ДДФЛ) - близо 6,91 милиарда лв. - растеж от 13,2%, от Данък добавена стойност - 18,5 милиарда лв. - нарастване с 8,82% и от акцизи - към 6,45 милиарда лв. - с 8,76% повече спрямо плануваните за 2023 година
Подчертаваме " плануваните ", тъй като изобщо не е ясно по кой от налозите през тази година ще бъде реализирано 100% осъществяване.
Спорове и неясноти провокираха и ограниченията, които държавното управление се опита да заложи, с цел да събере плануваните за 2024 година данъчно-осигурителни доходи. Според претекстовете към проектозакона за държавния бюджет за растежа на корпоративния налог главно се разчита на изсветляване на стопанската система и най-много на световния налог от 15% върху огромните мултинационални компании.
По първични проекти въпросният нов световен налог, който се вкарва по силата на инструкция на Европейски Съюз, трябваше да вкара в хазната над 260 млн. лв. в допълнение. Браншовите камари и организации обаче незабавно показаха, че у нас той се вкарва без европейските облекчения за основна активност, които плануват понижаване на данъчната основа с до 8% от финансовите разноски и с до 10% от разноските за хонорари. А без тях България губи конкурентни преимущества в битката за привличане вложения, които така и така не са доста.
Министърът на финансите се видя заставен да допусне облекчението за вложения, само че си спести това за заплати с оправданието, че поради него в Европейски Съюз имало заплаха да не ни нотифицират използването на налога и да си съберат разликата в облагането в страната където се намира централата на данъчнозадълженото лице. От одиторските компании обаче считат, че това не е годен мотив и допускат, че второто облекчение за разноските за хонорари ще влезе още доникъде на годината преди действително да стартират да се заплащат корпоративните налози. Така или другояче е реалност, че заложените доходи от този нов налог са под въпрос.
При нарастването на постъпленията от налога върху приходите на физическите лица се разчита най-много на растежа на самите приходи, който да бъде подбуден от нарастването на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв.. Ако обаче има застоялост на пазара, междинният размер на приходите може освен да не се усили, само че и да намалее, което да се отрази отрицателно както на приходите по ДДФЛ, по този начин и на постъпленията от осигурителни вноски, което също непосредствено ще натовари бюджета.
При Данък добавена стойност се разчита на растежа на вноса и вътрешното ползване подкрепено от растежа на разноските за пенсии с 2,44 милиарда лв., на хонорари в разнообразни административни структури с 375 млн. лв. и по отношение на хонорари, свързани със обществената политика - още към 400 млн. лв.. Всички тези средства би трябвало да се излеят на пазара посредством ползване и да вдигнат оборотите на подаваните артикули и услуги, облагани с Данък добавена стойност.
Въпреки това, изобщо не е несъмнено, че заложените ограничения за увеличение на събираемостта ще сработят, а може да се окаже, че при една обща застоялост в Европейски Съюз този развой ще удари и България и ще сведе до нула резултат от бюджетния многомилиарден тласък за потреблението. Сигурно е обаче, че отрицателно върху приходите от Данък добавена стойност ще продължат де се отразяват понижените ставки за някои артикули и услуги, а спомагателен отрицателен резултат може да има увеличението на прага за регистрация по Данък добавена стойност от 50 хиляди на 100 хиляди и в следствие на 166 хиляди лв. годишно. По неофициални планове, резултатите от всички тези облекчения са близо половин милиард лв. за хазната.
Единствено за акциза е съвсем несъмнено, че бюджетните прогнози ще се осъществен поради вдигнатите ставки на тютюневите произведения. Българинът няма да спре да пуши и няма да слезе от колата си, колкото и да му костват тези удоволствия. А акцизните доходи от тютюн и горива образуват общо 93,5% от всички доходи в това направление.
Как ще се харчи?
И до момента в който с приходите има значително въпросителни, то с разноските в държавния бюджет всичко е ясно. Те са 48,17 милиарда лв., като главната част 25,5 милиарда лв. са по т. нар взаимоотношения с други бюджетни системи или, казано по различен метод, прехвърляния от държавния бюджет към бюджетите на други самостоятелни структури.
Например дефицитът на Държавното публично обезпечаване ще би трябвало да бъде затрупан с трансфер от 11.46 милиарда лв. и то в случай, че всички планувани доходи в ДОО бъдат събрани.
За общините отиват дотации за общо 7,82 милиарда лв.. Тук не е ясно какво ще стане, в случай че държавното управление бъде насила да поеме дълга на " Топлофикация София " към БЕХ и " Булгаргаз " в размер на 1.8 милиарда лв..
На трето място е прехвърлянето от 3,25 милиарда лв. за покриване на недостига на Националната здравноосигурителна каса. Още близо 1,5 милиарда лв. държавният бюджет би трябвало да преведе на Националния фонд и на Държавен фонд " Земеделие " за сметките по средствата от Европейски Съюз. От тези по този начин планувани разноски няма мърдане, а съществува значителен риск в последна сметка те да са по-големи от в този момент заложените цифри.
И по този начин стигаме до недостиг от 8,16 милиарда лв., който би трябвало да бъде финансиран с дълг. При това още от в този момент е ясно, че този нов дълг за покриване на дупката в държавния бюджет ще е при по неизгодни за страната ценови и най-много лихвени условия. А това на собствен ред ще докара до повишение на бюджетните разноски за обслужването на лихвите по него и то освен през идната година, а за няколко годи по-късно, тъй като лихвите са закрепени.
Щеше да е задоволително, в случай че този дълг се вземаше за вложения. Тогава бъдещите доходи от тях можеха да припокрият увеличените разноски за обслужването му. Но в бюджета за 2024 година по-голямата част от увеличението на разноските не е обвързвано с вложения, каквото и да приказва този кабинет и това се вижда от числата.
Не тъй като обвързваните с приходната му част данъчни закони бяха префасонирани неведнъж при приемането им и не тъй като самият проектозакон за бюджета се наложи да се разисква в комисиите по време на почивните дни. Интересното в него е че, по отношение на първичния си вид, той не претърпя съвсем никакви промени в приходната и в разходната си част. А би трябвало, откакто осигурителните минимуми за земеделските стопани бяха признати на по-ниски равнища от заложените, което ще донесе с 300 милиона лв. по-малко доходи от осигуровки и данъчните промени бяха гласувани по метод, който изобщо слага под въпрос по-високите приходи в хазната.
Приходната част на бюджета куца
В края на септември КФП е с недостиг от 780 милиона лв.
Вярно е че при последното гласоподаване в бюджетна комисия бяха утвърдени единствено към 170 млн. лв. нараствания на разноските, които би трябвало умерено да бъдат покрити от плануваното нарастване на таксите за хазарта, спомагателните доходи от които се чакат да са към 200 млн. лв.. На това е единствено нищожен подробност на общият декор от проблеми, свързани с бюджета за 2024 година, за които всички приказват.
Твърде доста оптимизъм
На първо място става дума за макрорамката въз основата, на която стъпват приходите на цялата Консолидирана фискална стратегия (КФП). Последно Народното събрание ще гласоподава Закона за държавния бюджет за 2024 година, само че общият фискален баланс на страната се образува освен от него, само че и от бюджета на Държавното публично обезпечаване и от този на здравната каса, като общ размер са съпоставими с размерите на държавния бюджет. Проблеми с приходите или неочакван сериозен растеж на разноските в някой от тези последни два бюджета неизбежно води до драми в държавния бюджет, който ги субсидира. А по всичко проличава, че идната година ще има съществени провокации и към трите бюджета, съставящи КФП.
Още при старта на разискването на бюджетите за 2024 година и Българска народна банка, и Фискалният съвет показаха, че заложеният в макрорамката растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,2% за 2024 година е прекомерно оптимистичен. Това се удостовери и от последната прогноза на Европейската комисия, а данните за стопанската система на Европейски Съюз не престават да се утежняват.
Бюджетът - още веднъж " на алено ", Данък добавена стойност постъпленията понижават
Инфлацията и скокът на пенсии и заплати усилват приходите от покупко-продажби в страната, само че това не е задоволително
Прекалено оптимистичният растеж на Брутният вътрешен продукт води и до повишени упования за данъчно-осигурителни и неданъчни доходи. Според посочените в КФП за 2024 година проекти те са 68,08 милиарда лв.. Това е с близо 4.5 милиарда лв. или с към 7% растеж спрямо предстоящото осъществяване на приходите за 2023 година, съгласно прогнозите на самото финансово министерство. При това тези цифри бяха посочени преди Народното събрание да охлади стремежа на държавното управление за по-бързо увеличение на осигурителния най-малко за земеделците и по този метод да отвори спомагателна дупка от 300 млн. лв.. От ръководещото болшинство считат, че тя ще бъде запълнена за сметка на преизпълнение на приходите от осигурителни вноски. Последното наподобява подозрително в случай, че през 2023 година от заложени 11,08 милиарда лев от осигурителни вноски до края на октомври по данни на Министерството на финансите са събрани 9,22 милиарда лв..
А събираемостта през 2024 година може да се утежни, в случай че се осъществен упованията за утежняване на икономическата среда и растеж на безработицата. Отварянето на по-голям недостиг в Държавното публично обезпечаване през 2024 година автоматизирано ще натовари държавния бюджет с по-високи разноски за покриването му с спомагателни прехвърляния, които така и така към този момент са големи.
Откъде ще дойдат тези пари?
Въобще, прекомерният оптимизъм в планирането на растежа на Брутният вътрешен продукт за 2024 година, на фона на явните проблеми със събираемостта на налозите през 2023 година, слага големи въпросителни пред осъществяването на заложените доходи както в КФП, по този начин и в държавния бюджет за 2024 година В средносрочната бюджетна прогноза държавното управление показва, че през 2023 година ще събере по-малко от плануваните данъчно-осигурителни доходи. Според в края на десетия месец на 2023 година държавното управление е съумяло да попълни 56,7% от предстоящите корпоративния налози, 84,2% от налога върху приходите на физическите лица, 77,7% от Данък добавена стойност и 84,6% от акцизите. И това - в случай, че са въведени налог върху свръхпечалбите на " Лукойл Нефтохим " и има 20,1% растеж на Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната.
За съпоставяне, в края на октомври 2022 година осъществяването на корпоративните налози е било 67,3%, на налога върху приходите на физическите лица - 88,2%, на Данък добавена стойност 79,3%, а на акцизите - 83%. Изоставането по отношение на 2022 година като се изключи акцизите е явно.
И тук идваме до втория доста спорен миг в проектозакона за държавния бюджет за 2024 година В него са планувани 38,49 милиарда лв. данъчни доходи, което с 2,94 милиарда лв. или с 8,25% повече от заложените за 2023 година Като се има поради, че събраните през тази година налози ще са по-малко от плануваните, растежът, който би трябвало да бъде реализиран през 2024 година отива към 9 %. Панираните корпоративни налози за 2024 година са близо 5,82 милиарда лв. - покачване с 5,32%, от физически лица (ДДФЛ) - близо 6,91 милиарда лв. - растеж от 13,2%, от Данък добавена стойност - 18,5 милиарда лв. - нарастване с 8,82% и от акцизи - към 6,45 милиарда лв. - с 8,76% повече спрямо плануваните за 2023 година
Подчертаваме " плануваните ", тъй като изобщо не е ясно по кой от налозите през тази година ще бъде реализирано 100% осъществяване.
Спорове и неясноти провокираха и ограниченията, които държавното управление се опита да заложи, с цел да събере плануваните за 2024 година данъчно-осигурителни доходи. Според претекстовете към проектозакона за държавния бюджет за растежа на корпоративния налог главно се разчита на изсветляване на стопанската система и най-много на световния налог от 15% върху огромните мултинационални компании.
По първични проекти въпросният нов световен налог, който се вкарва по силата на инструкция на Европейски Съюз, трябваше да вкара в хазната над 260 млн. лв. в допълнение. Браншовите камари и организации обаче незабавно показаха, че у нас той се вкарва без европейските облекчения за основна активност, които плануват понижаване на данъчната основа с до 8% от финансовите разноски и с до 10% от разноските за хонорари. А без тях България губи конкурентни преимущества в битката за привличане вложения, които така и така не са доста.
Министърът на финансите се видя заставен да допусне облекчението за вложения, само че си спести това за заплати с оправданието, че поради него в Европейски Съюз имало заплаха да не ни нотифицират използването на налога и да си съберат разликата в облагането в страната където се намира централата на данъчнозадълженото лице. От одиторските компании обаче считат, че това не е годен мотив и допускат, че второто облекчение за разноските за хонорари ще влезе още доникъде на годината преди действително да стартират да се заплащат корпоративните налози. Така или другояче е реалност, че заложените доходи от този нов налог са под въпрос.
При нарастването на постъпленията от налога върху приходите на физическите лица се разчита най-много на растежа на самите приходи, който да бъде подбуден от нарастването на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв.. Ако обаче има застоялост на пазара, междинният размер на приходите може освен да не се усили, само че и да намалее, което да се отрази отрицателно както на приходите по ДДФЛ, по този начин и на постъпленията от осигурителни вноски, което също непосредствено ще натовари бюджета.
При Данък добавена стойност се разчита на растежа на вноса и вътрешното ползване подкрепено от растежа на разноските за пенсии с 2,44 милиарда лв., на хонорари в разнообразни административни структури с 375 млн. лв. и по отношение на хонорари, свързани със обществената политика - още към 400 млн. лв.. Всички тези средства би трябвало да се излеят на пазара посредством ползване и да вдигнат оборотите на подаваните артикули и услуги, облагани с Данък добавена стойност.
Въпреки това, изобщо не е несъмнено, че заложените ограничения за увеличение на събираемостта ще сработят, а може да се окаже, че при една обща застоялост в Европейски Съюз този развой ще удари и България и ще сведе до нула резултат от бюджетния многомилиарден тласък за потреблението. Сигурно е обаче, че отрицателно върху приходите от Данък добавена стойност ще продължат де се отразяват понижените ставки за някои артикули и услуги, а спомагателен отрицателен резултат може да има увеличението на прага за регистрация по Данък добавена стойност от 50 хиляди на 100 хиляди и в следствие на 166 хиляди лв. годишно. По неофициални планове, резултатите от всички тези облекчения са близо половин милиард лв. за хазната.
Единствено за акциза е съвсем несъмнено, че бюджетните прогнози ще се осъществен поради вдигнатите ставки на тютюневите произведения. Българинът няма да спре да пуши и няма да слезе от колата си, колкото и да му костват тези удоволствия. А акцизните доходи от тютюн и горива образуват общо 93,5% от всички доходи в това направление.
Как ще се харчи?
И до момента в който с приходите има значително въпросителни, то с разноските в държавния бюджет всичко е ясно. Те са 48,17 милиарда лв., като главната част 25,5 милиарда лв. са по т. нар взаимоотношения с други бюджетни системи или, казано по различен метод, прехвърляния от държавния бюджет към бюджетите на други самостоятелни структури.
Например дефицитът на Държавното публично обезпечаване ще би трябвало да бъде затрупан с трансфер от 11.46 милиарда лв. и то в случай, че всички планувани доходи в ДОО бъдат събрани.
За общините отиват дотации за общо 7,82 милиарда лв.. Тук не е ясно какво ще стане, в случай че държавното управление бъде насила да поеме дълга на " Топлофикация София " към БЕХ и " Булгаргаз " в размер на 1.8 милиарда лв..
На трето място е прехвърлянето от 3,25 милиарда лв. за покриване на недостига на Националната здравноосигурителна каса. Още близо 1,5 милиарда лв. държавният бюджет би трябвало да преведе на Националния фонд и на Държавен фонд " Земеделие " за сметките по средствата от Европейски Съюз. От тези по този начин планувани разноски няма мърдане, а съществува значителен риск в последна сметка те да са по-големи от в този момент заложените цифри.
И по този начин стигаме до недостиг от 8,16 милиарда лв., който би трябвало да бъде финансиран с дълг. При това още от в този момент е ясно, че този нов дълг за покриване на дупката в държавния бюджет ще е при по неизгодни за страната ценови и най-много лихвени условия. А това на собствен ред ще докара до повишение на бюджетните разноски за обслужването на лихвите по него и то освен през идната година, а за няколко годи по-късно, тъй като лихвите са закрепени.
Щеше да е задоволително, в случай че този дълг се вземаше за вложения. Тогава бъдещите доходи от тях можеха да припокрият увеличените разноски за обслужването му. Но в бюджета за 2024 година по-голямата част от увеличението на разноските не е обвързвано с вложения, каквото и да приказва този кабинет и това се вижда от числата.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ