Народното събрание подкрепи върху промените в Закона за съдебната власт

Народното заседание поддържа върху измененията в Закона за правосъдната власт и върна законопроекта за ново разискване при днешното му наново гласоподаване в пленарната зала, заяви Българска телеграфна агенция.

Оспорените от президента Румен Радев разпореждания са свързани с отделянето на Националната следствена работа ( Национална следствена служба ) от прокуратурата и обособяването ѝ в самостоятелна конструкция.

Ветото на Радев пристигна две седмици, откакто. Национална следствена служба попада под контрола на прокуратурата и нейния административен началник – основния прокурор. Формално водач на следствието е един от заместниците на основния прокурор, който обаче също му е зависещ.

При гласуването в петък законопроектът получи 47 гласа „ за “, 66 – „ срещу “ и 93 „ въздържал се “ и към този момент следствието остава в структурата на държавното обвиняване.

При съвещанието си в четвъртък правната комисия също поддържа ветото и предложи на Народното събрание да не приема закона наново.

В си Румен Радев показва, че направените законови промени възвръщат състояние, което към този момент е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 година с оглед транспарантното действие на досъдебното произвеждане по наказателни каузи. Така, без безапелационни причини, Народното събрание ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз, написа в позицията на президента.

Освен това съгласно Радев при приемането на тези разпореждания не е съобразено условието на Конституцията законите да бъдат одобрявани от Народното събрание с две гласувания.

Промените, с които следствието беше извадено от структурата на прокуратурата, бяха препоръчани от " Възраждане ". Част от тях в началото бяха отхвърлени от правната комисия сред първо и второ четене, само че на 2 юни бяха прегледани и признати с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ .

С тях управлението на Национална следствена служба попадна непосредствено под контрола на нейния шеф. Той ще има властта да назначава следователите и да реализира административно-организационното и методическо управление на цялата структурата. Предложенията за шеф могат да се вършат от не по-малко от трима членове на Висшия правосъден съвет, както и от министъра на правораздаването.

" Предложенията, които бяга направени сред двете четения, излизат отвън обсега на разисквания законопроект ", сподели по време на дебатите в петък ръководителят на комисията по правни въпроси и народен представител от " Продължаваме Промяната – Демократична България " (ПП-ДБ) Стою Стоев.

" Явно въпросът за проверяващите органи има потребност от решение, само че това би трябвало да се случи след сложен спор. Този спор е удачно да се организира след промените в Конституцията ", сподели Надежда Йорданова от ПП-ДБ.

ГЕРБ и Българска социалистическа партия също показаха поддръжка за президентското несъгласие.

По думите на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова поправките, препоръчани от „ Възраждане “ сред двете четения на миналата законодателна процедура, са „ писани на коляно “ и „ диктувани от ГЕРБ “, без да са били обсъждани на първо четене.

От " Възраждане " опазиха текстовете. " Мотивите на ветото са писани от хора, които единствено са минавали около постройката на следствието бул. „ Г. М. Димитров “, возейки се в служебната кола на президентството ", сподели Петър Петров от " Възраждане ". По думите му независимостта на следствието от прокуратурата ще обезпечи безпристрастното му действие.

" Ще се съобразим и ще преработим нашия законопроект ", сподели той.

Парламентът реши до четири седмици да се вършат оферти за оспорените разпореждания, които се връщат за ново разискване в комисията по правни въпроси.