Част от новите промени в Конституцията може да се окажат противоконституционни
Народното заседание дефинитивно одобри измененията в Конституцията, а промените могат да бъдат разграничени на две съществени групи. Първата касае правосъдната система и ограничението на пълномощията на основния прокурор. Втората още веднъж е обвързвана с понижаване на пълномощия – този път на президента и по-конкретно властта, която той има във връзка с назначението на служебни кабинети.
И до момента в който ръководещото болшинство дефинира днешния ден като исторически и същинско начало на правосъдната промяна, опозиционните парламентарни партии и президента Румен Радев обявиха изрично, че ще сезират Конституционния съд.
На този декор се оказва, че има учредения част от текстовете да бъдат оповестени за противоконституционни и респективно да бъдат анулирани. Според конституционалиста Орлин Колев това са точно измененията, които лимитират пълномощията на президента във връзка с служебното държавно управление
“Цялата структура с ограничението на пълномощията на президента е прекомерно рискова и противоречива предвид на това дали може да бъде осъществена от Обикновено национално заседание. Правомощията на президента са му предоставени от Великото национално заседание през 1991 година и то се е произнесло като учредителна власт. От тук насетне Обикновеното национално заседание не може да трансформира пълномощията на конституционно организиран орган, тъй като ще наруши салдото сред органите ”
Проблем може да има и с съответното изброяване на кръга лица, от които президентът ще може да избира длъжностен министър председател.
„ Изброяването на субектите всред които президента може да осъществя своя избор за длъжностен министър-председател, ми наподобява доста на Търновската конституция, където бяха уредени изчерпателно министерствата, които монарха като титуляр на изпълнителната власт е следвало да сформира. Изчерпателното изброяване на министерствата е ограничавало властта на монарха, което е довело до прекратяване на Търновската конституция. В този смисъл изчерпателното изброяване на субектите, които вероятно биха могли да заемат министър-председателския пост при служебни държавни управления също ще ограничи пълномощията на президента ”
Ако Конституционният съд отхвърли тези разпореждания ще се сътвори юридически вакуум в законодателството във връзка с служебните кабинети, а процедурата за смяната на Конституцията ще би трябвало да бъде извървяна още веднъж.
„ Много е рисковано от основаване на едно в допълнение напрежение и една правна неустановеност. Защото Конституционният съд не възвръща предходното състояние, когато откри противоконституционност. Тогава се получава една незапълнена сфера, която законодателя би следвало да оправи. Ако се окаже по този начин, че текстовете, с които внасят промени в института на служебното държавно управление, бъдат оповестени за противоконституционни, поисквам на тази легислатура на Народното събрание да изкара цялостния си мандат, тъй като в противоположен случай, ще бъдем изправени пред конституционна рецесия, да не приказвам и за изключително състояние. Защото няма да има текст, който да ни каже по какъв начин следва да се приложи института на служебното държавно управление ”
Колев посочи, че редакциите на текстовете сред първо и второ четене в огромна степен са изчистили другите проблеми, които крият риск да бъдат отхвърлени от Конституционния съд.
Остава въпросът какъв брой ефикасни ще бъдат измененията и дали ще реализиран търсения резултат на самостоятелна правосъдна власт, която работи бързо и заслужено и по едно и също време с това тази самостоятелност не води до капсулиране и обособяване. Според Колев обаче прекомерното орязване на пълномощията на прокуратурата няма да е в интерес на сигурността и отбраната на жителите и обществото.
Ефектът от измененията в Конституцията във връзка с правосъдната промяна ще зависи най-много от промените, които ще бъдат направени в закона за правосъдната власт, тъй като новите текстове в Конституцията дават базата, върху която да бъде осъществена правосъдната промяна, само че дружно с това отварят опциите тя да бъде опорочена според от ползите на парламентарните сили.
И до момента в който ръководещото болшинство дефинира днешния ден като исторически и същинско начало на правосъдната промяна, опозиционните парламентарни партии и президента Румен Радев обявиха изрично, че ще сезират Конституционния съд.
На този декор се оказва, че има учредения част от текстовете да бъдат оповестени за противоконституционни и респективно да бъдат анулирани. Според конституционалиста Орлин Колев това са точно измененията, които лимитират пълномощията на президента във връзка с служебното държавно управление
“Цялата структура с ограничението на пълномощията на президента е прекомерно рискова и противоречива предвид на това дали може да бъде осъществена от Обикновено национално заседание. Правомощията на президента са му предоставени от Великото национално заседание през 1991 година и то се е произнесло като учредителна власт. От тук насетне Обикновеното национално заседание не може да трансформира пълномощията на конституционно организиран орган, тъй като ще наруши салдото сред органите ”
Проблем може да има и с съответното изброяване на кръга лица, от които президентът ще може да избира длъжностен министър председател.
„ Изброяването на субектите всред които президента може да осъществя своя избор за длъжностен министър-председател, ми наподобява доста на Търновската конституция, където бяха уредени изчерпателно министерствата, които монарха като титуляр на изпълнителната власт е следвало да сформира. Изчерпателното изброяване на министерствата е ограничавало властта на монарха, което е довело до прекратяване на Търновската конституция. В този смисъл изчерпателното изброяване на субектите, които вероятно биха могли да заемат министър-председателския пост при служебни държавни управления също ще ограничи пълномощията на президента ”
Ако Конституционният съд отхвърли тези разпореждания ще се сътвори юридически вакуум в законодателството във връзка с служебните кабинети, а процедурата за смяната на Конституцията ще би трябвало да бъде извървяна още веднъж.
„ Много е рисковано от основаване на едно в допълнение напрежение и една правна неустановеност. Защото Конституционният съд не възвръща предходното състояние, когато откри противоконституционност. Тогава се получава една незапълнена сфера, която законодателя би следвало да оправи. Ако се окаже по този начин, че текстовете, с които внасят промени в института на служебното държавно управление, бъдат оповестени за противоконституционни, поисквам на тази легислатура на Народното събрание да изкара цялостния си мандат, тъй като в противоположен случай, ще бъдем изправени пред конституционна рецесия, да не приказвам и за изключително състояние. Защото няма да има текст, който да ни каже по какъв начин следва да се приложи института на служебното държавно управление ”
Колев посочи, че редакциите на текстовете сред първо и второ четене в огромна степен са изчистили другите проблеми, които крият риск да бъдат отхвърлени от Конституционния съд.
Остава въпросът какъв брой ефикасни ще бъдат измененията и дали ще реализиран търсения резултат на самостоятелна правосъдна власт, която работи бързо и заслужено и по едно и също време с това тази самостоятелност не води до капсулиране и обособяване. Според Колев обаче прекомерното орязване на пълномощията на прокуратурата няма да е в интерес на сигурността и отбраната на жителите и обществото.
Ефектът от измененията в Конституцията във връзка с правосъдната промяна ще зависи най-много от промените, които ще бъдат направени в закона за правосъдната власт, тъй като новите текстове в Конституцията дават базата, върху която да бъде осъществена правосъдната промяна, само че дружно с това отварят опциите тя да бъде опорочена според от ползите на парламентарните сили.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ