Първият в България: Театър
Народно читалище „ Добри Войников “ е учредено при започване на 1856 година в град Шумен от Сава Доброплодни. Редом с читалищата в Свищов и Лом, които се появяват през същата година, то поставя началото на българското читалищно дело. Именно в него, през август 1856, се слага и първото в България театрално зрелище. То е преведена от гръцки от Доброплодни и приспособена за българска аудитория комедия „ Михал Мишкоед “.
Васил Друмев
В нея играе персонално Васил Друмев (1841 – 1901) – български публицист, свещеник и политик от Консервативната партия. Друмев е създател на първата българска повест и първата българска трагична пиеса с автентичен сюжет, а след Освобождението става митрополит на Търновската епархия и два пъти е министър-председател на България. Когато играе в пиесата, той е още възпитаник.
Сава Доброплодни
На представлението идва многочислена аудитория – учители, интелигенция, представители на еснафите, французи и англичани, останали след Кримската война, турски военни, първенците на всички етнически общности в града.
„ Ловченскийт епископ “
Първата истинска авторска драматургична творба у нас е дело на Теодосий Икономов, споделя се „ Ловченскийт епископ или бела на ловченскийт сахатчия “ и е комедия. Публикувана е през 1863 година, само че Икономов я измисля шест години по-рано.
Според някои източници, игрални представления се играят още през 1813. Хаджи Минаса Пъжъшкян – прочут арменски търговец и странник – в пътеписа си „ Пътешествие в Полша и други места… “ (Венеция, 1830 г.) написа, че в локалното театро в Шумен е било обещано „ вечерно представление “, в което играели трима мъже. На спектакъла участвали гръцки духовници. Макар че представлението е било по случай празника на славянската книжовност, то е било на гръцки език и „ никой не смеел да приказва за този празник на Кирила и Методия, тези, които са написали българската писменост, тъй като гърците не им позволяват да го вършат на български “.
Началото на българския спектакъл бележи името на Добри Войников (1833 – 1878). Той е български възрожденски преподавател, драматург, държавник и публицист, музикален и сценичен деятел. Добри е и пръв български режисьор и създател на театрални пиеси като най-известна от тях е „ Криворазбраната цивилизация “ от 1871 година Тя е считана за най-хубавата българска комедия до началото на 20 век. Учи при гореспоменатия Сава Доброплодни, а по-късно през целия си живот е преподавател. Принуден е да бяга в Румъния. В Браила в края на 1865 година Войников провежда българска любителска театрална група, която и управлява 5 години и която за пръв път в историята на българския спектакъл притегля актриси. През 1869 година става един от учредителите на Българското книжовно сдружение или както го знаем през днешния ден – Българска академия на науките. От 1870 до 1876 година продължава да се занимава с спектакъл в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 година
Николай Масалитинов
Първият професионален спектакъл в България обаче е основан от двама французи на име Босси и Брюн през 1881. Те купуват някогашна бейска къща в Пловдив, която трансформират в хотел. За да се конкурират с два други хотела в града, вършат в двора на къщата нова постройка сграда – за театрални представления. Така се появява първият сценичен салон у нас. Той се споделя Международен спектакъл „ Люксембург “. Това се случва близо 20 години, откакто в България са изиграни първите театрални постановки.
През 1913 година бушува огромен пожар в постройката на спектакъл „ Люксенбург “, тя изгаря и с това приключва активността си. Днес театърът носи името на считания за основоположник на актуалната театрална школа в България актьор и режисьор Николай Масалитинов.
Николай Масалитинов е роден в Харков единствено година преди спектакъл „ Люксенбург “ да бъде учреден. Той идва в България през 1925 (след като един път е отказал предложение на Сирак Скитник в 1923) и става основен режисьор в Народния спектакъл в София, какъвто остава до 1944 година и е режисьор от 1944 година до гибелта си през 1961 година Поставя близо 140 пиеси, измежду които са: „ Ревизор “, „ На дъното “, „ Албена “, „ Милионерът “, а в някои и играе от тях. През 1955 година играе и ролята на княз Горчаков във кино лентата „ Героите на Шипка “.
През 1925 година открива трагична школа към Народния спектакъл, която по-късно се преобразува във Висш институт по театрално изкуство и ще носи това име до 1995, когато ще се прекръсти на Национална академия за театрално и кино изкуство. На името на Николай Масалитинов е наречен Пловдивският трагичен спектакъл.
