Димо Дренчев: Еврозоната не е клуб на богатите, а клуб на кредитните милионери с огромни задължения
Народният представител Димо Дренчев се изрече сериозно по отношение на приемането на еврото и еврозоната от страна на България.
През миналата седмица на съвещание на Народното събрание беше разисквано предлагането на “Възраждане ” за осъществяване на референдум за опазване на българския лев. Най-голямата опозиционна мощ в българския парламент внася за повторно предлагането за осъществяване на референдум, откакто към този момент един път Народното събрание незаконно го отхвърли, след което Конституционният съд поддържа това безвластие, както и президентът, който не наложи несъгласие и не върна референдума за наново преразглеждане. Така властта наруши правото на 604 000 българи да бъдат питани с каква валута желаят да се разплащат в страната си.
“Възраждане ” е единствената политическа организация, която продължава да упорства да бъде спазено демократичното право на българите на глас с каква валута желаят да се разплащат. В резултат от връзката на представителите на “Възраждане ” с европейските институции и уточняване на това, че поредност от български държавни управления употребяват подходи, с които пробват да понижат инфлацията на 3 % и на процедура да излъжат, че страната ни е подготвена за еврозоната, Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) излязоха с отчети. Противно на изказванията на всевъзможни политически анализатори, явно стимулирани и подтиквани от външни фактори, които приказваха, че “Възраждане ” лъже и България е подготвена за еврозоната, съгласно отчетите на Европейска комисия и ЕЦБ това не е по този начин и страната ни ще бъде подготвена едвам през 2043 година Година, посочена и във въпроса за референдум на “Възраждане ”.
Повторното разискване на референдума беше импортирано от “Възраждане ” през миналата седмица като наложителна точка в дневния ред на Народното събрание.
Дренчев, който интензивно взе участие в разискванията, сложи под въпрос изгодите от еврозоната и изрази опасенията си по отношение на финансовата непоклатимост на страната.
Миналата година " Възраждане " внесе над 600 000 подписа за осъществяване на референдум за опазване на българския лев. Въпреки това, предлагането беше отхвърлено от 49 Народно заседание. На настоящето съвещание националният представител напомни, че решението за осъществяване на референдум е значим въпрос за страната.
Дренчев акцентира, че благосъстоянието на една страна не зависи директно от съществуването на еврото, като уточни образци с Швеция и Дания, които не са част от еврозоната, само че са измежду най-богатите страни в Европейския съюз. Той дефинира като спекулации изказванията, че Хърватия е станала по-богата след приемането на еврото, отбелязвайки, че страната е имала по-високи стойности на Брутният вътрешен продукт преди да влезе в еврозоната, в сравнение с България все още.
„ Хърватия не е забогатяла поради влизането в еврозоната. “, съобщи Дренчев.
По мотив на изказванията, че България ще има право да взима решения, свързани с еврото, Дренчев отхвърли това като илюзия, акцентирайки, че страната ни няма да взе участие във всички гласувания и има право на по-малко от един глас.
Той оспори изказванието, че след влизане в еврозоната лихвените проценти по заемите ще спаднат, като акцентира, че с помощта на строгата финансова дисциплинираност и валутния ръб лихвите в България през август са били по-ниски от тези в други европейски страни. Димо Дренчев означи, че заради по-консервативната икономическа политика, финансовото състояние на България е доста по-стабилно от това на еврозоната.
Народният представител от „ Възраждане “ подчертава и върху външния дълг на страната, който все още е 23%, само че се чака да нарасне до 27% през идващите три години. В контрастност, външният дълг на Хърватия е към 60%, а в Европейския съюз има страни с дълг над 100% от Брутният вътрешен продукт, като Гърция, където този % е над 150.
„ Когато приказваме за Европейския съюз като клуб на богатите, би трябвало да споделяме истината – това е клубът на кредитните милионери. “, съобщи Дренчев.
Той прикани за деликатно обсъждане на въпроса за приемане на еврото, като се обърне внимание на опита на други страни, като Италия, където икономическите разлики сред северната и южната част на страната се задълбочават от 2000 година насам. Той също по този начин съпостави икономическите индикатори на страните от БРИКС с тези на Европейския съюз, акцентирайки, че растежът на благосъстоянието в страните от Европейски Съюз е доста по-нисък.
„ Ако приказваме за капацитет – стопански, човешки и ресурсен – БРИКС изпреварва доста Европейския съюз. “, приключи Дренчев.
