Кой е патронът на българските будители?
Народните будители, пред които се прекланяме през днешния ден са писатели, учители, революционери, посветили живота си на запазването и построяването на българския език, просвета и национално съзнание.
Кой е патронът на българските будители?
Във освободена България, когато към този момент народът е отхвърлил османското господство и осъзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, изпитва потребността да отбелязва заслугите им.
Специален ден за тяхното честване, първо импровизирано се появява в Пловдив, 1909 година, след това и с държавен декрет става датата 1 ноември.
Според откриватели като Жоржета Назърска празникът поражда като контрапункт на обезверяването след краха на българския народен блян в междувоенния интервал и е израз на културен феномен със мощна идеализация на Българското възобновление, при което пораждат обекти като къщи музеи, бюстове, монументи, алея на възрожденците и се издава в големи тиражи мемоарна книжнина, сочи информация предоставена от Уйкипедия.
През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на националното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, давайки път на самодейност от по-ранни години на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители.
При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна черква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 година Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар. Окръжѐн с всенародна респект и самопризнание, считан за небесен настойник на българския народ и страна, свети Иван Рилски е останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството.
Всепризнат патрон на българското будителство е Св. Йоан Рилски, уважаван като небесен настойник на българския народ и страна, който в националната памет е пример за себеотдаване.
Кой е патронът на българските будители?
Във освободена България, когато към този момент народът е отхвърлил османското господство и осъзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, изпитва потребността да отбелязва заслугите им.
Специален ден за тяхното честване, първо импровизирано се появява в Пловдив, 1909 година, след това и с държавен декрет става датата 1 ноември.
Според откриватели като Жоржета Назърска празникът поражда като контрапункт на обезверяването след краха на българския народен блян в междувоенния интервал и е израз на културен феномен със мощна идеализация на Българското възобновление, при което пораждат обекти като къщи музеи, бюстове, монументи, алея на възрожденците и се издава в големи тиражи мемоарна книжнина, сочи информация предоставена от Уйкипедия.
През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на националното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, давайки път на самодейност от по-ранни години на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители.
При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна черква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 година Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар. Окръжѐн с всенародна респект и самопризнание, считан за небесен настойник на българския народ и страна, свети Иван Рилски е останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството.
Всепризнат патрон на българското будителство е Св. Йоан Рилски, уважаван като небесен настойник на българския народ и страна, който в националната памет е пример за себеотдаване.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ