„Монументалните“ в галерия „Капана“ от 13 ноември
Народна библиотека „ Иван Вазов “ – Пловдив и Община Пловдив показват изложбата „ МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната диря в града “ с творби на Георги Божилов – Слона (1935 – 2001), Димитър Киров (1935 – 2008), Йоан Левиев (1934 – 1994), Енчо Пиронков (1932 – 2025), Христо Стефанов (1931 – 2013).
Официалното разкриване е на 13 ноември 2025 (четвъртък) от 18.00 часа в изложба „ Капана “ към ГХГ – Пловдив, ул. „ Райко Даскалов “ 29.
Куратор на изложбата е Светлана Куюмджиева . Автори на графичния и изложбения дизайн са Никол Дечева и Красимир Ставрев – Студио „ Пункт “.
Изложбата се провежда от Народна библиотека „ Иван Вазов “ – Пловдив в партньорство с Община Пловдив, в чест на 90-годишнините от рождението на Георги Божилов – Слона и на Димитър Киров и в памет на Енчо Пиронков.
Познати като „ пловдивската петорка “ и като „ превъзходните “ , имената на Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков са най-ярките герои от интервала на 60-те и 70-те години и процесите на „ топене “ на художествената сцена в България, които протичат тогава. Петимата пловдивски живописци са определяни като „ бохеми “, като „ революционери “ и даже като „ школа “, която се отличава на общия декор на дирижираното от властта изкуство и на тематичните общи изложения. Близките другарски връзки посред им, плодотворното състезание, удобните за интервала условия за изява, релативно свободното пространство в обичания Пловдив основават към тези художници красива митология.
Изложбата показва обичаните и познати пловдивски създатели в по-малко позната светлина, като монументалисти. За първи път пред аудитория се демонстрира в оригинал част от сбирката с планове за монументални творби, която се съхранява в Народна библиотека „ Иван Вазов “ – Пловдив.
Развитието на монументалните изкуства следва изменящите се архитектурни концепции. За дълъг интервал от време главната им роля е да бъдат „ украса “ към архитектурата и да не напущат авансово заложените им граници. През 60-те години „ пловдивската група “ разрушава тази еднообразност и стартира да търси по-сложни решения. Изследователите на интервала приказват за „ кавалетизация “ на монументалните изкуства и това се смята за началото на новия стадий, в който се работи с мащаб, разнородни техники и най-смели решения. Понятието „ синтез “ добива през 70-те и 80-те години от ден на ден плът с многочислена продукция във всички български градове и села. Монументалистите са безусловно на всички места. Номадството, работата нависоко по скелетата се трансформира в метод на живот. Нещо, което в днешния ден е изключителна необичайност, тогава е непрекъснат ангажимент за няколко генерации художници, като усъвършенства техните умения оттатък просто осъществяване на държавни поръчки. Заслуга на „ петорката “ е значително Пловдив да бъде приет като център на монументалните изкуства. Произведенията им малко или доста са отражение на тематичността, трендовете и общата политика на времето си. Същевременно те са израз на откровено предпочитание и усърдие на тези актьори да оставят трайна диря в града, както той се е запечатал в изкуството им. Техният обсег, усет и креативно виждане дефинират и до през днешния ден градската среда на Пловдив. Следата на петимата е тежка и солидна като слонска стъпка и красива като крило на гълъб, значима за Пловдив, колкото са значими възрожденските резби и икони и античните стъпала и колони, само че нежна и нетрайна.
Разказът в експозицията включва и творби на учителите на известните пловдивски монументалисти – живописецът Михаил Лютов и скулпторът Иван Топалов, както и на техния професор в художествената академия Георги Богданов. В Пловдив за изложбата гостува и истинска рисунка на Ренато Гутузо – един от значимите модели в тяхното изкуство.
Произведенията в изложбата са от сбирките на Народна библиотека „ Иван Вазов “ – Пловдив, Градска художествена изложба – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София, Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово, Художествена изложба „ Димитър Добрович “ – Сливен, Художествена изложба – Стражица, Художествена изложба „ Никола Маринов “ – Търговище, „ Дом на изкуствата “ – Смолян, сбирка на „ Димитър Киров “, сбирка „ Ваня и Георги Зъбчеви “ и други частни сбирки.
Екипът на изложбата изрича своите благодарности на наследниците на художниците, които предоставиха скици и фотоси от персоналните си архиви .
Изложбата „ МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната диря в града “ се реализира от Народна библиотека „ Иван Вазов “ с финансовата поддръжка на община Пловдив след извоюван конкурс за избор на куратор и идея за образуване на галерия в изложба „ Капана “ към ГХГ – Пловдив с фокус „ Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка диря в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив “.
Изложбата може да бъде прегледана до 11 януари 2026 г.
Официалното разкриване е на 13 ноември 2025 (четвъртък) от 18.00 часа в изложба „ Капана “ към ГХГ – Пловдив, ул. „ Райко Даскалов “ 29.
Куратор на изложбата е Светлана Куюмджиева . Автори на графичния и изложбения дизайн са Никол Дечева и Красимир Ставрев – Студио „ Пункт “.
Изложбата се провежда от Народна библиотека „ Иван Вазов “ – Пловдив в партньорство с Община Пловдив, в чест на 90-годишнините от рождението на Георги Божилов – Слона и на Димитър Киров и в памет на Енчо Пиронков.
Познати като „ пловдивската петорка “ и като „ превъзходните “ , имената на Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков са най-ярките герои от интервала на 60-те и 70-те години и процесите на „ топене “ на художествената сцена в България, които протичат тогава. Петимата пловдивски живописци са определяни като „ бохеми “, като „ революционери “ и даже като „ школа “, която се отличава на общия декор на дирижираното от властта изкуство и на тематичните общи изложения. Близките другарски връзки посред им, плодотворното състезание, удобните за интервала условия за изява, релативно свободното пространство в обичания Пловдив основават към тези художници красива митология.
Изложбата показва обичаните и познати пловдивски създатели в по-малко позната светлина, като монументалисти. За първи път пред аудитория се демонстрира в оригинал част от сбирката с планове за монументални творби, която се съхранява в Народна библиотека „ Иван Вазов “ – Пловдив.
Развитието на монументалните изкуства следва изменящите се архитектурни концепции. За дълъг интервал от време главната им роля е да бъдат „ украса “ към архитектурата и да не напущат авансово заложените им граници. През 60-те години „ пловдивската група “ разрушава тази еднообразност и стартира да търси по-сложни решения. Изследователите на интервала приказват за „ кавалетизация “ на монументалните изкуства и това се смята за началото на новия стадий, в който се работи с мащаб, разнородни техники и най-смели решения. Понятието „ синтез “ добива през 70-те и 80-те години от ден на ден плът с многочислена продукция във всички български градове и села. Монументалистите са безусловно на всички места. Номадството, работата нависоко по скелетата се трансформира в метод на живот. Нещо, което в днешния ден е изключителна необичайност, тогава е непрекъснат ангажимент за няколко генерации художници, като усъвършенства техните умения оттатък просто осъществяване на държавни поръчки. Заслуга на „ петорката “ е значително Пловдив да бъде приет като център на монументалните изкуства. Произведенията им малко или доста са отражение на тематичността, трендовете и общата политика на времето си. Същевременно те са израз на откровено предпочитание и усърдие на тези актьори да оставят трайна диря в града, както той се е запечатал в изкуството им. Техният обсег, усет и креативно виждане дефинират и до през днешния ден градската среда на Пловдив. Следата на петимата е тежка и солидна като слонска стъпка и красива като крило на гълъб, значима за Пловдив, колкото са значими възрожденските резби и икони и античните стъпала и колони, само че нежна и нетрайна.
Разказът в експозицията включва и творби на учителите на известните пловдивски монументалисти – живописецът Михаил Лютов и скулпторът Иван Топалов, както и на техния професор в художествената академия Георги Богданов. В Пловдив за изложбата гостува и истинска рисунка на Ренато Гутузо – един от значимите модели в тяхното изкуство.
Произведенията в изложбата са от сбирките на Народна библиотека „ Иван Вазов “ – Пловдив, Градска художествена изложба – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София, Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово, Художествена изложба „ Димитър Добрович “ – Сливен, Художествена изложба – Стражица, Художествена изложба „ Никола Маринов “ – Търговище, „ Дом на изкуствата “ – Смолян, сбирка на „ Димитър Киров “, сбирка „ Ваня и Георги Зъбчеви “ и други частни сбирки.
Екипът на изложбата изрича своите благодарности на наследниците на художниците, които предоставиха скици и фотоси от персоналните си архиви .
Изложбата „ МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната диря в града “ се реализира от Народна библиотека „ Иван Вазов “ с финансовата поддръжка на община Пловдив след извоюван конкурс за избор на куратор и идея за образуване на галерия в изложба „ Капана “ към ГХГ – Пловдив с фокус „ Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка диря в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив “.
Изложбата може да бъде прегледана до 11 януари 2026 г.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ