Всичко си имаме у земята, само срам нема по хората! ♥ Михалаки ГЕОРГИЕВ
Народът, властта и правораздаването в България в пет дейности – без позор, без чест, без себеуважението и човешко достолепие. Написано от видния наш държавник, посланик, финансист, публицист и икономически деятел Михалаки Георгиев (1852 ~ 1916).
Михалаки Георгиев (1852 ~ 1916)
Народна гледка
„ Да не би било, не би се и приказвало. “ ~ Народна сентенция
Картина I
Един вид из нашенско
Свет опак, всекиму по нещо прикачи за подсмех, па оно не е чудно, че и на Цоло Лалин от село Ластовичево измислили прекора Сойтерията. Оно истина е, че бае Цоло е малко зевзек човек, голем майтапчия, но да е жив и здрав – по-прав човек от него не зная да има освен у село Ластовичево, само че и по целата околия. Всеки може да поскриви, да забъши правицата, било от напън или от позор, от потребност или от хитрина, само че що се касае за бае Цоло, он ще я щракне право у очи, на било кому да е – макар он бил и цар чак у Стамбул.
Бае Цоло Лалин е другоземец у Ластовичево. Селянин е, но е пó човек от мнозина жители. Носи селски облекла, но под тех крие по-добро сърце, в сравнение с мнозина, които се обличат у коприни и кадифета. Гърдите му се провиждат през полуразтворената корава конопена риза, прихваната единствено с две петелки на шията, само че в тези гърди има повече възприятие за позор и човечност, в сравнение с у мнозина, на които гърдите са покрити с кръстове и ленти и са притегнати с лъскави железни копчета.
Много е прекарал през своята глава бае Цоло… доста е живел, доста работи доживел, па и доста знае. Едно време е бил… та какво ли не е бил?… И търговия е карал, и даскал е ставал, и кметувал е, и калаузин е бил на соватчии, и въстаник е бил у страшното време… У доста работи е бил, само че през днешния ден не е нищо с изключение на бае Цоло, или както го знае целото село, па и свата околия Цоло Сойтерията.
Кому какъвто напън и да пристигна до глава, ще понесе от къщи зора си, та при бае Цоло. Каквото рече бае Цоло, по този начин ще и да стори.
Каже ли му: иди у съд – у съд отива; каже ли му късай, па куртулисвай – ще къса и ще куртулисва!
Който год го е послушал – все не е сбърквал.
За света и за уредбите по него бае Цоло има бамбашка съждения. Тия, които ценят тези негови съждения, знаят и по кое време, и по какъв начин да ги търсят. Случи се да вземем за пример на некоя женитба или на помана, похапне се, попийне се, па се и език по-лесно развръзва. Току видиш, че дедо Камен се обади от единия завършек на софрата:
– Та що кажеш, Цоло, опак свет, ха?
– Опак, зер! За опак е юридически, по тази причина е и подобен!
– Е, къде му е кусурът? – ще запита дедо Камен.
– У две работи е кусурът му – ще отвърне бае Цоло и ще почне: – Две неточности бог сторил, по кое време е правил тоя свет!… Едната неточност е, че направил дамата, а другата – че оставил хората да сторят най-големата беля на тоя свет – да създадат парите. Що год зло и пакост по света иде – все ще е или за жена, или за пари!…
Тè, вземете всека една злочестина, що пристигна, та снайде свето, било от царье и везири, било от големци и чорбаджии, било от юристи и депутати – на всичко кореня му ще намериш или у парата, или у дамата, а понекога и у двете. Зарад тия пусти пари и поради тия пусти дами правицата, дето и думат закон, е станала като дърлив път, та всеки отбегва да върви по него, а скривва около него, па не му гледа дали кара през равнища, или морава – все му е едно, единствено да му не друса, да му е меко!…
Има други земи по свето, дето патили, патили, па му намерили донекъде колая, та все не е дип ачик неволята като по нас!… Ама, види се, това ще да е донекъде и от друго, що не може баш да вирее у нас!
Етè, у нашата земля наспорил бог от всичко: и гори, и поляни, и води, и какво ли не? А па какъв брой за растенье – расте и зърно, и грозде, и вочка, и какви ли не билки, но единствено една билкя не може да вирее – а това е срамничето!… Всичко си имаме у земята, единствено позор нема по хората!… Ако имаше позор по нашия свет, доста работи не би станали, що не требваше да станат!… Я и да ви ги не споделям, а вие може и сами да си ги изброите! Ако сакате, почнете от горната страна надоле, в случай че ли пък ви е кеф, а вий почнете от жандармето, па карайте нагоре, нагоре – хей докъдето ви памет стигне, па в случай че бае ви Цоло нема право, а я съм каил, етè, тия пущини, въпреки и побелели, да ги обръсна и да вървя като папищашки поп.
Особни възрения и предразсъдъци има бае Цоло за правораздаването в страната и едно непримиримо възбуждение против юристите. По тоя мотив бае Цоло споделя, когато го заденат за тънката струна:
– Бог да го елементарни съветския цар, но доста сбърка, дето отъмна от турчино тая земя, па я даде в ръцете на „ юристите “!… Зер има зло и злочестина да не е умешан пръстът на некой юрист?… Адвокати депутати, юристи министри, юристи началници, юристи съдии! Уйдише им днеска по кефа един закон, хайде… дигайте ръце и ето ти закон. Утре, в случай че им е нещо неугоден, хайде отново: дигайте ръце и – променят го! Те палят – те гасят и до всичко, до което допрат пръст – всичко опустява! Хич, едни човек, който си играе с правицата като с каиш у ръце, може ли вера да му хванеш? Ако сака, опне го, па каже: те, право е, а в случай че сака, свие го като змия, па каже: те, погрешно е! Поврага му такава правица!…
Картина II
В кабинета на господина министъра
Министърът на… седеше край своята писалищна маса, претрупана с всякакви бумаги, които чакаха неговия взор или по-добре – неговия автограф. Електрическата лампа под аления копринен абажур беше разсипала цялостен вързоп светливи лъчи, които като че съживяваха тези осветлени бумаги в полутъмния другояче кабинет на министъра. Мислите, в които беше потопен министърът, бяха обаче още по-мрачни. Задълбан в тези мрачни мисли, перото, което държавният мъж имаше в ръце, с цел да поставя с него мощния си автограф върху държавните актове, драскаше неумишлено в един ъгъл на една бяла книга всякакви беззначителни шарки. Който би могъл от тези шарки да прочете душата на този държавен мъж, щеше да се увери, че е имало за какво да потъва в тези мрачни мисли!… От една страна, настъпающите нови избори, които сочат да станат съдбоносни както за него, така и за цяла една глутница от вълци прегладнели, които носят името депутати на партията!… От друга страна, общото недоволство, което провокира този кабинет в страната, проявено в чувствителни роптания! От трета страна, явното игнориране и оскърбление, което среща от горе и срещу което е безпомощен да си помогне, а пък алчността за пари го принуждава да преглътва и да мълчи! От четвърта страна, идните финансови интервенции, които кабинетът тъкми да реализира и които дават обещание доста мъзга — всичко това беше повече от задоволително, с цел да хвърли в мрачни мисли един министър, който притежаваше доста качества, само че на който липсваше таман най-важното: себеуважението и човешкото достолепие. Тоя злощастник виждаше във властта толкоз примамливи работи, зарад които забравяше да прави разликата сред достойнството и позора!… Той беше запазил всичко, а беше изгубил единствено едно – срама!…
Из тези мрачни мисли го изтръгна госпожа министерката, която влезна съвсем запъхтяла под тежестта на своите труфила, състоящи се от куп цветя и други украшения на шапката и цяла мрежа дантели по облеклата. В полумрака просветнаха снопове лъчи, отражаващи се от скъпоценните камъни, които украшаваха обеците и брошката на госпожата на държавния мъж. Да я беше срещнал поетът Н. А. Некрасов, вероятно би се сбъркал да преповтори своите духовити стихове, отправени към „ убогая и нарядная “:
Бриллiанты:, цветы, кружева,
Доводящiе разум до восторга,
И на лбу роковыя слова;
„ Продается с публичнаго торга! “
– Mon cher, je viens te faire une surprise – прозвуча звънливият глас на министерката, която в същото време беше свалила от главата си шапката и забождаше в нея една дълга игла с жълтеникав кълбест край. Като издума тази фраза, тя се помъчи да свие на устните си една от ония миловидни усмивки, с които бе навикнала да удостоява единствено личностите от „ beau monde “, защото на поздравленията на простите смъртни госпожата на министъра бе усвоила системата да дава отговор единствено със спущане до половин горните клепачи на очите си.
Като остави шапката си върху насъбраните край масата книги, миловидната госпожа полусъблече, полусвлече от себе си горната си дреха и се спусна с всичката си тежест върху фотьойла, който бе отпреде й, както сядат нормално хора, които са капнали от отмалялост. След като си посъвзе дъха, тя продължи:
– Бяхме на съвещание в нашето сдружение у госпожа…, където по самодейността на Х… взехме решение да дадем един концерт с благотворителна цел за потърпевшите от земетресението поданици на Патагония… Г-н У…, представител на страната, на която принадлежи тази колония, е във удивление от тази концепция и това ще бъде една огромна политическа облага за кабинета. Представи си, като вземат да пишат задграничните вестници, че дамите от най-висшето общество в София, проникнати от състрадание към потърпевшите патагонци, притекоха се със своята помощ…
Ако беше се досетил господин министърът или госпожа министерката да разтворят броя от „ Държавен вестник “, който беше пред очите им, на масата, където беше поставила госпожата своята капелина, щяха да останат в колебание, дали жителите на Патагония заслужаваха помощи и съчувствия, или тези, на които приставите от цяла България оповестиха, че продават къщите и покъщнините за неизплатени налози!… За тяхно благополучие или по-добре злощастие, те не се допряха до лежащия брои от „ Държавен вестник “ и останаха със своето мнение, че кабинетът ще завоюва благосклонността и поддръжката на представителя на една непозната страна!…
Миловидната госпожа на министъра беше зинала да настави своите възхищения от хипотетичните политически триумфи, които дамите на министрите щяха да принесат на кабинета посредством патагонското злощастие, когато вратата на кабинета се отвориха и прислужникът разгласи, че депутатът В… желае да заяви нещо доста значимо на господина министъра.
Картина III
Народни вълци и хиени
– Сметката ни е вярна… ний правихме всевъзможни комбинации, само че при идните избори ще загубим, в случай че не си осигурим триумфа в К… околия, който триумф обаче зависи от две работи: да всеем гнет в трите села и да осъществим обещанието си към селото Ц…, като му отпуснем да изсече държавната гора… За второто приказвах към този момент с надлежния министър и той изрече единодушието си, щом това е за интереса на партията, само че за първото аз имам един собствен проект, щото и терорът да стане, и трите села да гласоподават за нас, и отново на държавното управление да не остане никакъв укор, че то е тероризирало населението…
Така обясняваше видният народен представител, един от най-достойните стълбове на още по-достойната партия, проекта за сполуката на партията в избора, като настави с един загадъчен глас:
– Има едно лице, пред което освен тези три упорити села, по и цялата околия трепери от боязън, и в случай че това лице ги заплаши – никой не ще смее да шукне. Това лице се споделя Дочо Харамията и се намира в У… затвор, наказан на окови. Аз го познавам добре, тъй като му бях бранител, преди да влезе в пандиза. Той е принасял и други път такива услуги при изборите, преди да бъде затворен!… Чини ми се, че не е мъчително, щото министърът на правораздаването да сервира декрет за помилването му, още повече като се има пред тип, че без това средство този избор, от който зависи и триумфът на държавното управление и на партията, ще бъде окончателно изгубен за нас.
Като излагаше тези свои разсъждения и изводи, избраникът на „ благия “ народ си правеше в дъното на своята душа следующата сметка: „ Сега ми е най-сгодното време да измъкна Дочо из пандиза и да му дам опция да разкопае заровените пари, от които ще ми наброи петнадесет хиляди лв. съгласно ангажимента ни – ако съумея да го избавя из затвора… Сега или в никакъв случай!… “ Господин министърът усвои без съмнения остроумния проект, скроен от този национален фаворит, толкоз повече че от него зависеше триумфът на партията, на кабинета – зависеше, значи, удържанието на тая сладка власт, която за разновидните облаги, които принася, заслужава и по-големи жертви, още повече че в случай че и в този момент изпусне юздите на властта, кой знае дали ще доживее да ги види повторно в ръцете си… Той си взема нужните бележки, с цел да направи потребните разпореждания за случая, и се елементарни със своя клиент, който си излизаше такова удовлетворение из къщата на министъра, с каквото удовлетворение се любуват някои дами от висшия свят, когато се удостоят с някое „ особно “ отличие и внимание!… Радостен за петнадесетте хиляди лв., които му се усмихваха във въображението, националният фаворит беше подготвен да подскача като у детинско време!…
Картина IV
Народът се радва на своята независимост и упражнява своите права, осветени от националната реликва – Конституцията
Страх и боязън беше обзело цялата К… околия от известието, че Дочо Харамията е пуснат на независимост от пандиза. Всеки се боеше, всеки трепереше, тъй като всички знаят какви зулуми, какви пакости беше направил този катилин по цялата околия. Няма село, няма по-заможна къща да не е кански пропищяла от този поразеник, който в този момент, за знамение и за приказ, се удостоил с княжеска благосклонност, вместо да мъкне прангите в пандиза, да обикаля в един файтон с четири коня дружно с оня национален натурник и грабител, който, за позор на околията, се назовава неин народен представител.
Както по другите села, по този начин също и в с. Ластовичево роптанието против тази безправда беше достигнало своя връх. Омаяни от знамение и залис, селяните се бяха събрали пред селската механа да размислят какво да вършат с хаберите, които им бяха стигнали от две страни: единият хабер от началника да се готвят за избор на народния представител в идущата неделя, който избор щял да стане в Л… секция, а другият хабер от Дочо Харамията, който обаждаше на националните гласоподаватели, че в случай че се откри някое село да не гласоподава за досегашния депутат, то те да знаят и да помнят кой е Дочо… и дете в майка ще разплаче!…
….
Виждали ли сте по какъв начин се кара стадо овци?… Така се караха и българските гласоподаватели към бюрото, където ставаше изборът за представителите на народа! Някои се мръщеха, други пъшкаха от тъга, а пък по някой не смее и да пъшка!… Не смее, тъй като в случай че го зърне това око душманско — пропаднал е!… Заедно с другите села беше пришло към бюрото и селото Ластовичево. Заедно с другите беше пристъпил при бюрото и бае Цоло, който, преди да пусне бюлетината си, попита хората, що бяха на бюрото:
– Етè, да простите, господа, но ще ви запитвам, бива ли да се избира още едни представител с изключение на този, що е бил до момента?
– Не бива, не бива… – отвърнаха на бае Цоло.
– Ех, жалко, а я мислех, че бива, та щех да река да кандърдишеме тоя свет, що се е тука събрал, та да избереме барем и Дочо за народен представител. Щеше индивидът да бъде от голема изгода за народо, като са го толкоз бегендисали и княз, и министри, та му простиха кабахатите, отвързаха му прангите и го оставиха да пристигна индивидът да ни оказва помощ за тия национални работи!…
Едни от събравшите се посбутаха и криешком, под шепи, дадоха израз на своя неукротим смях, другите се уплашиха, а множеството останаха със зинати уста от знамение и изненада. Така също останаха сюрпризирани и тези, що бяха на бюрото, и когато се съвзеха вместо отговор ръководителят промънка нещо, което и носът му евентуално не е могъл да дочуе…
– Цоло като Цоло – прошепнаха двама-трима по-добри селяни и прибавиха: – Да е жив и здрав, че и у злочестина се намира!…
Картина V
Сцена в едно съдилище
„ … Като имам пред тип безбройните негови злодейства, направени по-преди, за което е и бил наказван с пожизнен арест в окови, откъдето по непонятен метод е могъл да бъде помилван; като имам пред тип новите му злодеяния, осъществени и по-късно опрощение: тридесет и шест обира, петнадесет обири с щурм, три убийства… като имам пред тип, господа съдии, изтезанията, осъществени върху тази нещастна жертва, която стои тук пред нас, която жертва се именува Цоло Лалин; като се взрете в тези негови рани, породени от нажежените вериги, с които този нарушител е измъчвал тази нещастна своя жертва, аз приключвам своята обвинителна тирада с настояването си, че с цел да бъде задоволено правораздаването, би трябвало да падне главата на този безвъзвратен бандит, който носи името Дочо Харамията!… “
Така приключи своята обвинителна тирада прокурорът от Х-ското съдилище.
Когато пристигна ред да питат и потърпевшата жертва, на която указваше прокурорът, изтезавана от Дочо и горена с нажежени железа, бае Цоло на заложения от съдията въпрос отговори с един мъчителен от премеждия, само че съдбоносен глас следното:
– Вие ме питате, господа съдии, какво имам да кажа за тоя човек тук, дето му е името Дочо Харамията!… Като ме питате, я ще ви кажа, че… он требва да е харен човек, заслужен човек… по-харен, по-достоен и от мене, и от вас всички!… Ако не беше харен, в случай че не беше заслужен, то като го съдиха такива съдии като вас, оно за него не би тичали пó големци и от вас – депутати и министри, – па и князо не би се сетил за него да го помилва… елементарни ми, боже, грехове!
Из: „ Меракът на чичо Денчо. Избрани произведения “, Михалаки Георгиев, изд. на Български земеделски народен съюз, София, 1980
Снимка: Михалаки Георгиев (1852 - 1916); dictionarylit-bg.eu
