Народът има инстинкт за самозащита срещу внушения отгоре“. Следи тренда,

Народът има инстинкт за самоотбрана против внушения „ от горната страна “. Следи тренда, само че му има вяра частично и с ангажименти. Той знае, че тв приемникът лъже за значителното. На народа постоянно му се коства по едно и също време по-просто и по-сложно, само че каквото и да му се коства, сигурно не си показва, че добродетелта е качество на тези, които упражняват власт. Така доктор Михайлов дава отговор на въпроса дали българите направиха рационален избор в подтекста на геополитическите процеси. Питаме го и какво е обяснението за пробива на „ Величие “ и „ Меч “ и залязва ли демократичният модел в Европа.

- Д-р Михайлов, какво демонстрираха изборите от 9 юни? Накъде желаеха да върви България хората, които въпреки всичко отидоха да гласоподават?

- Струва ми се, че народът не пита накъде да върви, а с кого и по какъв начин. Във въздуха виси въпрос за българската политическа класа, за нейната професионална не/пригодност. Оформя се усещане, че елитът е рисков за политическата система, а политическата система е безполезна за хората. Тези избори са неприятна оценка за българската парламентарна народна власт в нейното настоящо положение. Системата става безинтересна. Хората отхвърлят да гласоподават, тъй като вотът им насърчава ловки негодници и нелепи реформатори, разтреперани за ориста на евроатлантическата идея. Политиката на тези реформатори, които обичайно се популяризират като политически авангард, се заплете в троскота на задкулисен фокуси и невероятни конституционни недомислия. Политическата нелепост става анекдотична. Фактът, че това не е български патент, а се разиграва на високи интернационалните конгреси, не утешава, а плаши. Трудно проумяват, че играта на покер не е политика и че блъфирането не е разум. Първата политическа мощ у нас има 8% доверие от имащите право на глас. Партиите с история пропадат в електорално равнодушие, стават банални. Никаква „ прохлада “, никакъв съспенс. Няма драма, има досада. Нещо сходно на електорално изтощение, да се създаде ръководство посредством избор на хора, които са способни да употребят вота рационално. Да конструират власт.

- Разумен избор ли направиха сънародниците ни в подтекста на геополитическите процеси?

- Народът не мисли в клишетата на пропагандата, той има възприятие за действителност и своя лексика на изложение. Народът има инстинкт за самоотбрана против внушения „ от горната страна “. Следи тренда, само че му има вяра частично и с ангажименти. Той знае, че тв приемникът лъже за значителното. На народа постоянно му се коства по едно и също време по-просто и по-сложно, само че каквото и да му се коства, сигурно не си показва, че добродетелта е качество на тези, които упражняват власт. По геополитическите въпроси, най-популярна остава позицията на президента. Мисля, че болшинството българи споделят неговата оценка за войната в Украйна, намират я за реалистична и национално виновна. Очакваха от него евроатлантически възторг и морална превъзбуда, само че не помнят, че той не управлява протест, а страна. Длъжен е да използва разсъдък, а не да екзалтира усеща, с хипотетично високо морално наличие. Националният интерес диктува реалистична позиция по принцип и съответен отвод от непосредствено замесване в спор, който изисква спокойно решение, а не фантазиране на невъзможна военна победа. Трябва да се постави завършек на чудовищното и безсмислено хабене на човешки живот. Това повелява човешкият дълг.

- Реален ли е рискът от нуклеарна война, върху който партии от патриотичния набор направиха акцията си?

- Ядрената война е невъзможна, само че при „ избрани условия “ е неизбежна, в това се състои нейният злокобен абсурд. Ядреният удар е игра на съвместен шантаж, която рискува да завърши „ съществено “ и ненадейно. Това е тематиката на деня. Украинската война е във висша степен рискова, доколкото никоя от страните не би понесла проваляне и във висша степен трагична, доколкото Америка се кани да води война, по личното u самопризнание, „ до последния украинец “. Идеята е да изтощи Русия благодарение на този „ украинец “, да разядоса съветския народ и да настъпи чудото на нейната дезинтеграция, по югославския модел. Поражение за Америка би означавало банкрут на хегемонията и завършек на мита за „ американската изключителност ”. Две рискови допускания, които тласкат към ескалация и пресичане на „ алените линии “. Ядреният риск се усилва в допълнение посредством насърчаване на лекомислената тирада, която възстановява нуклеарната алтернатива, разказвана като „ дефинитивно решение “ на съветския въпрос и кулминационна точка на отмъстителните усеща. Не би трябвало да се безумства, обаче би трябвало да се упорства за мир.

- Рефлектираха ли по някакъв метод процесите в Европа върху съзнанието на българския електорат?

- Европейски Съюз не е Европа, а късно съвременна историческа „ случайност “, учредена, прочее с най-хубави планове от бащите създатели, които бяха християни, а тези са лекомислени либерали и неосъзнати нихилисти. Тези не имат вяра в нищо или по-точно имат вяра в нищото на своето благополучие и власт, като във „ всичко “. Либералният прогресизъм води война против европейското културно завещание, против европейската памет. Те не са прекраснодушни, а мъчително амбициозни. Воюват против християнска Европа в съюз с антихристиянски настроеното имигрантско наличие. Широките прегръдки за това наличие бяха разтворени с цел да канят служащи и с цел да приветстват съдружници. Първото е недодялан интерес, а второто интимна мисъл с надалеч отиващи последици. Войната, имиграцията, похищенията против европейската еднаквост и понижаването на виталния стандарт делегитимират тази лекомислена световна вяра, колкото „ толерантна “, толкоз и разрушителна за фундамента на европейската цивилизация.

Българите последователно проглеждат за тези процеси, демократичният шантаж, че техните „ подозрения “ са плод на провинциална балканска неначетеност, губи мощ. Консервативни гласове се чуват и в демократичния мейнстрим, само че изборно и под изискване. Има табуирани истини, непростими „ грехове “. Открива се кариерна вероятност и за амбициозни консерватори с конформистки гений. Българите живеят с усета за „ междуцарствие “, те долавят, че западният триумфализъм завършва, че са в ход фундаментални промени в областта на интернационалния ред. Американският арбитраж е делегитимиран, той е силов, а не морално и цивилизационно „ явен “. На този световен декор българската политика се провинциализира, става коренно подвластна, „ безсубектна “. На родната политическа сцена се подвизават наемници.

- Какво е обяснението за пробива на обединения като „ Величие “ и партия „ Меч “?

- „ Меч “ е дискусия, заричане за корупционни разкрития. Но това е стандарт, а не вест. „ Величие “ се извисява над системата, която е дефинирана като „ безличие “. Това е по-сериозно. „ Системата е безличие ” съставлява коренно изричане. Идат хайдути от декоративното село. „ Войни на светлината “ от дълбоката българска античност. Стилистически, това се асоциира с македонската „ антиквация “ в българско издание. „ Чистото и елементарното “ настава с преобразяваща мощ, по апела на архаични гласове. Всичко това е национално политическо творчество, тъй като никне от известната фикция по естествена берекет, без значение от съмненията, че е финансирано от Путин или от Посолството. По този въпрос мненията са диаметрално противоположни. Физиогномиката на това събитие, а и на всички сходни феномени е неумна, дори недоумяваща, като че ли не имат вяра на това, което им се случва. Изглеждат комично, само че логиката на пораждане е напълно сериозна. Съществуват две благоприятни условия за пояснение: първо, толкоз може народът в областта на политическите други възможности и второ, изпреварващо пародиране на всяка „ сериозна “ опция за задачите на нейното обезсилване като „ към този момент забелязана “. Първото е демократична оценка, а второто тайна. Съществува и трета алтернатива на „ щастливо “ съвпадане сред първото и второто, какъвто е опитът ни до тук със всички антисистемни „ планове “. Но е истина, че сламените хора от систематичните партии са омръзнали на маса хора, които избират „ примитивната “ истина пред кухото редовно двуличие. Това, от което системата се бои, е съответен отговор на човешката нормалност, мощна политическа акция на здравия разсъдък. С неизбежна доза кич, несъмнено, само че и с оптималната отговорност. Търсят се водачи, затова меродавни хора...

- Може ли да се приказва за начало на края на демократичния модел в Европа?

- Това би било мощно пресилено. Либералната културна надмощие е власт с световно разпространяване, която действа като „ интимна “ поведенческа “ норма, като граматика на модерния витален жанр. Става дума за духовно „ отнемане “, за характерно „ затъмнение на възприятието за Бога и индивида “, кактое споделил Войтила. Това значи, че демократичното умонастроение е преодолимо единствено „ от вътрешната страна “, като свободна ценностна преориентация. Марксизмът банкрутира на Изток, само че преуспя на Запад. Беше приветстван да се завърне, там където е зародил, като поръчител на „ щастливия атеизъм “ на постмодерния човек, на ненаситната консюмеристка менталност и на „ свободата без крайбрежия “. Тази независимост, която прави от индивида посмешище.

- Състоя ли се съгласно Вас плануваната победа на крайнодесни партии в Европа?

- Либералните мислители имат огромен проблем с демокрацията, защото демократичният суверенитет им се коства рисков. За този политически вид демократичната народна власт е рисково фразеология и постанова непрекъснати ситуативни разяснения. Това, което либералите не харесват в демокрацията, е назовавано популизъм, описван като демагогска импровизация върху всеобщата нелепост, с висок риск от фашистки декаданс. Само либералите не са фашисти, останалите са. Либералите  мислят себе си като „ синове на светлината “, както се показват момчетата от българското „ Величие “, само че не от почвата, несъмнено, а от брюкселските коридори. Вероизповедният либерал мисли себе си като антропологическа норма, като дефинитивно издание на човешкия тип. Негов приключен противовес е индивидът от „ крайната десница “, стаеният фашист, полово фрустрираният субект от кафявата почва. Тази последна десница е психоанализиран проблем, прочетена книга и претърпяна история. Представянето на десните партии беше в границите на плануваното. Може би единствено Макрон е сюрпризиран, тази комична емблемата на френското „ великолепие “. Последният бутафорен „ бурбон “ на постмодерна Франция. Мисля, че госпожа фон дер Лайен се радва на своята победа, вторият мандат ще е за нея. Близки са с Борисов, а това дава някаква вяра. Каква вяра не знам. Човек се хваща за сламка...

- Има ли потребност от промяна на политическите елити в Европа? 

- Хубаво е да си отидат, утешително е. Но е добре и да знаем, че елитите си отиват, с цел да се върнат. В различен тип и „ под име ново “. Те постоянно се връщат. А ние всички имаме потребност от развенчаване на илюзиите и от ново „ разомагьосване “. Имаме потребност от възобновяване на дълбоката памет. Имаме потребност от знамение.

Нашият посетител

Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 година. Лекар-психиатър с дългогодишна процедура, магистър е по теология и създател на доста публицистични текстове и разбори. Един от създателите на ДСБ, бил е народен представител в 40-о национално заседание, само че по-късно заема сериозна позиция против водача Костов и се отдръпва от политиката.

Бил е учител по логика на психиката в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” и в Нов български университет.

Инфо: " Труд "