Как демокрацията вреди на демокрацията
Народът е непотребен при вземането на значимите решения
Авторитарните режими настояват, че тяхната система е по-ефективна
„ Как демокрацията вреди на демокрацията “ - това е заглавието на едно известно есе на мъдреца Умберто Еко от 1998 година, само че то не е изгубило полезността си и до момента.
В него той хвали и изяснява една публикация на Ханс Магнус Енценсбергер за това по какъв начин политиците са обречени да не схващат хората, с чиито живот би трябвало да се занимават. Колкото по-висока е тяхната отговорност, толкоз повече се заобикалят от бодигардове, които ги вкарват в бронирани коли, укрепени домове, хеликоптери, самолети. Колкото по-голяма е отговорността им за света, толкоз повече те не знаят нищо за света.
Финалът: с цел да оцелеят при демокрацията, политиците би трябвало да основат структури на загадка власт, които убягват на всевъзможен надзор.
Най-добрата конституция в света е българската (поне съгласно създателите u). Конституцията на Р България е най-демократичната, доста по-демократична от Конституцията на Народна република България. Думичката „ национална “ не инцидентно е отрязана, народът е непотребен при вземането на значимите решения.
Правото на „ народа “ съгласно най-демократичната конституция в света, е сведено до това, да натиска бутоните на 4 години, с цел да избере хора, които не му харесват, на постове, които не заслужават. Затова - макар че присъединяване в изборите е наложително, множеството български Homo Sapiens заобикалят да вървят до урните/компютрите, демонстрирайки открита неприязън към гнусните им политици.
Затова най-точната формулировка на българската народна власт е „ орязана “ - гласоподавателите не желаят да гласоподават. Естествено, националните избраници не възразяват срещу този факт, значимото е че към този момент са се „ уредили “.
Най-ярък знак на „ орязаната “ на „ народа “ народна власт е блокирането на всевъзможни враждебни референдуми, рискови за олигархичната българска власт и непознатите u наставници.
Впрочем, къде демокрацията не е орязана?!
„ Орязаната “ народна власт значи, че „ множеството народна власт вреди на демокрацията “ (Умберто Еко). Но това значи една все по-малко законна и все по-външно подвластна власт на олигархията, макар че лицата в ръководството наподобяват сменяеми.
Да погледнем конфигурацията в настоящето Народно заседание и в Министерски съвет:
1. „ ГЕРБ - Съюз на демократичните сили “. Що е то? Някогашната първа/втора мощ Съюз на демократичните сили, сведена до микроорганизъм, направила и положителни неща, само че и великански извращения, обвързвана с чудовищна корупция и неточности, само че най-много страдаща от болестта „ антикомунизъм “. Къде има комунизъм, с цел да се бориш с него през 2025 година?! И бившето великолепие ГЕРБ, „ жители за европейско развиване на България “, отпред с неповторимата харизматична персона Борисов, изживяваща сега „ есента на патриарха “. Е, няма по какъв начин някой да не помни „ Модела ГЕРБ “. Първа политическа мощ с наклонност на последователно отмиране.
2. „ Продължаваме Промяната - Демократична България “. Политическа партия са нещо като вид на американската бролигархия (олигархия и броизъм, описващ ръководството на държавното управление от група извънредно богати мъже, заемащи управителни позиции в софтуерните компании и софтуерно насочените бизнеси, които се възприемат от обществеността като софтуерни братя). Млади, дръзки, харизматични и добре дипломирани момчета и девойки, които мечтаеха да продължат смяната отпред с учен. В някои положителни неща съумяха (колкото и да не се харесва, Асен Василев приготви няколко благотворни финансови решения), в други попаднаха в клопката (подобно на Бил Клинтън - Моника Люински). Сега заплащат и ще заплащат за немалкото нелепости, които сътвориха, и които корумпираната публицистика умножи до равнището над Еверест. Демократична България, на собствен ред, са ярки индивидуалисти-десноцентристи, които в една в действителност демократична страна постоянно ще бъдат натикани в ъгъла от центъра и левицата. Клинична диагноза за ПП-ДБ: русофобия, караща ги да виждат във всичко дългата ръка Путин, в това число и в решението на Радев за референдума. Ами в случай че тази команда идва от Съединени американски щати?!
3. „ Възраждане “. Скромен вид на MAGA - „ Да създадем България още веднъж велика “, търсейки място сред Русия и Съединени американски щати, осмивайки някои (наистина смешни) решения на Брюксел, както и на новата „ слепка “. Тези момчета и девойки са напипали нещо значимо, доста по-важно от пропадналата промишленост, а точно - смисъла и символиката на българската история („ славна “, несъмнено!) и просвета („ величествена “, несъмнено!). Зад гърба им дишат някои нови „ величествени “ партии и националистически организации, само че никой не може да надговори Костадинов. И въпреки всичко, има „ пробойни “ в общата гледка на възрожденците, дали се подлъгвам?!
4. „ ДПС-2 “, наливано от остатъчното „ ДПС-1 “. Символ на демократическия централизъм с високо равнище на централизма - едноличния. Реално едва въздействие измежду „ народа “, с изключение на в някои особени малцинства, само че най-гласовито, „ гласът ми непроменяемо се чува “ измежду обръча от компании..., неточност на езика, обръча от медии. Отзад надничат и Доган, и Магнитски, само че керванът на ДПС-2 си върви. Всеобщо е мнението, че ДПС-2 в никакъв случай няма да мине 50-ти % и да е фактор №1, нищо че начело стои Феномен. Но белким му е нужно - трайното му въздействие е „ справедлив фактор “, в които всички от „ слепката “ се преценяват.
5. „ БСП-ОЛ “. Този чудноват дует, изключително с апендикс „ ОЛ - Остатъчна Левица “ (знакови фигура напуснаха ОЛ), напряко се „ гмурна “ във властта. Естествено, забравяйки довчерашните си тези - „ Моделът ГЕРБ “, „ Моделът Движение за права и свободи “, антикомунистите от Съюз на демократичните сили, русофобите ПП-ДБ. Напоследък - и личният си президент Румен Радев. Големият въпрос, който би трябвало да обяснят Българска социалистическа партия на своите гласоподаватели е: по какъв начин вписването във властта с непоносимите им преди корупционери (така ги наричаха) е сполучлив опит да се пребори корупцията и да се стигне до светлото бъдеще - социализма?! Иначе има заплаха БСП-ОЛ на идващите избори да се бори не за второто място, а за заветните 4% от гласувалите...
Почти на 100 % съм сигурен, че тези партии мислят, че „ многото народна власт вреди на демокрацията “, както и че идващите избори ще са „ рискови “ за демокрацията, гледайки какви антисистемни партии и неординарни персони се роят в страните от Европейския съюз...
А че демокрацията не е един единствен вид, и това е реалност.
Демокрацията е комплицирана и многоаспектна идея, която се пояснява друго според от историческия, културен и политически подтекст. Ето някои от главните разбирания за народна власт в актуалния свят:
1. Либерална народна власт (Западен модел). Характеристики: свободни и чести избори; господство на правото и разделяне на властите; отбрана на човешките права и свободи (свобода на словото, медиите, събранията); лимитирана власт на страната. Примери: Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада. Критика: тя води до администрация и постепенно взимане на решения.
2. Социалдемокрация. Характеристики: композиция от народна власт и мощна обществена държава; висока данъчна тежест за финансиране на опазване на здравето, обучение и обществени помощи; икономическа народна власт (силни синдикати, работен съвети). Примери: скандинавските страни (Швеция, Дания). Критика: някои я считат за прекомерно скъпа и неустойчива в световна конкуренция.
3. Пряка народна власт. Характеристики: жителите гласоподават непосредствено по значими въпроси (референдуми); лимитирана роля на политическите партии. Пример: Швейцария (чести референдуми). Критика: риск от популизъм и неинформирани решения.
4. „ Управлявана “ или „ имитационна “ народна власт. Характеристики: официално има избори, само че властта е съсредоточена в дребна група; лимитирана независимост на медиите и опозицията; употребява се агитация за легитимност. Примери: Русия, Турция, Унгария (според критиците). Критика: в действителност е авторитаризъм под прикритие.
5. Конфуцианска/Комунитаристка народна власт (Азиатски модел). Характеристики: акцент върху естетика и примат на груповото богатство над самостоятелни права; властта се упражнява от „ образован “ хайлайф, лимитирана приемливост към опозицията. Примери: Сингапур, Китай. Критика: води до угнетяване на инакомислието.
6. Ислямска народна власт. Характеристики: законите са съобразени с шариата, само че има избори; религията играе основна роля в политиката. Пример: Иран (с запаси - там властта е най-вече в ръцете на духовенството). Критика: постоянно се трансформира в теокрация.
7. Демокрация на болшинството (Етнодемокрация). Характеристики: господства една етническа или религиозна група; малцинствата имат лимитирани права. Примери: Израел (според някои анализи), Унгария (според критиците). Критика: води до дискриминация.
8. Дигитална/Е-демокрация. - Характеристики: жителите вземат участие посредством онлайн платформи (е-гласуване, цифрови петиции); по-голяма бистрота и включеност. Пример: Естония (най-развитата е-демокрация). Критика: опасности от хакерски офанзиви и операции.
Коя народна власт е „ същинска “?
Западните страни считат демократичната народна власт за златния стандарт.
Авторитарните режими настояват, че тяхната система е по-ефективна.
Развиващите се страни постоянно комбинират детайли от разнообразни модели.
В последна сметка, демокрацията е разрастващ се опит - няма един „ верен “ модел.
Авторитарните режими настояват, че тяхната система е по-ефективна
„ Как демокрацията вреди на демокрацията “ - това е заглавието на едно известно есе на мъдреца Умберто Еко от 1998 година, само че то не е изгубило полезността си и до момента.
В него той хвали и изяснява една публикация на Ханс Магнус Енценсбергер за това по какъв начин политиците са обречени да не схващат хората, с чиито живот би трябвало да се занимават. Колкото по-висока е тяхната отговорност, толкоз повече се заобикалят от бодигардове, които ги вкарват в бронирани коли, укрепени домове, хеликоптери, самолети. Колкото по-голяма е отговорността им за света, толкоз повече те не знаят нищо за света.
Финалът: с цел да оцелеят при демокрацията, политиците би трябвало да основат структури на загадка власт, които убягват на всевъзможен надзор.
Най-добрата конституция в света е българската (поне съгласно създателите u). Конституцията на Р България е най-демократичната, доста по-демократична от Конституцията на Народна република България. Думичката „ национална “ не инцидентно е отрязана, народът е непотребен при вземането на значимите решения.
Правото на „ народа “ съгласно най-демократичната конституция в света, е сведено до това, да натиска бутоните на 4 години, с цел да избере хора, които не му харесват, на постове, които не заслужават. Затова - макар че присъединяване в изборите е наложително, множеството български Homo Sapiens заобикалят да вървят до урните/компютрите, демонстрирайки открита неприязън към гнусните им политици.
Затова най-точната формулировка на българската народна власт е „ орязана “ - гласоподавателите не желаят да гласоподават. Естествено, националните избраници не възразяват срещу този факт, значимото е че към този момент са се „ уредили “.
Най-ярък знак на „ орязаната “ на „ народа “ народна власт е блокирането на всевъзможни враждебни референдуми, рискови за олигархичната българска власт и непознатите u наставници.
Впрочем, къде демокрацията не е орязана?!
„ Орязаната “ народна власт значи, че „ множеството народна власт вреди на демокрацията “ (Умберто Еко). Но това значи една все по-малко законна и все по-външно подвластна власт на олигархията, макар че лицата в ръководството наподобяват сменяеми.
Да погледнем конфигурацията в настоящето Народно заседание и в Министерски съвет:
1. „ ГЕРБ - Съюз на демократичните сили “. Що е то? Някогашната първа/втора мощ Съюз на демократичните сили, сведена до микроорганизъм, направила и положителни неща, само че и великански извращения, обвързвана с чудовищна корупция и неточности, само че най-много страдаща от болестта „ антикомунизъм “. Къде има комунизъм, с цел да се бориш с него през 2025 година?! И бившето великолепие ГЕРБ, „ жители за европейско развиване на България “, отпред с неповторимата харизматична персона Борисов, изживяваща сега „ есента на патриарха “. Е, няма по какъв начин някой да не помни „ Модела ГЕРБ “. Първа политическа мощ с наклонност на последователно отмиране.
2. „ Продължаваме Промяната - Демократична България “. Политическа партия са нещо като вид на американската бролигархия (олигархия и броизъм, описващ ръководството на държавното управление от група извънредно богати мъже, заемащи управителни позиции в софтуерните компании и софтуерно насочените бизнеси, които се възприемат от обществеността като софтуерни братя). Млади, дръзки, харизматични и добре дипломирани момчета и девойки, които мечтаеха да продължат смяната отпред с учен. В някои положителни неща съумяха (колкото и да не се харесва, Асен Василев приготви няколко благотворни финансови решения), в други попаднаха в клопката (подобно на Бил Клинтън - Моника Люински). Сега заплащат и ще заплащат за немалкото нелепости, които сътвориха, и които корумпираната публицистика умножи до равнището над Еверест. Демократична България, на собствен ред, са ярки индивидуалисти-десноцентристи, които в една в действителност демократична страна постоянно ще бъдат натикани в ъгъла от центъра и левицата. Клинична диагноза за ПП-ДБ: русофобия, караща ги да виждат във всичко дългата ръка Путин, в това число и в решението на Радев за референдума. Ами в случай че тази команда идва от Съединени американски щати?!
3. „ Възраждане “. Скромен вид на MAGA - „ Да създадем България още веднъж велика “, търсейки място сред Русия и Съединени американски щати, осмивайки някои (наистина смешни) решения на Брюксел, както и на новата „ слепка “. Тези момчета и девойки са напипали нещо значимо, доста по-важно от пропадналата промишленост, а точно - смисъла и символиката на българската история („ славна “, несъмнено!) и просвета („ величествена “, несъмнено!). Зад гърба им дишат някои нови „ величествени “ партии и националистически организации, само че никой не може да надговори Костадинов. И въпреки всичко, има „ пробойни “ в общата гледка на възрожденците, дали се подлъгвам?!
4. „ ДПС-2 “, наливано от остатъчното „ ДПС-1 “. Символ на демократическия централизъм с високо равнище на централизма - едноличния. Реално едва въздействие измежду „ народа “, с изключение на в някои особени малцинства, само че най-гласовито, „ гласът ми непроменяемо се чува “ измежду обръча от компании..., неточност на езика, обръча от медии. Отзад надничат и Доган, и Магнитски, само че керванът на ДПС-2 си върви. Всеобщо е мнението, че ДПС-2 в никакъв случай няма да мине 50-ти % и да е фактор №1, нищо че начело стои Феномен. Но белким му е нужно - трайното му въздействие е „ справедлив фактор “, в които всички от „ слепката “ се преценяват.
5. „ БСП-ОЛ “. Този чудноват дует, изключително с апендикс „ ОЛ - Остатъчна Левица “ (знакови фигура напуснаха ОЛ), напряко се „ гмурна “ във властта. Естествено, забравяйки довчерашните си тези - „ Моделът ГЕРБ “, „ Моделът Движение за права и свободи “, антикомунистите от Съюз на демократичните сили, русофобите ПП-ДБ. Напоследък - и личният си президент Румен Радев. Големият въпрос, който би трябвало да обяснят Българска социалистическа партия на своите гласоподаватели е: по какъв начин вписването във властта с непоносимите им преди корупционери (така ги наричаха) е сполучлив опит да се пребори корупцията и да се стигне до светлото бъдеще - социализма?! Иначе има заплаха БСП-ОЛ на идващите избори да се бори не за второто място, а за заветните 4% от гласувалите...
Почти на 100 % съм сигурен, че тези партии мислят, че „ многото народна власт вреди на демокрацията “, както и че идващите избори ще са „ рискови “ за демокрацията, гледайки какви антисистемни партии и неординарни персони се роят в страните от Европейския съюз...
А че демокрацията не е един единствен вид, и това е реалност.
Демокрацията е комплицирана и многоаспектна идея, която се пояснява друго според от историческия, културен и политически подтекст. Ето някои от главните разбирания за народна власт в актуалния свят:
1. Либерална народна власт (Западен модел). Характеристики: свободни и чести избори; господство на правото и разделяне на властите; отбрана на човешките права и свободи (свобода на словото, медиите, събранията); лимитирана власт на страната. Примери: Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада. Критика: тя води до администрация и постепенно взимане на решения.
2. Социалдемокрация. Характеристики: композиция от народна власт и мощна обществена държава; висока данъчна тежест за финансиране на опазване на здравето, обучение и обществени помощи; икономическа народна власт (силни синдикати, работен съвети). Примери: скандинавските страни (Швеция, Дания). Критика: някои я считат за прекомерно скъпа и неустойчива в световна конкуренция.
3. Пряка народна власт. Характеристики: жителите гласоподават непосредствено по значими въпроси (референдуми); лимитирана роля на политическите партии. Пример: Швейцария (чести референдуми). Критика: риск от популизъм и неинформирани решения.
4. „ Управлявана “ или „ имитационна “ народна власт. Характеристики: официално има избори, само че властта е съсредоточена в дребна група; лимитирана независимост на медиите и опозицията; употребява се агитация за легитимност. Примери: Русия, Турция, Унгария (според критиците). Критика: в действителност е авторитаризъм под прикритие.
5. Конфуцианска/Комунитаристка народна власт (Азиатски модел). Характеристики: акцент върху естетика и примат на груповото богатство над самостоятелни права; властта се упражнява от „ образован “ хайлайф, лимитирана приемливост към опозицията. Примери: Сингапур, Китай. Критика: води до угнетяване на инакомислието.
6. Ислямска народна власт. Характеристики: законите са съобразени с шариата, само че има избори; религията играе основна роля в политиката. Пример: Иран (с запаси - там властта е най-вече в ръцете на духовенството). Критика: постоянно се трансформира в теокрация.
7. Демокрация на болшинството (Етнодемокрация). Характеристики: господства една етническа или религиозна група; малцинствата имат лимитирани права. Примери: Израел (според някои анализи), Унгария (според критиците). Критика: води до дискриминация.
8. Дигитална/Е-демокрация. - Характеристики: жителите вземат участие посредством онлайн платформи (е-гласуване, цифрови петиции); по-голяма бистрота и включеност. Пример: Естония (най-развитата е-демокрация). Критика: опасности от хакерски офанзиви и операции.
Коя народна власт е „ същинска “?
Западните страни считат демократичната народна власт за златния стандарт.
Авторитарните режими настояват, че тяхната система е по-ефективна.
Развиващите се страни постоянно комбинират детайли от разнообразни модели.
В последна сметка, демокрацията е разрастващ се опит - няма един „ верен “ модел.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ