Хроничното бъбречно заболяване - „тихият убиец“, за когото много от пациентите не подозират
Наричат го тихия палач, тъй като не боли. А когато признаците са нескрито, нормално към този момент е късно. Бъбреците поддържат живота ни, като филтрират и пречистват от отпадни артикули към 200 литра кръв на всеки 24 часа, а хроничното бъбречно заболяване ги поврежда до степен, в която се подрежда измежду най-честите аргументи за гибел в светa. Очакванията на нефролозите са в недалечно бъдеще то да се подреди на пето място по този индикатор.
Твърди се, че на Стария континент към 100 милиона души живеят с хронично бъбречно заболяване. По-малко от половината от тези хора обаче подозират за положението си, а едвам един от всеки 10 души с хронично бъбречно заболяване има сложена диагноза. Причината е в късната диагностика, която се дължи точно на безсимптомното протичане в ранен етап, както и на обстоятелството, че обществото не е задоволително осведомено за заболяването.
Проучване на Economist в 10 европейски страни демонстрира, че хроничното бъбречно заболяване не е с висок приоритет в националните здравни политики. Най-много се оказват болните в Полша, Румъния и Гърция с над 7 хиляди случая на всеки 100 хиляди души. Заболяването се среща измежду хората на всяка възраст, само че процентът на пациентите нараства доста с придвижване на възрастта. Всеки четвърти на възраст сред 70 и 74 години и съвсем всеки втори на възраст над 80 години страда от заболяването.
Хроничното бъбречно заболяване е неизлечимо. То води до прогресивна загуба на бъбречната функционалност, която минава през пет стадия и само ранните могат да бъдат обратими.
Най-сериозно е увреждането в последния етап, когато функционалността на бъбреците към този момент е под 15%. Тогава единственото избавление е диализа, при която от време на време се филтрира кръвта, или трансплантация на бъбрек.
Около 3500 са хората на хемодиализа у нас, а за трансплантацията на бъбрек чакат към 900 души. Това е повода при тежките стадии, когато е налице бъбречна непълнота, болестта да коства доста както за пациента и неговите близки, по този начин и за здравната система.
Тук обаче идва и най-коварният миг – развиването на ХБЗ съществено усилва риска от проблеми със сърцето и кръвоносните съдове. За пациентите в напреднал етап има шест пъти по-голям риск сърдечносъдовата непълнота да изпревари бъбречната като причина за гибел.
В умозаключение, изследването на Economist сочи, че ранното разкриване на болестта би трябвало да бъде включено като главен приоритет в здравните политики на цяла Европа. Ако това се случи, ще подсигурява пълноценния живот на 300 милиона европейци, изложени на риск, един ден да се сблъскат с този проблем.
Кои хора са застрашени и по какъв начин се открива хроничното бъбречно заболяване, четете във втора част от поредицата.
Материалът се разгласява със съдействието на АстраЗенека България и има осведомителен темперамент, а не е предопределен да замести консултацията с доктор. При въпроси по отношение на Вашето здраве, консултирайте се с медицински експерт.
Твърди се, че на Стария континент към 100 милиона души живеят с хронично бъбречно заболяване. По-малко от половината от тези хора обаче подозират за положението си, а едвам един от всеки 10 души с хронично бъбречно заболяване има сложена диагноза. Причината е в късната диагностика, която се дължи точно на безсимптомното протичане в ранен етап, както и на обстоятелството, че обществото не е задоволително осведомено за заболяването.
Проучване на Economist в 10 европейски страни демонстрира, че хроничното бъбречно заболяване не е с висок приоритет в националните здравни политики. Най-много се оказват болните в Полша, Румъния и Гърция с над 7 хиляди случая на всеки 100 хиляди души. Заболяването се среща измежду хората на всяка възраст, само че процентът на пациентите нараства доста с придвижване на възрастта. Всеки четвърти на възраст сред 70 и 74 години и съвсем всеки втори на възраст над 80 години страда от заболяването.
Хроничното бъбречно заболяване е неизлечимо. То води до прогресивна загуба на бъбречната функционалност, която минава през пет стадия и само ранните могат да бъдат обратими.
Най-сериозно е увреждането в последния етап, когато функционалността на бъбреците към този момент е под 15%. Тогава единственото избавление е диализа, при която от време на време се филтрира кръвта, или трансплантация на бъбрек.
Около 3500 са хората на хемодиализа у нас, а за трансплантацията на бъбрек чакат към 900 души. Това е повода при тежките стадии, когато е налице бъбречна непълнота, болестта да коства доста както за пациента и неговите близки, по този начин и за здравната система.
Тук обаче идва и най-коварният миг – развиването на ХБЗ съществено усилва риска от проблеми със сърцето и кръвоносните съдове. За пациентите в напреднал етап има шест пъти по-голям риск сърдечносъдовата непълнота да изпревари бъбречната като причина за гибел.
В умозаключение, изследването на Economist сочи, че ранното разкриване на болестта би трябвало да бъде включено като главен приоритет в здравните политики на цяла Европа. Ако това се случи, ще подсигурява пълноценния живот на 300 милиона европейци, изложени на риск, един ден да се сблъскат с този проблем.
Кои хора са застрашени и по какъв начин се открива хроничното бъбречно заболяване, четете във втора част от поредицата.
Материалът се разгласява със съдействието на АстраЗенека България и има осведомителен темперамент, а не е предопределен да замести консултацията с доктор. При въпроси по отношение на Вашето здраве, консултирайте се с медицински експерт.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ