Наричат го един от най-влиятелните автори на XX век, той

Наричат го един от най-влиятелните създатели на XX век, той е човек, който може да придвижи читателя с магията на знаците и да ни покаже една малко по-различна галактика. Някои фенове признават, че Ърнест може да написа по този начин, като че ли приказва: от време на време шепне на ухо, различен път употребява своя мощен и нечовечен зов, стимулиран от наслада или от болежка, въпреки и второто да е по-често. Зад толкоз комплицираното перо на този създател се крие и нещо друго – мощният мачо тип, хладнокръвието на арктически хладилник и прозорливостта на будистки духовник, който като че ли е минал земния си път от самото създание на света.

Хемингуей е странна птица и даже тогавашните другари биха удостоверили тъкмо това, той претърпява всеки един собствен воин, а те във времето си не са по никакъв начин малко. Както знаем, като човек с толкоз доста маски, същинското лице зад тях може да страда и тъкмо това прави Ърнест. Изненадата от самоубийството му на 2-и юли 1961 година се трансформира в изненада за креативния свят, само че не и за някои от най-близките. Свирепата меланхолия е нещо, което внучката доста по-късно ще назовава „ Хемингуейското проклинание “.

Той е второто дете на Кларънс „ Ед “ Хемингуей и Грейс. Бащата е сполучлив доктор, някогашен артист и музикален преподавател. Неговото детство е разграничено сред фамилния дом в Илинойс и къща в Мичиган, където Ед предава любовта към лова и живота отвън нормите на града. Макар и да се пробва, Ърнест не съумява да се свърже доста с татко си. Именно той се оказва нападателна и насилствена фигура. Младият Хемингуей не случва и на майка. Никой не може да каже каква е точната причина Ърнест да бъде обличан в женски облекла, до момента в който е дете, а неговата трета брачна половинка – Марта Гелхорн ще се постарае да изгори всички мостове с дамите след нея, които вероятно ще се появят. Ърнест ще има проблеми с верността на нежния пол, ще се опасява от тяхната свирепост и постоянно ще се тормози от изоставянето.

Именно тя доста по-късно ще опише, че когато бедата тръгне, той постоянно ще пътува обратно във времето, с цел да добави актуалната болежка с онази от детството, оформяйки съвършената стихия от болежка, оскърбление и страдалчество. Щетите са сторени и човек елементарно вижда това дърво, което е готово да се прегъне пред бурята. Хемингуей няма корен и още през цялото време се пробва да се самоунищожи, както го прави и един различен негов сътрудник – Буковски. Макар и разнообразни, двамата имат една и съща цел – да стигнат по-бързо до финалната точка на живота, само че единствено Хемингуей ще има смелостта да дръпне спусъка. Ето за какво ще е един от първите хора, които  ще карат кола за спешна помощ по време на Първата Световна война. Ранен е тежко в Италия, където ще се влюби в здравна сестра, която обаче ще му откаже връзка и ще задейства началото на една дълга и тежка меланхолия. Докато е в Америка и работи като публицист, среща и своята първа брачна половинка – Хадли Ричърдсън, като с нея отпътуват в Париж.

Отношенията им там са доста спорни, както към този момент сме разказвали, само че това, което Хадли не подозира е, че в никакъв случай няма да бъде единствената брачна половинка, а единствено следващата – една от многото. В края на 1928 година към този момент има публикуван първи разказ, триумфът върви след него, само че и нещастията не изостават. Баща му се самоубива на 29-годишна възраст, застрелвайки се със фамилния револвер, изключително откакто би трябвало да преживее един много дълъг епизод на финансови проблеми, болки и стъпки обратно. Хемингуей не стопира да упреква майка си за тази загуба. След това гневът му се насочва към починалия му татко и стартират да валят обвиняванията за уязвимост. След време ще напише на майка си, че най-вероятно това ще бъде и неговият път към гибелта един ден, като даже чака да повтори пътя на своя татко.

През 1940 година излиза „ За кого бие камбаната “, в която бащата на основния воин ще последва същия път – мъчно е да открием произхода на вдъхновението. Хемингуей обожава ловът, обожава и шумните компании, любува се на бикоборците и постоянно е на мястото, където има по-сериозна и свирепа борба. Сякаш татко му го е обсебил и той самият няма никакво желание да се откаже или да пропусне каквото и да било. Ето за какво е един от основните публицисти по време на Испанската революция, както и по време на Втората Световна война. Някога казвал на своите другари, че прекарвал времето в ликвидиране на животни и ловене на риба, с цел да не се изкушава и да посегне на своя личен живот. Последните години на Хемингуей са доста тежки. Той закупува дом в Куба и макар, че пътува непрекъснато по света, неговата съществена резиденция е точно островната страна.

Там се ражда „ Старецът и морето “ и там идва премията Пулицър през 1953 година, последвана от Нобеловата премия по литература през 1954 година, носейки му ново самопризнание и купа. Същата година се разминава със гибелта два пъти – при самолетни произшествия, до момента в който пътува към Африка. Пука черепа си, перфорира черния си дроб, има и други вреди по тялото, само че ожелява. Травмите се отразяват на цялостното му положение. Вече не е великият мачо със заплашителните размери, а единствено бегла и изгубена визия. Лекарите са безапелационни, че алкохолът би трябвало да си отиде, само че това не е табиет, с който човек се разделя толкоз елементарно. През 1957 година писателят се завръща в родината си. Започва да работи по своите записки за ранните години в Париж. Работата не е лесна и идва с носталгия по доста изгубени години. Опитвал се е да довърши последните страници, с цел да може да го разгласява, въпреки и изданието да е пуснато посмъртно.

Ситуацията в обичаната Куба става още по-неприятна, създателят се прибира в Съединени американски щати през 1960 година и към този момент се тормози от покачвания интерес на ФБР, отхвърля да се среща с хора, става параноичен, нападателен и има вяра, че е непрекъснато наблюдаван. Опитва се да откри помощ и даже се нанася в дребна къща в Идахо. Това не оказва помощ. Въпреки неговият международен триумф, издадените книги, ползата на публицистите, все по-често финансовото изражение демонстрира една не толкоз светла действителност – геният се движи по ръба на банкрута. Лекарите го карат да замине в Минесота и да посети клиниката Майо, която е трансформирала напълно своята политика, предписват се нови медикаменти и с тяхна помощ се усъвършенства паметта, облекчава се напрежението и самият създател може да счита, че е подготвен за нови и по-сериозни триумфи.

По проект би трябвало да лежи няколко месеца, само че чарът на Ърнест не е детайл, който би трябвало да се подценява. Само след няколко седмици е освободен. Връщайки се в Идахо, новата неволя удря още по-свирепо. Ако се чудите каква е най-голямата покруса за един публицист, то тя е отнемането на гения. Хемингуей не може да написа. Трагедията в действителност е цялостна, само че по всичко проличава, че няма да спре до тук. Всеки ден пред белите листи излизат няколко нови фрази, постанова му се да анулира някои от проектите си. Започва да заплашва, че ще се самоубие и още веднъж отива в клиниката Майо. Очевидци виждат по какъв начин Хемингуей е опитал да мине през пропелерите на самолета. В този миг и самата болница почнала да печели негативи, някои пациенти се възмущавали от обстоятелството, че Ърнест идвал и си отивал по собствен избор. Носил даже алкохол със себе си, а както се знае, болничното заведение не разрешава това.

През юни 1961 година е освободен и се счита, че е към този момент здрав. Само 2 дни след идването си в утрото на 2 юли, Хемингуей открива ключовете за своята оръжейна каса. Не били толкоз добре скрити и той самият се възползвал бързо от концепцията. Вади обичаната си пушка, зарежда я с няколко патрона и се прострелва в главата. В този миг е на няколко седмици от своя 62-и рожден ден. Ранните издания на пресата незабавно приказват за ликвидиране по несъобразителност, една от пушките гръмнала при разчистване. Информацията за тях е дадена от внучките и тъкмо затова става все по-трудно да се приказва за случайност. Едва през 2006 година доктор Кристофър Мартин ще заприказва за възможни следи на биполярно разстройство, които са се отразили върху положението на създателя, като към това участва и егоизъм, както и съществуването на корист с алкохол.

В следствие неговата щерка Урсула ще последва същия път, откакто е диагностицирана от рак и развива тежко положение на меланхолия. Ракът не я погубва, това е задачата на антидепресантите, с които Урсула прекалява. Братът на Хемингуей също се самоубива с оръжие, откакто дълго време се бори с диабет. Най-младото дете Грегъри страда от алкохолизъм и в следствие развива маниакална меланхолия, която в следствие води до раздвояване на личността. Впрочем описът с потърпевши от депресията в действителност не е дребен и в действителност може да се наблюдава в цялата фамилия.

Снимки: Wikipedia