Наричат го Богинята-майка на света“ и Високо в небесата“, а

Наричат го „ Богинята-майка на света “ и „ Високо в небесата “, а в историята е записан като най-високият връх на света, издигащ се на 8848,2 метра надморска височина. Първото нанагорнище е направено на 29 май 1953 година и тогава Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей съумяват да се допрян до покрива на света. След като влизат в историята като първите алпинисти, Еверест се трансформира в тестване на духа и тялото, освен това за хора от целия свят. Върхът е кръстен на полковник Джордж Еверест, който в този миг е бил шеф на Индийската топографска работа – полковник Джордж Еверест.

Желанието за нанагорнище на най-високия връх в света е мощен мотиватор за мнозина, само че малко на брой са имали опцията да стигнат тъкмо до там. Според статистиката над 200 души са разкрили гибелта си, само че страницата на Wikipedia с тази черна статистика не е изключително богата и липсват много български имена. Без подозрение, един от родните пионери, изкачили този връх през далечната 1984 година е Христо Проданов.

За положително или неприятно, на негово име няма да откриете кръстена улица в столицата, вместо това в Карлово има една дребна и тиха улица в квартал Полигона, която припомня, че от този град, с изключение на редица революционери, е излязал и индивидът, който ще изкачи Еверест без кислородна маска, Стара планина е имала удоволствието да гледа израстването, въпреки и не толкоз щастливо. В родния град е подложен и монумент, а в случай че в миналото сте изкачвали Мусала, най-вероятно сте забелязали, че в хижата участват много фотоси на Проданов.

Животът на бъдещия български планинар не стартира добре, неговите съграждани го помнят като едва, недохранене дете. Проплаква на 24 февруари 1943 година Бедността е оставила своите следи, а изхранването на детето и развъждането става благодарение на всеки, който желае да помогне на фамилията. България по време на Втората Световна война не е в най-цветущото си положение. Приятелите му поставили прякора Ачо, тъй като момчето постоянно молело за късче самун, когато види другар с намазана филия.

Когато дърветата в уютното балканско градче стартират да цъфтят, Христо се реди под него и се моли на по-големите да пуснат стръкче с плод. Разказват, че още като дребен, той построява собствен личен свят, детството не е приказно, само че оказва помощ за изковаването на стоманена воля. Оплакването и самосъжалението не са присъщи за Христо. През 1961 година приключва и планинското учебно заведение „ Мальовица “ и явно още тогава разпалва пристрастеностите си към планината. Пътищата му го водят във Висшия химико-технологически институт в София, по-късно получава работа като инженер-металург в Перник и по-късно работи в Кремиковци. Службата обаче е последното, което човек би желал да знае за Христо Проданов.

Снимка: By Matthieu Riegler, CC-by, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12730502

На 19-годишна възраст съвсем всеки си спомня какво е правил и по какъв начин се е радвал на дивата си младост и пълноправие, само че Христо има други пристрастености и изкачва Словенските Алпи. Покорява връх Триглав (2865 метра) и по-късно връх Яловец (2643 метра). Това е добър старт и най-вероятно в идващите години бъдещият планинар е изкачвал родни върхове, до момента в който на 24 години не потегля да нападна Алпите, пръв в борбата пада връх Монблан, следван от връх Пти Дрю и когато доближават Гранд Жорас (4208 метра) ЦС на БТС дава спортно звание „ Майстор на спорта “.

Снимка: Автор: Сведения об авторе отсутствуют или не читаются программно. Предположительно Idéfix~commonswiki (основываясь на заявлении об авторском праве). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1149143

Следващата година участва на интернационалното заседание в Торино за обмяна на опит сред ръководителите на алпийските организации на България, Италия, Полша, Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия и Япония. В програмата участва и изкачването на връх Дюфур (4633 метра), Гнифети (4569 метра) и Цумщайн (4563 метра). Може би е редно да заявим, че Алпите явно не са били огромно предизвикателство за Проданов, един от най-големите му триумфи там е изкачването по връх Монбланд де Курмайор (4748 метра) по отвесна стена към 800 метра и тъй като сходни осъществявания са извънредно рядко срещани, Проданов получава за повторно премия „ Майстор на спорта “.

Снимка: CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85082

Не са и малко случаите, в които родните алпинисти – Христо Проданов и Трифон Джамбазов – са безусловно отписвани от медиите и се считат за жертва. През 1974 година при изкачването на връх Матерхорн, двамата минават през извънредно жестоки метеороогични условия. Избират маршрута на братя Шмидт – Франц и Тони са първите, които минават северната страна на върха – като в идващите шест дни няма никаква диря от тях. Италианските избавителни служби сигнализират радиото и пресата, стартира подготовка за избавителна акция, когато българите слизат умерено от върха на 29 септември 1974 година

Снимка: By Nihongarden – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23288478

Същият вестник, който преди този момент е отписал планинарите, в този момент ги възхвялавал, наричайки мощни мъже, освен това доста мощни. Следващото огромно премеждие за Христо Проданов носи името Абу Али ибн Сина. Върхът е разказан в миналото от съветския географ и странник Алексей Павлович Федченко и тогава се е казвал Кауфман в чест на Константин Петрович Кауфман, през 1928 година се прекръства на Ленин, а по-късно получава истинското си име на фамозен феодален академик Авецена (от 2006 г.). Височината на този връх е 7134 метра и тук към този момент родният планинар влиза в същинско предизвикателство, до него са Иван Вълчев, Димитър Бърдарев и Трифон Джамбазов.

Снимка: Автор: Mount_Noshaq_seen_from_the_base_camp_(photo_Louis_Meunier).jpg: Louis Meunierderivative work: Bulwersator (talk) – Этот файл является производной работой от: Mount Noshaq seen from the base camp (photo Louis Meunier).jpg:, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18122488

2 август 1975 година четиримата българи съумяват да се повдигнат до една от най-високите точки на планетата. Следващата година се отпускат и средства за първа национална ескпедиция, а задачата е връх Ношак в Афганистан. Трябва да отбележим, че покоряването му става през 1960 година от японска експедиция, водена от п-р Сакато, през 1973 година се покорява за повторно от Тадеуш Пьотровски, а по-късно идва време на българските алпинисти. Споделяме тези редове, с цел да знаем, че Христо Проданов не е минавал по отъпканите пътеки, а от самото начало се е стремял да направи и невъзможното.

Снимка: By User:Uwe Gille – own photograph, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=121277

Съответно на 6 октомври 1976 година дружно с Малин Цонкин българският байрак доближава височина 7492 метра. Успехът е последван и от покоряването на връх Лхоце – четвъртият по височина, издигащ се навръх границата сред Тибет и Непал. По остаряла традиция, Проданов избира един от най-трудните и рискови направления, с цел да стигне до върха на близо 8516 метра, кислородната маска не е нужна и на 30 април българският байрак е забит. Проданов е и първят българин, който доближава тази висота.

През идващите няколко години води български експедиции в Афганистан и покорява върхове със междинна височина от 7000 метра. Това време се влага в опознаване на климата, подготовка за негово величество Еверест и приучване на духа и волята. И по този начин доближаваме до финалната дата и последната част от алпинистката история. През април 1984 година Христо Проданов се приготвя да стигне до най-високата точка на света. Изборът на месец е извънредно опасен, изключително откакто климата е изменчив. На 16 април Проданов се зарича, че ще изкачи Еверест и нищо не може да го спре, взима си сбогом с приятелите, кара ги да имат вяра в него и потегля.

Снимка: By Photo by Pavel Novak – Cropped and scaled down from Image:Everest kalapatthar.jpg., CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=402868

Макар и множеството алпинисти да са на мнение, че е нужна отмора, Проданов не може да чака повече, търпението му е на привършване. Освен това избира Западния гребен или „ Жесток път “, както го назовават алпинистите. Христо потегля по-рано, с цел да може да изпревари и предстоящата стихия. Пътешествието е тежко и в идващите 7 часа няма никакъв сигнал от радиостанцията му. Хората в лагера стартират да мислят за най-лошото. В 18 часа и 15 минути се чува и щастливата новина – българинът е стигнал до най-високата точка на света. Прекарва 33 минути, запечатвайки безкрайната хубост и по-късно потегля на съвсем невъзможния път до върха.

На 8500 метра алпинистът оповестява, че има проблеми – изкачването е подхванато без кислороден уред. В този миг, макар опитите да бъде избавен, Христо се намира на едно от най-недостъпните места на планината, желанието му да се върне по същия маршрут, коства още повече старания и по всичко проличава, че това ще е краят на книгата. По радиостанцията оповестява, че има потребност от помощ, Людмил Янков потегля с няколко кислородни бутилки и върхът към този момент не е от голяма важност за него, значимото е да стигне до своя другар, в това време от лагера по радиостанцията с Проданов поддържа връзка Георги Имов, който моли алпинистът да не заспива.

Накрая откриват раницата му, само че Христо е загубен. На 8 май Иван Вълчев, Методи Савов, както и Кирил Досков и Николай Петков (на идващия ден) покоряват върха и минават по Югоизточния борд, правейки траверс на масива, който постоянно се назовава „ Българският траверс “. Единствените алпинисти, които са намерили сили да минат от там са българи и словенци, никой различен не е дръзнал да мине по Западния гребен. По една или друга причина, алпинистите ни постоянно влизат в сериозен спор с Еверест.

Снимка: By Randona.bg – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81142365

Никой не може да изясни каква е тази обич, която двете страни хранят, само че постоянно тази планина избира да прибере още някой в ледените си обятия. Делото на Христо обаче не е изгубено. Мариана Проданова Масларова също е родена в карлово през 1961 година – датата, в която Христо Проданов приключва алпийското учебно заведение. През 1991 година съумява да завоюва маратона в София, само че също така е играч по алпинизъм и скално катерене. Следвайки пътя на чичо си Христо, Мариана доближава до Еверест през май 2004 година

Забелязана е малко преди върха и по-късно изчезва. Много хора подозират, че дамата най-вероятно е съумяла да го изкачи, само че липсват свидетелски показания и близо 20 години след опита на чичо ѝ, Мариана най-вероятно е съумяла да зърне това, за което са разказвали нейните родственици. Еверест прибира чичо Христо и племенницата Мариана – двамата са следвали съвсем идентична история на изкачването на върхове, само че в случай че имаме вяра на античните будисти, Хималаите мъчно се разделяли със суровите хора, които дръзват да я покорят.