Наричана още болестта на 21 век, все още не може

Наричана още заболяването на 21 век, към момента не може да се каже с акуратност какъв брой хора в света страдат от паник офанзиви. Броят на страдащите от тревога, паническо разстройство и боязън пораства.

„ Аз осъзнах, че не мога да се виждам с другари, не мога да работя, не мога да повеждам диалог, не мога да се грижа за децата си, не мога да се грижа за мен и не мога да заставам на никое място другаде с изключение на в Спешното поделение “, описа Ивка Шуманска.

Снимка: iStock

В капан на мислите и дома си. В продължение на 2 години Ивка живее в боязън, който самата тя не може да си изясни. Всичко стартира през 2017 година, когато малко след раждането на децата ѝ, тя получава първата си паник офанзива.

С какво държанието ни е сходно на това на императорските пингвини?

„ Рязко не се почувствах добре, стегна ме внезапно сърцето – гърдите, не можех да вдишвам, изпотих се, мислех, че всичко завършва. Обадихме се в Спешното поделение и те споделиха, че е паник офанзива не е незабавно и няма да пратят екип за такова нещо. В този миг аз си помислих, че не може да е паник офанзива, аз не мога да получа такова нещо, това е краят. Отделно от това не чувствам казуса да е в главата ми, чувствам, че е нещо в сърцето, несъмнено всеки миг ще получа инфаркт, инсулт “, изясни тя.

С времето обстановката се утежнява и по този начин паник офанзивите стават неизменима част от живота ѝ.

Много постоянно новините генерират паник офанзиви, сподели Пламен Димитров

„ Аз се почувствах, че изгубих почва под краката си със своите психологични отклонения, беше доста мъчно. Почти нямаше миг, в който да изляза от паник офанзивите те бяха непрекъснати - дневно или в действителност една цяла. Непрекъснато си мислех, че това е последния ми час, последните ми минути, че няма да видя по какъв начин децата ми ще порастват. Представях си, че мъжът ми след това споделя на околните ни по какъв начин на мен всичко ми е било наред, седяла съм на един стол и внезапно нещо се е случило “, сподели Ивка Шуманска.

По данни на Световната здравна организация 4% от международното население изпитва обезпокоително разстройство.

Мярката е ориентирана към подкрепяне на възрастни хора, подрастващи и деца

Подобно изследване за България последно е правено сред 2003 и 2007 година Тогава данните демонстрират, че 14% от българското население са изпитвали признаци на тревога.
Оказва се обаче, че най-малък брой от тях търсят помощ при експерт.

„ Тези, които са потърсили профилирана психиатрична помощ за едвам няколко %. Заболяването го има като заболяване, само че са търсени други възможности като врачки, баячки, свещеници, леене на патрон, а профилираната здравна помощ е дребна част. 50% от депресивните разстройства са съчетани с тревога и 50% от тревожните разстройства са съчетани с депресивност. Така, че те са доста близки и доста постоянно свързани по сред си. Трябва да бъде сложена диагноза, би трябвало да бъдат изключени телесни болести, това нещо се прави от лекари, от медици “, съобщи доктор Владимир Наков, психиатър от Националния център по публично здраве.

Снимка: iStock

И за Ивка да се обърнеш към психиатър наподобява ужасно и невероятно.

„ Представях си, че работата на психиатрите е да лекуват шизофреници, а аз знаех, че имам проблем, само че не съм шизофреничка “, сподели Ивка Шуманска.

Според Пламен Димитров последствията от пандемията от COVID-19 ще продължат с години

Но епизодите в суматоха прекъсват целия ѝ живот. 

„ Бяхме на посетители в Норвегия при едни наши другари на вила, високо в планината. Беше доста хубаво, доста прелестно, хора, които доста обичам и аз цяла нощ не можех да заспя, тъй като ме беше боязън, че планината ще се срути и ние ще загинем тази нощ. Да на един естествен човек това не му звучи обикновено, само че когато в главата са разрушени всевъзможни хормони, не съществува никакъв баланс, няма и нищо разумно в мислите на човек “, описа тя.

Създателите на центъра имат вяра, че потреблението на псилосибин - веществото, което се съдържа в гъбите - ще докара до гражданска война в менталното здраве.

Според експертите, с цел да се върнеш към естествения живот би трябвало изминеш дълъг път, само че и да срещнеш схващане.

„ Когато те е боязън да споделиш, тъй като разбираш, че това е неуместно тези мисли остават в главата ти и започваш да се самонавиваш повече и повече, и повече, и в един миг всичко това излиза от надзор “, споделя Ивка Шуманска.

„ Най-добрият вид е да се приказва, да се изяснява и да се слуша това което се приказва от индивида, който го претърпява. Това е едно от значимите неща, защото какъвто и терапевт да изберем дали ще е психиатър, дали ще е психолог би трябвало да се получи избрана заварка сред пациента и терапевта, защото това е положение се лекува дълготрайно време. За психиатрите лекуването е малко, само че малко значи сред 6 и 12 месеца “, сподели доктор Владимир Наков.

Има ли растеж на депресиите след COVID-19 и по какъв начин да разберем, че имаме проблем?

След две години прекарани в боязън, Ивка най-сетне взема решение да се обърне към експерт. След няколко несполучливи опита и неглижиране на положението й, както и промяна на лекуването, тя въпреки всичко намира противоположен път към живота си.

„ Колкото по-дълго време съм се дърпала от лекуване и колкото по-дълго време съм си мислела, че с гледане на телевизия и с излизане с другари, или с напиване, от ден на ден са се счупвали нещата в главата ми и толко по-дълго време ще трае лекуването ми. И в действителност няколко години пих тези медикаменти “, добави Ивка Шуманска.

Той постоянно е именуван хормон на напрежението, защото количеството му доста се усилва при физически или прочувствен стрес

Въпреки дългия път, Ивка през днешния ден може да живее пълноценно, да се радва на фамилията си и на живота.

„ Аз към ден сегашен съм немислимото, имам си остарелия живот, естествен живот, какъвто не съм си мислела, че ще имам “, сподели тя.