Защо Светия синод и властта потъпкаха резолюциите на Европейския ...
Наред с останалото, в т.12 от признатия документ, Европейският парламент:
„ Осъжда потреблението от Москва на православната вяра за геополитически цели, изключително посредством инструментализацията на Руската православна черква (Московска патриаршия) като инструмент за въздействие и практикуване на надзор върху православното население в Украйна, Грузия, Молдова, Сърбия и други страни “.
Ако някой в миналото е имал подозрения дали Кремъл посредством Руската православна черква оказва въздействие и упражнява надзор върху православните християни в България, чрез Българската православна черква, дано си спомни изненадващият избор за български патриарх, предшестван от думите на най-влиятелния митрополит: „ и мислено не ви идва кой ще е той “.
Противно на всякаква логичност – църковна и гражданска, български патриарх стана точно митрополитът, който единствен заемаше намерено проруски позиции и обществено оправдаваше съветското навлизане в Украйна от самото му начало. Същият, който поредно и редовно се стараеше да отстоява съветските църковни ползи както в България – по проблема с така наречен „ съветска черква “, по този начин и на междуправославно равнище, оспорвайки престижа и дейностите на Вселенската патриаршия, ориентирани към одобряването на самостоятелна от Кремъл украинска църковна подчиненост.
Пита се: откакто Българската православна черква съвсем напълно е на прехрана на страната, не можеше ли тя чрез законовия механизъм, който съществува за взаимоотношение сред нея и записаните вероизповедания, да изпрати ясно обръщение към 14-те български митрополити, от които зависеше изборът на така наречен „ тройка “, т.е. тримата претенденти за български патриарх? Послание, в което да съобщи, че няма да припознае претенденти, чиито възгледи и дейности са в прорез с публичния консенсус за мястото на България в актуалния свят и с поетите от страната ни отговорности по интернационалните контракти и съюзи, от които тя е част?
Очевидно е, че това не беше направено. Някой тук може би ще възрази, че подобен демарш би бил конституционното неприемлив, поради секуларния темперамент на страната и императива за невмешателство на светската власт в религиозните каузи.
Тъкмо да приемем този мотив и да замълчим, и ето че, оказа се, че това напълно не е по този начин! Регистрацията на различна на Българската патриаршия православна черква провокира политически и държавен прелом: застрашена се оказа самата национална сигурност на България!
Всички основни политически партии: ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Възраждане, ДПС-Доган, президентът, министър председателят, ръководителят на националното заседание и даже краткотрайният началник на Прокуратурата се спуснаха да „ отстояват единството “ и да „ избавят “ БПЦ-БП в името на... националните ползи. Оказа се, че в една сякаш световна страна, във втората четвърт на XXI век, някакъв малък набожен спор за календар е въпрос от „ народен интерес, касаещ националната сигурност “. Така са решили умните глави, които държат юздите на държавното ръководство.
Но следователно се връщаме на изначалния въпрос: всичките тези загрижени за националния ни интерес и националната сигурност политици и държавници по какъв начин позволиха по този начин значимата БПЦ-БП да бъде управлявана от очевиден и безсъвестен проводник на Кремълското въздействие у нас като патриарх Даниил?
Нима България има някакъв различен народен интерес и някаква друга национална сигурност, разнообразни от тези на Европейски Съюз и НАТО, в които членуваме? Ако е по този начин, знаят ли този факт нашите „ евроатлантически сътрудници “?
Не стига това, ами незабавно цялата ръководеща ни класа разгласи кръстоносен поход против дребната старостилна фракция, дръзнала да се разгласи за опция на маститата Българска патриаршия: в незабавен порядък бяха гласувани антиконституционни закони, държавни организации и дирекции отхвърлиха да изпълнят законно и дефинитивно правосъдно решение, а Прокуратурата, вместо да образува инспекция за възпрепятстване на правораздаването, се заема със... старостилците.
Да, за разлика от БПЦ-БП, в така наречен Българска Православна Старостилна Църква извършват посочената резолюция на Европейския парламент от 22.01.2025г. и обществено, от амвона, осъждат съветската експанзия против Украйна, а в църковните си прошения се молят за победа на украинския народ над злото.
До този миг не ни е известно в собствен формален, синодален документ, БПЦ-БП да е осъдила съветската експанзия против Украйна и да е декларирала своята взаимност с бедстващите украински православни християни. Не е известно БПЦ-БП да се е обърнала с апел към съветския президент Владимир Путин, който се нарежда като православен, неотложно да приключи военните дейности и да изтегли окупационните си сили от самостоятелната страна Украйна. Имаше обособени послания на умрелия патриарх Неофит, светла му памет, както и на двама-трима митрополити, само че те бяха отправени в персонално качество. Институцията БПЦ-БП, и до през днешния ден финансирана съвсем напълно от натовска е европейска България, мълчи! Нещо повече, голям брой нейни чиновници в обществен и частен порядък оправдават съветската експанзия против Украйна, възпроизвеждайки буквално кремълските разкази за „ свещена война против сатанинския запад “, транслирани чрез Руската православна черква. Къде е тук националната сигурност? Къде е националният интерес? Къде е Прокуратурата да ревизира за закононарушения по чл.419 (а) Наказателен кодекс?!
Вместо страната в действителност да вземе ограничения в осъществяване на резолюция 2024/2988 на Европейския парламент и да стартира цялостна инспекция на активността на всички чиновници на БПЦ-БП с оглед нарушавания по чл.419(а) от Наказателен кодекс и реализиране на състав по Глава първа от Особената част на Наказателен кодекс, а точно „ помагателство в прокарването на въздействие и упражняването на надзор върху православното население “ от страна на Кремълския режим, разгласен за заплаха номер едно за националната ни сигурност, тя на процедура „ разчиства терена “ за превърнатата в съветско прокси БПЦ-БП и преследва всеки опит за поява на различен „ изразител и представител на източното православие “, свободен от съветско въздействие и надзор! При това го прави с противозаконни и противоконституционни средства.
Източното православие е публикувано в България от свещеници на Константинополската патриаршия, както свидетелстват самите българи пред Събора в Константинопол през 870г. Кръщението на българите се реализира под управлението на Константинополския патриарх Фотий. Пак от юг, от Константинополската патриаршия, да проповядват Евангелието на старобългарски език са изпратени двамата братя Кирил и Методий. Цялата подчиненост на Българската патриаршия през днешния ден води апостолското си приемство отново от Константинопол. Откъдето и произтича и легитимността на БПЦ-БП, чрез предоставения ѝ на 22.02.1945г. Томос за автокефалия, подписан от патриарх Вениамин.
В благозвучие ли са обаче посланията, които Българската православна черква насочва към своите вярващи, с тези на нейната Църква-Майка в Цариград? При състояние, че нашите свещеници могат, по този начин да се каже, „ да пият вода от извора “, за какво им е нужно да бъдат ръководени духовно и административно от Москва, приела християнството доста по-късно от българите? Та белким нашите църковници не знаят, че когато в България сме имали Патриарх, в земите на днешна Русия още са се кланяли на Один (господарите) и Перун (крепостните им)?!
Но в случай че допуснем, че по незнание и инерция, заети да пресмятат какъв брой стотин хиляди лв. годишно може да бъде най-голямата персонална заплата в тяхната организация, те са не запомнили къде е мястото и каква е ролята на БПЦ-БП в обществото, то не следваше ли страната посредством своите органи да им го подсети? А не да извършва всичките им прищявки, в това число почистване на духовната „ конкуренция “ и обезпечаването на задоволително средства, с цел да може Лицето постоянно и гладко да си получава няколкото стотин хиляди лв. годишна заплата...
На този стадий по всичко проличава, че за България резолюциите на Европейския парламент са нищо не значещо празнодумство. А българският политически „ хайлайф “ се държи по този начин, като че ли държавицата ни е към момента част от Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ.
Йоан Вернописец
„ Осъжда потреблението от Москва на православната вяра за геополитически цели, изключително посредством инструментализацията на Руската православна черква (Московска патриаршия) като инструмент за въздействие и практикуване на надзор върху православното население в Украйна, Грузия, Молдова, Сърбия и други страни “.
Ако някой в миналото е имал подозрения дали Кремъл посредством Руската православна черква оказва въздействие и упражнява надзор върху православните християни в България, чрез Българската православна черква, дано си спомни изненадващият избор за български патриарх, предшестван от думите на най-влиятелния митрополит: „ и мислено не ви идва кой ще е той “.
Противно на всякаква логичност – църковна и гражданска, български патриарх стана точно митрополитът, който единствен заемаше намерено проруски позиции и обществено оправдаваше съветското навлизане в Украйна от самото му начало. Същият, който поредно и редовно се стараеше да отстоява съветските църковни ползи както в България – по проблема с така наречен „ съветска черква “, по този начин и на междуправославно равнище, оспорвайки престижа и дейностите на Вселенската патриаршия, ориентирани към одобряването на самостоятелна от Кремъл украинска църковна подчиненост.
Пита се: откакто Българската православна черква съвсем напълно е на прехрана на страната, не можеше ли тя чрез законовия механизъм, който съществува за взаимоотношение сред нея и записаните вероизповедания, да изпрати ясно обръщение към 14-те български митрополити, от които зависеше изборът на така наречен „ тройка “, т.е. тримата претенденти за български патриарх? Послание, в което да съобщи, че няма да припознае претенденти, чиито възгледи и дейности са в прорез с публичния консенсус за мястото на България в актуалния свят и с поетите от страната ни отговорности по интернационалните контракти и съюзи, от които тя е част?
Очевидно е, че това не беше направено. Някой тук може би ще възрази, че подобен демарш би бил конституционното неприемлив, поради секуларния темперамент на страната и императива за невмешателство на светската власт в религиозните каузи.
Тъкмо да приемем този мотив и да замълчим, и ето че, оказа се, че това напълно не е по този начин! Регистрацията на различна на Българската патриаршия православна черква провокира политически и държавен прелом: застрашена се оказа самата национална сигурност на България!
Всички основни политически партии: ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Възраждане, ДПС-Доган, президентът, министър председателят, ръководителят на националното заседание и даже краткотрайният началник на Прокуратурата се спуснаха да „ отстояват единството “ и да „ избавят “ БПЦ-БП в името на... националните ползи. Оказа се, че в една сякаш световна страна, във втората четвърт на XXI век, някакъв малък набожен спор за календар е въпрос от „ народен интерес, касаещ националната сигурност “. Така са решили умните глави, които държат юздите на държавното ръководство.
Но следователно се връщаме на изначалния въпрос: всичките тези загрижени за националния ни интерес и националната сигурност политици и държавници по какъв начин позволиха по този начин значимата БПЦ-БП да бъде управлявана от очевиден и безсъвестен проводник на Кремълското въздействие у нас като патриарх Даниил?
Нима България има някакъв различен народен интерес и някаква друга национална сигурност, разнообразни от тези на Европейски Съюз и НАТО, в които членуваме? Ако е по този начин, знаят ли този факт нашите „ евроатлантически сътрудници “?
Не стига това, ами незабавно цялата ръководеща ни класа разгласи кръстоносен поход против дребната старостилна фракция, дръзнала да се разгласи за опция на маститата Българска патриаршия: в незабавен порядък бяха гласувани антиконституционни закони, държавни организации и дирекции отхвърлиха да изпълнят законно и дефинитивно правосъдно решение, а Прокуратурата, вместо да образува инспекция за възпрепятстване на правораздаването, се заема със... старостилците.
Да, за разлика от БПЦ-БП, в така наречен Българска Православна Старостилна Църква извършват посочената резолюция на Европейския парламент от 22.01.2025г. и обществено, от амвона, осъждат съветската експанзия против Украйна, а в църковните си прошения се молят за победа на украинския народ над злото.
До този миг не ни е известно в собствен формален, синодален документ, БПЦ-БП да е осъдила съветската експанзия против Украйна и да е декларирала своята взаимност с бедстващите украински православни християни. Не е известно БПЦ-БП да се е обърнала с апел към съветския президент Владимир Путин, който се нарежда като православен, неотложно да приключи военните дейности и да изтегли окупационните си сили от самостоятелната страна Украйна. Имаше обособени послания на умрелия патриарх Неофит, светла му памет, както и на двама-трима митрополити, само че те бяха отправени в персонално качество. Институцията БПЦ-БП, и до през днешния ден финансирана съвсем напълно от натовска е европейска България, мълчи! Нещо повече, голям брой нейни чиновници в обществен и частен порядък оправдават съветската експанзия против Украйна, възпроизвеждайки буквално кремълските разкази за „ свещена война против сатанинския запад “, транслирани чрез Руската православна черква. Къде е тук националната сигурност? Къде е националният интерес? Къде е Прокуратурата да ревизира за закононарушения по чл.419 (а) Наказателен кодекс?!
Вместо страната в действителност да вземе ограничения в осъществяване на резолюция 2024/2988 на Европейския парламент и да стартира цялостна инспекция на активността на всички чиновници на БПЦ-БП с оглед нарушавания по чл.419(а) от Наказателен кодекс и реализиране на състав по Глава първа от Особената част на Наказателен кодекс, а точно „ помагателство в прокарването на въздействие и упражняването на надзор върху православното население “ от страна на Кремълския режим, разгласен за заплаха номер едно за националната ни сигурност, тя на процедура „ разчиства терена “ за превърнатата в съветско прокси БПЦ-БП и преследва всеки опит за поява на различен „ изразител и представител на източното православие “, свободен от съветско въздействие и надзор! При това го прави с противозаконни и противоконституционни средства.
Източното православие е публикувано в България от свещеници на Константинополската патриаршия, както свидетелстват самите българи пред Събора в Константинопол през 870г. Кръщението на българите се реализира под управлението на Константинополския патриарх Фотий. Пак от юг, от Константинополската патриаршия, да проповядват Евангелието на старобългарски език са изпратени двамата братя Кирил и Методий. Цялата подчиненост на Българската патриаршия през днешния ден води апостолското си приемство отново от Константинопол. Откъдето и произтича и легитимността на БПЦ-БП, чрез предоставения ѝ на 22.02.1945г. Томос за автокефалия, подписан от патриарх Вениамин.
В благозвучие ли са обаче посланията, които Българската православна черква насочва към своите вярващи, с тези на нейната Църква-Майка в Цариград? При състояние, че нашите свещеници могат, по този начин да се каже, „ да пият вода от извора “, за какво им е нужно да бъдат ръководени духовно и административно от Москва, приела християнството доста по-късно от българите? Та белким нашите църковници не знаят, че когато в България сме имали Патриарх, в земите на днешна Русия още са се кланяли на Один (господарите) и Перун (крепостните им)?!
Но в случай че допуснем, че по незнание и инерция, заети да пресмятат какъв брой стотин хиляди лв. годишно може да бъде най-голямата персонална заплата в тяхната организация, те са не запомнили къде е мястото и каква е ролята на БПЦ-БП в обществото, то не следваше ли страната посредством своите органи да им го подсети? А не да извършва всичките им прищявки, в това число почистване на духовната „ конкуренция “ и обезпечаването на задоволително средства, с цел да може Лицето постоянно и гладко да си получава няколкото стотин хиляди лв. годишна заплата...
На този стадий по всичко проличава, че за България резолюциите на Европейския парламент са нищо не значещо празнодумство. А българският политически „ хайлайф “ се държи по този начин, като че ли държавицата ни е към момента част от Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ.
Йоан Вернописец
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ