Повърхността на Луната има достатъчно кислород, за да поддържа живи милиарди хора за 100 000 години
Наред с напредъка в проучването на космоса, неотдавна видяхме доста време и пари, вложени в технологии, които биха разрешили дейно потребление на галактическите запаси. И в челните редици на тези старания е фокусът върху намирането на най-хубавия метод за произвеждане на О2 на Луната.
През октомври Австралийската галактическа организация и НАСА подписаха съглашение за изпращане на австралийски роувър до Луната по програмата Artemis, за събиране на лунни скали, които в последна сметка биха могли да обезпечат О2 за дишане на Луната.
Въпреки че Луната има атмосфера, тя е доста тънка и се състои най-вече от водород, неон и аргон. Това не е тип газообразна примес, която би могла да поддържа подвластни от О2 бозайници, като хората.
Всъщност има доста О2 на Луната. Просто не е в газообразна форма. Вместо това е заловен в реголит – пластът от канара и тънък прахуляк, който покрива повърхността на Луната.
Ако можехме да извлечем О2 от реголит, щеше ли да е задоволително, с цел да поддържа човешкия живот на Луната?
Кислородът може да се откри в доста от минералите към нас. А Луната е построена най-вече от същите скали, които ще намерите и на Земята (макар и с малко по-голямо количество материал, пристигнал от метеори).
Минерали като силициев диоксид, алуминий и стоманени и магнезиеви оксиди преобладават в пейзажа на Луната. Всички тези минерали съдържат О2, само че не във форма, до която нашите бели дробове имат достъп.
На Луната тези минерали съществуват в няколко разнообразни форми, в това число твърди скали, прахуляк, трошляк и камъни, покриващи повърхността. Този материал е резултат от ударите на астероиди, които се разрушават в лунната повърхнина в продължение на безчет хилядолетия.
Някои хора назовават повърхностния пласт на Луната лунна „ почва “, само че този термин не е доста прецизен. Почвата, каквато я познаваме, е много вълшебно нещо, което се среща единствено на Земята. Създадена е от голям набор от организми, работещи върху главния материал на почвата – реголит, извлечен от твърда канара – в продължение на милиони години.
Резултатът е матрица от минерали, които не са участвали в истинските скали. Почвата на Земята е пропита със забележителни физически, химични и биологични характерности.
Междувременно материалите на повърхността на Луната са главно реголит в истинската си, недокосната форма. Реголитът на Луната се състои от почти 45 % О2. Но този О2 е крепко обвързван с минералите, упоменати нагоре. За да се раздерат тези мощни връзки, би трябвало сила.
Може да сте осведомени с това, в случай че знаете за електролизата. На Земята този развой нормално се употребява в производството, като да вземем за пример за произвеждане на алуминий. Електрически ток се пропуща през течна форма на алуминиев оксид посредством електроди, с цел да отдели алуминия от кислорода.
В този случай кислородът се създава като непряк артикул. На Луната кислородът би бил главният артикул, а извлеченият алуминий (или различен метал) би бил евентуално потребен непряк артикул.
Това е много елементарен развой, само че има една измама: изисква доста сила. За да бъде резистентен, той би трябвало да бъде подсилен от слънчева сила или други източници на сила, налични на Луната.
Извличането на О2 от реголит също би изисквало доста промишлено съоръжение. Първо би трябвало да се трансформира твърдия железен оксид в течна форма, или посредством използване на топлота, или топлота, комбинирана с разтворители или електролити.
Технологията да се направи това съществува на Земята, само че преместването на този уред до Луната – и генерирането на задоволително сила, с цел да го ръководи – е огромно предизвикателство.
По-рано тази година основаната в Белгия започваща компания Space Applications Services разгласи, че построява три пробни реактора за възстановяване на процеса на произвеждане на О2 посредством електролиза. Те чакат да изпратят технологията на Луната до 2025 година като част от задачата на Европейската галактическа организация за потребление на запаси на място (ISRU).
Когато технологията проработи на Луната, какъв брой О2 в действителност може да достави? Доста, както се оказва.
Ако се пренебрегне кислородът, обвързван в по-дълбокия корав скален материал на Луната и просто се вземе поради реголитът, който е елементарно наличен на повърхността, може да се създадат някои оценки.
Всеки пространствен метър лунен реголит съдържа приблизително 1,4 тона минерали, в това число към 630 кг О2. Според НАСА, хората би трябвало да дишат към 800 грама О2 дневно, с цел да оцелеят. Така че 630 кг О2 ще поддържат човек жив за към две години (или малко повече).
Сега дано приемем, че междинната дълбочина на реголита на Луната е към 10 метра и че можем да извлечем целия О2 от него. Това значи, че горните 10 метра от повърхността на Луната ще обезпечат задоволително О2, с цел да устоят всички 8 милиарда души на Земята за към 100 000 години.
Разбира се, този размер ще зависи и от това какъв брой дейно се извлича и употребява кислородът. Независимо от това, цифрата показващо съществуването на О2 на Луната е необикновено огромно!
