Напусна ни доайенът на българската ендокринология, изтъкнатият лекар и учен проф. д-р Боян Стоянов Лозанов
Напусна ни доайенът на българската ендокринология, изтъкнатият доктор и академик проф. доктор Боян Стоянов Лозанов. Повече от половината от над 60-годишния си трудов път проф. Боян Лозанов (20.01.1935-27.11.2020) отдава на Университетската болница по ендокринология, като е дълготраен началник на Катедрата по ендокринология и на Клиниката по тиреоидни и костни болести, а през последното десетилетие е Началник на клиниката по вътрешни заболявания на Acibadem City Clinic Токуда Болница.
Общият брой на научните му писания е над 250, от тях 146 изявления в научни списания у нас и чужбина, 38 участия в учебници и монографии, над 60 отчети и резюмета от интернационалните и национални конгреси и конференции. Основните му научни приноси са основно в региона на болесттите на щитовидната жлеза, отнасящи се до епидемиологията, патогенезата, диагностиката и лекуването на Базедовата болест, тиреоидита на Хашимото, ендокринния екзофталм, хипотиреоидизма и обвързваните с тях автоимунни ендокринни синдроми.
Проф. Боян Лозанов е създател и основен редактор на списание „ Ендокринология “ (1986-2004), Научен Секретар на Българското Дружество по Ендокринология (1985-1995), Председател на Експертния съвет за Йод-дефицитни Заболявания към Министерството на Здравеопазването и съавтор на Националната тактика за очистване на йод-дефицитните болести (1994), получила високо интернационално самопризнание и довела до ликвидирането им като обществено важен проблем за нашата страна. Той беше представител на България в Европейския план за йод дефицитните болести “Euthyroid” към ЕК (2015-2018).
Проф. Лозанов е основен редактор и съавтор на Основното управление по ендокринология за специализиращи лекари (2000 г), послужило като настолна книга на генерации ендокринолози.
Носител е на голям брой награди, включително тази на името на Проф. К. Чилов (2004), на почетния знак „ Български лекар”, Юбилейна премия на Българското дружествово по ендокринология „ Акад.И.Пенчев “ (2004), Почетен знак на МУ-София “Ескулап” за огромни заслуги в българското здравно обучение, просвета и процедура (2005), Годишна премия „ СИЕЛА 2000” за авторски принос в здравната литература и Почетен знак на Българския лекарски съюз – златен, за цялостни заслуги за развиване на здравната просвета и опазването на здравето в България и по отношение на неговата 85-годишнина (2020). Избран бе за „ Senior member” на Европейската Тиреоидна Асоциация.
От 2010 година е определен за учен към Българската Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ), като е бил ръководител на Научния център по медицина.
Неговото обръщение към лекарското съсловие в България бе „ Непрекъснато образование, повече грижи за болните, по-малко комерсиалност”.
Освен всичко друго, проф. Лозанов беше необикновен човек, обаятелен събеседник, с безкрайна жадност за живот.
Поклон!
Общият брой на научните му писания е над 250, от тях 146 изявления в научни списания у нас и чужбина, 38 участия в учебници и монографии, над 60 отчети и резюмета от интернационалните и национални конгреси и конференции. Основните му научни приноси са основно в региона на болесттите на щитовидната жлеза, отнасящи се до епидемиологията, патогенезата, диагностиката и лекуването на Базедовата болест, тиреоидита на Хашимото, ендокринния екзофталм, хипотиреоидизма и обвързваните с тях автоимунни ендокринни синдроми.
Проф. Боян Лозанов е създател и основен редактор на списание „ Ендокринология “ (1986-2004), Научен Секретар на Българското Дружество по Ендокринология (1985-1995), Председател на Експертния съвет за Йод-дефицитни Заболявания към Министерството на Здравеопазването и съавтор на Националната тактика за очистване на йод-дефицитните болести (1994), получила високо интернационално самопризнание и довела до ликвидирането им като обществено важен проблем за нашата страна. Той беше представител на България в Европейския план за йод дефицитните болести “Euthyroid” към ЕК (2015-2018).
Проф. Лозанов е основен редактор и съавтор на Основното управление по ендокринология за специализиращи лекари (2000 г), послужило като настолна книга на генерации ендокринолози.
Носител е на голям брой награди, включително тази на името на Проф. К. Чилов (2004), на почетния знак „ Български лекар”, Юбилейна премия на Българското дружествово по ендокринология „ Акад.И.Пенчев “ (2004), Почетен знак на МУ-София “Ескулап” за огромни заслуги в българското здравно обучение, просвета и процедура (2005), Годишна премия „ СИЕЛА 2000” за авторски принос в здравната литература и Почетен знак на Българския лекарски съюз – златен, за цялостни заслуги за развиване на здравната просвета и опазването на здравето в България и по отношение на неговата 85-годишнина (2020). Избран бе за „ Senior member” на Европейската Тиреоидна Асоциация.
От 2010 година е определен за учен към Българската Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ), като е бил ръководител на Научния център по медицина.
Неговото обръщение към лекарското съсловие в България бе „ Непрекъснато образование, повече грижи за болните, по-малко комерсиалност”.
Освен всичко друго, проф. Лозанов беше необикновен човек, обаятелен събеседник, с безкрайна жадност за живот.
Поклон!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ