„Неоптимално“: Големите болници губят ресурс заради остарял модел на финансиране
Големите лечебни заведения в България губят скъп запас поради несъответствуващ модел на финансиране през клиничните пътеки. Нов разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) сочи, че неоптималното финансиране води до неефективно потребление на основни запаси, в това число пари, кревати и другояче ограничавания медицински личен състав.
Измерението на неефективността не е единствено финансово, а се състои и в ненапълно и неоптимално потребление на основните запаси в опазването на здравето. (…) Част от загубата на успеваемост на лечебните заведения се дължи на несъответствуващия модел на финансиране посредством клиничните пътеки, прилаган у нас “, показват от ИПИ.
Анализът, който мери успеваемостта на лечебните заведения, включва 17 академични държавни лечебни заведения (от които една е общинска – Първа МБАЛ, София) и други 20 огромни държавни многопрофилни лечебни заведения (МБАЛ).
Това са едни от най-големите районни медицински структури, които оферират необятна палитра от клинични пътеки и медицински експерти, и обслужват доста на брой население “, показват от ИПИ в разбора си.
От там допълват, че от него са изключени университетските профилирани лечебни заведения заради обстоятелството, че активността им е друга по отношение на многопрофилните, както и потребността им от запаси.
Колко задлъжнели са лечебните заведения
Докладът стартира с къс преглед на общите доходи и разноски на двете категории лечебни заведения, които се оказват сходни - през 2024 година и двете групи записват леко превишение на постъпленията над разноските. В същото време от общо 3.8 милиарда лева разноски за болнична помощ в България през предходната година, 2.4 милиарда лева са генерирани от УМБАЛ и МБАЛ.
С други думи, единствено тези две категории от общо 37 лечебни заведения правят над 64% от всички разноски в системата. Това демонстрира
централното значение на двете категории лечебни заведения за системата ", показват икономистите.
Четири академични лечебни заведения обаче са били на загуба през 2024 година - това са „ Александровска “, „ Света Екатерина “, НКБ и „ Лозенец “. Най-голяма пък се оказва облагата на „ Св. Георги “ – Пловдив, в размер на над 16 млн. лева за годината.
От многопрофилните лечебни заведения единствено две са били на загуба, само че тя е напълно дребна по мярка.
Що се отнася до задлъжнялост, общият размер на задълженията на всички УМБАЛ е 450 млн. лева, а на МБАЛ - 131 млн. лева Най-задлъжнелите лечебни заведения (като съответствие сред отговорности и приходи) в първата категория са „ Лозенец “, „ Александровска “ и „ НКБ “, във втората –
многопрофилните лечебни заведения в Ловеч, Ямбол и Враца.
Персоналът - разход №1 за лечебните заведения
И в двете групи най-голям е делът на разноските за личен състав – надлежно 48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ.
В същото време, структурата въобще на разноските се разграничава доста за двете категории. Най-голяма е разликата при разноските за медикаменти и медицински произведения – до момента в който при УМБАЛ те са 37% от общите разноски, в МБАЛ са едвам 14 на 100.
Обяснение може да се търси при лекуването на онкологични болести в болнични условия, което се прави главно в
университетските лечебни заведения и комплексните онкологични центрове, не толкоз в регионалните многопрофилни лечебни заведения ", изясняват от Института.
Дейност по клинични пътеки
За 2024 година УМБАЛ са направили активност по 504 хиляди клинични пътеки, а МБАЛ – по 275
хиляди броя.
Общият брой изпълнени пътеки в страната е 2.320 млн. Срещу тях УМБАЛ са осъществили доход от НЗОК в размер на 1 милиарда лева (от общо 3.9 милиарда лева за страната), а МБАЛ – 431 млн. лева Като цяло единствено тези 37 лечебни заведения правят към една трета от болничната активност у нас и надлежно получават същия дял доход от НЗОК ", показват от ИПИ.
Не същото обаче може да се каже във връзка с заплащанията за лекарства6. Такива заплащания са получили едвам 8 УМБАЛ и 3 МБАЛ и са на обща стойност от 290 млн. лева (от общо 1.4 милиарда лева.) При заплащанията за медицински произведения близо половината от разноските от всички разноски на НЗОК по тази категория се вършат от определените 17 УМБАЛ.
Ниво на успеваемост
За да оцени успеваемостта на лечебните заведения, ИПИ употребява метода Data Envelopment Analysis (DEA). Той мери какъв брой добре една организация преобразува наличните си запаси в резултати спрямо най-хубавите практики измежду следените организации.
С метода се дефинира „ граница на успеваемост “, като всеки резултат над нея демонстрира съществуване на такава, а под нея - по-ниска успеваемост.
Средното ниво на успеваемост, достигнато от 17-те академични лечебни заведения, е 80.7%. На границата на успеваемостта (100%) се намират три лечебни заведения – УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, УМБАЛ „ Св. Георги “, Пловдив и УБ „ Лозенец “.
Загубата на успеваемост демонстрира, че всички лечебни заведения, които не са на границата на успеваемостта, могат да реализират по-висок резултат със същия запас ”, изясняват от ИПИ.
На процедура, цялата категории лечебни заведения, в случай че те всички действат на границата на успеваемост, могат да „ спестят “ запаси – към 780 лекари, 959 експерти по здравни грижи и 1477 кревати – това е към 15% от всички запаси.
Държавните многопрофилни лечебни заведения реализират малко по-високо приблизително ниво на успеваемост от 83.9% спрямо това на университетските лечебни заведения, като успеваемостта варира сред 63% и 100%. На границата на успеваемостта са 4 лечебни заведения – в Добрич, Монтана,
Хасково и Пазарджик. Най-ниска е успеваемостта надлежно на МБАЛ в Перник, Ловеч, Видин и Шумен. МБАЛ „ Св. Анна “ във Варна да вземем за пример би могла да реализира същия резултат с на половина по-малко кревати.
Решенията
От ИПИ изреждат следните благоприятни условия за оптимизация:
За всяка болница с успеваемост под 100% следва да се извърши оптимизационен разбор, който ще покаже съответно къде и по какъв начин е допустимо да се спести запас, с цел да се реализира по-висок резултат;Онези лечебни заведения, които не са многопрофилни по своя темперамент, а имат ясна специализация, следва да прекратят осъществяването на голям брой разнородни клинични пътеки и да се концентрират върху това, в което са най-добри;Корекцията на финансовия модел в болничната помощ е неизбежно разследване на разбора на успеваемостта. Клиничните пътеки, които финансират един „ междинен “ случай, следва да се поправят с по-адекватен модел за финансиране на минал пациент. От листата с пътеки могат да се извадят действия, които има опция да се правят в извънболнични условия;Широката болнична мрежа също понижава успеваемостта на системата като цяло, а и качеството на услугите на високо равнище, защото част от лечебните заведения (включително големите) не съумяват да поддържат задоволителен на брой случаи по обособени пътеки. Моделът се нуждае от рационализиране посредством въвеждане на оценка и тласъци за качество на база на измерими здравни индикатори за всеки пациент.болници лечебни заведения в тежко положение държавни лечебни заведения Институт за пазарна стопанска система ИПИ клинични пътеки умбал финансиране на болници
Измерението на неефективността не е единствено финансово, а се състои и в ненапълно и неоптимално потребление на основните запаси в опазването на здравето. (…) Част от загубата на успеваемост на лечебните заведения се дължи на несъответствуващия модел на финансиране посредством клиничните пътеки, прилаган у нас “, показват от ИПИ.
Анализът, който мери успеваемостта на лечебните заведения, включва 17 академични държавни лечебни заведения (от които една е общинска – Първа МБАЛ, София) и други 20 огромни държавни многопрофилни лечебни заведения (МБАЛ).
Това са едни от най-големите районни медицински структури, които оферират необятна палитра от клинични пътеки и медицински експерти, и обслужват доста на брой население “, показват от ИПИ в разбора си.
От там допълват, че от него са изключени университетските профилирани лечебни заведения заради обстоятелството, че активността им е друга по отношение на многопрофилните, както и потребността им от запаси.
Колко задлъжнели са лечебните заведения
Докладът стартира с къс преглед на общите доходи и разноски на двете категории лечебни заведения, които се оказват сходни - през 2024 година и двете групи записват леко превишение на постъпленията над разноските. В същото време от общо 3.8 милиарда лева разноски за болнична помощ в България през предходната година, 2.4 милиарда лева са генерирани от УМБАЛ и МБАЛ.
С други думи, единствено тези две категории от общо 37 лечебни заведения правят над 64% от всички разноски в системата. Това демонстрира
централното значение на двете категории лечебни заведения за системата ", показват икономистите.
Четири академични лечебни заведения обаче са били на загуба през 2024 година - това са „ Александровска “, „ Света Екатерина “, НКБ и „ Лозенец “. Най-голяма пък се оказва облагата на „ Св. Георги “ – Пловдив, в размер на над 16 млн. лева за годината.
От многопрофилните лечебни заведения единствено две са били на загуба, само че тя е напълно дребна по мярка.
Що се отнася до задлъжнялост, общият размер на задълженията на всички УМБАЛ е 450 млн. лева, а на МБАЛ - 131 млн. лева Най-задлъжнелите лечебни заведения (като съответствие сред отговорности и приходи) в първата категория са „ Лозенец “, „ Александровска “ и „ НКБ “, във втората –
многопрофилните лечебни заведения в Ловеч, Ямбол и Враца.
Персоналът - разход №1 за лечебните заведения
И в двете групи най-голям е делът на разноските за личен състав – надлежно 48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ.
В същото време, структурата въобще на разноските се разграничава доста за двете категории. Най-голяма е разликата при разноските за медикаменти и медицински произведения – до момента в който при УМБАЛ те са 37% от общите разноски, в МБАЛ са едвам 14 на 100.
Обяснение може да се търси при лекуването на онкологични болести в болнични условия, което се прави главно в
университетските лечебни заведения и комплексните онкологични центрове, не толкоз в регионалните многопрофилни лечебни заведения ", изясняват от Института.
Дейност по клинични пътеки
За 2024 година УМБАЛ са направили активност по 504 хиляди клинични пътеки, а МБАЛ – по 275
хиляди броя.
Общият брой изпълнени пътеки в страната е 2.320 млн. Срещу тях УМБАЛ са осъществили доход от НЗОК в размер на 1 милиарда лева (от общо 3.9 милиарда лева за страната), а МБАЛ – 431 млн. лева Като цяло единствено тези 37 лечебни заведения правят към една трета от болничната активност у нас и надлежно получават същия дял доход от НЗОК ", показват от ИПИ.
Не същото обаче може да се каже във връзка с заплащанията за лекарства6. Такива заплащания са получили едвам 8 УМБАЛ и 3 МБАЛ и са на обща стойност от 290 млн. лева (от общо 1.4 милиарда лева.) При заплащанията за медицински произведения близо половината от разноските от всички разноски на НЗОК по тази категория се вършат от определените 17 УМБАЛ.
Ниво на успеваемост
За да оцени успеваемостта на лечебните заведения, ИПИ употребява метода Data Envelopment Analysis (DEA). Той мери какъв брой добре една организация преобразува наличните си запаси в резултати спрямо най-хубавите практики измежду следените организации.
С метода се дефинира „ граница на успеваемост “, като всеки резултат над нея демонстрира съществуване на такава, а под нея - по-ниска успеваемост.
Средното ниво на успеваемост, достигнато от 17-те академични лечебни заведения, е 80.7%. На границата на успеваемостта (100%) се намират три лечебни заведения – УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, УМБАЛ „ Св. Георги “, Пловдив и УБ „ Лозенец “.
Загубата на успеваемост демонстрира, че всички лечебни заведения, които не са на границата на успеваемостта, могат да реализират по-висок резултат със същия запас ”, изясняват от ИПИ.
На процедура, цялата категории лечебни заведения, в случай че те всички действат на границата на успеваемост, могат да „ спестят “ запаси – към 780 лекари, 959 експерти по здравни грижи и 1477 кревати – това е към 15% от всички запаси.
Държавните многопрофилни лечебни заведения реализират малко по-високо приблизително ниво на успеваемост от 83.9% спрямо това на университетските лечебни заведения, като успеваемостта варира сред 63% и 100%. На границата на успеваемостта са 4 лечебни заведения – в Добрич, Монтана,
Хасково и Пазарджик. Най-ниска е успеваемостта надлежно на МБАЛ в Перник, Ловеч, Видин и Шумен. МБАЛ „ Св. Анна “ във Варна да вземем за пример би могла да реализира същия резултат с на половина по-малко кревати.
Решенията
От ИПИ изреждат следните благоприятни условия за оптимизация:
За всяка болница с успеваемост под 100% следва да се извърши оптимизационен разбор, който ще покаже съответно къде и по какъв начин е допустимо да се спести запас, с цел да се реализира по-висок резултат;Онези лечебни заведения, които не са многопрофилни по своя темперамент, а имат ясна специализация, следва да прекратят осъществяването на голям брой разнородни клинични пътеки и да се концентрират върху това, в което са най-добри;Корекцията на финансовия модел в болничната помощ е неизбежно разследване на разбора на успеваемостта. Клиничните пътеки, които финансират един „ междинен “ случай, следва да се поправят с по-адекватен модел за финансиране на минал пациент. От листата с пътеки могат да се извадят действия, които има опция да се правят в извънболнични условия;Широката болнична мрежа също понижава успеваемостта на системата като цяло, а и качеството на услугите на високо равнище, защото част от лечебните заведения (включително големите) не съумяват да поддържат задоволителен на брой случаи по обособени пътеки. Моделът се нуждае от рационализиране посредством въвеждане на оценка и тласъци за качество на база на измерими здравни индикатори за всеки пациент.болници лечебни заведения в тежко положение държавни лечебни заведения Институт за пазарна стопанска система ИПИ клинични пътеки умбал финансиране на болници
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ