Египетски лешояд се заселва в Източните Родопи
Напускането на дома постоянно е сериозна крачка. Особено за деветмесечния египетски лешояд Анди от Виенския зоопарк Шьонбрун. В началото на март той бе предаден на българската природозащитна организация „ Зелени Балкани " и скоро ще може да лети свободно в новата си татковина.
В рамките на почналия през 2017 година план „ Нова вяра за египетския лешояд “ Анди ще откри нов дом в Източните Родопи. Първите седмици лешоядът ще прекара в голяма адаптационна волиера, където ще се запознае и с другилешояди. Птиците ще престоят във волиерата доникъде на май, когато ще бъдат освободени и ще могат да се причислят към дивите лешояди. Този интервал е нужен, с цел да могат младите птици да се приспособяват към мястото и да останат в региона до миграцията наесен. Това стартиране в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, се назовава „ забавено освобождение ". Така птиците ще имат задоволително време да натрупат житейски опит при намиране на храна и да влязат в добра физиологична кондиция преди да поемат предизвикателната миграция на юг.
На независимост те би трябвало да се научат на доста неща от опитните лешояди, само че най-важно е да ги последват през есента за Африка, където ще презимуват.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е най-дребният от четирите типа лешояди, срещащи се в Европа. С обсег на крилете до 180 см и дължина на тялото 60-70 см, той е прочут още под името дребен лешояд. В полет може да се сбърка с белия щъркел, от който се отличава по клиновидната опашка и късите крайници и шия. Египетският лешояд е международно заплашен тип, включен в Червения лист на IUCN. В предишното той е бил навсякъде публикуван на територията на България и Гърция с многочислена бройка. Днес Балканският полуостров приютява по-малко от 90 двойки. Видът е включен в Червената книга на България и е под опеката на Закона за биологичното многообразие.
В рамките на почналия през 2017 година план „ Нова вяра за египетския лешояд “ Анди ще откри нов дом в Източните Родопи. Първите седмици лешоядът ще прекара в голяма адаптационна волиера, където ще се запознае и с другилешояди. Птиците ще престоят във волиерата доникъде на май, когато ще бъдат освободени и ще могат да се причислят към дивите лешояди. Този интервал е нужен, с цел да могат младите птици да се приспособяват към мястото и да останат в региона до миграцията наесен. Това стартиране в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, се назовава „ забавено освобождение ". Така птиците ще имат задоволително време да натрупат житейски опит при намиране на храна и да влязат в добра физиологична кондиция преди да поемат предизвикателната миграция на юг.
На независимост те би трябвало да се научат на доста неща от опитните лешояди, само че най-важно е да ги последват през есента за Африка, където ще презимуват.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е най-дребният от четирите типа лешояди, срещащи се в Европа. С обсег на крилете до 180 см и дължина на тялото 60-70 см, той е прочут още под името дребен лешояд. В полет може да се сбърка с белия щъркел, от който се отличава по клиновидната опашка и късите крайници и шия. Египетският лешояд е международно заплашен тип, включен в Червения лист на IUCN. В предишното той е бил навсякъде публикуван на територията на България и Гърция с многочислена бройка. Днес Балканският полуостров приютява по-малко от 90 двойки. Видът е включен в Червената книга на България и е под опеката на Закона за биологичното многообразие.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ