Напук на схващането, че когато нещо в село се лепи

Напук на схващането, че когато нещо в село се лепи на обществено място, то е некролог, взех решение да предизвиквам и да накарам хората да се поспрат, да прочетат, пък и да се позамислят за нещо по-вдъхновяващо. Разказва един мъж, който е подхванал забавна самодейност със своя наследник.

Ето какво споделя той пред Българска национална телевизия: " Залепихме стихотворения на 5 основни места в село Зверино ". 

" Да се завърнеш в бащината къща " - Димчо Дебелянов;

" Като слънце " - Елисавета Багряна;

" Когато си на дъното " - Дамян Дамянов;

" Снежни думи " - Яна Язова;

" Баба " - Дора Габе;

Като всяко село, и врачанското Зверино не крие своя сексапил. Очарова - с културната си активност, с будните си хора и с неоспоримите си естествени хубости.

Израснал съм тук, по-късно стотици пъти съм се прибирал с трен от София и някак естествено неведнъж като слизах на гарата, в главата ми започваха стиховете от Дебелянов: " Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне... ".

Провокиран от поданици на пазарджишкото село Паталеница, взех решение и аз да залепя в моето село няколко стихотворения. Дадох си сметка, че съумях да предизвиквам и най-много себе си.

Беше ми необичайно да лепим лирика, постоянно не намирахме уместно място от десетките некролози, избирахме места " малко настрана ", само че го направихме.

Защото за мен поезията крие в себе си неподозирани отговори, които единствено чакат да бъдат открити от тези, които я четат.