Напрежението около Иран продължава да се изостря, като се очаква

Напрежението към Иран продължава да се изостря, като се чака в четвъртък представители на Вашингтон и Техеран да се срещнат в Женева за нов кръг от договаряния за иранската нуклеарна стратегия. Въпреки това двете страни не престават да приготвят армиите си за възможен боен конфликт, като тази тематика продължава да е във фокуса на редица западни издания, съобщи Българска телеграфна агенция.

В. " Ню Йорк таймс " написа, че американският президент Доналд Тръмп е споделил пред свои съветници, че в случай че дипломацията се провали и в случай че възможни удари по избрани обекти в Ислямската република не накарат иранското управление да се откаже от нуклеарната стратегия, Вашингтон ще обмисли опцията през идващите месеци да предприеме доста по-голяма офанзива.

Очакваните в четвъртък договаряния наподобява са последната опция да се избегне боен спор, отбелязва изданието.

Въпреки че Тръмп не е взел дефинитивно решение, негови съветници споделиха за " Ню Йорк таймс ", че нещата клонят към нанасянето на първичен удар в околните дни, с цел да се покаже на иранските водачи, че би трябвало да се откажат от създаването на нуклеарно оръжие.

Обмислят се редица цели – от щабове на Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война (КГИР), през нуклеарни уреди, до обекти, свързани с иранската стратегия за балистични ракети.

Тръмп е декларирал пред съветниците си, че в случай че след тези удари Иран не одобри американските претенции, по-късно тази година може да последва военна намеса, ориентирана към отстраняването на висшия водач аятолах Али Хаменей, написа още " Ню Йорк таймс ".

Дори и в редиците на американската администрация обаче има подозрения, че тази цел може да бъде реализирана само с въздушни удари, разяснява изданието. " Ню Йорк таймс " също по този начин отбелязва, че зад кулисите двете страни обмислят ново предложение, което може да предотврати военния спор – мощно лимитирана стратегия за обогатяване на уран, която Иран би могъл да осъществя само за медицински цели.

" Вярвам, че към момента има добър късмет за дипломатическо решение ", цитира " Ню Йорк таймс " думите на иранския външен министър Абас Арагчи от излъчено през вчерашния ден изявление за телевизия Си Би Ес. " Така че няма потребност от никакво скупчване на военна мощ; това не може нито да помогне, нито да ни притисне ", добави Арагчи.

Всъщност натискът е ключът към тези договаряния, счита " Ню Йорк таймс ". Съединени американски щати разположиха във водите към Иран най-голямата си военна мощ в района за последните 23 години. Това включва две самолетоносачни групи, десетки изтребители, бомбардировачи и самолети цистерни, както и противоракетни батареи, напомня изданието.

Американското държавно управление обаче не е дало ясно пояснение за военните си цели в Иран, чието население надвишава 90 млн. души, отбелязва " Ню Йорк таймс ". Президентът Тръмп постоянно приказва за попречване на опцията Ислямската република да създаде нуклеарно оръжие. Държавният секретар Марко Рубио и други американски дипломати показват редица други претекстове за военни дейности: отбрана на протестиращите иранци от силите за сигурност, заличаване на ракетния боеприпас, който Иран може да употребява за удари по Израел, и преустановяване на поддръжката на Техеран за " Хамас " и " Хизбула ".

Европейски представители, които участваха в неотдавнашната Конференцията по сигурността в Мюнхен, показаха подозрение, че военният напън може да принуди иранското управление да се откаже от стратегия, която се е трансформирала в знак на съпротивата против Съединени американски щати, написа още " Ню Йорк таймс ". Но възможните американски военни дейности могат също по този начин да провокират националистическа реакция, даже измежду иранците, които с неспокойствие чакат края на бруталното ръководство на аятолах Хаменей, предвижда " Ню Йорк таймс ".

" Война на няколко фронта – това е сюжетът, който тревожи Израел от няколко дни ", написа немският в. " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ).

Според известия в медиите в средата на януари израелският министър председател Бенямин Нетаняху е посъветвал президента Тръмп да не подхваща офанзива против Иран, като причина за това са опасенията, че израелската противоракетна отбрана не е задоволително добре готова. В хода на 12-дневната война сред Израел и Ислямската република през юни, иранските ракети с огромен обхват нанесоха някои опустошителни удари, написа ФАЦ.

Още по-опасна от израелска позиция е опцията този път да се намеси и най-важното иранско прокси – " Хизбула ". КГИР са въоръжили ливанската шиитска формация с ракети и дронове, с цел да може тя да открие още един фронт при положение на американско и най-много на израелско нахлуване против Ислямската република, продължава немското издание.

" Хизбула " загуби част от ударната си мощ, откакто през есента на 2024 година израелската войска порази тежко шиитската формация. Ракетният боеприпас на " Хизбула " е доста понижен и съвсем цялото ѝ управление е ликвидирано. Но в Израел не е избледнял изцяло споменът за събитията от предходните месеци, когато северната част на страната бе постоянно атакувана с дронове и ракети, изстрелвани от територията на Южен Ливан, и десетки хиляди израелци трябваше да изоставен домовете си, прибавя ФАЦ. Израелската войска постоянно нарушава влязлото в действие през ноември 2024 година прекъсване на огъня, като постоянно обосновава дейностите си с предотвратяването на планувани от " Хизбула " набези, написа още немският вестник.

В последно време Израел предприе по-твърд метод, като някои наблюдаващи свърват това със заканите на Тръмп против Иран, разяснява ФАЦ. Ливански медии оповестяват за засилени израелски въздушни удари. Освен това се твърди, че Израел е изготвил със лист от към 1200 цели в Ливан, които могат да бъдат атакувани, в случай че " Хизбула " се включи в спора. Израелската войска е изготвила обстоен проект за офанзива и е подобрила отбранителните си системи, показва изданието.

Американският в. " Уолстрийт джърнъл " също се стопира на въпроса за външната поддръжка, която Иран би могъл да получи при възможен американски удар.

Иран от години се пробва да построи близки военни връзки с Китай и Русия, само че мощните другари на Ислямската република демонстрират колебливост да работят в поддръжка на режима, който е изправен пред най-сериозната опасност за оцеляването си от десетилетия, написа в " Уолстрийт джърнъл ".

Русия и Иран наскоро организираха малко взаимно военно обучение в Оманския залив, което изданието дефинира като " проява на мощ, бледнееща пред разположената в района военна мощност на Съединени американски щати ". Ирански държавни медии оповестиха, че скоро в Ормузкия пролив ще има и взаимно военно обучение на Китай, Русия и Иран.

Според анализатори Иран се е опитал да възвърне запасите си от ракети, противовъздушната си защита и другите си военни качества благодарение на Китай и Русия след сериозните вреди, които понесе по време на 12-дневната война с Израел и Съединени американски щати. Но Пекин и Москва не са показали забележителна подготвеност да дават на Техеран директна военна помощ, в случай че президентът Тръмп в действителност разпореди офанзива против Иран, споделят анализатори.

" Те няма да жертват личните си ползи за иранския режим ", сподели за " Уолстрийт джърнъл " Дани Ситринович, някогашен чиновник на израелското военно разузнаване и старши откривател в Института за национални изследвания в Тел Авив. " Те се надяват, че режимът няма да бъде свален, само че несъмнено няма да се опълчват военно на Съединени американски щати ", добави израелският специалист.

Американското сп. " Тайм " слага въпроса дали президентът Тръмп има правни учредения да нанесе боен удар по Иран. " Краткият отговор е не. Няма индикации, че съществуват условия, които биха дали на президента едностранна власт да разпореди военни дейности ", сподели в изявление за изданието Дейвид Яновски, представител на основаната във Вашингтон неправителствена организация " Проект за контрол на активността на държавното управление ". " Вярно е, че президентите имат известна власт да разполагат с военни сили в качеството си на главнокомандващи, само че тя е лимитирана до същински изключителни условия ", добави американския специалист. По думите му става въпрос за обстановки като офанзива, която би трябвало да бъде отблъсната, а казусът с Иран е друг.

" Става въпрос за планувана офанзива против суверенна страна, а това казано с елементарни думи, е акт на война. Конституцията дава изключителното право да афишира война на Конгреса, а не на президента. Това е нещо, което изисква гласоподаване и утвърждение от Конгреса ", изясни Яновски за сп. " Тайм ".