Дон Кихот в Младежкия театър - красива притча за свободата
" Напред, Санчо! Пътят е напред! " Тези вдъхновяващи думи ще чуете неведнъж в най-новия театър в репертоара на Младежкия спектакъл " Дон Кихот ". Постановката и драматизацията по фамозния разказ на Мигел де Сервантес са дело на Веселка Кунчева - един от най-талантливите и съвременни български режисьори.
" Дон Кихот " не е е роман за оня Рицар на печалния облик, който познаваме от безсмъртната творба на Сервантес. " Дон Кихот " на Веселка Кунчева е една сакрална приказка за свободата и за пътя към вярата, добродетелите и духовността, които актуалното общество с лекост загърбва и не помни.
Съвременният Дон Кихот също се бори с вятърни мелници и страшни великани, само че през днешния ден те въплъщават страха, безверието, бездуховността, измяната, подлостта, лицемерието, меркантилността, материализма, лакомията, безчестието, себичността. Защото както още преди 400 години прозира Сервантес посредством своите герои: „ Пътеката на добродетелите е доста тясна, а пътят на порока е необятен. “
Тази красива, само че и тъжна алегория за свободата, в която феновете се потапят в Младежкия спектакъл, е основана от един извънредно талантлив креативен екип - режисьора Веселка Кунчева, сценографа и костюмограф Мариета Голомехова, хореографа Явор Кунчев, композитора Милен Апостолов, които туптят в един темп между тях и в един темп дружно с надарените артисти. Всички тези създатели изследват дълбините на човешката душа и посредством другите изразни средства ни демонстрират и лудостта, и гения, и пороците, и добродетелите.
Ролята на Дон Кихот извършва младата звезда на Младежкия спектакъл Александър Хаджиангелов. В облика на Санчо Панса се превъплъщава наложеният в гилдията актьор и учител по актьорско майсторство Светослав Добрев. В тази самобитна борба сред положителното и злото взе участие и част от прелестните артисти от трупата Августина-Калина Петкова, Александър Йорданов, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Гергана Христова, Димитър Иванов, Кирил Недков, Кристина Янева, Николай Луканов, София Трейман, Ралица Туджаро, Юлиян Петров, Ярослава Павлова.
„ Свободата, Санчо, е на върха на копието! “ Копието в спектакъла е сменено с огромни супени лъжици, вилици, железни канчета - като че ли олицетворяващи по едно и също време и бедността, и духовната мизерия на част от актуалното общество. " Светът е болен от безбожничество. Превърнали сме се в машини за изкарване на пари и пари, и пари… Консумираме доста, не даваме нищо…
" С Мариета Голомехова започнахме да си даваме сметка, че осъзнаваме краткостта на човешкия живот и че в случай че създадем едни елементарни калкулации - на година може да вършим по два, най-много три спектакъла. Като изчислим годините, то ние би трябвало да сме доста виновни със спектаклите, които вършим.
Защото това, което споделяме би трябвало да е значимо за нас, би трябвало да е значимо за феновете и не можем да прекосяваме през живота просто по този начин. Важно е да имаме какво да споделим, значимо е какво ни вълнува, значимо е какво споделяме в този момент. Разбира се, употребяваме творбата на Сервантес за основа, само че желаеме още веднъж да кажем какво мислим за света, в който живеем посредством тази книга ", показа Веселка Кунчева пред Lupa.bg през лятото преди началото на подготовките в Младежкия спектакъл.
„ За какво ще се бориш?
— За положителното!
Добро няма!
— Не е правилно!
Какво ще защитаваш?
— Честта!
Чест от дълго време няма!
— Не е правилно!
Какво ще наказваш?
— Лъжата!
Лъжата не може да бъде осъдена!
— Не е правилно! “
Веселка Кунчева стои зад емблематични за българския спектакъл спектакли, които няма по какъв начин да оставят фена апатичен. Нейните постановки сграбчват с креативна дълбочина, с съвременна визия, с автентичност и с новост на проблемите, които слагат и преглеждат и най-много с дълбинното проучване на човешката душа. И както сама показа надарената режисьорка пред Lupa.bg: " Какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без просвета? То е вечно изгубено. "
" Театърът е сакрално прекарване. Той е основан от Духа и е предопределен за Духа. Погубва ни неналичието на нематериалност ", споделя Веселка Кунчева. А артистите, които същински са отдадени на един по-възвишен спектакъл, като рицари на духа водят изтощаваща борба с посредствеността. Това следим и в концепцията за " Дон Кихот ".
Темата, която минава като тънка алена линия през постановките на тандема Веселка Кунчева-Мариета Голомехова е изборите, които всеки един от нас прави всеки ден. Изборите, които ни насочат на полет към свободата, духовността, човечността, добротата или ни отпращат към злото, страха, посредствеността, жестокостта и лицемерието.
Избори, които ни карат да осмислим времето, в което живеем - време на време на обезценяване на полезностите, на обезценяване на положителното и човечността, време на исторически катаклизми. Тема, която усещаме в спектаклите на Веселка Кунчева „ Вграждане ”, „ Дама Пика “, „ Страх “, “Момо “, „ Последното прелъщение “, „ Нос “, " Полетът на къртицата ", " Последният човек " по романа на Джордж Оруел " 1984 " и в именитата рок опера " Исус Христос суперзвезда ".
По отношение на пророческата режисура " Исус Христос суперзвезда " режисьорката бе споделила, че дружно със своите сътрудници съидейници желае да каже на света, че в случай че не спре да се самоунищожава и в случай че не одобри саможертвата вътре в себе си, то човечеството в действителност ще се самоунищожи.
Сякаш като разумно продължение на този вик, изпълнен не толкоз с обезсърчение, колкото с вяра да бъде чут, “Дон Кихот ” ни подтиква да продължим битката за вярата. Вярата не в тяснорелигиозния смисъл, а вярата в индивида, вярата в един по-справедлив и по-хуманен свят, движен от духа, а не от циничната меркантилност и от човешката самомнителност.
" Свободата, Санчо, е едно от най-ценните богатства, с които небесата подаряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за достойнството, може и би трябвало да се жертва животът и назад, лишаването от независимост е най-голямото зло, което може да сполети индивида ", проехтяват думите на безсмъртния Рицар на печалния облик.
Смело може да се каже, че спектаклите на Веселка Кунчева са за фенове, които имат чувство за спектакъл, които одобряват театралните провокации и одобряват театъра в действителност като сакрално прекарване. " Дон Кихот " не прави изключение от тази хармония на креативния екип. Красиво-тъжната алегория в Младежкия спектакъл освен допира, само че и предизвика и сетивата, и мозъка, и сърцето.
Впечатляващата и огромна сценография на Мариета Голомехова основава чувството за красиво триизмерно пространство, което придава на театралната режисура един елегантен кинематографичен обсег. Тази игра на въображението, кара фена да се потопи напълно в това приказно пътешестване сред действителност и сън. Грабващата музика на композитора Милен Апостолов оказва помощ това пътешестване да е още по-красиво.
Актьорският отбор безспорно е на висотата на това провокативно случване в Младежкия спектакъл. В " Дон Кихот " виждаме сполучлива хибридност - съчетаване на изразни форми от трагичния и кукления спектакъл, от балета и мюзикъла, динамика на преходите сред другите подиуми, тъй че в постановката да няма непотребен въздух и фенът от началото до финала да бъде потънал в тази сакрална приказка за свободата и вярата, за борбата сред положително и зло.
Дръзката хореография на Явор Кунчев - треньор на най-успешните български състезатели по акробатичен рокендрол и основател на общността за суинг танци в България Lindy Hop Bulgaria дава и онази независимост на изложение на самите актьори.
Вероятно интелигентният фен ще открие доста и най-различни метафори и ще търси разнородни асоциации с героите в " Дон Кихот ". Като антагонисти на " лудия " идалго се явяват ту 12, ту 13 персонажа. Но Дон Кихот е един, демоните доста и като че ли надделяват в борбата с ангелите. Веднъж тези демони и ангели ги виждаме като 12 правосъдни заседатели, само че и като 12 или 13 апостоли (след така наречен изменничество на Юда и неговата гибел е определен 13-ти апостол), виждаме ги и като самобитно национално заседание, обхванато обаче от тежка корупция и ръководено от задкусилието на олигархията и мафията.
А дяволът както знаем се крие в детайлите. В " Дон Кихот " той е изобразен посредством саркастично-безпощадните птици на мрака, надянали страховити маски-клюнове. И този Сатана с доста лица се пробва да предизвика честния и доблестен рицар и да го тласне по необятния път на порока. И тъкмо тези герои със злокобни птицеобразни маски, олицетворяващи като че ли печалния облик на безизходицата, по всякакъв начин се стараят да пречупят Дон Кихот и да го накарат да се откаже от битката за независимост.
Но за Дон Кихот свободата е на върха на копието, а пътят е единствено напред и значима е единствено борбата. Битката с бездарието и лъжата. Лъжата на псевдо пророците, псевдо приятелите и псевдо политическия хайлайф. Неслучайно над четири епохи Дон Кихот остава знак на идеализма, човеколюбието и битката за сраведливост. Той е олицетворение на безконечния идеалист, борещ се против злото и несправедливостта. Неговото найц-силно оръжие е въображението и вярата в Духа.
Тъжното е, че „ Лошите хора преследват добродетелта по-силно, в сравнение с положителните я обичат “. И от време на време „ Да правиш положително на простака е все едно да наливаш вода в морето “. Но все пак човек не би трябвало да се отхвърля от борбата за по-добър свят, тъй като както учи " Дон Кихот " „ За да реализира невъзможното, човек би трябвало да опита неуместното “.
" Дон Кихот " евентуално е изключително персонален театър за режисьорката, която е създател и на драматизацията. И своята констатация за света, в който живеем на прага на самоунищожението, тя дава посредством един извънредно мощен и прочувствен монолог на Санчо Панса, в прелестното осъществяване на Светослав Добрев:
Върни се, Дон Кихот! Върни се, споделих!
Не ме вълнува, че ще те боли!
Върни се, споделям ти, не се майтапя!
Ела и ме разсмей с фантазии!
Разсмей ме, споделям! Няма да те апелирам!
Съдбата отредила е по този начин!
Бъди индивидът, който аз не мога!
Разсмей ме, изроде! Ела в този момент!
Разбираш ли? Ти ужасно си ми необходим!
Скърши гръбнака си, с цел да умра от смях!
Ела, Кихоте занемарен! Хайде! Идвай!
Не ме зарязвай самичък във тоя мрак.
Разкъсай се със страшни великани!
Разбий главата си в очаквания и фантазии!
Върни се, Дон Кихоте! Хайде! Идвай!
Убий се, с цел да ме спасиш…
от гнусната, безкрайна мъртва гнилоч…
от борбите ми, мъртви от зори…
от вярата ми, дето я забравих...
от мъртвото, което се роди.
Върни се, Дон Кихот! Върни се, споделих!
Не ме вълнува, че ще те боли!
Следващите дати, на които можете да съпреживеете спектакъла „ Дон Кихот “ са 14 и 23 декември и 10 и 31 януари 2023. „ Не се отхвърляй, Санчо! Ела с мен, да нахраним душите си със независимост... Ела, приятелю! Върви до мен! И бъди губернатор на духовността. “
Снимки: Александър Богдан Томпсън
" Дон Кихот " не е е роман за оня Рицар на печалния облик, който познаваме от безсмъртната творба на Сервантес. " Дон Кихот " на Веселка Кунчева е една сакрална приказка за свободата и за пътя към вярата, добродетелите и духовността, които актуалното общество с лекост загърбва и не помни.
Съвременният Дон Кихот също се бори с вятърни мелници и страшни великани, само че през днешния ден те въплъщават страха, безверието, бездуховността, измяната, подлостта, лицемерието, меркантилността, материализма, лакомията, безчестието, себичността. Защото както още преди 400 години прозира Сервантес посредством своите герои: „ Пътеката на добродетелите е доста тясна, а пътят на порока е необятен. “
Тази красива, само че и тъжна алегория за свободата, в която феновете се потапят в Младежкия спектакъл, е основана от един извънредно талантлив креативен екип - режисьора Веселка Кунчева, сценографа и костюмограф Мариета Голомехова, хореографа Явор Кунчев, композитора Милен Апостолов, които туптят в един темп между тях и в един темп дружно с надарените артисти. Всички тези създатели изследват дълбините на човешката душа и посредством другите изразни средства ни демонстрират и лудостта, и гения, и пороците, и добродетелите.
Ролята на Дон Кихот извършва младата звезда на Младежкия спектакъл Александър Хаджиангелов. В облика на Санчо Панса се превъплъщава наложеният в гилдията актьор и учител по актьорско майсторство Светослав Добрев. В тази самобитна борба сред положителното и злото взе участие и част от прелестните артисти от трупата Августина-Калина Петкова, Александър Йорданов, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Гергана Христова, Димитър Иванов, Кирил Недков, Кристина Янева, Николай Луканов, София Трейман, Ралица Туджаро, Юлиян Петров, Ярослава Павлова.
„ Свободата, Санчо, е на върха на копието! “ Копието в спектакъла е сменено с огромни супени лъжици, вилици, железни канчета - като че ли олицетворяващи по едно и също време и бедността, и духовната мизерия на част от актуалното общество. " Светът е болен от безбожничество. Превърнали сме се в машини за изкарване на пари и пари, и пари… Консумираме доста, не даваме нищо…
" С Мариета Голомехова започнахме да си даваме сметка, че осъзнаваме краткостта на човешкия живот и че в случай че създадем едни елементарни калкулации - на година може да вършим по два, най-много три спектакъла. Като изчислим годините, то ние би трябвало да сме доста виновни със спектаклите, които вършим.
Защото това, което споделяме би трябвало да е значимо за нас, би трябвало да е значимо за феновете и не можем да прекосяваме през живота просто по този начин. Важно е да имаме какво да споделим, значимо е какво ни вълнува, значимо е какво споделяме в този момент. Разбира се, употребяваме творбата на Сервантес за основа, само че желаеме още веднъж да кажем какво мислим за света, в който живеем посредством тази книга ", показа Веселка Кунчева пред Lupa.bg през лятото преди началото на подготовките в Младежкия спектакъл.
„ За какво ще се бориш?
— За положителното!
Добро няма!
— Не е правилно!
Какво ще защитаваш?
— Честта!
Чест от дълго време няма!
— Не е правилно!
Какво ще наказваш?
— Лъжата!
Лъжата не може да бъде осъдена!
— Не е правилно! “
Веселка Кунчева стои зад емблематични за българския спектакъл спектакли, които няма по какъв начин да оставят фена апатичен. Нейните постановки сграбчват с креативна дълбочина, с съвременна визия, с автентичност и с новост на проблемите, които слагат и преглеждат и най-много с дълбинното проучване на човешката душа. И както сама показа надарената режисьорка пред Lupa.bg: " Какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без просвета? То е вечно изгубено. "
" Театърът е сакрално прекарване. Той е основан от Духа и е предопределен за Духа. Погубва ни неналичието на нематериалност ", споделя Веселка Кунчева. А артистите, които същински са отдадени на един по-възвишен спектакъл, като рицари на духа водят изтощаваща борба с посредствеността. Това следим и в концепцията за " Дон Кихот ".
Темата, която минава като тънка алена линия през постановките на тандема Веселка Кунчева-Мариета Голомехова е изборите, които всеки един от нас прави всеки ден. Изборите, които ни насочат на полет към свободата, духовността, човечността, добротата или ни отпращат към злото, страха, посредствеността, жестокостта и лицемерието.
Избори, които ни карат да осмислим времето, в което живеем - време на време на обезценяване на полезностите, на обезценяване на положителното и човечността, време на исторически катаклизми. Тема, която усещаме в спектаклите на Веселка Кунчева „ Вграждане ”, „ Дама Пика “, „ Страх “, “Момо “, „ Последното прелъщение “, „ Нос “, " Полетът на къртицата ", " Последният човек " по романа на Джордж Оруел " 1984 " и в именитата рок опера " Исус Христос суперзвезда ".
По отношение на пророческата режисура " Исус Христос суперзвезда " режисьорката бе споделила, че дружно със своите сътрудници съидейници желае да каже на света, че в случай че не спре да се самоунищожава и в случай че не одобри саможертвата вътре в себе си, то човечеството в действителност ще се самоунищожи.
Сякаш като разумно продължение на този вик, изпълнен не толкоз с обезсърчение, колкото с вяра да бъде чут, “Дон Кихот ” ни подтиква да продължим битката за вярата. Вярата не в тяснорелигиозния смисъл, а вярата в индивида, вярата в един по-справедлив и по-хуманен свят, движен от духа, а не от циничната меркантилност и от човешката самомнителност.
" Свободата, Санчо, е едно от най-ценните богатства, с които небесата подаряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за достойнството, може и би трябвало да се жертва животът и назад, лишаването от независимост е най-голямото зло, което може да сполети индивида ", проехтяват думите на безсмъртния Рицар на печалния облик.
Смело може да се каже, че спектаклите на Веселка Кунчева са за фенове, които имат чувство за спектакъл, които одобряват театралните провокации и одобряват театъра в действителност като сакрално прекарване. " Дон Кихот " не прави изключение от тази хармония на креативния екип. Красиво-тъжната алегория в Младежкия спектакъл освен допира, само че и предизвика и сетивата, и мозъка, и сърцето.
Впечатляващата и огромна сценография на Мариета Голомехова основава чувството за красиво триизмерно пространство, което придава на театралната режисура един елегантен кинематографичен обсег. Тази игра на въображението, кара фена да се потопи напълно в това приказно пътешестване сред действителност и сън. Грабващата музика на композитора Милен Апостолов оказва помощ това пътешестване да е още по-красиво.
Актьорският отбор безспорно е на висотата на това провокативно случване в Младежкия спектакъл. В " Дон Кихот " виждаме сполучлива хибридност - съчетаване на изразни форми от трагичния и кукления спектакъл, от балета и мюзикъла, динамика на преходите сред другите подиуми, тъй че в постановката да няма непотребен въздух и фенът от началото до финала да бъде потънал в тази сакрална приказка за свободата и вярата, за борбата сред положително и зло.
Дръзката хореография на Явор Кунчев - треньор на най-успешните български състезатели по акробатичен рокендрол и основател на общността за суинг танци в България Lindy Hop Bulgaria дава и онази независимост на изложение на самите актьори.
Вероятно интелигентният фен ще открие доста и най-различни метафори и ще търси разнородни асоциации с героите в " Дон Кихот ". Като антагонисти на " лудия " идалго се явяват ту 12, ту 13 персонажа. Но Дон Кихот е един, демоните доста и като че ли надделяват в борбата с ангелите. Веднъж тези демони и ангели ги виждаме като 12 правосъдни заседатели, само че и като 12 или 13 апостоли (след така наречен изменничество на Юда и неговата гибел е определен 13-ти апостол), виждаме ги и като самобитно национално заседание, обхванато обаче от тежка корупция и ръководено от задкусилието на олигархията и мафията.
А дяволът както знаем се крие в детайлите. В " Дон Кихот " той е изобразен посредством саркастично-безпощадните птици на мрака, надянали страховити маски-клюнове. И този Сатана с доста лица се пробва да предизвика честния и доблестен рицар и да го тласне по необятния път на порока. И тъкмо тези герои със злокобни птицеобразни маски, олицетворяващи като че ли печалния облик на безизходицата, по всякакъв начин се стараят да пречупят Дон Кихот и да го накарат да се откаже от битката за независимост.
Но за Дон Кихот свободата е на върха на копието, а пътят е единствено напред и значима е единствено борбата. Битката с бездарието и лъжата. Лъжата на псевдо пророците, псевдо приятелите и псевдо политическия хайлайф. Неслучайно над четири епохи Дон Кихот остава знак на идеализма, човеколюбието и битката за сраведливост. Той е олицетворение на безконечния идеалист, борещ се против злото и несправедливостта. Неговото найц-силно оръжие е въображението и вярата в Духа.
Тъжното е, че „ Лошите хора преследват добродетелта по-силно, в сравнение с положителните я обичат “. И от време на време „ Да правиш положително на простака е все едно да наливаш вода в морето “. Но все пак човек не би трябвало да се отхвърля от борбата за по-добър свят, тъй като както учи " Дон Кихот " „ За да реализира невъзможното, човек би трябвало да опита неуместното “.
" Дон Кихот " евентуално е изключително персонален театър за режисьорката, която е създател и на драматизацията. И своята констатация за света, в който живеем на прага на самоунищожението, тя дава посредством един извънредно мощен и прочувствен монолог на Санчо Панса, в прелестното осъществяване на Светослав Добрев:
Върни се, Дон Кихот! Върни се, споделих!
Не ме вълнува, че ще те боли!
Върни се, споделям ти, не се майтапя!
Ела и ме разсмей с фантазии!
Разсмей ме, споделям! Няма да те апелирам!
Съдбата отредила е по този начин!
Бъди индивидът, който аз не мога!
Разсмей ме, изроде! Ела в този момент!
Разбираш ли? Ти ужасно си ми необходим!
Скърши гръбнака си, с цел да умра от смях!
Ела, Кихоте занемарен! Хайде! Идвай!
Не ме зарязвай самичък във тоя мрак.
Разкъсай се със страшни великани!
Разбий главата си в очаквания и фантазии!
Върни се, Дон Кихоте! Хайде! Идвай!
Убий се, с цел да ме спасиш…
от гнусната, безкрайна мъртва гнилоч…
от борбите ми, мъртви от зори…
от вярата ми, дето я забравих...
от мъртвото, което се роди.
Върни се, Дон Кихот! Върни се, споделих!
Не ме вълнува, че ще те боли!
Следващите дати, на които можете да съпреживеете спектакъла „ Дон Кихот “ са 14 и 23 декември и 10 и 31 януари 2023. „ Не се отхвърляй, Санчо! Ела с мен, да нахраним душите си със независимост... Ела, приятелю! Върви до мен! И бъди губернатор на духовността. “
Снимки: Александър Богдан Томпсън
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ