Направи добро и го хвърли зад гърба си. До края

...
Направи добро и го хвърли зад гърба си. До края
Коментари Харесай

Фалитът на Първа частна банка преобръща живота на Венци Йосифов

Направи положително и го хвърли зад тила си. До края на живота си банкерът Венцислав Йосифов следваше завета на родителите си. За тях той споделяше, че са били най-хубавите хора, които е познавал в миналото, написа 168 часа. Шефът на първата частна банка в България умря на 74 години. Страдал от доста болести, а след рухване бил обездвижен и съвсем две години не излизал от вкъщи си. Новината за гибелта му първи заяви ген. Румен Ралчев.

“Сбогом, Венци! Сбогом, братко! Сбогом, приятелю! ”, написа във фейсбук запасният военачалник, масон и тамплиер.

След известието за кончината му някогашната му втора брачна половинка Моника Станишева показа разплакана: “Искаше да е у дома, а не в болница. И макар че беше болен, прекара последните си месеци по този начин, както и живя – с чашата и с пурата в ръка. Отиде си безшумно, угасна като свещица ”.

Венцислав Йосифов е роден в Лом на 7 февруари 1947 година Баща му е офицер в Българската войска, а майка му работи в Държавна печатница “Мадара ”.

През 1990 година Венцислав Йосифов оглавява Първа частна банка – една от най-мощните тогава.

5 години по-късно взема решение да се кандидатира за кмет на София, повдигнат е от Българска социалистическа партия. Тогава се заканва, че в случай че завоюва изборите, първо ще стартира с асфалтирането на улиците в София и ще съхранява парите на българите както би трябвало.

В няколко предизборни изявленията споделя, че живее в “Люлин 2 ”, тъй като е един от първите заселници там, само че почнал да си строи огромна къща в квартал “Симеоново ”. Хвали се, че първата му брачна половинка готвела доста вкусно, а той обожавал миш-маш, сиропирани сладкиши и плодове. Тя била инженер и работела в частна строителна компания. Обичал да си пийва гроздова ракия, уиски и водка. Разпускал с лов на дивеч, само че не с цел да отстреля животните, а да се любува на природата. Ловял и риба, а спортувал с 1 час плуване, само че единствено в морето.

Описва се като мил на тип, само че “кръвожаден ” в работата си.

Не понасял некомпетентността, нехайството и арогантността. Мразел да го лъжат и даже ставал „ заплашителен “. Заради неистина уволнява 34-ма шефове, тъй като научил, че в живота всичко се реализира с доста труд, старания и непримиримост.

Като дете мечтаел да стане танкист, след това космонавт, само че се трансформира в един от най-успешните банкери у нас.

За да е толкоз добър в това, което прави, ставал всяка заран в 7, а в 8 часа към този момент бил на работа. През целия ден не хапвал нищо, изпивал 6 кафета и пушел по една кутия цигари, а вечерта хапвал щедро обратно на всички лекарски наставления.

Не носел часовник, тъй като бил благополучен човек.

Описва се като романтик по природа, само че считал, че дамата търси мъж благородник, доблестен, великодушен и своеволен.

“Трябва да е мъж отвред, а моят блян за подобен е Д’Артанян ”, споделя приживе Венци Йосифов.

Предизборната му акция се отразява от политическия кореспондент тогава Моника Янова, която дава отговор за Българска социалистическа партия в „ 24 часа “. Между двамата последователно пламва искрата на любовта, макар че разликата във възрастта им е 24 години.

В телевизионно предаване преди години Моника, която през днешния ден е омъжена за политика и ръководител на ПЕС Сергей Станишев, споделя по какъв начин се е развил романът сред нея и банкера.

“Прибрах се от една почивка, а той ми сподели: “Виж какво, има едно предписание – надалеч от очите, надалеч от сърцето. И аз бързо взех решение, че желая да сме дружно. ”

Двамата имат две деца – първото е момиче, което го кръщават на нея, а второто е момче – Венцислав.

Синът им е едвам на 50 дни, когато двамата подписват брак в катедралата “Свети Александър Невски ”.

“И двамата вложихме доста от себе си – споделя тогава Моника. – Раждането на Моника беше извънредно благополучен момент. Изживяхме доста сложни моменти, само че се подкрепяхме. Бяхме доста мощен тим. В един миг и двамата стигнахме до решението да се разделим. Обичаме се към този момент като хора, а не като мъж и жена. ”

На изборите за кмет на София Венцислав Йосифов се класира на второ място, надвит от претендента на Съюз на демократичните сили Стефан Софиянски.

Още тогава той се заканва, че когато се пенсионира, още веднъж ще се опита да влезе в политиката. Смятал да се опитва за началник на Организация на обединените нации, само че 16 години по-късно е кандидат за президент на България. Йосифов се кандидатира за държавен глава дружно с Емилиян Димитров, с който се познават от времето на Първа частна банка. Издига ги предприемчив комитет, само че получават скромните 7021 гласа.

През 1997 година той е изправен пред един от най-трудните моменти в живота си – банкрута на Първа частна банка.

Банкерът тогава е безапелационен, че ден преди да излезе формалното решение на Българска народна банка за необикновен контрол на ПЧБ, той бил известен за ликвидацията. По-късно същия ден получава и телекс да върнат на Българска народна банка 3,5 милиарда лв. – последното рефинансиране на Първа частна банка. Това бил мотивът за затварянето й.

“Фалитът на ПЧБ ще повлече и компаниите – предизвестява тогава Венцислав Йосифов. – Първа частна банка е в положително финансово положение, като се има поради, че огромна част от заемите й са във валута. Това я пази от разликите във валутния курс $ – лев. Затова и ликвидирането ми се коства нелогично.

Излиза, че ПЧБ става жертва на икономическата рецесия. С този ход се цели опит за банкрутиране на българската промишленост, с цел да може чужденците да купят българските предприятия на безценица. ”

Банкерът се концентрира върху това кой има интерес от тази разпродажба и стига до извода, че евентуално други, непознати банки желаят да сложат ръка на към този момент основаната клонова мрежа.

По-късно Йосифов признава, че министри и депутати го принуждавали да им отпуска заеми, с цел да се поддържат приватизационните схеми. Били измежду тогавашните водачи на Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия.

Икономистът Емил Хърсев е уверен, че банкрутът е предизвикан изкуствено от премиера Жан Виденов под натиска на Международния валутен фонд.

Самият Йосифов бе един от упрекнатите по банковите каузи, повдигнати след ликвидирането на Първа частна банка.

На 20 януари 2001 година той бе задържан за нанесени вреди в изключително огромни размери на банката и че не е упражнил задоволително надзор.

Банкерът разказва ареста си като времената на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Дошли няколко души униформени в 7 часа сутринта и го отвели с конвой от 2 автомобила. Заповедта била издадена ден по-рано и той бил отчаян, че най-малко са могли да го уведомят по телефона, с цел да му спестят този потрес.

“Нямаше да избягам ”, споделя тогава Йосифов.

След 11-дневен престой в ареста той се прибира у дома против гаранция от 2000 лева Причината е, че Софийският градски съд афишира задържането му за безпричинно.

Проблемите със съда прекатурват изцяло живота му. През 2002 година банкерът признава, че не работи, а фамилията се устоя от брачната половинка му.

След 11-дневен престой в ареста той се прибира у дома против гаранция от 2000 лева Причината е, че Софийският градски съд афишира задържането му за безпричинно.

Проблемите със съда прекатурват изцяло живота му. През 2002 година банкерът признава, че не работи, а фамилията се устоя от брачната половинка му.

Изпитва същинско облекчение и наслада, когато при започване на март 2006 година съдът го афишира за почтен по всички повдигнати обвинявания против него.

“Делата против мен бяха формирани не тъй като съм отговорен, а по политически аргументи, с цел да се прикрие виновността на властта, която докара страната до рецесията през 1996-1997 година – безапелационен е тогава Йосифов. – Само акционерите в банките не получиха даже и стотинка. По времето на премиера Иван Костов законодателството беше променено, тъй че банките да бъдат обявявани във банкрут, въпреки че при доста от тях активите действително са превишавали пасивите. ”

В телевизионно изявление през 2011 година банкерът декларира, че “кризата в банковата система през 1996-1997 година беше национализация ”.

Малко по-късно Венцислав Йосифов афишира, че се устоя с финансови съвещания и е мощно заинтересуван от модерните технологии, в които счита да влага. Сега новината за гибелта му накара околните му да си спомнят за неговите изключителни банкови умения.

Виж още:

Източник: skafeto.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР