Домашна рикота
Необходими Продукти
● [1 - ви вариант]● прясно мляко - 5 л
● сол - 5 с.л.
● лимонтозу - 2 пакетчета
● [2 - ри вариант]
● суроватка - към 4 л
● лимонен сок - от 1/4 апетитен лимон /или 1 лъжица лимонтозу/
Начин на подготвяне
Италианското сирене Рикота постоянно е сравнявано с нашата извара или испанският Рекесон.
Приликата се дължи на това, че тези млечни артикули се добиват от остатъчната от изработката на кашкавал и сирена суроватка. С две думи - това е второстепенен артикул.
От суроватка се прави и същинската рикота. Тя се отличава от другите сходни на нея по това, че има строга технология.
Течността се загрява до 80-90 градуса и не би трябвало да завира, вследствие на което се получава по-кремообразна и леко зърнеста субстанция, а не толкоз твърда и шуплеста като при изварата да вземем за пример.
Не всяко домакинство може да си набави огромни количества суроватка, от която ще извади малко рикота (от 5 л биха се добили към 200-300 г според от качествата на млякото, от което е суроватката).
С такива количества нормално разполагат мандрите, в които се подготвя кашкавал и те оползотворяват остатъчната от изработката му субстанция в извличането на още един артикул.
Затова и се е приело, че домашна рикота може да се направи и от чисто мляко, пресечено с лимонтозу.
Да, резултатът постоянно е добър и количеството на добитата рикота е много повече, само че това не е рикота в същинския смисъл, а по-скоро би могла да се назова деконструиран свеж кашкавал.
Вие сами преценете кой от двата метода е по-удачен за вас.
Аз персонално си закупувам 5 или 10 литра прясно овче мляко, наложително домашно или от дребна плантация и преди малко издоено.
От него си върша домакински кашкавал и сирене, а отделената суроватка употребявам за рикота. Така се оползотворява на 100% млякото, а на трапезата си имаме същински натурални и несравнимо вкусни артикули.
Оставям суроватката за една нощ да престои и да се задействат ферментационни процеси в нея. После я затоплям до 80-90 градуса и тя леко се пресича.
Това е, когато е от кашкавал, защото в нея към този момент има лимонтозу, само че в случай че вашата е от сирене, там такова не се прибавя и ще би трябвало да сложите сол и лъжичка киселина - лимонен сок или лимонтозу.
Разбърквам и наливам в огромна цедилка, върху която има парче марля. Така на повърхността остава тъкмо тази кремообразна, леко зърнеста рикота. Времето за цедене зависи от това какъв брой гъста желаете да бъде.
При втория случай, когато за изработката на сходство рикота използваме прясно мляко, се действа по сходна технология като при изработката на кашкавал, с дребни разлики.
Млякото се загрява без да завира, прибавят се солта и лимонтозуто и се разбърква. Когато се пресече, незабавно се сипва в цедилка, покрита с марля, и се оставя да се оттече течността.
Пресеченият артикул е вашата по този начин наречена рикота. Ако я оставите за по дълго в марлята, ще стане сбита и повече ще се приближава до кашкавала, по тази причина първият вид е този, който се приближава до достоверната рикота.
На фотосите съм ви показала точно него. Опитайте и вие и споделете резултата.
*Забележка: Не добавяйте сол в рецептата, в случай че желаете да приготвяте кремове за торти и десерти от вашата домашна рикота.
