Няма страшно, всичко е въпрос на навик!
Напоследък все по-често чуваме, че се постанова да свикнем да живеем с ковид. Колко време обаче ни е належащо, с цел да придобием този табиет, за който от в този момент е ясно, че е смъртоносен?
Досега се спогаждахме относително добре с нашите нездравословни привички и пороци, въпреки че те малко по малко ни доближават към края. Ние обаче настойчиво гледаме в противоположната посока, където животът ни намига хитро. И продължаваме да пием от наслада, тъга или от сабахлем. А от известно време и с вярата, че можем да упоим тоя гадина, COVID-19...
Може би ще ни бъде по-лесно да живеем с него. Дългогодишният ни опит с ДДТ, Чернобил, прехода и други нескончаеми политически парадокси се оказва доста потребен - отгледахме и развихме такава самоирония и толкоз черно възприятие за комизъм, че като нищо тези качества могат да се окажат антителата, пред които ковид ще развее белия байрак.
Като прибавим към тях и безграничното ни самообладание, генетично предопределено от пробилата многовековна тъма национална мъдрост "наведена главица сабя не я сече ", може и да успеем.
А нека. Макар че колкото по-бързо измислят ваксина, толкоз по-добре. Особено за статистиката. И за черния дроб. Защото в този момент всеки умрял се вписва на сметката на ковид. И ни се лишава правото да гинем по други аргументи и заболявания, каквито има бол. Иначе до момента нехайно си мрехме от нечист с всевъзможни частици въздух, високо кръвно, произшествия по пътищата и прочие познати и възприети от необятните национални маси, само че непознати на страната феномени.
Да не приказваме, че се нагнетява суматоха измежду популацията. То е толкоз ошашавено, че един ден желае Националният действен щаб непрестанно да дава конференции, а на идващия си изхвърля тв приемника през балкона като види генерала. И се разделя на маскирани и немаскирани, които като се разминават, се гледат на кръв.
Очевидно психологичното здраве на хората също е под въпрос. Коронавирусът може и да ни подмине, само че лудостта - не. И до момента в който се стараем да привикваме с него, може да се наложи отварянето на нови места в профилираните заведения на Четвърти километър, Курило, Наречен и другаде.
Най-вероятно обаче няма да се стигне до такава степен. В тази характерна област страната от години се държи по метода, по който през днешния ден Швеция работи по отношение на ковид. Така че лудите у нас ще продължат да се разхождат по улиците без наблюдаване и лекуване, до момента в който не придобием групов имунитет.
Въпросът е да свикнем с всичко това. Напоследък невролозите постановат изказванието, че образуването на табиет става за 21 дни. Макар че някак е мъчно да повярваме на един еластичен хирург, какъвто е бил Максуел Малц, създател на теорията за двайсетте и един дни. Той стигнал до този извод, наблюдавайки по какъв начин пациентите му привикват с новите си лица и тела.
След като Малц е един от класиците в региона на литературата за личностно рационализиране, за какво да не му повярваме. С ангажимента, че едно е да свикваш с съвършените ограничения 90/60/90, друго с изключителните 60 на 40...
Но нямаме различен излаз. Още повече 21 дни не са доста, изключително откакто сме прекарали два месеца изключително състояние.
Ще свикнем, до момента в който измислят ваксина.
Досега се спогаждахме относително добре с нашите нездравословни привички и пороци, въпреки че те малко по малко ни доближават към края. Ние обаче настойчиво гледаме в противоположната посока, където животът ни намига хитро. И продължаваме да пием от наслада, тъга или от сабахлем. А от известно време и с вярата, че можем да упоим тоя гадина, COVID-19...
Може би ще ни бъде по-лесно да живеем с него. Дългогодишният ни опит с ДДТ, Чернобил, прехода и други нескончаеми политически парадокси се оказва доста потребен - отгледахме и развихме такава самоирония и толкоз черно възприятие за комизъм, че като нищо тези качества могат да се окажат антителата, пред които ковид ще развее белия байрак.
Като прибавим към тях и безграничното ни самообладание, генетично предопределено от пробилата многовековна тъма национална мъдрост "наведена главица сабя не я сече ", може и да успеем.
А нека. Макар че колкото по-бързо измислят ваксина, толкоз по-добре. Особено за статистиката. И за черния дроб. Защото в този момент всеки умрял се вписва на сметката на ковид. И ни се лишава правото да гинем по други аргументи и заболявания, каквито има бол. Иначе до момента нехайно си мрехме от нечист с всевъзможни частици въздух, високо кръвно, произшествия по пътищата и прочие познати и възприети от необятните национални маси, само че непознати на страната феномени.
Да не приказваме, че се нагнетява суматоха измежду популацията. То е толкоз ошашавено, че един ден желае Националният действен щаб непрестанно да дава конференции, а на идващия си изхвърля тв приемника през балкона като види генерала. И се разделя на маскирани и немаскирани, които като се разминават, се гледат на кръв.
Очевидно психологичното здраве на хората също е под въпрос. Коронавирусът може и да ни подмине, само че лудостта - не. И до момента в който се стараем да привикваме с него, може да се наложи отварянето на нови места в профилираните заведения на Четвърти километър, Курило, Наречен и другаде.
Най-вероятно обаче няма да се стигне до такава степен. В тази характерна област страната от години се държи по метода, по който през днешния ден Швеция работи по отношение на ковид. Така че лудите у нас ще продължат да се разхождат по улиците без наблюдаване и лекуване, до момента в който не придобием групов имунитет.
Въпросът е да свикнем с всичко това. Напоследък невролозите постановат изказванието, че образуването на табиет става за 21 дни. Макар че някак е мъчно да повярваме на един еластичен хирург, какъвто е бил Максуел Малц, създател на теорията за двайсетте и един дни. Той стигнал до този извод, наблюдавайки по какъв начин пациентите му привикват с новите си лица и тела.
След като Малц е един от класиците в региона на литературата за личностно рационализиране, за какво да не му повярваме. С ангажимента, че едно е да свикваш с съвършените ограничения 90/60/90, друго с изключителните 60 на 40...
Но нямаме различен излаз. Още повече 21 дни не са доста, изключително откакто сме прекарали два месеца изключително състояние.
Ще свикнем, до момента в който измислят ваксина.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ