Напоследък усещам, че някой бавно дърпа края на онзи комфортен

Напоследък чувствам, че някой постепенно дърпа края на оня удобен шал, с който се завиваме край Уолстрийт и водещите централни банки. Казват му " фискална доминация " — звук, пронизан със смисъл, който ще разсъни и най-дълбоките инвеститорски инстинкти. Защо? Защото доверието в развитите пазари последователно се изпарява, както водата вечер на завоя на света.Централни играчи като Фед се оказват под напън — не просто стопански, а политически. Свалянето на шефа на Бюрото по трудови данни и Тръмповите закани към институциите към този момент не са пиеси назаем, а реплики от действителния сюжет. Тези земетресения отслабват $, и вместо да бягат към безвредното пристанище, вложителите все по-често гледат към разрастващи се пазари (ЕМ). Там: брутният вътрешен артикул поддържа растежа, популацията е по-младо, и — скандално — оценките наподобяват рационални.Да, ЕМ дълго време бяха обвинени за заводи на политическа неустойчивост и корпоративна неяснота. Но нещо се трансформира. Дефицитите се свиват, лихвите по облигации в действително изражение са по-привлекателни от тези в развитите стопански системи, а балансовите упования за облаги към този момент надминават тези на западните пазари. Това не е просто промяна — това е смяна в парадигмата.Сигурно си мислите: „ Добре, нови страни, но какво ще стане с облигациите, щом там има политически риск? “ Истината е, че все по-малко вложители имат вяра, че в развитите пазари ги чака идилия. Дълговите равнища пълнят балансите, лихвените разноски се повишават, а структурната динамичност на напредък се движи в противоположна посока. За сметка на това в Латинска Америка и EMEA стартират да се появяват внушителни финансови приходи, както в акции, по този начин и в задължения.Не споделям, че ЕМ са съвършени. Да, има концентрираност (особено в Азия), проблеми с корпоративното ръководство, а всяко политическо напрежение може да извади клещите му от ръкав. Но картината е друга: в този момент доста от разрастващите се пазари са по-добре консолидирани финансово, което ги прави по-устойчиви. А какво значи това за портфолиото ти? Това е повикване към диверсификация, която не наподобява като опит. Ако имаш доверие в западните стопански системи, добре. Но би било рационално да не си пренебрегнал дясното око на картината — тези пазари с по-млада демография, напредък и опция за евентуални 8–10% годишни връщания. Това към този момент не е хедж, а ядро.Все отново пазете се: не всички ЕМ са идентични. Разпределянето на запаси би трябвало да става като охлюв — постепенно, малко по малко, заобикаляйки запасите при държавни разтърсвания и ликвидни клопки. И не правете това единствено поради нападателна диверсификация, а тъй като данните през днешния ден ви споделят: световният портрет на финансовите потоци се трансформира.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.