Родиха ли шведските толерантни родители едно поколение деца-чудовища?
Напоследък рядко можем да попаднем на мнение за родителството, друго от това, че детето е равно на възрастния, че има големи права, а родителите и учителите, несъмнено, са длъжни постоянно да се преценяват с неговите усеща, да го забавляват, да вършат живота му забавен и трогателен, да не му се карат за невъзпитани прояви, тъй като те са неговият вик за самостоятелност или знак, че с цел да се държи по този начин, значи възрастните някъде нещо са сгафили…
Журналистът Джудит Уудс е една от първите, които намерено се афишират против тази фешън наклонност, която съгласно нея води началото си от Швеция. Според нея демократичното родителство основава потомство от арогантни млади възрастни, които не умеят да бъдат обществено съпричастни и устойчиви на компликациите в живота.
Позицията й по тематиката е оповестена в английския „ Телеграф “ през 2014 година в публикация, самоуверено озаглавена „ Родиха ли шведските толерантни родители потомство чудовища “. В нея Джудит Уудс споделя по какъв начин персонално е потъпкала човешките права на своята 5-годишната щерка, като я помолила да спре тв приемника и да се облече, на което детето дало отговор с думите: „ Вече не си ми другарка ”. А коментарът на това изказване от страна на Уудс бил: „ Всъщност аз в никакъв случай не съм ти била другарка, блага. Приятелите не перат чорапите ти, нали? А в този момент се облечи! ”…
Според Уудс това е характерен образец за английския модел на образование, който е в цялостно несъгласие с модерните трендове, които се базират на правилото, че детето е „ центърът на Вселената “, по тази причина всичко и всички би трябвало да се въртят към него, давайки му свободата да прави каквото си желае.
Как децата превзеха властта
В публикацията си Джудит Уудс показва няколко гледни точки по тематиката. Тя цитира шведския психиатър Дейвид Еберхард, който е татко на 6 деца и създател на бестселъра „ Как децата взеха властта “. В книгата си той твърди, че актуалното потомство шведи, възпитани от родителите си в сходство с модерните демократични теории, на процедура нямат никаква обществена съпричастност, освен това, след безумното галене в детството, те са изложени на горчиво отчаяние в живота.
„ Необходимо е родителите да се държат като родители, а не като най-хубави другари. Да казваш „ Не “ не значи да напердашиш детето си ”, декларира Еберхард в книгата си. Според него родителите имат задължението да приготвят детето си за живота на възрастния, като го научат да се държи добре в обществото, а не да го отглеждат и възпитават като кралска персона.
„ Всяка форма на образование в Швеция се приема като нарушение на детските права. Провъзгласили се за „ специалисти “ поучават родителите да водят договаряния с децата си, само че никога да не ги санкционират. Според мен обаче те просто не са схванали ясно концепцията на родителството! Децата напълно не са толкоз нежни, колкото те си мислят ", написа още психиатърът.
Пълният неуспех на теорията за толерантното родителство
Еберхард счита, че теорията за толерантното родителство е претърпяла цялостен неуспех. В Швеция тя е довела до тотална липса на дисциплинираност в учебните заведения и едва равнище на образованието, само че най-тревожното следствие е внезапно нарасналият се брой на опитите за самоубийство измежду младежите. Страната е първата в света, която вкарва цялостна възбрана на физическото наказване. Забраната е призната през 1979 година, а образецът е последван от 30 страни.
„ Всичко това има своето продължение. До такава степен се нарушава йерархията в фамилията, че се стига досега, в който децата изцяло завладяват властта: Те споделят какво да се случва в това семейство, те са шефовете и никой не може да им опонира, с цел да не се нарушават правата им ”, е мнението на шведския психиатър.
По този въпрос обаче има и друга позиция и тя е показана от Хуго Лагеркранц, който е учител по педиатрия в Каролинския университет в Стокхолм. Според него точно мощната обвързаност на шведите към демокрацията и егалитаризма е повода те да упорстват да се държат другарски с децата си.
" Родителите желаят да бъдат демократични непременно. Да, те би трябвало да се стараят да се държат като родители, а не да се пробват да бъдат готини непрекъснато. Но този модел на образование има и своите положителни страни. Децата в Швеция са доста откровени и умеят да показват мнението си. Самата страна не изпитва особени благосклонности към йерархията и в някаква степен това е нещо положително, въпреки всичко това е една от аргументите страната да е в забележително икономическо положение ", е мнението на Лагеркранц.
