Илон Мъск отговори на важни въпроси по време на презентацията му за Старшип
Напомням на читателите, че “Старшип ” е последният план на сполучливата галактическа компания СпейсЕкс. Защо СпейсЕкс бива възприемана като сполучлива компания? През последните 20 години компанията съумя да построи ракетните мотори “Мерлин ”, ракетите “Фалкън 9 ” и галактическите кораби “Драгън ” и “Крю Драгън ”. Мъск усъвършенства възвръщаемостта на първите степени, като до този миг такива са върнати и рециклирани над 100 пъти. Той стъпи на сателитния пазар, като предлага най-евтината услуга за извеждане на товар до орбита. Нещо повече – ракетите “Фалкън 9 ” са най-надеждните в международен мащаб – преди броени дни оповестих, че като брой поредни полети без неуспех те към този момент изпреварват съветските “Союз ”. Но най-важното – с помощта на пилотираните кораби “Крю Драгън ” Съединени американски щати скъса със зависимостта от Русия във връзка с превозите до МКС и страната още веднъж има своя лична орбитална пилотирана галактическа система.
Макар че тези триумфи са безспорни и космонавтиката е във напредък, това не е е задоволително. Все още сме надалеч от усвояването на Слънчевата система и колонизацията на Марс. Дори и да има постоянни полети на “Фалкън 9 ”, спътници “Старлинк ”, задачи по споделено пътешестване и астронавти, това отваря път само към по-добра употреба на близката околоземна орбита. Междупланетните полети са друга бира.
Ето за какво СпейсЕкс създава нова генерация ракетни мотори, наречени “Раптор ”, последващо потомство тежкотоварен притежател, наричан “Супер Хеви ” и нов, съвременен транспортен съд “Старшип ”.
През 2021-ва година, след серия от частични триумфи и разбивания на прототипи на “Старшип ”, през май корабът най-накрая потвърди своята дарба да извършва атмосферни полети и да каца безпроблемно. Но идната огромна стъпка, орбиталната задача, се оказа по-трудна за реализиране.
. Регулаторът провежда щателна оценка на въздействието на ракетите върху природата към базата Старбейз в Тексас. Анализът трябваше да е подготвен до края на декември, по-късно бе обявено, че има потребност от повече време и в този момент чакаме той да бъде оповестен в края на февруари. Въпреки всичко витаят клюки, че този период още веднъж няма да бъде спазен и оценката ще бъде предоставена през март или дори по-късно.
И това е единствено първата стъпка – в случай че Федералната авиационна администрация постанови, че “Супер Хеви ” и “Старшип ” са безвредни за околната среда, тя би трябвало да издаде лиценз за орбитални полети. Процедурата може да отнеме седмици, месеци или дори години. При всички положения съществува действителен късмет космодрумът на Старбейз да бъде спъван от бюрокрацията до 2023-2024 година, а Илон Мъск въобще не е благополучен, в случай че първият орбитален полет бъде отсрочен до тогава.
Слава Богу, предприемачът е обмислил всичко и има авариен вид – СпейсЕкс притежава публично утвърждение да изстрелва “Старшип ”, само че от галактическия център Кенеди. Компанията към този момент строи стартова площадка там. По време на тазнощната сесия Мъск удостовери, че площадката може да бъде подготвена в границите на шест до осем месеца..
. Предишната версия “Раптор 1 ”, която е постоянна, има 185t двигателна сила – само че това не е задоволително за задачите на програмата. Затова СпейсЕкс създава нова версия “Раптор 2 ”, която към сегашния миг реализира 230t двигателна сила и очакванията са, че в бъдеще ще могат да бъдат реализирани 250t двигателна сила. По думите на Мъск “Раптор 2 ” е вторият максимален проблем, който окупира неговото схващане след системата за самостоятелно шофиране от ново потомство на автомобила “Тесла ”. Предприемачът разказва създаването на новия мотор като “умопомрачително сложна ”, само че основна, с цел да може “Старшип ” въобще да проработи. “Раптор 2 ” е два пъти по-евтин от “Раптор 1 ”, по-малък, с по-малко части и на практика съставлява повсеместен редизайн във връзка с турбомашинерията, соплото, електронните съставни елементи, безусловно всичко. Единственият по-сериозен проблем, който е останал да бъде решен, касае топенето на горивната камера. За тази цел се употребява система за криогенно изстудяване. Екипите са доста покрай цялостното позволение на казуса. Най-важното е, че след миналогодишния мейл, в който Мъск е стреснал служащите си в жанр “или работим, или фалирате ” – работата се е активизирала и дневно се създава по един мотор.
. Основният фокус е ориентиран към подготовката на стартовите площадки на Старбейз и Кейп Канаверал, само че редом и по “Фобос ” и “Деймос ” се работи, въпреки и с по-нисък ритъм, като до края на годината всяка от тях би трябвало да е механически готовна за изстрелвания.
Той обаче отхвърли, че програмата за лунен “Старшип ” може да се обособи като обособена от цялостния план “Старшип ”, с цел да задоволи потребностите на американската галактическа организация. Ще бъдат издигнати голям брой кораби и ракети-носители, а прибавянето на крачета за кацане на Луната е относително лесна задача спрямо цялостните провокации.
За разлика от програмата “Аполо ”, при която двама астронавти са се разхождали на Луната за няколко часа, през 21-ви век би трябвало да има трайно асимилиране на естествения ни сателит. За тази цел е належащо да бъде усъвършенствана още една процедура – презареждането на галактическите кораби в орбита. СпейсЕкс възнамерява да изстреля няколко “Старшип ”-а, които ще служат като “метанстанции ” в околоземна орбита. Там ще се скачват и презареждат лунните “Старшип ”-и. Според Мъск това няма да е комплицирана задача – СпейсЕкс към този момент има сериозен опит със скачванията на пилотирани кораби “Крю Драгън ” и Международната галактическа станция.
Мъск загатна и лунната задача “диър Муун ” на бизнесмена Юсаку Маедзава, планувана за 2023-та година. Почти е несъмнено, че пътешествието ще бъде отсрочено, а и никой не се надява, че ще имаме пилотирани полети на “Старшип ” до една-две години. Но едно е ясно – следва сериозна гражданска война в космонавтиката. “Старшип ” ще е напълно възвръщаема галактическа система, като един старт ще възлиза на към $2 милиона – по-евтино от всичко останало в целия свят (даже ракетите “Фалкън 9 ” костват към $60 милиона). И даже и пилотираните стартове да се забавят значително, когато “Старшип ” полети в безпилотен режим играта ще се промени. Корабът има голям потенциал за транспортиране на потребен товар до орбита (около 150 тона). Всички са разчувствани от това, което следва. Астрономи и учени мечтаят за доста по-мощни и по-големи телескопи от сегашния “Джеймс Уеб ”, за амбициозни междупланетни проучвания, които не могат да се сравнят с нищо сегашно.
Така че стискаме палци “Старшип ” да успее… Ще следим с интерес развиването на плана през идващите месеци и години.
