Сагата на Наполеон продължава 2 века след смъртта му – как французите си го върнаха
Наполеон несъмнено може да се счита за един от най-успешните владетели на Франция. Едва ли някой различен е съумял да направи това за тази нация, което той съумява да реализира, освен това във време, когато съперниците на масата са прекалено много. Наричат го бунтовник, ослепителен пълководец, изверг и даже покруса, само че Наполеон не е просто човек, който ще завърши да населява света и след своята гибел. Впрочем той живее най-малко още два века. На 7 юли 1821 година французите ще прочетат във вестника едно спорно известие:
„ Получихме информация от Английските вестници, че на 4-и този месец, е пристигнала информация. Куриерите предават, че Бонапарт към този момент не е измежду живите: умрял е на 5 май в 6 часа следобяд, борейки се с подла болест, която траяла да го държи на легло към 40 дни. Поискал е неговото тяло да бъде изследвано, с цел да се знае дали е същата, която е поразила и татко му преди време – рак на стомаха. Дисекцията демонстрира, че не е бил прав. “
Странно е, че основателите на империи завършват по най-жалкия вероятен метод. Юлий Цезар е бил прободен неведнъж, Клавдий най-после поискал да изяде отровната смокиня, откъсната от неговата брачна половинка. Наполеон в това отношение е прикрепен на легло и се чуди дали ракът го убива или не. Това е човек, който съумява да пробие Русия и да се бори повече със зимата, в сравнение с със самите руснаци. Към 5 часа и 49 минути излиза наяве, че Наполеон е напуснал този свят, аутопсията е направена, а на 9 май е заровен.
Неговият гроб е маркиран с празен камък и в никакъв случай не е подписан. Никой не знае какво да напише? Наполеон, Наполеон Бонапарт и вероятно, император на французите? Французите не бързат да оповестят новината, тяхната непризнателност е в действителност сериозна, но френската преса е подвластна на цензура и няма по какъв начин да съобщи какво в действителност се случва.
След Ватерло всички отхвърлят да приказват за тази персона. В идващите четири месеца ще се появят едвам 70 изявления, които оповестяват края на Наполеон. Оказва се, че вестниците не мога да приказват, само че памфлети, които се популяризират от последните фенове на някогашния император – те са близо 28 000 копия. И по този начин се оказва, че мнозина са подготвени да приказват всичко, което можем да си спомним. В множеството случаи били противозаконни, само че това не пречило на жителите да помнят една друга Франция, доста по-могъща. Смъртта е единствения метод за черната овца да се върне назад в родината си. Докато е в заточение, всяка една опера и театрална режисура, в която може да има даже отпратка към Наполеон ще бъде неразрешена. Дори бойците, които употребявали остарелия привет се санкционират и мнозина отказвали да пият – развалянето на дисциплината ще бъде осъдено доста грубо.
Освен това и мнозина не имат вяра, че Наполеон е умрял, множеството чакат от него да се върне и през зимата на 1820 година тъкмо такива клюки се популяризират. След като в действителност излиза наяве, че не е опасност, множеството санкции се отстраняват или просто минават леко. В исторически проект е ясно, че в този момент е момента за издигането в легенда. Историците признават неговите триумфи и стартират да описват една напълно друга история, онази с великите победи, онази с гениалната политика и още доста, доста други. Описван е като жесток и недопечен, само че логически и всеки подхванат ход стартира да подсигурява тъкмо тази независимост и правото да се бори за това, което му се случва.
Пиесите, в които не се употребява неговото име, стартират да играят живота му и препратките са повече от ясни за света. Дори англичаните виждат връзката и още през 1821 година ще разпознаят концепцията. Пред лицата им е злодеят, само че когато паднат всички налични маски, владетелят става различен, става свестен и същински. През 1823 година се разгласяват и „ Мемоарите от Света Елена “, изкупена е мигновено от книжарници и даже се печата още няколко пъти през годините. Превежда се на доста езици и съумява да реализира това, което човек желае. Автор е Емануел де Кас, който въпреки и да споделя една увлекателна история, е изпъден доста по-рано. Записаните бележки от интервала са иззети и се връщат през 1821 година
След това има към 2000 записани страници и не просто преражда Наполеон, той приказва на читателя, оказва помощ му да надникне тъкмо там, където публиката не е имала достъп. Все отново не всеки ден решавате ориста на страни, културата им, както и живота на личните бойци, а те не са по никакъв начин малко. През 20-те години на XIX век излиза наяве, че има поставена спирачка, политически не е правилно да се приказва за оня, който коства една злополука. През юли 1830 година ще стане ясно, че на хоризонта идва идната гражданска война – жителите към този момент са привикнали на такива – дава поле да се приказва за наследството на Бонапарт, за неговите почитатели и за още доста други. Близо 100 дни вървят борбите за качването на същинския правоприемник – Наполеон II. Луис Бонапарт Наполеон ще се появи ни ще се вършат цели два преврата в идващите години – 1836 и 1840 година
Най-накрая е определен като първи френски президент през 1848 година След 3 години Луис ще направи още един прелом, с цел да основе Втората Френска империя. А по-късно ще стане и Наполеон III – разумно е, нова империя, нов император и още една единица зад името. По това време таткото ще се трансформира в воин на романтизма и ще има свободата да се гради още повече. В един миг даже ще се споделя, че Наполеон може да е мъртъв, само че неговият дух продължава да живее в сенките на ръководството. Нека не забравяме, че и романи като „ Червено и черно “ ще оказват помощ за затвърждаването на тогавашната френска популярност. Автор на книгата е Стендал и за разлика от доста други, той е служил в армията и доста добре познава какво се случва.
Това придава спомагателен сексапил на историята и ни разрешава тъкмо това. Благодарение на литературата и творчеството, Наполеон ще се върне на сцената и ще продължи да бъде там. Започва петиция за връщането на тялото назад в Париж, само че същото е прекарало към 20 години на далечния остров в океана. След революцията през 1830 година Луи-Фелипе ще изиска да построи завещание на Наполеон и даже да легализира неговата гробница. Изпратена е молба до британците да изпратят назад костите и те се съгласяват. По това време Адолф Тиер ще написа историята на Френската гражданска война, а малко по-късно ще приказва и за наследството на Бонапарт.
През 1840 година петима доближени ще тръгнат към острова, употребявайки и още някои от някогашните чиновници, които вероятно да го разпознаят. На 14 октомври тялото е извадено от английски бойци, копае се към 9 часа и половина до мрак, с цел да се открие. Ковчегът се отваря пред френски и британски делегати, следва демонтиране и пренасяне в нов ковчег. За изненада на мнозина, тялото е доста непокътнато и никой даже не го подозира. Поставят го в дървен, оловен и в още един дървен ковчег – конфигурацията наподобява на матрьошка. Добавени са ключалки и печати, с цел да се знае, че никой няма да го пипне. На 15 декември 1840 година се завръща назад в Париж, тялото минава около Триумфалната арка, следвано от хилядите парижани, които към момента не са не запомнили легендата.
Освен това арката е била точно негов план, който се ражда през 1806 година и точно той скоро беше затрупан като още един български план. С десетилетия ще се приказва, че ковчегът е бил празен, а по-късно ще има и легенда, че най-вероятно не е той в ковчега. Вторият слух ще продължи до 2018 година с края на търпението на френски учени, които ще проучват неговото ДНК, с цел да потвърдят. Освен това ще се върне и истинския ковчег, на който има единствено една писмен знак „ Н “. И в случай че си мислите, че сагата завършва до тук – грешите.
Финалното място, където Наполеон ще бъде положен, занапред би трябвало да се построи и Луи-Филип ще даде зелена светлина, а едвам през 1861 година ще бъде построена гробница с към 4 метра дължина и към 2 метра височина. Там се събират 5-те разнообразни ковчега, които го пазят. Поставена е върху блок зелен гранит, който е подложен в криптата. Около самия ковчег са написани всички борби, които е водил и в които е победител, а по-късно са добавени и 12-те скулптури на успеха, които извършват функционалността на почетна стража.
За страдание Наполеон III не е склонен с визията и продължава да поставя най-различни спомагателни украси, които ще доразвият легендата. През 1940 година нацистите ще върнат тялото на Наполен II, който умира във Виена и също ще бъде подложен гробницата. Според историците, до през днешния ден има доста повече написани книги за Наполеон, в сравнение с даже за Исус. Не инцидентно идва и идващия въпрос, къде стои Наполеон през днешния ден и въобще какъв брой е значим? Логично е, че в случай че попитате французите, той е величие и талант на бойното поле, както и в политиката, въпреки всичко е негова задача да вкара френската просветителна система, която преди този момент не е съществувала.
