Стрижат ви, не е проблем - пишете есе и чакайте за кадем!
" Напиши есе, завоюва къща! ", след това си виж хороскопа и продължавай да разчиташ на ориста и провидението.
" Свещена нелепост ", както би споделил поетът-революционер Христо Ботев. Преди време социологът и народен представител Иво Христов окачестви сериозен % от българския народ като " дебили ". Въпросната фраза се трансформира в " пикантна вест ", макар че надалеч не беше най-съществената част от изявлението му. Защото видите ли, той " обидил " българския народ.
Доста по-обидно обаче е държанието на огромна част от българските жители. Липсата на всякакво сериозно мислене е колкото потресаваща, толкоз и разумна и целенасочена. Вината за това е поделена сред българския хайлайф, медийната среда и елементарните жители.
Затова и в огромна степен ми се коства комичен плачът на журналистическата среда какъв брой е " изпростял народът ". Защото ние, драги сътрудници, сме доста основна част от казуса. Защото сме се трансформирали в елементарни новинари, търсачи на кликове и сензация. летописци на разграбването и убийствата. Ще ми кажете, живеем в пазарна стопанска система и конкурентна среда и би трябвало да се храним. Вярно е, само че с този жанр на работа подтикваме плиткоумието и идиотизма.
Всеки ден си вършим нова сензация, само че не се задълбочаваме в действителните публични проблеми. Направете си труда да ревизирате какъв брой медии осветлиха въпроса за новият Закон за отбрана на персоналните данни, който е явно подготвян за бухалка против публицистиката? Колко попитаха за какво е освободена Валя Ахчиева от Българска национална телевизия, дали всички нейни следствия са видели бял свят? Истината е, че българската публицистика е в много тежка обстановка. Рядко се следи директна политическа интервенция в медиите, само че какъв брой публикации против монополните корпорации и олигарси сте видели? Въпросът е риторичен. Дори няма да разтварям тематиката за автоцензурата, тъй като тя заслужава обособена публикация.
Стигаме и до читателското търсене. Колко от вас са добре осведомени даже със скандалните ремонти в законите, свързани с гражданските арести, конфискацията на имущество без потвърдена виновност, изискванията в закона за горивата и така нататък и тъй наречените Убеден съм, че сте по-добре осведомени със " звездите " от Big Brother и новите шлагери в обществените мрежи. Прочитате клюките за " Благо Джийзъса " и " Златките " и " почвате да бегате, бате ".
Наченки на активизация се появиха едвам след директното " бъркане " в джоба с по-големите налози за старите коли. Но и това отмина, като всяко знамение за три дни в България.
Сещаме се за проблемите, когато станат съвременни в границите на няколко дни и след това продължаваме по същия модел. България изрично продължава да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз и разликата с останалите страна се усилва. Независимо от това, българските политици не стопират да приказват за напредък и непоклатимост. А ние да ги избираме още веднъж и още веднъж - едни и същи до болежка познати лъжци. Дребният бизнес съществува единствено с помощта на заеми, които връща двойно. Държавната администрация е безумно раздута, бюрократична и неефективно. Но точно с помощта на нея, политическите ни фигури се хвалят с ниска безработица.
Икономиката ни е структурирана сходно на страна от Третия свят. Васалната ни външна политика си проличава от аероплан за самолети. Делим се на цветове, на фили и на фоби, а одобряваме орис на стопански плебеи.
Същевременно в доста други страни се организират многохилядни митинги. Дали те ще доведат до основни промени ще покаже времето. Но е реалност, че публичното неодобрение се демонстрира на улицата, а при нас остава в обществените мрежи, вероятно.
Българската нация е изправена през историческо тестване. Държавотворният български етнос всеобщо напуща родината, мургавият остава все по този начин неинтегриран, като даже не се виждат стъпки в тази посока.
Бъдещето ни като народ става все по-нЕСигурно, тъй като ние самите сме нЕСЕриозни и безотговорни към личните си проблеми. Междувременно стана ясно, че 26 души имат толкоз средства, колкото половината човечество. И тази наклонност няма правила да се промени. Но кой се интересува от това? Напишете " есе ", пък да става каквото ще!
Автор: Тодор Беленски
" Свещена нелепост ", както би споделил поетът-революционер Христо Ботев. Преди време социологът и народен представител Иво Христов окачестви сериозен % от българския народ като " дебили ". Въпросната фраза се трансформира в " пикантна вест ", макар че надалеч не беше най-съществената част от изявлението му. Защото видите ли, той " обидил " българския народ.
Доста по-обидно обаче е държанието на огромна част от българските жители. Липсата на всякакво сериозно мислене е колкото потресаваща, толкоз и разумна и целенасочена. Вината за това е поделена сред българския хайлайф, медийната среда и елементарните жители.
Затова и в огромна степен ми се коства комичен плачът на журналистическата среда какъв брой е " изпростял народът ". Защото ние, драги сътрудници, сме доста основна част от казуса. Защото сме се трансформирали в елементарни новинари, търсачи на кликове и сензация. летописци на разграбването и убийствата. Ще ми кажете, живеем в пазарна стопанска система и конкурентна среда и би трябвало да се храним. Вярно е, само че с този жанр на работа подтикваме плиткоумието и идиотизма.
Всеки ден си вършим нова сензация, само че не се задълбочаваме в действителните публични проблеми. Направете си труда да ревизирате какъв брой медии осветлиха въпроса за новият Закон за отбрана на персоналните данни, който е явно подготвян за бухалка против публицистиката? Колко попитаха за какво е освободена Валя Ахчиева от Българска национална телевизия, дали всички нейни следствия са видели бял свят? Истината е, че българската публицистика е в много тежка обстановка. Рядко се следи директна политическа интервенция в медиите, само че какъв брой публикации против монополните корпорации и олигарси сте видели? Въпросът е риторичен. Дори няма да разтварям тематиката за автоцензурата, тъй като тя заслужава обособена публикация.
Стигаме и до читателското търсене. Колко от вас са добре осведомени даже със скандалните ремонти в законите, свързани с гражданските арести, конфискацията на имущество без потвърдена виновност, изискванията в закона за горивата и така нататък и тъй наречените Убеден съм, че сте по-добре осведомени със " звездите " от Big Brother и новите шлагери в обществените мрежи. Прочитате клюките за " Благо Джийзъса " и " Златките " и " почвате да бегате, бате ".
Наченки на активизация се появиха едвам след директното " бъркане " в джоба с по-големите налози за старите коли. Но и това отмина, като всяко знамение за три дни в България.
Сещаме се за проблемите, когато станат съвременни в границите на няколко дни и след това продължаваме по същия модел. България изрично продължава да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз и разликата с останалите страна се усилва. Независимо от това, българските политици не стопират да приказват за напредък и непоклатимост. А ние да ги избираме още веднъж и още веднъж - едни и същи до болежка познати лъжци. Дребният бизнес съществува единствено с помощта на заеми, които връща двойно. Държавната администрация е безумно раздута, бюрократична и неефективно. Но точно с помощта на нея, политическите ни фигури се хвалят с ниска безработица.
Икономиката ни е структурирана сходно на страна от Третия свят. Васалната ни външна политика си проличава от аероплан за самолети. Делим се на цветове, на фили и на фоби, а одобряваме орис на стопански плебеи.
Същевременно в доста други страни се организират многохилядни митинги. Дали те ще доведат до основни промени ще покаже времето. Но е реалност, че публичното неодобрение се демонстрира на улицата, а при нас остава в обществените мрежи, вероятно.
Българската нация е изправена през историческо тестване. Държавотворният български етнос всеобщо напуща родината, мургавият остава все по този начин неинтегриран, като даже не се виждат стъпки в тази посока.
Бъдещето ни като народ става все по-нЕСигурно, тъй като ние самите сме нЕСЕриозни и безотговорни към личните си проблеми. Междувременно стана ясно, че 26 души имат толкоз средства, колкото половината човечество. И тази наклонност няма правила да се промени. Но кой се интересува от това? Напишете " есе ", пък да става каквото ще!
Автор: Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ