За годината на извънредно положение и мародерите след битката
Написах този текст в отговор до другари един месец след изключителното състояние, въведено преди година на днешния ден (13 март 2020г.). Надявайки се, че изключителната обстановка, в която се оказахме всички, ще успее някак си да избута настрана некадърността, популизма и безсърдечието и ще вкара професионализъм, логичност и човещина в живота ни. Ето го:
" Един месец изключително състояние и какво разбрахме от него?
- в България потвърдено няма водачи ; в рискови времена власт (особено такава, която обича декорите и позите) се облича в униформи (а в случай че, не дай Боже, избухне война - какво, галактически скафандри ли ще облечете) и стартира да се кара - не, объркали сте се, в рецесия същинският водач дава къса и точна информация за ситуацията, изяснява какво и за какво ще се прави, демонстрира състрадание към страданията и неудобствата, демонстрира светлината в дъното на тунела, дава вяра на хората и пробва да ги сплоти зад себе си, в случай че ще и с концепцията, че би трябвало да се жертват, само че най-малко околните и децата им ще живеят по-добре.
- в България има прекалено много тестостерон в политиката ; И на мен ми писна от това единствено мъже да се изреждат безпределно на брифинги (сори, Деница Сачева и а, да, Екатерина Захариева, за Цвета Караянчева по-добре нищо да не споделям, а може би помните, че имаме жена и за вицепрезидент на Републиката); Как пък не се сетиха една спокойна и умна жена да намерят, майка по опция, да каже нещо човешко с 3 думи (логореята на премиера стига); вместо това се нагледахме по какъв начин и началници на огромни лечебни заведения се карат, плашат с купища ковчези и наподобява са не запомнили, че са И лекари, а от лекаря се чака и да проявава (или да е подготвен да проявява) съчувствие (от огромния пълководец - също).
- за плашенето с ковчези - като споделят по брифинги, че са гледали за Италия нещо по малкия екран или в интернет, да кажат и за какво в Ломбардия, да вземем за пример, стана тази кланица, а в други провинции я няма; за какво държавното управление се мота, къде им беше всеобщото тестване, за какво администрацията се поддаде на лобиране от предприемачи да не им затварят заводите, по какъв начин бе направена промяна на опазването на здравето по този начин, че да се смачка публичното, с цел да се отвори място за частното... (все за Ломбардия приказвам, да не си помислите друго).
- информационно власт и щабове са някъде в зоната сред аматьорските осъществявания и ускорените еднодневни курсове за ръководство на рецесии . И не са запомнили съществени неща - приготви ясно обръщение, кажи го малко, повтори го 3 пъти на подобаващото място, дай образци, близки до живота на хората; виждали ли сте брифингите в Лондон - 3 думи: ОСТАНЕТЕ си у дома, ЗАЩИТЕТЕ здравната ни система, СПАСЕТЕ човешки живот - казани в първото слово на Борис Джонсън и изписани с огромни букви, оградени със сигнална жълто-черна лента на трибуните с микрофони по време на брифингите, с цел да са непрестанно пред камерите.
- по тази причина и нищо не чувате за светлина в дъното на тунела ; след 30 дни съвсем цялостна парализа на стопанската система и повтарящи се всяка седмица изказвания " Ей в този момент ще пристигна пикът в идващите 2-3 седмици ", хората, естествено, стартират да се съмняват в цялата работа и да питат по кое време ще свърши; закономерно е никой да не се ангажира със периоди и още повече с съответни дати, само че какъв е казусът да се ангажират с правила - облекчаването ще стартира, когато отчетем това и това, първо ще проработят детски градини, учебни заведения и този вид прозводства... и така нататък Като няма правила и жалони, всичко е импровизация и притискане на палци... Докато се окаже, че даже не се движим в тунел без светлина, ами в действителност сме в яма.
Останалото е в областта на полушегата:
- оказа се, че медиците са по-ценни от футболистите (ех, в случай че и им плащаха толкова)
- попове, равини и имами не избавят хора с чудеса, положителните измежду тях единствено могат да дадат кураж и вяра на душите
- хората се оказаха същинските разносители на вируси по света
- петролът е ненужен в общество без ползване
- мнозина се сетиха, че им би трябвало същинска публицистика да задава точните въпроси, откакто оставиха години наред да бъде обиждана, преследвана и смачкана до бутикови форми
- научихме по какъв начин се усещат животните в зоопарка
- можем да оцелеем и без фастфууд
- мъжете и дамите би трябвало да могат да готвят вкъщи
- надомната работа е допустима за доста специалности, само че и на процедура изпитахме, че без слагането на персонални граници работният ден може да продължи по 10-12 часа
- Съединени американски щати демонстрират какво значи отпред даже на супердържава да застане човек с нулев административен и политически опит, само че с гигантско его и най-вероятно тежък нарцистичен синдром
- богатите не могат да си купят отбрана от вирусите, само че могат да оказват помощ или да бъдат мерзавци
- с напредването на икономическата рецесия занапред ще забележим какъв брой подли и егоистични могат да бъдат хората
- Третата международна война няма да е нуклеарна, а може би ще е като от Средновековието, когато през стените на обсадени замъци са прехвърляли с катапулт инфектирани трупове
- последни на бойното поле остават не героите, а мародерите. "
Година по-късно
Това написах преди 11 месеца. Но година след началото на изключителното състояние всички виждаме има ли повече ред или количественото струпване на импровизациите ни докара до качествена крачка към систематична неразбория. Лавината от информация какво се случва по света неизбежно наложи сравняването на България с страни, от които мнозина даже не са се интересували изключително. В множеството случай - не в интерес на България.
Не е правилно, че подобен бил народът и че до момента в който не се промени манталитетът му, нищо не може да се подхваща . Бойкот на рестриктивните мерки, разногласия сред учени и експерти, митинги и даже улични конфликти има в доста страни къде по-демократични от България. Всеки има лична история и преценка за претърпяното, само че колцина имат вяра, че страната и рецесията се ръководят разбираемо?
Военните униформи бяха заменени с костюми и популярност Богу. Защото репутационната вреда върху хората под пагон щеше да стане голяма. Основно поради политици, които ги използваха за персоналния си и властови ПР.
Малцина научиха и схванаха, че така наречен Национален действен щаб в действителност е работна група в Министерски съвет , за работата на която не се водят протоколи, не е ясно какви тематики се разискват, от кого, по кое време, къде и с какво са аргументирани решенията му, които са със мощ само на рекомендации.
А някой да може да се сети най-малко името на ръководителя на още една конструкция с военизирано име - Националния имунизационен щаб, който съгласно предоставените му задания " координира, управлява и дава отговор за осъществяването на Националния проект за имунизиране против COVID-19 в Република България "? Същият проект, който беше нарушен и обезсмислен от министър-председателя и още няколко души с власт на няколко пъти, в това число в петък, когато имунизирането на процедура спря.
Властта по този начин и не спря да приказва за пандемията като за военна борба. Макар че е банална истина, че в една война командирът желае със заповедите си хората да се жертват, само че преди този момент тези хора би трябвало да знаят за какво се жертват. В пандемията хората умират по принцип безсистемно, тъй като е по този начин - вирусът не сортира. Българите, които рискуват здравето и живота си, с цел да лекуват или просто, с цел да не затварят супермаркети или превоз, го вършат не поради министър-председателя или щаба. И рискуват личния си живот несъмнено не поради това ръководство, което рискува живота на другите.
Имаме ръководство, което не се учи. В началото всички по света правеха почти едно и също, тъй като по този начин правеха другите страни. Да правиш нещо друго изискваше знания и политически и управленчески кураж. Година по-късно би трябвало да българските управляващи да са научили какви се прави, когато кривата на болестта и смъртността тръгне бързо нагоре и авансово да са обяснили критериите и данните, поради които задействат несъмнено решение.
Но откакто по този начин и не съумя да стартира да афишира по-подробни данни за пандемията, с непрекъснататата смяна на критериите и с казването на противоположни неща в границите на броени дни и даже часове държавното управление настойчиво основава усещането, че е функционално необразовано .
Затова и пропиля златния късмет на акцията за имунизиране, възложен таман в точния момент за изборите. Управляващите можеха да извърнат целия диалог за пандемията като заместят изброяването на инфектирани и умряли с данни какъв брой са се ваксинирали и скоро ще заживеят обикновено. С това, че водят страната към светлината в дъното на тунела и вършат всичко допустимо да усилят скоростта. Че го вършат транспарантно и предвидимо, а не по джипки, кафенета, градежи и полета. Че освобождават потенциала на хора, които схващат и имат решения и им обезпечават запаси да ги приложат.
Но това ръководство и партиите в него потвърдиха, че са майстори на това да постановат като водещ не въпроса " Какво е решението ", а " Кой е отговорен ". И да изградят система, в която да настройват едни българи против други, грешките им да остават безнаказани и даже те самите да са отговорни, всичко отново да зависи единствено от тях. Повечето хора да се усещат " жертва ", чакаща те да благоволят " да дадат ".
Това е средата, от която се храни популизмът.
Само че и тук не уцелиха напълно защо става дума. Популизмът е мощен, когато се възползва от паниките в обществото и по тази причина популистите непрестанно размахват някакви закани, с които дават обещание да се оправят в миналото. Но когато хората са уплашени и желаят решения за живота и здравето си тук и в този момент, популистите нямат ефикасни отговори и стартират да настояват, че няма ужасно и да упрекват какъв брой недорасли са самите хора.
Ако не беше пандемията, щеше да е просто популизъм на власт. Сега е популизъм, който убива с некадърността си.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Един месец изключително състояние и какво разбрахме от него?
- в България потвърдено няма водачи ; в рискови времена власт (особено такава, която обича декорите и позите) се облича в униформи (а в случай че, не дай Боже, избухне война - какво, галактически скафандри ли ще облечете) и стартира да се кара - не, объркали сте се, в рецесия същинският водач дава къса и точна информация за ситуацията, изяснява какво и за какво ще се прави, демонстрира състрадание към страданията и неудобствата, демонстрира светлината в дъното на тунела, дава вяра на хората и пробва да ги сплоти зад себе си, в случай че ще и с концепцията, че би трябвало да се жертват, само че най-малко околните и децата им ще живеят по-добре.
- в България има прекалено много тестостерон в политиката ; И на мен ми писна от това единствено мъже да се изреждат безпределно на брифинги (сори, Деница Сачева и а, да, Екатерина Захариева, за Цвета Караянчева по-добре нищо да не споделям, а може би помните, че имаме жена и за вицепрезидент на Републиката); Как пък не се сетиха една спокойна и умна жена да намерят, майка по опция, да каже нещо човешко с 3 думи (логореята на премиера стига); вместо това се нагледахме по какъв начин и началници на огромни лечебни заведения се карат, плашат с купища ковчези и наподобява са не запомнили, че са И лекари, а от лекаря се чака и да проявава (или да е подготвен да проявява) съчувствие (от огромния пълководец - също).
- за плашенето с ковчези - като споделят по брифинги, че са гледали за Италия нещо по малкия екран или в интернет, да кажат и за какво в Ломбардия, да вземем за пример, стана тази кланица, а в други провинции я няма; за какво държавното управление се мота, къде им беше всеобщото тестване, за какво администрацията се поддаде на лобиране от предприемачи да не им затварят заводите, по какъв начин бе направена промяна на опазването на здравето по този начин, че да се смачка публичното, с цел да се отвори място за частното... (все за Ломбардия приказвам, да не си помислите друго).
- информационно власт и щабове са някъде в зоната сред аматьорските осъществявания и ускорените еднодневни курсове за ръководство на рецесии . И не са запомнили съществени неща - приготви ясно обръщение, кажи го малко, повтори го 3 пъти на подобаващото място, дай образци, близки до живота на хората; виждали ли сте брифингите в Лондон - 3 думи: ОСТАНЕТЕ си у дома, ЗАЩИТЕТЕ здравната ни система, СПАСЕТЕ човешки живот - казани в първото слово на Борис Джонсън и изписани с огромни букви, оградени със сигнална жълто-черна лента на трибуните с микрофони по време на брифингите, с цел да са непрестанно пред камерите.
- по тази причина и нищо не чувате за светлина в дъното на тунела ; след 30 дни съвсем цялостна парализа на стопанската система и повтарящи се всяка седмица изказвания " Ей в този момент ще пристигна пикът в идващите 2-3 седмици ", хората, естествено, стартират да се съмняват в цялата работа и да питат по кое време ще свърши; закономерно е никой да не се ангажира със периоди и още повече с съответни дати, само че какъв е казусът да се ангажират с правила - облекчаването ще стартира, когато отчетем това и това, първо ще проработят детски градини, учебни заведения и този вид прозводства... и така нататък Като няма правила и жалони, всичко е импровизация и притискане на палци... Докато се окаже, че даже не се движим в тунел без светлина, ами в действителност сме в яма.
Останалото е в областта на полушегата:
- оказа се, че медиците са по-ценни от футболистите (ех, в случай че и им плащаха толкова)
- попове, равини и имами не избавят хора с чудеса, положителните измежду тях единствено могат да дадат кураж и вяра на душите
- хората се оказаха същинските разносители на вируси по света
- петролът е ненужен в общество без ползване
- мнозина се сетиха, че им би трябвало същинска публицистика да задава точните въпроси, откакто оставиха години наред да бъде обиждана, преследвана и смачкана до бутикови форми
- научихме по какъв начин се усещат животните в зоопарка
- можем да оцелеем и без фастфууд
- мъжете и дамите би трябвало да могат да готвят вкъщи
- надомната работа е допустима за доста специалности, само че и на процедура изпитахме, че без слагането на персонални граници работният ден може да продължи по 10-12 часа
- Съединени американски щати демонстрират какво значи отпред даже на супердържава да застане човек с нулев административен и политически опит, само че с гигантско его и най-вероятно тежък нарцистичен синдром
- богатите не могат да си купят отбрана от вирусите, само че могат да оказват помощ или да бъдат мерзавци
- с напредването на икономическата рецесия занапред ще забележим какъв брой подли и егоистични могат да бъдат хората
- Третата международна война няма да е нуклеарна, а може би ще е като от Средновековието, когато през стените на обсадени замъци са прехвърляли с катапулт инфектирани трупове
- последни на бойното поле остават не героите, а мародерите. "
Година по-късно
Това написах преди 11 месеца. Но година след началото на изключителното състояние всички виждаме има ли повече ред или количественото струпване на импровизациите ни докара до качествена крачка към систематична неразбория. Лавината от информация какво се случва по света неизбежно наложи сравняването на България с страни, от които мнозина даже не са се интересували изключително. В множеството случай - не в интерес на България.
Не е правилно, че подобен бил народът и че до момента в който не се промени манталитетът му, нищо не може да се подхваща . Бойкот на рестриктивните мерки, разногласия сред учени и експерти, митинги и даже улични конфликти има в доста страни къде по-демократични от България. Всеки има лична история и преценка за претърпяното, само че колцина имат вяра, че страната и рецесията се ръководят разбираемо?
Военните униформи бяха заменени с костюми и популярност Богу. Защото репутационната вреда върху хората под пагон щеше да стане голяма. Основно поради политици, които ги използваха за персоналния си и властови ПР.
Малцина научиха и схванаха, че така наречен Национален действен щаб в действителност е работна група в Министерски съвет , за работата на която не се водят протоколи, не е ясно какви тематики се разискват, от кого, по кое време, къде и с какво са аргументирани решенията му, които са със мощ само на рекомендации.
А някой да може да се сети най-малко името на ръководителя на още една конструкция с военизирано име - Националния имунизационен щаб, който съгласно предоставените му задания " координира, управлява и дава отговор за осъществяването на Националния проект за имунизиране против COVID-19 в Република България "? Същият проект, който беше нарушен и обезсмислен от министър-председателя и още няколко души с власт на няколко пъти, в това число в петък, когато имунизирането на процедура спря.
Властта по този начин и не спря да приказва за пандемията като за военна борба. Макар че е банална истина, че в една война командирът желае със заповедите си хората да се жертват, само че преди този момент тези хора би трябвало да знаят за какво се жертват. В пандемията хората умират по принцип безсистемно, тъй като е по този начин - вирусът не сортира. Българите, които рискуват здравето и живота си, с цел да лекуват или просто, с цел да не затварят супермаркети или превоз, го вършат не поради министър-председателя или щаба. И рискуват личния си живот несъмнено не поради това ръководство, което рискува живота на другите.
Имаме ръководство, което не се учи. В началото всички по света правеха почти едно и също, тъй като по този начин правеха другите страни. Да правиш нещо друго изискваше знания и политически и управленчески кураж. Година по-късно би трябвало да българските управляващи да са научили какви се прави, когато кривата на болестта и смъртността тръгне бързо нагоре и авансово да са обяснили критериите и данните, поради които задействат несъмнено решение.
Но откакто по този начин и не съумя да стартира да афишира по-подробни данни за пандемията, с непрекъснататата смяна на критериите и с казването на противоположни неща в границите на броени дни и даже часове държавното управление настойчиво основава усещането, че е функционално необразовано .
Затова и пропиля златния късмет на акцията за имунизиране, възложен таман в точния момент за изборите. Управляващите можеха да извърнат целия диалог за пандемията като заместят изброяването на инфектирани и умряли с данни какъв брой са се ваксинирали и скоро ще заживеят обикновено. С това, че водят страната към светлината в дъното на тунела и вършат всичко допустимо да усилят скоростта. Че го вършат транспарантно и предвидимо, а не по джипки, кафенета, градежи и полета. Че освобождават потенциала на хора, които схващат и имат решения и им обезпечават запаси да ги приложат.
Но това ръководство и партиите в него потвърдиха, че са майстори на това да постановат като водещ не въпроса " Какво е решението ", а " Кой е отговорен ". И да изградят система, в която да настройват едни българи против други, грешките им да остават безнаказани и даже те самите да са отговорни, всичко отново да зависи единствено от тях. Повечето хора да се усещат " жертва ", чакаща те да благоволят " да дадат ".
Това е средата, от която се храни популизмът.
Само че и тук не уцелиха напълно защо става дума. Популизмът е мощен, когато се възползва от паниките в обществото и по тази причина популистите непрестанно размахват някакви закани, с които дават обещание да се оправят в миналото. Но когато хората са уплашени и желаят решения за живота и здравето си тук и в този момент, популистите нямат ефикасни отговори и стартират да настояват, че няма ужасно и да упрекват какъв брой недорасли са самите хора.
Ако не беше пандемията, щеше да е просто популизъм на власт. Сега е популизъм, който убива с некадърността си.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ