Безпричинна тъга: какво се крие зад нея?
Напълно обикновено е от време на време да се усещаме неоснователно тъжни. Това положение ни завладява - усещаме тялото си натежало, изпитваме смазваща отмалялост и необяснима незаинтересованост, нервират ни мощните шумове и източниците на светлина. В такива моменти – в случай че някой види изражението на лицето ни и ни попита какво ни е, отговаряме: „ И аз не знам, имам ужасяващ ден “.
В реалност мозъкът и тялото ни съставляват общ брой от химични реакции, които от време на време отключват у нас неосъзнати чувства. И макар че в някои случаи тъгата има външен генезис, нормално аргументите за нея несъмнено са вътрешни. Ние обаче сме склонни да продължаваме живота си на автопилот и да пренебрегваме протичащото се, въпреки мозъкът ни да алармира за проблем, очакващ решение.
Защо се усещаме тъжни без причина?
1. Външни фактори
Една от аргументите може да се корени в неправилното хранене: да вземем за пример в случай че спазвате рискова диета и организмът ви не се доставя с задоволително жизненоважни субстанции. Хранителен режим, включващ малко протеини, витамини и минерали (като желязо, магнезий или фосфор), отслабва съществени функционалности на тялото и предизвиква отмалялост. Когато тези хранителни субстанции липсват, това се отразява и на настроението и човек се усеща безпомощен и подтиснат. В редица случаи зад тъгата се крие сезонна меланхолия, провокирана от дългите тъмни часове на денонощието и неприятното време. Затова доста хора изпитват през зимата тъга, отмалялост и незаинтересованост.
2. Вътрешни фактори
Недостигът на норадреналин или серотонин също води до горест и мудност. Как се стига до намалените стойности на тези невротрансмитери? Това може да се изясни както с персонални аргументи, по този начин и с фактори, свързани със заобикалящата среда. Най-често първите признаци са главоболие, отмалялост и отслабена имунна система, тъй като организмът реагира на терзанията и грижите ви. Тук става дума за соматизация посредством маладаптивни мисли, усеща или държание. Хипоталамусът реагира на паниките, като създава кортикотропин, който на собствен ред ускорява отделянето на кортизол в кръвта. Всичко това въздейства върху държанието и възприятията и ни прави изтощени, угрижени и безмълвни.
Безпричинно тъжни? Всъщност постоянно има причина
За безпричинната на пръв взор горест, която ви превзема ненадейно, постоянно има причина. Тялото ви изпраща алармиращи сигнали и ви предизвестява. Най-късно тогава настава моментът да се замислите и да анализирате какво в действителност ви безпокои. Може би отхвърляте съществуването на проблеми, за какво сте уловени в клопката на всекидневието: работа, деца, връзки… Забързаността на делника е добре смачкан механизъм, който от време на време ни пречи да бъдем хора. Замислете си и ще се уверите, че най-вероятно не сте толкоз добре, колкото си мислите. Вие сте уязвими и има нещо, което ви тревожи. Свалете бронята си. Потърсете в главата си крайчето на въжето, което ви души, и ще разберете какво не е наред.
