Намиращият се във Виена към днешна дата бивш вицепремиер Атанас

Намиращият се във Виена към днешна дата някогашен вицепремиер Атанас Пеканов дефинира като „ самозалъгване в политиката “ концепцията, че скоро влизаме в Еврозоната.

„ Отдавна трябваше да бъде спряно самозалъгването, че това може да се случи на 1 януари 2025 година Не тъй като сглобката е направила нещо толкоз неприятно, а тъй като има правила, които няма да бъдат изпълнени - от една страна, за това повлия външния инфлационен потрес, от друга, не бяха направени всички стъпки, с цел да се понижи инфлацията. По същия метод държавното управление още предишното лято сподели, че напълно скоро ще вземем парите по Плана за възобновяване и резистентност, а от този момент нищо не се случи. Когато създаваш нереализируеми упования, не би трябвало да се сърдиш, в случай че хората след това са разочаровани “, разяснява той пред „ 24 часа “.

Според прогнозите му, най-вероятно конвергентният отчет ще излезе през юни, до тогава ние няма да сме изпълнили инфлационния аршин, само че няколко месеца по-късно ще го осъществим.

„ Тогава държавното управление ще може да изиска нов отчет. Това също не е правено в никакъв случай до момента, само че не е неразрешено да се прави “, изясни още Пеканов.

„ Периодът на висока инфлация беше противен за нас като жители, въпреки това обаче, той имаше редистрибуционен резултат, т.е. хората, които имат висок дълг - да вземем за пример ипотека, която е взета преди този интервал, завоюваха в действителна стойност, тъй като всички приходи частично заради инфлацията се подвигнаха, а техният заем остана на същото равнище. Те съумяха да завоюват от това, че инфлацията ерозира дълга “, изясни той за какво съгласно него стопанската система към този момент се гледа по друг метод от специалистите.

Според него, хората фактически изпитват боязън от огромни промени и интервали на промяна, какъвто е смяната на валутата, и би трябвало да си дадем сметка за това.

„ Но дано погледнем Хърватия. Някои споделят, че инфлацията там не е доста ниска сега, само че въвеждането на еврото не я е повишило кой знае какъв брой. Тя не е ниска, тъй като сега имат най-високия напредък на Брутният вътрешен продукт в цяла Европа. Тоест тя прави точно това, което всички ние би трябвало да желаеме в Източна Европа - бърза конвергенция, повишаване на Брутният вътрешен продукт и на производството и надлежно повишаване на приходите. Това е крайният резултат и е обикновено страни, които стартират от по-ниско равнище, да имат по-висок стопански напредък от останалите, които към този момент са богати. В образеца с Хърватия би трябвало да погледнем и на дистрибутивния резултат - туризмът е един от секторите, които там явно завоюва извънредно доста от еврото “, сподели той.

„ По-богатите страни по принцип отделят повече пари за преразпределение за обществени системи и са по-щедри към по-бедните хора, което е обикновено, тъй като имат повече запас. Но какво ни споделя Международният валутен фонд (МВФ)? Той ни споделя, че това е нещо, което към този момент и ние би трябвало да вършим. В първата фаза на пазарната стопанска система в България ние предприехме модел на дребна страна – не желаеме да преразпределяме, желаеме налозите да са ниски. Този интервал за България обаче към този момент отминава и МВФ, както и Организацията за икономическо сътрудничество и раз имат сходни рекомендации – правете повече за тези, които са най-бедни или изключени от пазара на труда. От друга страна, към този момент стартира да се приказва за потребността да имаме мощни институции и обществени вложения, които би трябвало да бъдат финансирани по някакъв метод. Затова и МВФ споделя, че би трябвало или да вдигнем налозите, или събираемостта им. Стигнали сме до етапа, в която ни трябват обществени вложения, защото до момента те идваха малко като подарък от Европейски Съюз. Много постепенно се топи разликата сред небогати и богати, само че огромна част от богатите стопански системи започнаха да борят от ден на ден тези неравенства. Дори Съединени американски щати, които са образец за по-свободна стопанска система, през пандемията раздадоха помощи с идентична стойност от 1400 $ на месец - за богатите нямаха кой знае какво значение, само че за бедните бяха солидна помощ. Байдън преди няколко седмици съобщи желание да предложи по-високи налози за най-богатите, тъй като за тях стопанската система работи най-добре “, разяснява още Атанас Пеканов.

По думите му България не прави задоволително за понижаване на неравенствата.