Намирането на добър приятел е като влюбването. Душа, с която

Намирането на добър другар е като влюбването. Душа, с която да се свържеш. Душа, която е близка до твоята, само че имате толкоз разлики, че да бъде безсънен ползата. Души, които се поддържат и обичат, които се смеят дружно и които могат да вдигнат света във въздуха. Така най-малко е в идеалния случай. Така би трябвало да е. Но на процедура, да се сътвори трайно другарство са нужни както химията, по този начин и напъните. А както е в и в любовта, от време на време би трябвало да знаеш по кое време да си тръгнеш.

Колкото по-рано осъзнаем, че едно другарство се е изчерпало, без да търсим виновност и без да се тормозим, толкоз по-бързо освобождаваме място и време за някой по-добър човек в живота ни. Живот, в който има смисъл да се раздаваш, само че има смисъл и да получаваш нещо отсреща. Когато телефонните ни диалози стават все по-редки, срещите – също. Когато усещаме, че нещо не е наред. Малки разочарования и все по-оскъдни доказателства за обич и обвързаност. И в случай че това е натурален залез, с който би трябвало да се примирим, има другарства, които би трябвало да прекъснем още сега, в който осъзнаем, че освен другарството е изчерпано и не ни носи нищо, то искрено ни вреди.

„ Приятелите ”, с които би трябвало да се разделим

Приятелят, който ни търси, единствено в случай че има потребност от нещо. Да, приказвам и за другарство, и за полза. И едното не може без другото. Затова хората сме свързани в толкоз невидими връзки – тъй като си оказваме помощ и „ вземам-получавам ” връзката е уравновесена. Всеки има другар, от който да заеме пари, да гледа детето му за няколко часа. Лошото е, когато имаме другар, който единствено желае. Иска да взема всичко, до което се докопа – времето, вниманието, пари и услуги. Но в това време, когато имаме потребност от него – той е някъде другаде. Все ангажиран, все няма време и колкото и да му се желае – просто не може да помогне.

“Добрият другар дава от себе си, когато имаме потребност от него. Колкото и малко да е, значимото е, че желае. ”

Приятелят, който посредством вас цели друго. Имате ли възприятие, че когато сте с него, той като че ли не участва с вас, а с това, което притежавате или имате достъп. Например, той е с вас поради вашите контакти или метода ви на живот, само че в действителност нямате същинска връзка с него. Той остава недосегаем и не желае доближаване на прочувствено равнище. Тези хора, които ни одобряват като трамплин или средство, би трябвало да се махнат от живота ни, тъй като през техните очи, ние самите се обезценяваме. Виждаме се като набор от несъществени придобивки или сборна точка на забавни хора, без самите ние да бъдем третирани като такива.

“Добрият другар е с нас, поради самите нас и няма потребност от друго. Колкото и неприятни моменти да имаме. ”

Приятелят, който желае да е постоянно в центъра. Може в действителност да е страховит човек, може да има невероятни качества, само че когато изисква цялото внимание за себе си – внимание, вашият другар е его-маниак. Колко неприятно е това за едно другарство? Не мисля, че приказваме за такова, тъй като его-маниаците не са способни да основават същински връзки с хората. Стойте надалеч от него, тъй като с изключение на, че ще се обезличите, ще погубите доста време в опити и вие да бъдете оценени. А това може да е същински изтощително за всеки.

“Добрият другар ни цени и желае да е зает с нашите неща. Колкото и да са незначителни ”.

Приятелят, който скрито ви и. Винаги сте подозирали, че скрито или пък очевидно, той ви. Няма значение защо и по какъв начин го демонстрира – дали с похвали и подправено боготворене или с някои ехидни забележки. Този другар може да ви подложи на доста повече терзания, в сравнение с който и да е, тъй като постоянно ще ви тревожи – „ Защо го сподели? Какво имаше поради? Искрен ли е? ” Завистта нормално демонстрира някакво възприятие за непълноценност и предпочитание да се господства над обекта на завистта, а тук арсеналът от средства е необятен –, злословия, самосъжаление, вменяване на виновност.

“Добрият другар приема триумфите ни и когато сме по-добри в нещо. Колкото и маловажно да е то. ”

Приятелят, който ви завладява и ви желае единствено за себе си. Започва незабележимо: предложения за обяд, пиво след работа, желае да пристигна у вас под някакъв претекст, пазари от магазините, от които и вие. Неусетно, той е на всички места в живота ви. Звъни ви, праща известия и ви тагва в обществените мрежи на всеки пост. Егото ви е във екстаз, само че внимавайте. Когато този типаж влезе в живота ни, би трябвало мигновено да се дистанцираме. В началото наподобява безобидно, само че колкото по-късно става това, толкоз по-трудно ще бъде. А това може да докара до непредвидени последствия. Обсебването може да е симптом за психичен проблем и всичкото това „ почтено ” нещо да приключи зле.

“Добрият другар приема, че имате други другари и оставя пространство посред ви. Колкото и огромно да е то. ”

Както в любовта, по този начин и в другарствата - хората хем са си същите, хем се трансформират непрекъснато. Неуловимите ни същности се срещат и разминават от самото начало. за малко проблясват връзките ни и в тези моменти сме същински щастливи. Често споменът за тях ни държи към момента към нашите другари, въпреки всичко към този момент да е друго. Не можем да жертваме себе си непрекъснато, времето ни е лимитирано и макар разочарованието или тъгата, които усещаме, че ще изпитаме - в реда на нещата е да се разделим с хората, които в миналото сме наричали другари. Защото те или в никакъв случай не са били такива, или към този момент са разнообразни.