Намирам за неразумно по-нататъшното изчакване и вкопчване във възможността за

Намирам за безразсъдно по-нататъшното изчакване и сграбчване във опцията за договаряне на предизборна коалиция сред Продължаваме промяната и Демократична България. Двете обединения са релативно близки по политиките, които се чака да водят – европейска и атлантическа интеграция, институционална промяна (особено на правосъдието), намаляване – по опция превъзмогване на енергийната взаимозависимост към Русия. Но в случай че в политиките си Политическа партия и Демократична България са близки, то като обединения със свои вътрешни процедури и зависимости са доста разнообразни – разнообразни до такава степен, че да не бъдат въобще подобаващи сътрудници за предизборна коалиция. ПП са популистка – лидерска групировка, чието битие зависи от тандема Петков – Василев и роднинско-политическите кръгове, образувани към него. Какво мислят за едно или за друго членовете и симпатизантите на Политическа партия в действителност няма огромно значение. Кирил и Асен са упълномощени да показват техните позиции и желания, заради което и те двамата си приказват и работят без рестриктивните мерки на някакви партийни процедури. То и няма кой знае какви процедури налични в „облачната“ партия, която едвам откри време да се записва, откакто преди няколко месеца най-накрая се учреди. Демократична България е напълно друга конструкция – партийна и съдружна. Водещата групировка Да, България бе основана като минимален общ знаменател на стремежите на така наречен „градска десница“ да предложи – и по опция да наложи своите визии за промяна на страната и обществото, която съгласно тях се постанова най-малкото в резултат на „нетърпимото“ 12 годишно ръководство на ГЕРБ и Бойко Борисов. Работата е там, че думата „визии“ не инцидентно е използвана в множествено число. Членовете и симпатизантите на Да, България са нормално интелектуалци и елитни (поне съгласно самооценката им) експерти, всеки от които има извънредно ласкаво мнение за себе си. Това мнение прави невероятно действието на цялата политическа общественост по различен модел с изключение на като хоризонтална мрежа за непрестанно договаряне и предоговаряне на минимален общ знаменател. Знаменател, който и да бъде всъщност позицията на партията. Но това не е всичко. Ако членовете на Да, България са хора с ласкаво мнение за себе си, то това се отразява освен върху възгледите им, само че и върху упоритостите им. Не желая да засегна никого, само че болшинството от тези хора смятат, че в действителност те персонално са изключително почтени за управителна политическа позиция. Това основава и изостря алтернативата, позната като „много вождове, малко индианци“. Няма по-подходящ водач на тази групировка от мекия по темперамент и отстъпчив Христо Иванов, който от няколко години насам непретенциозно прави ежедневни Херкулесови подвизи в удържане единството на Да, България. Прибавете към това и съдружните връзки на партията с другите два участника в Демократична България – ДСБ и Зелените. За ДСБ явно бе съществено напрежение напредването в коалиция с либерално-центристката Да, България поради събитието, че самоидентификацията на ДСБ след 2004 година е като партия в изрично десния набор на систематичната политика. Зелените свободно се самодефинират като лява партия – което е и факт. Минималния принос както на Зелените, по този начин и на ДСБ към поддръжката за Демократична България по отношение на Да, България не се разисква намерено, тъй като се допуска, че резултатът на единството надвишава съответните приноси на обособените участници. Като вземем поради цялата тази нелека структура, коства ми се безразсъдно тя да бъде натоварвана и със съглашение с изцяло фриволно настоящите водачи на Политическа партия. Още повече, че те си наподобяват с последователите на Демократична България на първо място по ласкавото мнение, което хранят за самите себе си. Само че в Политическа партия такова мнение имат право да показват единствено Кирил и Асен – е, може би и Лена – което значи, че от тях можете да чуете всичко когато и да е. Демократична България има опция и – по-важно – има късмет да се пребори за почтено показване на 2 октомври без да се коалира непременно (а цената ще бъде доста висока за Демократична България и доста ниска за ПП) със своите сътрудници в досегашната управническа коалиция. Кои са преимуществата на самостоятелното явяване? Първо – Демократична България има късмет да си върне частично изгубените на изборите през ноември гласове в интерес на Политическа партия. Тогава Политическа партия бе новия популистки шлагер и притегли очакванията и поддръжката на немалка част от „градската десница“. Днес упованията към Кирчо и Асен ще бъдат много по-разумни – което значи и по-умерени. Потокът завръщащи се към Демократична България може да не е доста огромен, само че ще бъде опреснителен за изпадналата в обърканост съдружна формула. Второ, настрана от Политическа партия Демократична България може да формулира и предложи на гласоподавателя свои съответни политически цели, които се разграничават от тези на Политическа партия. Крайно време е в българската политика да се лимитират общите приказки и да се дискутират съответни задължения и упоритости, които осмислят политическата поддръжка на по-интелигентни и по-информирани гласоподаватели. Трето, явяването независимо би могло – не съм безапелационен, тъй като виждам извън – да способства за примиряването на вътрешнопартийните конфликти, подбудени от кариерни упоритости и конкуренцията сред тях. Умни и красиви либерали има много, само че депутатите в Народно събрание са единствено 240… Плюс 10-15 министри, в случай че се стигне дотам… Предполагам, че за управлението на Демократична България една предизборна коалиция с Политическа партия носи и вярата, че ще могат да примирят вътрешните искания и упоритости с аргумента – „коалиционните сътрудници няма да одобряват това…“ Може и да е рационален този мотив, само че той не взема решение, а единствено отсрочва казуса на безредната амбициозност в редовете на Демократична България. Когато хипотетичните „партньори“ от Политическа партия дадат на Демократична България периферни места в листите и субординирана позиция в политическите решения, след изборите кариерните упоритости ще скочат с нова мощ и с нова легитимност. Не считам, че съм в положение да дам съвет по какъв начин да се успокоят вътрешнокоалиционните връзки в Демократична България – това е, както се споделя, въпрос за един милион $ – само че в случай че изборите като най-прекия път към властта не са в положение да провокират единодушие (ако не единство), не зная какво би могло да свърши работа. Демократична България е одобрена политическа групировка в българската политика, която играе значима роля – изключително в днешния поляризиран подтекст на политическа конкуренция. Демократична България се държи като рационална, центристка мощ, имаща валенции да поддържа връзка във всички направления (без крайната десница) и тя е в положение да реализира взаимни отстъпки и съглашения, които за множеството останали участници са мъчно постижими. Освен всичко друго – такава, каквато е – Демократична България играе значима роля за политическото посланичество на тази част от градските елити в България, за която може да умерено да се каже – „ни се води, ни се кара“. Тези елити би трябвало да играят структурираща роля в националната политика – основани на експертиза, разсъдък и на морал (за какъвто множеството от тях енергично претендират). За страдание, нарцисизмът им взима връх, когато би трябвало да изпълнят тази нормална за всеки хайлайф задача. Демократична България се оказва една опция безредният егоизъм най-малко частично да бъде преодолян в името на някакъв общ смисъл. Тази въможност постоянно може да бъде провалена – в поредицата от провали на всички предходни искания за „политика на демократичната общност“. Но ще бъде тъпо в случай че това се случи. Все отново, оцеляването на формулата Демократична България до момента дава и някои учредения за оптимизъм… Огнян Минчев, коментар във фейсбук