Сензационна находка! Потопеният от японска подводница US-крайцер "Индианаполис", превозвал атомната бомба за Хирошима, бе открит
Намериха останките на потопения през 1945 година крайцер " Индианаполис ". Той влиза в историята със свръхсекретната си задача за доставката на съставените елементи за атомната бомба, хвърлена над Хирошимa, предадоха международните организации. Крайцерът, потънал от японска подводница, е бил открит в Тихия океан, на дълбочина 5400 метра.
13 цивилни водолази са изследвали морското дъно в региона на злополуката, само че към този момент точното местоположение няма да се оповестява.
Потапянето на " Индианаполис “ е най-смъртоносната загуба на индивидуален транспортен съд в историята на военноморските сили на Съединените щати.
ДОСИЕ БЛИЦ:
Крайцерът „ Индианаполис” влиза в историята със свръхсекретната си задача по доставянето на части за първата атомна бомба, наречена „ Бебе”, във военната база на Военновъздушни сили на Съединени американски щати, която се намира на остров Тиниан.
Малко по-късно, на 29 юни 1945 година, доскоро повече от един месец от атомната бомбардировка на Хирошима, корабът е потънал от японската подводница I-58. 12 минути откакто е улучен от торпедо, с 1196 души на борда, корабът потъва; съумяват да се спасят единствено 316 членове на екипажа. „ Индианаполис” е един от последните кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати, умрял през Първата международна война.
Корабът влиза в американския флот на 15 ноември 1932 г.; развива скорост до 60 км/ч, споделя rasper-bg.com.
След като завършва ремонтът му през лятото на 1945 година, капитанът на крайцера Чарлз Бътлър МакУей ненадейно е извикан в щаба на военноморската база. Той получава заповед да подготви кораба за корабоплаване и да се трансферира на корабостроителницата Хънтър-Пойнтс. След известно време там идват военачалник Лесли Гроус и контраадмирал Уилям Парнел.
Генерал Лесли Гроус управлява плана „ Манхатън” – основаването на атомната бомба; МакУей нищо не знае за този план, не е осведомен и за товара, който транспортира корабът. Казват му единствено че на кораба би трябвало да се качат специфичен товар и група офицери. Капитанът получава пакет с гриф „ строго секретно”, в който се съдържа информация за крайния пункт за товара.
Най-важната част от специфичния товар е ситуирана в командирския салон, там се намират и съпровождащите офицери.
На 26 юли 1945 година „ Индианаполис” хвърля котва край остров Тиниан в Марианския алхипелаг. На другата заран товарът е прекачен на различен транспортен съд. След няколко часа капитанът на „ Индианаполис” получава предписание да плува към Гуам. На 27 юли, към 10 часа сутринта, „ Индианаполис” влиза в пристанището на най-големия остров от Марианските острови – Гуам. След като получава боезапас и гориво, корабът с оптималната скорост се насочва към Филипинските острови.
На 28 юли „ Индианаполис” изминава последния си път. Никой и нищо не предващава трагичния му край. Капитанът МакУей умерено спи в походната каюта, когато избухва мощен гърмеж. МакУей изскача на покритата с пушек палуба, по-късно се връща в каютата да си вземе връхна дреха; по пътя среща капитан-лейтенант Мур, който долага, че носовата част на кораба се цялостни
13 цивилни водолази са изследвали морското дъно в региона на злополуката, само че към този момент точното местоположение няма да се оповестява.
Потапянето на " Индианаполис “ е най-смъртоносната загуба на индивидуален транспортен съд в историята на военноморските сили на Съединените щати.
ДОСИЕ БЛИЦ:
Крайцерът „ Индианаполис” влиза в историята със свръхсекретната си задача по доставянето на части за първата атомна бомба, наречена „ Бебе”, във военната база на Военновъздушни сили на Съединени американски щати, която се намира на остров Тиниан.
Малко по-късно, на 29 юни 1945 година, доскоро повече от един месец от атомната бомбардировка на Хирошима, корабът е потънал от японската подводница I-58. 12 минути откакто е улучен от торпедо, с 1196 души на борда, корабът потъва; съумяват да се спасят единствено 316 членове на екипажа. „ Индианаполис” е един от последните кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати, умрял през Първата международна война.
Корабът влиза в американския флот на 15 ноември 1932 г.; развива скорост до 60 км/ч, споделя rasper-bg.com.
След като завършва ремонтът му през лятото на 1945 година, капитанът на крайцера Чарлз Бътлър МакУей ненадейно е извикан в щаба на военноморската база. Той получава заповед да подготви кораба за корабоплаване и да се трансферира на корабостроителницата Хънтър-Пойнтс. След известно време там идват военачалник Лесли Гроус и контраадмирал Уилям Парнел.
Генерал Лесли Гроус управлява плана „ Манхатън” – основаването на атомната бомба; МакУей нищо не знае за този план, не е осведомен и за товара, който транспортира корабът. Казват му единствено че на кораба би трябвало да се качат специфичен товар и група офицери. Капитанът получава пакет с гриф „ строго секретно”, в който се съдържа информация за крайния пункт за товара.
Най-важната част от специфичния товар е ситуирана в командирския салон, там се намират и съпровождащите офицери.
На 26 юли 1945 година „ Индианаполис” хвърля котва край остров Тиниан в Марианския алхипелаг. На другата заран товарът е прекачен на различен транспортен съд. След няколко часа капитанът на „ Индианаполис” получава предписание да плува към Гуам. На 27 юли, към 10 часа сутринта, „ Индианаполис” влиза в пристанището на най-големия остров от Марианските острови – Гуам. След като получава боезапас и гориво, корабът с оптималната скорост се насочва към Филипинските острови.
На 28 юли „ Индианаполис” изминава последния си път. Никой и нищо не предващава трагичния му край. Капитанът МакУей умерено спи в походната каюта, когато избухва мощен гърмеж. МакУей изскача на покритата с пушек палуба, по-късно се връща в каютата да си вземе връхна дреха; по пътя среща капитан-лейтенант Мур, който долага, че носовата част на кораба се цялостни
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ