Финансиране, чуждестранни студенти, наука и други решения за университетите
Намаляване на разликите във финансирането на професионалните посоки в университетите, по-добри процедури за акредитация, улеснение на записването на задгранични студенти и напълно държавно финансиране на студентите държавна поръчка, само че против работа за страната след дипломирането - това са част от концепциите на ректори за промени в системата за висшето обучение.
След финансирането съгласно качеството и предстоящите единни критерии за професори и доценти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев разгласи, че предстоят промени в акредитацията и ръководството на университетите.
" Министърът и Съветът на ректорите работят в посока бъдещи промени ", сподели пред " Дневник " ръководителят на съвета и ректор на Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски " проф. Любен Тотев, само че не разяснява детайлности. Ректорите на Софийския университет " Св. Климент Охридски " (проф. Анастас Герджиков), на Университета за национално и международно стопанство (проф. Стати Статев) и на Стопанската академия " Д.А. Ценов " в Свищов (доц. Иван Марчевски) дадоха отзиви какви промени са нужни.
За акредитацията като бюрократичен развой
За ректора на Университета за национално и международно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев акредитацията е бюрократичен развой, който би трябвало да се усъвършенства. " Сега всеки университет получава институционална акредитация и програмни акредитации по всяко от професионалните посоки, в които образова бакалаври и магистри, и настрана акредитация за всяка докторантска стратегия. Като се добави и следакредитационният надзор, това е един непрестанен развой, изключително в огромните университети, какъвто е УНСС. За шест години не съумяваме да приключим всички програмни акредитации и още веднъж навлизаме в институционална ", споделя проф. Статев. Той прецизира, че заради тази причина в УНСС има комисия по акредитацията и основен секретар по акредитацията.
Ректорът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Анастас Герджиков счита, че е належащо да се подобрят критериите на Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) за другите типове процедури. Конференция по въпроса следва да се организира в Софийския университет. " Отдавна е ясно, че би трябвало да се откри и механизъм за сливане на институционалната и на програмната акредитация, тъй като те ненапълно се дублират и съществуването и на двете затруднява университетите, които непрекъснато са в акредитация, за която също така би трябвало да заплащат ", счита проф. Герджиков. Според него обаче още от 2004 година акредитацията дава оценка доколко са ефикасни вътрешните системи за надзор на качеството.
За университетите, в които се учи всичко
" Друг е казусът, че всяко висше учебно заведение образова и бакалаври, и магистри, и доктори, тъй като при канара от 0 до 10 съвсем всички акредитационни оценки са над 8. Това е все едно в един университет на студентите да се пишат единствено шестици и по изключение петици ", споделя още проф. Статев. Той показва, че в целия свят в обещано професионално направление огромната част от висшите учебни заведения образоват студенти единствено в ОКС " бакалавър ", по-малка част от тях - и в ОКС " магистър ", и единствено най-хубавите – в Общински народен съвет " лекар ". " Не е обикновено университети с нулева научна активност да образоват докторанти ", счита проф. Статев.
Според ректора на Стопанската академия " Д.А. Ценов " в Свищов доцент Иван Марчевски оценките при акредитацията не дават действително разграничаване за качеството на образование в другите университети, защото са съсредоточени по скалата от 8 до 10. Така се налагало страната да финансира образование да вземем за пример по направление " Администрация и ръководство " на 20 места, въпреки и на малко да имало нужното качество. " Аз съм повече от уверен, че би трябвало да се понижи броят на упълномощените посоки, само че това нещо мъчно може да стане с изтъкване ", счита доцент Марчевски.
За ръководството на университетите
" Основният проблем при ръководството на университетите е, че груповите органи за ръководство - общото заседание и университетският съвет, не могат да вземат елементарно решения в интерес на целия университет, в случай че обособените звена не са съгласни. Това спъва всички съществени промени, тъй като ползите на звената надвиват над ползите на университета като цяло. Трябва да се откри механизъм за превъзмогване на този проблем ", счита ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
Според доцент Иван Марчевски би трябвало да има по-здрава връзка сред ректорските управления и Министерството на образованието и науката, като изпълнителната власт поддържа ректорите в техните хрумвания за промени.
Според ректора на УНСС проф. Стати Статев са нужни по-адекватни ограничения за държавна интервенция в държавните висши учебни заведения в няколко направления, измежду които държавната поръчка да проектира потребностите на страната и нейните задължения. " Например на признатите по този метод студенти страната да поеме напълно разноските за образование, за общежитие (при необходимост) и да обезпечи стипендии, а студентите да се задължат да работят за страната пет години след дипломирането си. Същият метод може да се приложи и за бизнеса – да заплаща на университетите за образованието на експерти, които са му нужни. След това, който не успее да стане студент по тези две посоки в мечтаната от него компетентност, да заплаща образованието си. Това ще усъвършенства публичния запас за висше обучение и просвета ", счита той.
За задграничните студенти
Преодоляване на финансовите несъответствия при финансирането на другите посоки и либерализиране на приема на задгранични студенти също са нужни съгласно ректора на УНСС. Той споделя, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните - членки на Европейски Съюз, защото сега те имат равни права с българските жители, което в множеството случаи прави неосъществим или противозаконен техният банкет.
" Как да се явят на кандидатстудентски изпит и да бъдат класирани наедно с българските си сътрудници при толкоз огромни разлики в образователните стратегии в междинното обучение и езиковите бариери ", разяснява проф. Статев. По думите му би трябвало да се отстрани и парадоксът - да е нужна виза за банкет на студенти от трети страни, в случай че виза се издава, откакто те са записани като студенти.
За разликите във финансирането
" Според Стратегията за висше обучение през 2018 година 40% от държавното финансиране би трябвало да е за качество, през 2019 година – 50%, а през 2020 година – 60%. Все още сме надалеч както от тези проценти, по този начин и от консенсус по значимия въпрос " Що е качество във висшето обучение и по какъв начин се мери то ". Основната част от държавното финансиране във висшето обучение продължава да е " на калпак ", споделя ректорът на УНСС проф. Стати Статев.
Ректорите приказват и за нужда за понижаване на разликата сред най-ниското и най-високо субсидираното от страната професионално направление. В момента тя продължава да е повече от едно към 10, до момента в който в чужбина не надвишава едно към пет. " Така в годините се образуваха група от редовно недофинансирани професионални посоки и такива, които образуват остатъци. Това неизбежно води до финансови несъответствия в системата на висшето обучение ", счита ректорът на УНСС. И съгласно него, и съгласно ректора на Стопанската академия в Свищов е нужна гъвкава и непрекъснато настояща система за установяване на базовите държавни нормативи за финансиране на другите професионални посоки.
" Не останаха други посоки с изключение на " Администрация и ръководство " и " Икономика ", в които да няма нарастване. Макар да сме (Стопанската академия - бел. авт.) измежду трите най-хубави в страната по тези посоки, това, което получаваме от страната като прехрана, е под 40% от бюджета ни, т.е. на процедура действаме като частно учебно заведение, защото по-голяма част от парите си ги набираме като лични доходи ", споделя доцент Иван Марчевски.
И за науката
" През последните години беше извършена сериозна промяна във висшето обучение, която подтиква повишението на качеството, а не както до момента - увеличение на броя на студентите. Проблемът е, че дотук промяната засегна единствено просветителната активност на висшите учебни заведения. Необходимо е същият принцип да се вкара и при финансирането на научните проучвания - финансирането да е съгласно резултатите ", счита проф. Анастас Герджиков.
Според проф. Стати Статев е нужно едно решение - един Закон за висшето обучение и науката и всяко висше учебно заведение и научна организация съгласно него да си търси мястото при равни условия. " Сега системата на висшето обучение и науката реализира активността си на основата на четири закона - за висшето обучение, за развиването на университетския състав, за Българката академия на науките и за Селскостопанската академия (ЗВО, ЗРАСРБ, ЗБАН и ЗССА). Противоречията сред ЗВО и ЗРАЗРБ са толкоз доста, че е съвсем невероятно тези два закона да бъдат съгласувани. Наличието на вторите два закона пък слага въпроса за какво няма закони и за останалите 51 висши учебни заведения, откакто има за две научни организации. Затова страната би трябвало да реши по какъв начин ще ръководи системата – функционално или институционално ", споделя той.
След финансирането съгласно качеството и предстоящите единни критерии за професори и доценти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев разгласи, че предстоят промени в акредитацията и ръководството на университетите.
" Министърът и Съветът на ректорите работят в посока бъдещи промени ", сподели пред " Дневник " ръководителят на съвета и ректор на Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски " проф. Любен Тотев, само че не разяснява детайлности. Ректорите на Софийския университет " Св. Климент Охридски " (проф. Анастас Герджиков), на Университета за национално и международно стопанство (проф. Стати Статев) и на Стопанската академия " Д.А. Ценов " в Свищов (доц. Иван Марчевски) дадоха отзиви какви промени са нужни.
За акредитацията като бюрократичен развой
За ректора на Университета за национално и международно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев акредитацията е бюрократичен развой, който би трябвало да се усъвършенства. " Сега всеки университет получава институционална акредитация и програмни акредитации по всяко от професионалните посоки, в които образова бакалаври и магистри, и настрана акредитация за всяка докторантска стратегия. Като се добави и следакредитационният надзор, това е един непрестанен развой, изключително в огромните университети, какъвто е УНСС. За шест години не съумяваме да приключим всички програмни акредитации и още веднъж навлизаме в институционална ", споделя проф. Статев. Той прецизира, че заради тази причина в УНСС има комисия по акредитацията и основен секретар по акредитацията.
Ректорът на Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Анастас Герджиков счита, че е належащо да се подобрят критериите на Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) за другите типове процедури. Конференция по въпроса следва да се организира в Софийския университет. " Отдавна е ясно, че би трябвало да се откри и механизъм за сливане на институционалната и на програмната акредитация, тъй като те ненапълно се дублират и съществуването и на двете затруднява университетите, които непрекъснато са в акредитация, за която също така би трябвало да заплащат ", счита проф. Герджиков. Според него обаче още от 2004 година акредитацията дава оценка доколко са ефикасни вътрешните системи за надзор на качеството.
За университетите, в които се учи всичко
" Друг е казусът, че всяко висше учебно заведение образова и бакалаври, и магистри, и доктори, тъй като при канара от 0 до 10 съвсем всички акредитационни оценки са над 8. Това е все едно в един университет на студентите да се пишат единствено шестици и по изключение петици ", споделя още проф. Статев. Той показва, че в целия свят в обещано професионално направление огромната част от висшите учебни заведения образоват студенти единствено в ОКС " бакалавър ", по-малка част от тях - и в ОКС " магистър ", и единствено най-хубавите – в Общински народен съвет " лекар ". " Не е обикновено университети с нулева научна активност да образоват докторанти ", счита проф. Статев.
Според ректора на Стопанската академия " Д.А. Ценов " в Свищов доцент Иван Марчевски оценките при акредитацията не дават действително разграничаване за качеството на образование в другите университети, защото са съсредоточени по скалата от 8 до 10. Така се налагало страната да финансира образование да вземем за пример по направление " Администрация и ръководство " на 20 места, въпреки и на малко да имало нужното качество. " Аз съм повече от уверен, че би трябвало да се понижи броят на упълномощените посоки, само че това нещо мъчно може да стане с изтъкване ", счита доцент Марчевски.
За ръководството на университетите
" Основният проблем при ръководството на университетите е, че груповите органи за ръководство - общото заседание и университетският съвет, не могат да вземат елементарно решения в интерес на целия университет, в случай че обособените звена не са съгласни. Това спъва всички съществени промени, тъй като ползите на звената надвиват над ползите на университета като цяло. Трябва да се откри механизъм за превъзмогване на този проблем ", счита ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
Според доцент Иван Марчевски би трябвало да има по-здрава връзка сред ректорските управления и Министерството на образованието и науката, като изпълнителната власт поддържа ректорите в техните хрумвания за промени.
Според ректора на УНСС проф. Стати Статев са нужни по-адекватни ограничения за държавна интервенция в държавните висши учебни заведения в няколко направления, измежду които държавната поръчка да проектира потребностите на страната и нейните задължения. " Например на признатите по този метод студенти страната да поеме напълно разноските за образование, за общежитие (при необходимост) и да обезпечи стипендии, а студентите да се задължат да работят за страната пет години след дипломирането си. Същият метод може да се приложи и за бизнеса – да заплаща на университетите за образованието на експерти, които са му нужни. След това, който не успее да стане студент по тези две посоки в мечтаната от него компетентност, да заплаща образованието си. Това ще усъвършенства публичния запас за висше обучение и просвета ", счита той.
За задграничните студенти
Преодоляване на финансовите несъответствия при финансирането на другите посоки и либерализиране на приема на задгранични студенти също са нужни съгласно ректора на УНСС. Той споделя, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните - членки на Европейски Съюз, защото сега те имат равни права с българските жители, което в множеството случаи прави неосъществим или противозаконен техният банкет.
" Как да се явят на кандидатстудентски изпит и да бъдат класирани наедно с българските си сътрудници при толкоз огромни разлики в образователните стратегии в междинното обучение и езиковите бариери ", разяснява проф. Статев. По думите му би трябвало да се отстрани и парадоксът - да е нужна виза за банкет на студенти от трети страни, в случай че виза се издава, откакто те са записани като студенти.
За разликите във финансирането
" Според Стратегията за висше обучение през 2018 година 40% от държавното финансиране би трябвало да е за качество, през 2019 година – 50%, а през 2020 година – 60%. Все още сме надалеч както от тези проценти, по този начин и от консенсус по значимия въпрос " Що е качество във висшето обучение и по какъв начин се мери то ". Основната част от държавното финансиране във висшето обучение продължава да е " на калпак ", споделя ректорът на УНСС проф. Стати Статев.
Ректорите приказват и за нужда за понижаване на разликата сред най-ниското и най-високо субсидираното от страната професионално направление. В момента тя продължава да е повече от едно към 10, до момента в който в чужбина не надвишава едно към пет. " Така в годините се образуваха група от редовно недофинансирани професионални посоки и такива, които образуват остатъци. Това неизбежно води до финансови несъответствия в системата на висшето обучение ", счита ректорът на УНСС. И съгласно него, и съгласно ректора на Стопанската академия в Свищов е нужна гъвкава и непрекъснато настояща система за установяване на базовите държавни нормативи за финансиране на другите професионални посоки.
" Не останаха други посоки с изключение на " Администрация и ръководство " и " Икономика ", в които да няма нарастване. Макар да сме (Стопанската академия - бел. авт.) измежду трите най-хубави в страната по тези посоки, това, което получаваме от страната като прехрана, е под 40% от бюджета ни, т.е. на процедура действаме като частно учебно заведение, защото по-голяма част от парите си ги набираме като лични доходи ", споделя доцент Иван Марчевски.
И за науката
" През последните години беше извършена сериозна промяна във висшето обучение, която подтиква повишението на качеството, а не както до момента - увеличение на броя на студентите. Проблемът е, че дотук промяната засегна единствено просветителната активност на висшите учебни заведения. Необходимо е същият принцип да се вкара и при финансирането на научните проучвания - финансирането да е съгласно резултатите ", счита проф. Анастас Герджиков.
Според проф. Стати Статев е нужно едно решение - един Закон за висшето обучение и науката и всяко висше учебно заведение и научна организация съгласно него да си търси мястото при равни условия. " Сега системата на висшето обучение и науката реализира активността си на основата на четири закона - за висшето обучение, за развиването на университетския състав, за Българката академия на науките и за Селскостопанската академия (ЗВО, ЗРАСРБ, ЗБАН и ЗССА). Противоречията сред ЗВО и ЗРАЗРБ са толкоз доста, че е съвсем невероятно тези два закона да бъдат съгласувани. Наличието на вторите два закона пък слага въпроса за какво няма закони и за останалите 51 висши учебни заведения, откакто има за две научни организации. Затова страната би трябвало да реши по какъв начин ще ръководи системата – функционално или институционално ", споделя той.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ