Опасната страна на прошката
Наложило се е схващането, че в случай че простиш нечие изменничество, сигурно ще се почувстваш по-добре, освободен и благополучен.
Предполага се, че прошката ще те избави от болката и мъчителния спомен.
Обаче да вярваш, че единственият метод да се освободиш от тъгата и обидата е като простиш, може да те поведе по рисков път: в случай че чувстваш, че не можеш да дадеш амнистия от цялото си сърце, започваш да изпитваш виновност и позор. Смяташ, че вършиш нещо неправилно, защото не знаеш по какъв начин да простиш.
И потъваш все по-дълбоко в личното си обезсърчение.
„ Прости, с цел да ти е по-леко “ – дали?
Истината е, че в някои обстановки в действителност не е належащо да прощаваш. Даването на амнистия е сложен психически феномен, в който са забъркани ситуационни и самостоятелни фактори.
Според две проучвания на Макълоу, предмет, на които са опрощението, отмъщението и други фактори, ниската степен на хрисимост и мощният невротизъм са свързани с отмъстителността. А отмъстителността, от своя страна, води до:
по-слабо предпочитание за опрощаване; по-дълго мисловно предъвкване на обидата; по-силно отрицателно въздействие; по-слаба задоволеност от живота.Има и хора, които са по-склонни да простят заради характерни черти на темперамента си.
Разкаяние за постъпката
Ако се отдалечим от детерминизма, прошката се обуславя и от съответната обстановка и условия.
Много по-лесно е да вземем за пример да простиш, в случай че видиш, че провинилият се човек в действителност съжалява и се разкайва. Причината евентуално е еволюционна: разкаянието допуска, че индивидът е осъзнал грешката си. Самото осъзнаване е доказателство за освобождение.
Ако човек разпознае когнитивно обидната си постъпка и в случай че се извини за нея, то той признава пред другия, че е виновен за метода, по който го е предиздвикал да се усеща. Поема виновността за това, че го е наранил.
Усещането, че провинилият се в миналото би те предал или наранил още веднъж, е по-слабо, в случай че той самичък е осъзнал грешката си. Много по-малко евентуално е в никакъв случай повече да не постъпи по този метод, освен с различен, само че и със самия себе си, тъй като болката е застигнала и двамата.
Неосъзнатост на дейностите и следствията от тях
Какво се случва обаче, в случай че човек не изпита разкайване или не признае, че те е наранил или предал?
Преди да бъде разпънат на кръста, Исус е споделил: „ Прости им, тъй като не знаят какво вършат. “
Опрощението може да се случи посредством емпатия. Това значи, че в случай че човек не осъзнава какви биха били следствията от дейностите му и какъв брой болежка би предизвикал, то на него може да му бъде простено.
Зла предумисъл в дейностите
Опрощение не би могло да се чака, когато човек наранява някого напълно осъзнато и със зла предумисъл. Когато той не показва разкайване или пък е наясно с постъпката си, то той има за цел в действителност да нарани другия. Търси да изпита удоволствието от това да аргументи болежка.
В този случай амнистия не е нужна. Необходимо е обаче приемане. За образец може да вземем насилието над деца.
За доста от нас евентуално е мъчно да повярват и да виждат по кое време техен непосредствен ги наранява умишлено. Трудно е да се одобри, че би изпитал наслаждение от болката ни и че даже би траял да ни наранява, въпреки че не получава нищо в подмяна, с изключение на задоволство.
Много хора, станали жертва на принуждение, постоянно споделят: „ Знам, че би трябвало да простя “ или „ Не знам по какъв начин да простя. “ Това са мощни послания, които са в мъчителен конфликт с желанието на наранения човек. Сблъсък с визията му за самия себе си, със самоуважението му и възгледите му за заобикалящия го свят.
Необходимо ли е да се прости тогава?
Не, належащо е да се осъзнае, да се одобри и да се потърси отговорност. Би помогнало даже единствено да се уточни виновника в диалог с терапевт или с другар.
Човек има потребност да тъгува по това, което би могло да бъде. Има потребност да обича невръстното си Аз, което е съумяло да преодолее трудността, както и да си създаде проект, с цел да продължи напред.
Опрощението е прочувствен и психически феномен, който има постепенен заряд. То ти дава опция да живееш и да се развиваш в свят, който се гради върху доверие.
В множеството случаи прошката е здравословна, нужна и желателна.
Понякога обаче се изисква повече мощ да не простиш, само че въпреки всичко да се поучиш от конфликта си със злоумишлени действия. Те ти оказват помощ да израснеш и да продължиш напред.
Инфо: psychology.framar.bg
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
