Провален рефер измислил картоните във футбола
Наказателните картони са неотменна част от футбола и постоянно проявлението или спестяването им взема решение изхода от мачовете. В днешния вид на обичаната игра е просто немислимо да се вкара ред на терена без публично предизвестие с жълт картон или изпъждане с червен. Въвеждането им обаче не е през цялото време на проведените шампионати. До тяхното налагане от ФИФА се стига, откакто реферите се виждат в неспособност да въдворят ред на терена.
С развиването на футбола и навлизането на парите в него играта става все по-твърда и груба. Съдиите безусловно са безпомощни и са принудени дълго да убеждават провинилите се по време на мач футболисти, че би трябвало да изоставен терена. Дори баталните подиуми в пиринската бундеслига са нищо спрямо това, което се случва на международните финали в Чили през 1962 година. Именно патилата на един провалил се рефер водят до въвеждането на картоните на Мондиала в Мексико осем лета по-късно.
Финалите в Чили сигурно остават вечно като едно от най-зрелищните футболни събития. Присъствието на Пеле, Гаринча и останалите виртуози с топката са засенчени от зверските секири, които заплашват живота на футболистите. Неслучайно международното в Чили ще се запомни като може би най-грубото състезание за всички времена.
Именно баталните подиуми на южноамериканска земя са една от аргументите по-късно да бъде въведена системата с наказванията за провинилите се играчи. В интерес на истината, в Чили съдиите имат право да гонят футболните касапи от двата тима, само че процедурата е много усложнена. На арбитъра му се постанова първо да отдели провинилия се от заформилото се меле, да притегли вниманието му и по-късно да му уточни, че е изпъден. Много от разбеснелите се футболисти се вършат, че не схващат какво им се приказва, а техните съотборници емват рефера, с цел да го разконцентрират и да трансформират мнението му. В Чили сигурно е било пъкъл да ръководиш футболен мач.
Върхът на скандалните осъществявания е мачът Чили - Италия, който остава в историята като " Битката в Сантяго ". Някои от играчите, пристигнали на чилийска земя, като че ли са не запомнили в какъв спорт се състезават и демонстрират повече бойни, в сравнение с футболни умения. В мача сред европейския първенец Съюз на съветските социалистически републики и Югославия руският бранител Дубински е изнесен на носилка със строшен крайник след груба намеса. Същата е ориста на капитана на швейцарците Ешман след мача на тима му с Федерална Република Германия. Звездата Пеле е контузен още във втория дуел на бразилците и пропуща остатъка от шампионата.
Коментаторът на Би Би Си Дейвид Коулмън дефинира мача като " най-глупавото, ужасяващо, непоносимо и позорно футболно зрелище за всички времена ". Баталните подиуми приключват с двама изгонени италианци. По днешните стандарти тази игра най-вероятно нямаше да приключи.
ФИФА праща за арбитър Кен Астън, най-опитния си съдия от Англия. Решението се оказва неуспех.
Първото нарушаване е в 12-ата секунда. В 4-ата минута Леонел Санчес от Чили удря в лицето Маскио, а в отговор Джорджо Ферини замахва като вманиачен да го изрита. Първото изпъждане е реалност - за италианеца. Той излиза от терена чак след 8 минути, в които тимовете се бутат и удрят по терена, а се постанова полиция да го изведе.
Нещата се успокояват за 4-5 минути, в които даже има няколко точни паса. Но всяко единоборство води до напрежение, конфликти и прекъсвания на играта. В 41-вата минута неизбежното се случва.
Първо същият Санчес забива пестник в лицето на десния бранител на Италия Марио Давид, който пробва да изрита топката отдолу под задника му. Санчес е седнал върху нея да я резервира. Италианецът е като разгневен бик и тегли няколко шута, само че... по топката. Не удря чилиеца. Той става и вкарва превъзходен ляв прав - татко му е професионален боксьор, много известен в Чили. Сензационно, Астън не го гони от терена.
Марио обаче, разтривайки челюстта си, е взел своето решение. Секунди по-късно една отбита топка на тъчлинията отскача високо към главата на Санчес. Шутът е жесток, попада тъкмо в задачата. Публиката пробва да нахлуе, полицията избавя Давид, а английският арбитър го гони непосредствено. Италия е с деветима души още преди почивката.
" Италианците не можеха да схванат - а аз също не мога - за какво Астън изгони Давид и Ферини, а остави на терена Санчес, който игра като Роки Марчиано - написа Джими Хил в английския в. " Обзървър " за мача. - Съдията тотално се провали. Това бяха брутални нарушавания на разпоредбите, а и на достолепието на играта. И Астън не взе нужните ограничения. "
Самият рефер пробва да се отбрани години по-късно: " Това бе неосъществим за управление мач. Мислих и за преустановяване, само че не знам по какъв начин щяхме да осигурим излизането на италианските играчи от стадиона. Колкото до съдийството, това видях - това свирих. Бях оставен на терена с един малък американец и един мексиканец. На процедура бях самичък против 22-ма разярени играчи ".
Четири години по-късно на Световното състезание в Англия немският съдия Рудолф Крейтлейн се нуждае от цели пет дълги минути, с цел да изясни на капитана на Аржентина Антонио Ратин, че е отхвърлен от терена. Подобен проблем в същия мач на " Уембли " се появява с британския капитан Боби Чарлтън, който чак на идващия ден научава от вестниците, че е получил предизвестие от арбитъра.
След този мач Кен Астън, който към този момент е началник на съдиите на международното състезание, взема решение, че във футбола незабавно би трябвало да бъде направен нов интернационален код, който по-ясно да посочва предупреждаването и изгонването на всеки един футболист.
Отдаден на тези размишления, Астън кара автомобила си по " Кенсингтън Хай Стрийт " в Лондон, когато стопира на един светофар. Първо светва жълто, а по-късно - алено. " Точно това ни би трябвало! ", заключава футболният арбитър. Според него тази част от правилника за придвижване по пътищата би трябвало да бъде въведена и във футбола - жълт цвят за предизвестие, червен за премахване.
Вечерта споделя концепцията със брачната половинка си Хилда. Как обаче да се подава жълтият и аленият сигнал? Хилда отива в другата стая и по-късно се връща с два картона, изрязани от хартия в същия цвят. Направила ги е с такива размери, че да се побират в джоба на съдийския екип на мъжа си. Така в дома на Кен Астън се раждат наказателните картони.
Предложението на британския арбитър е изслушано деликатно във ФИФА и картоните са въведени за пръв път на международното състезание през 1970 година На 31 май същата година в мача Мексико - Съюз на съветските социалистически републики футболистът на руския отбор Евгени Ловчев получава първия жълт картон в цялата история на футбола. Показва му го немският съдия Курт Ченчнер. Четири години по-късно, на 14 юни 1974 година, турският арбитър Доган Бабаджан вади първия червен картон на международно състезание. Получава го чилиецът Карлос Казлай в мача против Западна Германия.
Най-известният червен картон е показан на 9 юли 2006 година. Италия стана международен първенец за четвърти път. На финала " адзурите " победиха Франция след дузпи, откакто в постоянното време дуелът приключи наедно 1:1. В 110-ата минута реферът Орасио Елисондо гони Зинедин Зидан, който удари с глава Марко Матераци. Впоследствие войната сред двамата продължи няколко години. Зидан съобщи, че е постъпил по този начин, защото Матераци е обидил майка му и сестра му. Италианецът се отбрани поради надменно държание на Зидан на терена. Четири години по-късно двамата обявиха, че са се сдобрили.
С развиването на футбола и навлизането на парите в него играта става все по-твърда и груба. Съдиите безусловно са безпомощни и са принудени дълго да убеждават провинилите се по време на мач футболисти, че би трябвало да изоставен терена. Дори баталните подиуми в пиринската бундеслига са нищо спрямо това, което се случва на международните финали в Чили през 1962 година. Именно патилата на един провалил се рефер водят до въвеждането на картоните на Мондиала в Мексико осем лета по-късно.
Финалите в Чили сигурно остават вечно като едно от най-зрелищните футболни събития. Присъствието на Пеле, Гаринча и останалите виртуози с топката са засенчени от зверските секири, които заплашват живота на футболистите. Неслучайно международното в Чили ще се запомни като може би най-грубото състезание за всички времена.
Именно баталните подиуми на южноамериканска земя са една от аргументите по-късно да бъде въведена системата с наказванията за провинилите се играчи. В интерес на истината, в Чили съдиите имат право да гонят футболните касапи от двата тима, само че процедурата е много усложнена. На арбитъра му се постанова първо да отдели провинилия се от заформилото се меле, да притегли вниманието му и по-късно да му уточни, че е изпъден. Много от разбеснелите се футболисти се вършат, че не схващат какво им се приказва, а техните съотборници емват рефера, с цел да го разконцентрират и да трансформират мнението му. В Чили сигурно е било пъкъл да ръководиш футболен мач.
Върхът на скандалните осъществявания е мачът Чили - Италия, който остава в историята като " Битката в Сантяго ". Някои от играчите, пристигнали на чилийска земя, като че ли са не запомнили в какъв спорт се състезават и демонстрират повече бойни, в сравнение с футболни умения. В мача сред европейския първенец Съюз на съветските социалистически републики и Югославия руският бранител Дубински е изнесен на носилка със строшен крайник след груба намеса. Същата е ориста на капитана на швейцарците Ешман след мача на тима му с Федерална Република Германия. Звездата Пеле е контузен още във втория дуел на бразилците и пропуща остатъка от шампионата.
Коментаторът на Би Би Си Дейвид Коулмън дефинира мача като " най-глупавото, ужасяващо, непоносимо и позорно футболно зрелище за всички времена ". Баталните подиуми приключват с двама изгонени италианци. По днешните стандарти тази игра най-вероятно нямаше да приключи.
ФИФА праща за арбитър Кен Астън, най-опитния си съдия от Англия. Решението се оказва неуспех.
Първото нарушаване е в 12-ата секунда. В 4-ата минута Леонел Санчес от Чили удря в лицето Маскио, а в отговор Джорджо Ферини замахва като вманиачен да го изрита. Първото изпъждане е реалност - за италианеца. Той излиза от терена чак след 8 минути, в които тимовете се бутат и удрят по терена, а се постанова полиция да го изведе.
Нещата се успокояват за 4-5 минути, в които даже има няколко точни паса. Но всяко единоборство води до напрежение, конфликти и прекъсвания на играта. В 41-вата минута неизбежното се случва.
Първо същият Санчес забива пестник в лицето на десния бранител на Италия Марио Давид, който пробва да изрита топката отдолу под задника му. Санчес е седнал върху нея да я резервира. Италианецът е като разгневен бик и тегли няколко шута, само че... по топката. Не удря чилиеца. Той става и вкарва превъзходен ляв прав - татко му е професионален боксьор, много известен в Чили. Сензационно, Астън не го гони от терена.
Марио обаче, разтривайки челюстта си, е взел своето решение. Секунди по-късно една отбита топка на тъчлинията отскача високо към главата на Санчес. Шутът е жесток, попада тъкмо в задачата. Публиката пробва да нахлуе, полицията избавя Давид, а английският арбитър го гони непосредствено. Италия е с деветима души още преди почивката.
" Италианците не можеха да схванат - а аз също не мога - за какво Астън изгони Давид и Ферини, а остави на терена Санчес, който игра като Роки Марчиано - написа Джими Хил в английския в. " Обзървър " за мача. - Съдията тотално се провали. Това бяха брутални нарушавания на разпоредбите, а и на достолепието на играта. И Астън не взе нужните ограничения. "
Самият рефер пробва да се отбрани години по-късно: " Това бе неосъществим за управление мач. Мислих и за преустановяване, само че не знам по какъв начин щяхме да осигурим излизането на италианските играчи от стадиона. Колкото до съдийството, това видях - това свирих. Бях оставен на терена с един малък американец и един мексиканец. На процедура бях самичък против 22-ма разярени играчи ".
Четири години по-късно на Световното състезание в Англия немският съдия Рудолф Крейтлейн се нуждае от цели пет дълги минути, с цел да изясни на капитана на Аржентина Антонио Ратин, че е отхвърлен от терена. Подобен проблем в същия мач на " Уембли " се появява с британския капитан Боби Чарлтън, който чак на идващия ден научава от вестниците, че е получил предизвестие от арбитъра.
След този мач Кен Астън, който към този момент е началник на съдиите на международното състезание, взема решение, че във футбола незабавно би трябвало да бъде направен нов интернационален код, който по-ясно да посочва предупреждаването и изгонването на всеки един футболист.
Отдаден на тези размишления, Астън кара автомобила си по " Кенсингтън Хай Стрийт " в Лондон, когато стопира на един светофар. Първо светва жълто, а по-късно - алено. " Точно това ни би трябвало! ", заключава футболният арбитър. Според него тази част от правилника за придвижване по пътищата би трябвало да бъде въведена и във футбола - жълт цвят за предизвестие, червен за премахване.
Вечерта споделя концепцията със брачната половинка си Хилда. Как обаче да се подава жълтият и аленият сигнал? Хилда отива в другата стая и по-късно се връща с два картона, изрязани от хартия в същия цвят. Направила ги е с такива размери, че да се побират в джоба на съдийския екип на мъжа си. Така в дома на Кен Астън се раждат наказателните картони.
Предложението на британския арбитър е изслушано деликатно във ФИФА и картоните са въведени за пръв път на международното състезание през 1970 година На 31 май същата година в мача Мексико - Съюз на съветските социалистически републики футболистът на руския отбор Евгени Ловчев получава първия жълт картон в цялата история на футбола. Показва му го немският съдия Курт Ченчнер. Четири години по-късно, на 14 юни 1974 година, турският арбитър Доган Бабаджан вади първия червен картон на международно състезание. Получава го чилиецът Карлос Казлай в мача против Западна Германия.
Най-известният червен картон е показан на 9 юли 2006 година. Италия стана международен първенец за четвърти път. На финала " адзурите " победиха Франция след дузпи, откакто в постоянното време дуелът приключи наедно 1:1. В 110-ата минута реферът Орасио Елисондо гони Зинедин Зидан, който удари с глава Марко Матераци. Впоследствие войната сред двамата продължи няколко години. Зидан съобщи, че е постъпил по този начин, защото Матераци е обидил майка му и сестра му. Италианецът се отбрани поради надменно държание на Зидан на терена. Четири години по-късно двамата обявиха, че са се сдобрили.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ