Изборите в Бразилия бяха спечелени от страха и гнева
Накъдето Бразилия, натам и демокрацията? Безполезно е външни хора да бълват презрителни мнения за спечелилия в неделните президентски избори в Бразилия Жаир Болсонаро. Той е изборът на народа си. За небразилците е значимо какво съставлява той, а не какво споделя.
Бразилия е една от най-вдъхновяващите бързоразвиващи се пазарни стопански системи, само че наподобява, че еволюцията й през последните 30 години от тирания към неуверена народна власт е забуксувала. Болсонаро експлоатира най-старата политика, тази на користта, и най-новата - на гнева, поляризацията и страха. Гласоподавателите преглътнаха неприязънта му към гейовете, феминизма, тропическите гори и върховенството на закона, с цел да се отърват от един подкупен ляв режим, който се оказа некадърен да овладее уличното принуждение. Една фамозна с толерантността си нация избра военната и икономическа дисциплинираност.
Във всяка страна забележимият срив на обществения ред ще докара гласоподавателите до екстремизъм. Това обръщение е потвърдено известно в целия свят - Родриго Дутерте във Филипините, Андрес Мануел Лопес Обрадор в Мексико, Виктор Орбан в Унгария, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, даже Доналд Тръмп в Съединени американски щати. Либералните полезности, както и да ги дефинирате, няма да оцелеят, когато бранителите им не могат да предадат достоинствата им на гласоподавателите.
Поуката за поборниците на отворената народна власт е очебийна. Ценностите й не може да се одобряват за даденост. Когато дебатите към този момент не се водят през контролирани медии, съдилища и институции, политиката автоматизирано ще се трансферира в тълпата. Социалните медии - които едно време бяха приветствани като медиатор на международно съгласие - се трансфораха в извор на неистина, яд и ненавист. Алгоритмите им поляризират публичното мнение. Псевдоинформацията им тласка разногласията към крайности. Дори една очевидно постоянна народна власт като Германия стана очевидец тази седмица на това по какъв начин центристкият й консенсус се раздира, тъй като гласоподавателите се разделят сред крайната десница и радикалната левица.
Всеки континент в този момент е очевидец на възхода на (предимно) десни рушители. Те притеглят хората, които се усещат маргинализирани от " политиката на идентичността ", от това, което възприемат като демократично насърчаване на малцинствата. Те се зареждат от религиозната назадничавост и несигурността на квартала им. Те яростно плюят на всеки тип върхушка. В колата им вият чакалите на сеещите страхове обществени медии.
В светлината на възхода на новата десница за либералите не е задоволително да запазят безмълвие. Лъжите и омразата не може да се разпращат из целия свят за облага. Истерията и гневът не може да се трансформират в нормален политически дискурс. Скучните детайли на демокрацията - регулацията на изборите, ограничението на цензурата, преодоляването на екстремизма, битката с корупцията - са до един жизненоважни.
Демократичното ръководство става неподатливо към умереността. И Англия не е изключение. Това, което би следвало да е рационално обсъждане на комерсиалната политика, се поляризира и замърси с яд. Коалицията и компромисът наподобяват невъзможни. Изходът може да е гибелен. Това е посланието от Бразилия.
Бразилия е една от най-вдъхновяващите бързоразвиващи се пазарни стопански системи, само че наподобява, че еволюцията й през последните 30 години от тирания към неуверена народна власт е забуксувала. Болсонаро експлоатира най-старата политика, тази на користта, и най-новата - на гнева, поляризацията и страха. Гласоподавателите преглътнаха неприязънта му към гейовете, феминизма, тропическите гори и върховенството на закона, с цел да се отърват от един подкупен ляв режим, който се оказа некадърен да овладее уличното принуждение. Една фамозна с толерантността си нация избра военната и икономическа дисциплинираност.
Във всяка страна забележимият срив на обществения ред ще докара гласоподавателите до екстремизъм. Това обръщение е потвърдено известно в целия свят - Родриго Дутерте във Филипините, Андрес Мануел Лопес Обрадор в Мексико, Виктор Орбан в Унгария, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, даже Доналд Тръмп в Съединени американски щати. Либералните полезности, както и да ги дефинирате, няма да оцелеят, когато бранителите им не могат да предадат достоинствата им на гласоподавателите.
Поуката за поборниците на отворената народна власт е очебийна. Ценностите й не може да се одобряват за даденост. Когато дебатите към този момент не се водят през контролирани медии, съдилища и институции, политиката автоматизирано ще се трансферира в тълпата. Социалните медии - които едно време бяха приветствани като медиатор на международно съгласие - се трансфораха в извор на неистина, яд и ненавист. Алгоритмите им поляризират публичното мнение. Псевдоинформацията им тласка разногласията към крайности. Дори една очевидно постоянна народна власт като Германия стана очевидец тази седмица на това по какъв начин центристкият й консенсус се раздира, тъй като гласоподавателите се разделят сред крайната десница и радикалната левица.
Всеки континент в този момент е очевидец на възхода на (предимно) десни рушители. Те притеглят хората, които се усещат маргинализирани от " политиката на идентичността ", от това, което възприемат като демократично насърчаване на малцинствата. Те се зареждат от религиозната назадничавост и несигурността на квартала им. Те яростно плюят на всеки тип върхушка. В колата им вият чакалите на сеещите страхове обществени медии.
В светлината на възхода на новата десница за либералите не е задоволително да запазят безмълвие. Лъжите и омразата не може да се разпращат из целия свят за облага. Истерията и гневът не може да се трансформират в нормален политически дискурс. Скучните детайли на демокрацията - регулацията на изборите, ограничението на цензурата, преодоляването на екстремизма, битката с корупцията - са до един жизненоважни.
Демократичното ръководство става неподатливо към умереността. И Англия не е изключение. Това, което би следвало да е рационално обсъждане на комерсиалната политика, се поляризира и замърси с яд. Коалицията и компромисът наподобяват невъзможни. Изходът може да е гибелен. Това е посланието от Бразилия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ