Изследване: Приятелите са важен фактор за щастието
Наистина ли ви липсват телефонните позвънявания на от дълго време изгубени другари ? Не сте сами. Ново изследване демонстрира, че хората постоянно подценяват какъв брой доста старите им другари биха се зарадвали, в случай че им се обадите ненадейно.
" Хората по принцип са обществени същества и обичат да поддържат връзка с други хора ", изяснява водещият създател Пеги Лиу, лекар на науките, от Университета в Питсбърг, в известие за медиите. " Има доста проучвания, които демонстрират, че поддържането на обществени връзки е потребно за нашето психическо и физическо здраве. Въпреки значимостта и удоволствието от обществените връзки обаче, нашето проучване демонстрира, че хората доста подценяват какъв брой доста другите ще оценят, че са се свързали с тях ".
Приятелите обичат, когато се обаждате " просто тъй като... ”.
Проучването включва няколко опита, в които вземат участие над 5900 души , като се преглеждат факторите, които играят роля за размера на признателността, която някой изпитва, когато другите се свържат с него по телефон, мейл или в обществена медия.
В един от опитите създателите на проучването помолили половината от участниците да си спомнят последния път, когато са се свързали с някого от обществения си кръг " просто по този начин " или " с цел да наваксат ", откакто не са говорили с него от доста дълго време. Останалата част от групата възприела противоположния метод, като си спомнила по кое време от дълго време загубен другар е потърсил контакт с тях.
След това двете групи трябваше да оценят по седемстепенна канара (1 значи " въобще не ", а 7 - " в огромна степен " ) до каква степен индивидът, получил това известие, го е оценил или се е почувствал признателен, благодарен или удовлетворен от известието. За хората, които се обаждат по телефона, това значи да отгатнат до каква степен приятелят им се радва да чуе нещо от тях. За хората, които получаваха позвъняването, те просто трябваше да споделят до каква степен правят оценка това, че са чули дългогодишния си другар.
Резултатите демонстрират, че хората, които се предизвикват контакта, доста подценяват признателността на приятеля си при сравняването на двете групи.
Хората се радват на изненади
В обособен опит участниците изпратили къса записка или дребен подарък на човек, който не са виждали от известно време. Както и в предходния опит, групата трябваше да оцени по седемстепенна канара какъв брой съгласно тях приятелят им ще одобри тази изненада.
След като участниците изпратили бележките и подаръците си, екипът помолил получателите също да оценят приемането на подарък от остарял другар. Отново се оказало, че лицето, което получава изненадата, прави оценка доста по-високо контакта, в сравнение с лицето, което изпраща подаръка.
" Установихме, че хората, получаващи връзката, слагат по-голям акцент върху детайла на изненадата, в сравнение с тези, които предизвикват връзката, и този нараснал акцент върху изненадата е обвързван с по-висока оценка ", прибавя Лиу. " Установихме също, че хората подценяват в по-голяма степен признателността на другите, когато връзката е по-изненадваща, за разлика от част от постоянен модел на връзка, или когато обществените връзки сред двамата участници са слаби ".
Не позволявайте на пандемията да застане на пътя ви
Изследователите споделят, че доста хора евентуално са изгубили връзка с членовете на своя обществен кръг през последните години. Освен че хората естествено се отдалечават от тези, с които са учили в гимназията или колежа, пандемията е добавила още едно равнище на обществена изолираност за някои.
Освен това екипът споделя, че хората постоянно се тормозят по какъв начин някой ще схване жеста да се свърже с тях след дълъг интервал на безмълвие. Новото изследване обаче демонстрира, че поздравът " просто по този начин " е доста по-желана изненада, в сравнение с мнозина си мислят.
" Понякога върша пауза, преди да протегна ръка на хора от обществения ми кръг преди пандемията, по разнообразни аргументи. Когато това се случи, се сещам за резултатите от това проучване и си подсещам, че и други хора може да желаят да се свържат с мен и да се двоумят по същите аргументи ", заключава Лиу. " След това си споделям, че бих оценила, в случай че те ми подадат ръка, и че няма причина да мисля, че те не биха се зарадвали на моето подаване на ръка към тях. "
Изследването е оповестено в Journal of Personality and Social Psychology.
" Хората по принцип са обществени същества и обичат да поддържат връзка с други хора ", изяснява водещият създател Пеги Лиу, лекар на науките, от Университета в Питсбърг, в известие за медиите. " Има доста проучвания, които демонстрират, че поддържането на обществени връзки е потребно за нашето психическо и физическо здраве. Въпреки значимостта и удоволствието от обществените връзки обаче, нашето проучване демонстрира, че хората доста подценяват какъв брой доста другите ще оценят, че са се свързали с тях ".
Приятелите обичат, когато се обаждате " просто тъй като... ”.
Проучването включва няколко опита, в които вземат участие над 5900 души , като се преглеждат факторите, които играят роля за размера на признателността, която някой изпитва, когато другите се свържат с него по телефон, мейл или в обществена медия.
В един от опитите създателите на проучването помолили половината от участниците да си спомнят последния път, когато са се свързали с някого от обществения си кръг " просто по този начин " или " с цел да наваксат ", откакто не са говорили с него от доста дълго време. Останалата част от групата възприела противоположния метод, като си спомнила по кое време от дълго време загубен другар е потърсил контакт с тях.
След това двете групи трябваше да оценят по седемстепенна канара (1 значи " въобще не ", а 7 - " в огромна степен " ) до каква степен индивидът, получил това известие, го е оценил или се е почувствал признателен, благодарен или удовлетворен от известието. За хората, които се обаждат по телефона, това значи да отгатнат до каква степен приятелят им се радва да чуе нещо от тях. За хората, които получаваха позвъняването, те просто трябваше да споделят до каква степен правят оценка това, че са чули дългогодишния си другар.
Резултатите демонстрират, че хората, които се предизвикват контакта, доста подценяват признателността на приятеля си при сравняването на двете групи.
Хората се радват на изненади
В обособен опит участниците изпратили къса записка или дребен подарък на човек, който не са виждали от известно време. Както и в предходния опит, групата трябваше да оцени по седемстепенна канара какъв брой съгласно тях приятелят им ще одобри тази изненада.
След като участниците изпратили бележките и подаръците си, екипът помолил получателите също да оценят приемането на подарък от остарял другар. Отново се оказало, че лицето, което получава изненадата, прави оценка доста по-високо контакта, в сравнение с лицето, което изпраща подаръка.
" Установихме, че хората, получаващи връзката, слагат по-голям акцент върху детайла на изненадата, в сравнение с тези, които предизвикват връзката, и този нараснал акцент върху изненадата е обвързван с по-висока оценка ", прибавя Лиу. " Установихме също, че хората подценяват в по-голяма степен признателността на другите, когато връзката е по-изненадваща, за разлика от част от постоянен модел на връзка, или когато обществените връзки сред двамата участници са слаби ".
Не позволявайте на пандемията да застане на пътя ви
Изследователите споделят, че доста хора евентуално са изгубили връзка с членовете на своя обществен кръг през последните години. Освен че хората естествено се отдалечават от тези, с които са учили в гимназията или колежа, пандемията е добавила още едно равнище на обществена изолираност за някои.
Освен това екипът споделя, че хората постоянно се тормозят по какъв начин някой ще схване жеста да се свърже с тях след дълъг интервал на безмълвие. Новото изследване обаче демонстрира, че поздравът " просто по този начин " е доста по-желана изненада, в сравнение с мнозина си мислят.
" Понякога върша пауза, преди да протегна ръка на хора от обществения ми кръг преди пандемията, по разнообразни аргументи. Когато това се случи, се сещам за резултатите от това проучване и си подсещам, че и други хора може да желаят да се свържат с мен и да се двоумят по същите аргументи ", заключава Лиу. " След това си споделям, че бих оценила, в случай че те ми подадат ръка, и че няма причина да мисля, че те не биха се зарадвали на моето подаване на ръка към тях. "
Изследването е оповестено в Journal of Personality and Social Psychology.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ