Законни ли са референдумите и защо нито ще донесат президентска република, нито ще изгонят еврото
Наистина ли ги е грижа за мнението на хората? По едно и също време две партии взеха решение да събират подписи за референдуми. Темите им са разнообразни, само че и двете идват в избирателен интервал, и търсят нещо коренно: определяне на „ президентска република “ и „ не на еврото “.
И двете хрумвания пристигнаха през януари. Едната е на извънпарламентарната „ ИТН “ (ИТН) на шоумена Слави Трифонов, а другата – на парламентарната проруска и евроскептична „ Възраждане “ с водач Костадин Костадинов.
Има Такъв Народ желае референдум за устройството на страната и търси отговор на въпроса:
„ Подкрепяте ли производство на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “
„ Възраждане “ желае отсрочване на приемането на еврото като национална валута в България и въпросът звучи по този начин:
„ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “
Инициативните комитети за привикване на референдуми, отпред с Трифонов и Костадинов, бяха оповестени през януари, когато беше ясно, че 48-ото Народно заседание няма да може да излъчи държавно управление и предстоят четвърти предварителни парламентарни избори. Както Има Такъв Народ, по този начин и „ Възраждане “ са разгласявали и преди желание да се допитат до народа по посочените тематики. Но преди време не го осъществиха.
Общото сред двете начинания, с изключение на съвпадението по време и предизборният интервал, е, че засягат въпроси, свързани с основополагащи държавни документи. Това са конституцията, съгласно която България е „ република с парламентарно ръководство “, и Договорът на България за присъединение към Европейски Съюз, в който приемането на еврото за национална валута е обвързване, въпреки и необвързано със период. Членството на България в Европейски Съюз също е скрепено в главния закон.
Второто общо е, че даже и да се проведат референдуми, действителен резултат съгласно „ волята на народа “ може и да няма. Особено в първия случай. На това мнение са конституционалисти като проф. Екатерина Михайлова и актуалният парламентарен арбитър проф. Янаки Стоилов. Ето за какво.
Как се привиква референдум и за какво „ подписка “
Законът планува няколко метода за привикване на народен референдум. Право да изискат подобен имат президентът, Министерският съвет, най-малко 1/5 от народните представители (или най-малко 48 души), най-малко 1/5 от общинските препоръки в страната или предприемчив комитет от жители посредством подписка.
Има Такъв Народ и „ Възраждане “ залагат на последната алтернатива. В 44-ото Народно събрание партията на Трифонов имаше задоволително депутати – 51, с цел да изиска допитване до народа, само че не го направи. „ Възраждане “, която разполага с 25 нации представители, сподели преди месеци, че ще провежда съвещания с останалите парламентарни партии за своя референдум против въвеждане на еврото. Според утвърждения проект то би трябвало да се случи през 2024 година (ако България покрие икономическите условия за това).
Няма информация по какъв начин са протекли и дали са се състояли диалози, с цел да се добавят изчезналите парламентарни гласове, само че по тематиката има условен политически консенсус в посока, противоположна на вижданията на „ Възраждане “. Така се стига до опцията „ подписка “ и в двата случая.
Инициативните комитети за привикване на референдум би трябвало да съберат минимум 200 000 подписа на жители с изборни права в България. Подписката би трябвало да съдържа 1 или повече въпроси, дефинирани по този начин, че да се дава отговор с „ да “ или „ не “. При събрани над 200 000, само че под 400 000 подписа, Народното събрание взема решение дали да се организира референдум. При над 400 000 подписа, минали през инспекция за достоверност, Народното събрание по закон би трябвало да одобри решение за привикване на референдум.
Това обаче към момента не е задоволително да се организира подобен. Конституционният съд (КС) има последната дума – при положение, че бъде сезиран, че даден въпрос опонира на главния закон. Решението на Народното събрание може да бъде оспорено пред Конституционен съд от президента, държавното управление, най-малко 48 народни представители, ръководителите на висшите съдилища, основния прокурор.
Конституционен съд е задължен да се произнесе преди датата, за която е плануван референдумът. Датата се показва с декрет на президента най-малко 3 месеца след сполучлива подписка и решение на Народното събрание.
И още нещо – Народното събрание има право да редактира въпросите.
Законен ли е референдумът на Слави
Опит за привикване на референдум с тематика превръщането на България от парламентарна в „ президентска република “ е въобще вероятен, с помощта на смяна от 2020 година в закона, уреждащ допитванията до народа.
Тя е прокарана без разисквания с гласовете на тогавашните ръководещи от ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ – групировка, която беше съдружен сътрудник на Бойко Борисов, само че към този момент не съществува. Предложението е на вторите. Преди това законът категорично не разрешава национални допитвания по тематики, за които се изисква привикване на Велико национално заседание. Това е единственият орган, който може да трансформира конституцията в частта ѝ за устройството на страната или да одобри нова конституция.
Само Народно събрание може да реши да се саморазпусне и да има избори за Велико национално заседание. Няма по какъв начин референдум да задължи най-малко 160 от общо 240 депутати да вземат сходно решение, сподели пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова – конституционалист, учител в Нов български университет (НБУ) и някогашен депутат.
По закон един въпрос, подложен на референдум, става наложителен за осъществяване от Народно събрание единствено в случай че повече от половината дали своят вот са дали отговор с „ да “, а броят на гласуваните гласоподаватели е най-малко толкоз огромен, колкото на последния извършен парламентарен избор. При тези условия и резултатът се води „ наложителен “ за осъществяване. Ако Народно събрание не направи нищо, решението на народа „ влиза в деяние “.
„ Кое тъкмо влиза в деяние? “, сподели проф. Михайлова и добави, че тук към този момент казусът е колкото в поставения от Има Такъв Народ въпрос, толкоз и в самия закон за референдумите. Без експлицитен акт на Народно събрание няма по какъв начин да се уреди законодателен въпрос, още по-малко подобен, организиран в конституцията – какъвто е свикването на Велико национално заседание.
По думите ѝ от самодейността на Има Такъв Народ „ единственото, което следва, е предизборна дъвка, само че да я оставим настрани – може да последва единствено опит да се оказва напън върху бъдещите депутати с мотив „ вижте народът какво желае “, сподели тя.
Проф. Стоилов също сподели, че въпросът на Слави Трифонов и компания – макар смяната в закона от 2020 година – няма по какъв начин да докара до резултат. Една от аргументите е, че преди възможна полемика за привикване на Велико национално заседание, би трябвало да бъде импортиран в Народното събрание план за смяна или за чисто нова конституция.
И в този момент в закона написа, че референдум може да има единствено по тематики „ от компетенцията на Народното събрание “. Това всъщност значи същото, като анулирания текст, въпреки да не е под формата на възбрана, е мнението на проф. Янаки Стоилов.
Дори и въпросът на Има Такъв Народ: „ Подкрепяте ли производство на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “, да бъде подложен за национално допитване, какъвто и да е резултатът, той не трансформира метода, по който се привиква Велико национално заседание. А той е записан в конституцията, споделиха още и проф. Стоилов, и проф. Михайлова.
„ Иван, Драган и Петкан “ и огромната загадка
Тъй като референдумът, проведен от Слави Трифонов, среща неразбиране измежду адвокати, на конференция партийният водач получи въпрос кои са юристите, подготвили процедурата за свикването му. „ Иван, Драган и Петкан “ бе първата реакция от Трифонов. Втората беше назад запитване към публицистите: „ А за какво да ви споделяме? “.
Трифонов и сподвижниците му, по-късно основали партия Има Такъв Народ, проведоха референдум и през 2016 година Три от общо шест въпроса бяха оповестени за противоконституционни.
Има и още един проблем – кой може да внесе промени или законопроект за нова конституция, което е условие за привикване на Велико народно събрание, за разлика от провеждането на референдум? Това са президентът – през днешния ден Румен Радев (когото Има Такъв Народ поддържа за втори мандат на изборите през 2021 г.), или най-малко 120 от общо 240 депутати в елементарен парламент. През 2019 година Радев разгласи, че има собствен план за главен закон, само че анонсира промени в частта „ правосъдна власт “. През 2021 година сподели, че е време въпросният план да бъде показан, само че не е и до ден сегашен.
През 2020 година и някогашният министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов в разгара на митинги против държавното управление заприказва за “рестарт на страната “ с нова конституция. Беше импортиран даже план. Нищо не последва, нямаше поддръжка. В нито един от двата случая не ставаше дума за промяна на държавното устройство в посока „ президентска република “.
Доц. доктор Наталия Киселова напомни в подкаст на неправителствената организация „ Правосъдие за всеки “, че през лятото на 2022 година предизборната акция на Има Такъв Народ стъпи на поръчката, че партията ще работи за президентска република. Резултатът – партията остана отвън 48-ото Народно събрание. „ Тези хора имат прагматична цел и тя е да получат в случай че не 4, то най-малко 1 % на идните парламентарни избори “, сподели тя. И напомни, че в оповестената подписка за референдум няма претекстове за какво и по какъв начин тъкмо би трябвало да се промени държавното устройство, а и Велико национално заседание не може да се свика на база на референдум.
„ Не на еврото “? Не тъкмо
Заявката на „ Възраждане “ за национално допитвате с въпроса „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “ въпреки всичко сполучливо „ заобикаля “ възбраната в закона да се слагат на референдум проблеми, скрепени с към този момент рафитицилан интернационален контракт.
Договорът на България за присъединение към Европейски Съюз планува обвързване страната да одобри за своя национална валута еврото. Но в документа няма период по кое време това би трябвало да стане. Има единствено заложени стопански условия, на които страната би трябвало да дава отговор.
България кандидатства за Еврозоната (общността от страни, употребяващи общата европейска валута) и през 2020 година се причисли към финансовия механизъм ERM2 – или така наречен чакалня за Еврозоната. Одобреният от държавното управление проект е действително въвеждане на еврото да се случи през 2024 година
Така от „ Възраждане “ на процедура не отхвърлят еврото, а поръчката, че „ избавят българския лев “ е с краткотраен темперамент – в действителност се желае единствено отсрочване на датата за въвеждането му.
Три референдума. И нито един законен
В най-новата история на България до момента са извършени три референдума. И трите пъти изборната интензивност е ниска и резултатът от допитването не е наложителен за осъществяване.
Първият е от 2013 година и е отдаден на рестарт на градежа на АЕЦ „ Белене “ – неосъщественият и противоречив план за втора нуклеарна централа с съветски реактори, технология и реализатор. Идеята за нея е от времето на социализма. Двигатели на допитването са партиите Българска социалистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация. Събират задоволително подписи за провеждането му, само че изборната интензивност е прекомерно ниска, с цел да бъде то с законен резултат. Все отново болшинството от гласувалите дават отговор с „ да “ на въпроса „ Да се развива ли нуклеарната енергетика в България посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала “.
Вторият референдум е през 2013 година Инициатор е президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев, а въпросът е „ Подкрепяте ли да може да се гласува и отдалечено по електронен път при производство на изборите и референдумите? “. Активността още веднъж е ниска, само че отговорите „ да “ са 69,5%. Парламентът записва в Изборния кодекс бъдещо въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване, което по този начин и не се осъществя. А 48-ият парламент го анулира, до момента в който възкресяваше хартиената бюлетина и превръщаше машините за гласоподаване в принтери за още хартиени бюлетини.
Третият и финален по време референдум бе проведен от Слави Трифонов през 2016 година Той още не беше политик и партията му „ ИТН “ я нямаше. Въпросите по проект бяха 6, само че 2 се оказаха противоконституционни – за понижаване на броя на народните представители от 240 на 120 и за въвеждане на директен избор на полицейски началници. И двата проблема са от компетентността на Велико национално заседание, което да промени конституцията. Тогава имаше експлицитна възбрана в закона за осъществяване на референдум по такива въпроси.
Останаха 3 питания – за въвеждане на мажоритарна изборна система, за наложително гласоподаване на избори и референдуми и за понижаване на държавната дотация за политическите партии до 1 лева на глас, получен на последния парламентарен избор (сега е 8 лева, а сумата се записва всяка година в Закона за държавния бюджет). Това е допитването, което беше на ръба да доближи потребността изборна интензивност, с цел да станат резултатите от него наложителни. Не стигнаха едвам 12 000 гласа. И по трите въпроса болшинството гласоподаватели се произнесе позитивно, само че Народното събрание беше длъжно да се съобрази с този избор.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
И двете хрумвания пристигнаха през януари. Едната е на извънпарламентарната „ ИТН “ (ИТН) на шоумена Слави Трифонов, а другата – на парламентарната проруска и евроскептична „ Възраждане “ с водач Костадин Костадинов.
Има Такъв Народ желае референдум за устройството на страната и търси отговор на въпроса:
„ Подкрепяте ли производство на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “
„ Възраждане “ желае отсрочване на приемането на еврото като национална валута в България и въпросът звучи по този начин:
„ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “
Инициативните комитети за привикване на референдуми, отпред с Трифонов и Костадинов, бяха оповестени през януари, когато беше ясно, че 48-ото Народно заседание няма да може да излъчи държавно управление и предстоят четвърти предварителни парламентарни избори. Както Има Такъв Народ, по този начин и „ Възраждане “ са разгласявали и преди желание да се допитат до народа по посочените тематики. Но преди време не го осъществиха.
Общото сред двете начинания, с изключение на съвпадението по време и предизборният интервал, е, че засягат въпроси, свързани с основополагащи държавни документи. Това са конституцията, съгласно която България е „ република с парламентарно ръководство “, и Договорът на България за присъединение към Европейски Съюз, в който приемането на еврото за национална валута е обвързване, въпреки и необвързано със период. Членството на България в Европейски Съюз също е скрепено в главния закон.
Второто общо е, че даже и да се проведат референдуми, действителен резултат съгласно „ волята на народа “ може и да няма. Особено в първия случай. На това мнение са конституционалисти като проф. Екатерина Михайлова и актуалният парламентарен арбитър проф. Янаки Стоилов. Ето за какво.
Как се привиква референдум и за какво „ подписка “
Законът планува няколко метода за привикване на народен референдум. Право да изискат подобен имат президентът, Министерският съвет, най-малко 1/5 от народните представители (или най-малко 48 души), най-малко 1/5 от общинските препоръки в страната или предприемчив комитет от жители посредством подписка.
Има Такъв Народ и „ Възраждане “ залагат на последната алтернатива. В 44-ото Народно събрание партията на Трифонов имаше задоволително депутати – 51, с цел да изиска допитване до народа, само че не го направи. „ Възраждане “, която разполага с 25 нации представители, сподели преди месеци, че ще провежда съвещания с останалите парламентарни партии за своя референдум против въвеждане на еврото. Според утвърждения проект то би трябвало да се случи през 2024 година (ако България покрие икономическите условия за това).
Няма информация по какъв начин са протекли и дали са се състояли диалози, с цел да се добавят изчезналите парламентарни гласове, само че по тематиката има условен политически консенсус в посока, противоположна на вижданията на „ Възраждане “. Така се стига до опцията „ подписка “ и в двата случая.
Инициативните комитети за привикване на референдум би трябвало да съберат минимум 200 000 подписа на жители с изборни права в България. Подписката би трябвало да съдържа 1 или повече въпроси, дефинирани по този начин, че да се дава отговор с „ да “ или „ не “. При събрани над 200 000, само че под 400 000 подписа, Народното събрание взема решение дали да се организира референдум. При над 400 000 подписа, минали през инспекция за достоверност, Народното събрание по закон би трябвало да одобри решение за привикване на референдум.
Това обаче към момента не е задоволително да се организира подобен. Конституционният съд (КС) има последната дума – при положение, че бъде сезиран, че даден въпрос опонира на главния закон. Решението на Народното събрание може да бъде оспорено пред Конституционен съд от президента, държавното управление, най-малко 48 народни представители, ръководителите на висшите съдилища, основния прокурор.
Конституционен съд е задължен да се произнесе преди датата, за която е плануван референдумът. Датата се показва с декрет на президента най-малко 3 месеца след сполучлива подписка и решение на Народното събрание.
И още нещо – Народното събрание има право да редактира въпросите.
Законен ли е референдумът на Слави
Опит за привикване на референдум с тематика превръщането на България от парламентарна в „ президентска република “ е въобще вероятен, с помощта на смяна от 2020 година в закона, уреждащ допитванията до народа.
Тя е прокарана без разисквания с гласовете на тогавашните ръководещи от ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ – групировка, която беше съдружен сътрудник на Бойко Борисов, само че към този момент не съществува. Предложението е на вторите. Преди това законът категорично не разрешава национални допитвания по тематики, за които се изисква привикване на Велико национално заседание. Това е единственият орган, който може да трансформира конституцията в частта ѝ за устройството на страната или да одобри нова конституция.
Само Народно събрание може да реши да се саморазпусне и да има избори за Велико национално заседание. Няма по какъв начин референдум да задължи най-малко 160 от общо 240 депутати да вземат сходно решение, сподели пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова – конституционалист, учител в Нов български университет (НБУ) и някогашен депутат.
По закон един въпрос, подложен на референдум, става наложителен за осъществяване от Народно събрание единствено в случай че повече от половината дали своят вот са дали отговор с „ да “, а броят на гласуваните гласоподаватели е най-малко толкоз огромен, колкото на последния извършен парламентарен избор. При тези условия и резултатът се води „ наложителен “ за осъществяване. Ако Народно събрание не направи нищо, решението на народа „ влиза в деяние “.
„ Кое тъкмо влиза в деяние? “, сподели проф. Михайлова и добави, че тук към този момент казусът е колкото в поставения от Има Такъв Народ въпрос, толкоз и в самия закон за референдумите. Без експлицитен акт на Народно събрание няма по какъв начин да се уреди законодателен въпрос, още по-малко подобен, организиран в конституцията – какъвто е свикването на Велико национално заседание.
По думите ѝ от самодейността на Има Такъв Народ „ единственото, което следва, е предизборна дъвка, само че да я оставим настрани – може да последва единствено опит да се оказва напън върху бъдещите депутати с мотив „ вижте народът какво желае “, сподели тя.
Проф. Стоилов също сподели, че въпросът на Слави Трифонов и компания – макар смяната в закона от 2020 година – няма по какъв начин да докара до резултат. Една от аргументите е, че преди възможна полемика за привикване на Велико национално заседание, би трябвало да бъде импортиран в Народното събрание план за смяна или за чисто нова конституция.
И в този момент в закона написа, че референдум може да има единствено по тематики „ от компетенцията на Народното събрание “. Това всъщност значи същото, като анулирания текст, въпреки да не е под формата на възбрана, е мнението на проф. Янаки Стоилов.
Дори и въпросът на Има Такъв Народ: „ Подкрепяте ли производство на избори за Велико Народно заседание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република? “, да бъде подложен за национално допитване, какъвто и да е резултатът, той не трансформира метода, по който се привиква Велико национално заседание. А той е записан в конституцията, споделиха още и проф. Стоилов, и проф. Михайлова.
„ Иван, Драган и Петкан “ и огромната загадка
Тъй като референдумът, проведен от Слави Трифонов, среща неразбиране измежду адвокати, на конференция партийният водач получи въпрос кои са юристите, подготвили процедурата за свикването му. „ Иван, Драган и Петкан “ бе първата реакция от Трифонов. Втората беше назад запитване към публицистите: „ А за какво да ви споделяме? “.
Трифонов и сподвижниците му, по-късно основали партия Има Такъв Народ, проведоха референдум и през 2016 година Три от общо шест въпроса бяха оповестени за противоконституционни.
Има и още един проблем – кой може да внесе промени или законопроект за нова конституция, което е условие за привикване на Велико народно събрание, за разлика от провеждането на референдум? Това са президентът – през днешния ден Румен Радев (когото Има Такъв Народ поддържа за втори мандат на изборите през 2021 г.), или най-малко 120 от общо 240 депутати в елементарен парламент. През 2019 година Радев разгласи, че има собствен план за главен закон, само че анонсира промени в частта „ правосъдна власт “. През 2021 година сподели, че е време въпросният план да бъде показан, само че не е и до ден сегашен.
През 2020 година и някогашният министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов в разгара на митинги против държавното управление заприказва за “рестарт на страната “ с нова конституция. Беше импортиран даже план. Нищо не последва, нямаше поддръжка. В нито един от двата случая не ставаше дума за промяна на държавното устройство в посока „ президентска република “.
Доц. доктор Наталия Киселова напомни в подкаст на неправителствената организация „ Правосъдие за всеки “, че през лятото на 2022 година предизборната акция на Има Такъв Народ стъпи на поръчката, че партията ще работи за президентска република. Резултатът – партията остана отвън 48-ото Народно събрание. „ Тези хора имат прагматична цел и тя е да получат в случай че не 4, то най-малко 1 % на идните парламентарни избори “, сподели тя. И напомни, че в оповестената подписка за референдум няма претекстове за какво и по какъв начин тъкмо би трябвало да се промени държавното устройство, а и Велико национално заседание не може да се свика на база на референдум.
„ Не на еврото “? Не тъкмо
Заявката на „ Възраждане “ за национално допитвате с въпроса „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “ въпреки всичко сполучливо „ заобикаля “ възбраната в закона да се слагат на референдум проблеми, скрепени с към този момент рафитицилан интернационален контракт.
Договорът на България за присъединение към Европейски Съюз планува обвързване страната да одобри за своя национална валута еврото. Но в документа няма период по кое време това би трябвало да стане. Има единствено заложени стопански условия, на които страната би трябвало да дава отговор.
България кандидатства за Еврозоната (общността от страни, употребяващи общата европейска валута) и през 2020 година се причисли към финансовия механизъм ERM2 – или така наречен чакалня за Еврозоната. Одобреният от държавното управление проект е действително въвеждане на еврото да се случи през 2024 година
Така от „ Възраждане “ на процедура не отхвърлят еврото, а поръчката, че „ избавят българския лев “ е с краткотраен темперамент – в действителност се желае единствено отсрочване на датата за въвеждането му.
Три референдума. И нито един законен
В най-новата история на България до момента са извършени три референдума. И трите пъти изборната интензивност е ниска и резултатът от допитването не е наложителен за осъществяване.
Първият е от 2013 година и е отдаден на рестарт на градежа на АЕЦ „ Белене “ – неосъщественият и противоречив план за втора нуклеарна централа с съветски реактори, технология и реализатор. Идеята за нея е от времето на социализма. Двигатели на допитването са партиите Българска социалистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация. Събират задоволително подписи за провеждането му, само че изборната интензивност е прекомерно ниска, с цел да бъде то с законен резултат. Все отново болшинството от гласувалите дават отговор с „ да “ на въпроса „ Да се развива ли нуклеарната енергетика в България посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала “.
Вторият референдум е през 2013 година Инициатор е президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев, а въпросът е „ Подкрепяте ли да може да се гласува и отдалечено по електронен път при производство на изборите и референдумите? “. Активността още веднъж е ниска, само че отговорите „ да “ са 69,5%. Парламентът записва в Изборния кодекс бъдещо въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване, което по този начин и не се осъществя. А 48-ият парламент го анулира, до момента в който възкресяваше хартиената бюлетина и превръщаше машините за гласоподаване в принтери за още хартиени бюлетини.
Третият и финален по време референдум бе проведен от Слави Трифонов през 2016 година Той още не беше политик и партията му „ ИТН “ я нямаше. Въпросите по проект бяха 6, само че 2 се оказаха противоконституционни – за понижаване на броя на народните представители от 240 на 120 и за въвеждане на директен избор на полицейски началници. И двата проблема са от компетентността на Велико национално заседание, което да промени конституцията. Тогава имаше експлицитна възбрана в закона за осъществяване на референдум по такива въпроси.
Останаха 3 питания – за въвеждане на мажоритарна изборна система, за наложително гласоподаване на избори и референдуми и за понижаване на държавната дотация за политическите партии до 1 лева на глас, получен на последния парламентарен избор (сега е 8 лева, а сумата се записва всяка година в Закона за държавния бюджет). Това е допитването, което беше на ръба да доближи потребността изборна интензивност, с цел да станат резултатите от него наложителни. Не стигнаха едвам 12 000 гласа. И по трите въпроса болшинството гласоподаватели се произнесе позитивно, само че Народното събрание беше длъжно да се съобрази с този избор.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ