Свидетел за “Титан”: Приключение в сурови условия е, вътре е тясно, няма светлина при спускане и издигане
“Наистина е доста тясно. Пода, на който седите, е към 2 м… Няма седалки, няма улеснения. Много изчистено и просто. Няма по какъв начин да сетиш изправен или на колене. Можеш единствено да седиш от самото начало. Има едно малко прозорче, през което можеш да гледаш на открито и това е. При спускането и издигането няма светлина. Седиш в тъмното. Наистина е премеждие в сурови условия ”. Това описа пред bTV немският предприемач Артур Льобл, който се качва на борда на дребната подводница „ Титан “ през лятото на 2021-ва. Тогава той знае, че му следва нещо невиждано. Когато подводницата се потапя обаче, стартират техническите проблеми, а той бързо схваща, че всяка дребна щета може да е съдбовна.
Преди две години с него са френският океанограф Пол-Анри Наржоле, спускал се до останките от „ Титаник “ повече от всеки различен и Стоктън Ръш, американски създател и шеф на OceanGate, който е управлявал подводния уред.
Когато в четвъртък вечерта стана ясно, че всички на борда от новата експедиция на „ Титан “ са починали, Артур се сбогува с двама другари, чиито тела евентуално в никакъв случай няма да стигнат до повърхността.
“Знаете ли, през 2021 година бяхме дружно в подводницата. Пол-Анри беше толкоз отзивчив, постоянно подготвен да помогне, доста рядко се срещат хора като него. Стоктън Ръш също ми беше другар, предприемач, инженер. Това беше неповторимо премеждие за мен, в никакъв случай няма да го не помни. Винаги ще помня тези прелестни двама души ”, споделя предприемачът.
Той си спомня спускането от 2021 година: “Беше планувано за събота или неделя от 6 сутрина. Забавиха ни с 4 часа, тъй като имаше проблем със зареждането на батериите. Имаше същият проблем и от преди, повтори се още веднъж и по тази причина се отсрочи спускането ни. Като ни спуснаха от кораба „ Артик Хорайзън “ на платформата на към водата, тъй като подводницата има тръби от двете страни за стабилизиране, едната тръба беше разхлабена и ни върнаха назад към кораба. Ремонтираха я и започнахме изначало спускането. Докато я поправяха, трябваше да стоим в подводницата, тъй като нямаше време да влизаме и излизаме още веднъж, щяхме да се забавим прекалено много ”.
Той разказва и чувството при втурване: “Много си обезпокоен, не знаеш какво се случва. Ще би трябвало ли да се връщаш предварително, а и като стигнем до долу – ще можем ли да забележим въобще Титаник, тъй като е имало спускания, които са стигали до долу, само че не са виждали Титаник. Бяха два часа и половина, изпълнени с терзания. А и двамата ми другари, сътрудници от Англия, от Лондон, те бяха с нас. Спускането ни беше мъчно. Издигането назад нагоре беше супер, имахме шанс, бяхме видели всичко, подводницата беше изпълнена с положително въодушевление при издигането ”.
Бизнесменът прибавя: “В събота Стоктън Ръш ми писа по имейла, описа ми обстановката, в която са били, неприятните метеорологични условия, на които са били изложени. Как в събота не се е осъществило пътуването и изчаквали неделя да опитат още веднъж да се спуснат. Мисля, че беше въпрос на бизнес, в случай че всяко втурване е несполучливо, няма да има клиенти. Трябва да имате поради, че в случай че не е допустимо втурване заради метеорологични аргументи, подписал си контракта и изискванията са, че не се връщат никакви пари, получаваш опция за втурване различен път през идните години, единствено в случай че има механически проблеми с подводницата, само че в случай че е заради метеорологичните условия, в случай че е анулирано спускането, не получаваш никакво обезщетение. Разбирате, че е въпрос на бизнес, на пари ”.
Преди две години с него са френският океанограф Пол-Анри Наржоле, спускал се до останките от „ Титаник “ повече от всеки различен и Стоктън Ръш, американски създател и шеф на OceanGate, който е управлявал подводния уред.
Когато в четвъртък вечерта стана ясно, че всички на борда от новата експедиция на „ Титан “ са починали, Артур се сбогува с двама другари, чиито тела евентуално в никакъв случай няма да стигнат до повърхността.
“Знаете ли, през 2021 година бяхме дружно в подводницата. Пол-Анри беше толкоз отзивчив, постоянно подготвен да помогне, доста рядко се срещат хора като него. Стоктън Ръш също ми беше другар, предприемач, инженер. Това беше неповторимо премеждие за мен, в никакъв случай няма да го не помни. Винаги ще помня тези прелестни двама души ”, споделя предприемачът.
Той си спомня спускането от 2021 година: “Беше планувано за събота или неделя от 6 сутрина. Забавиха ни с 4 часа, тъй като имаше проблем със зареждането на батериите. Имаше същият проблем и от преди, повтори се още веднъж и по тази причина се отсрочи спускането ни. Като ни спуснаха от кораба „ Артик Хорайзън “ на платформата на към водата, тъй като подводницата има тръби от двете страни за стабилизиране, едната тръба беше разхлабена и ни върнаха назад към кораба. Ремонтираха я и започнахме изначало спускането. Докато я поправяха, трябваше да стоим в подводницата, тъй като нямаше време да влизаме и излизаме още веднъж, щяхме да се забавим прекалено много ”.
Той разказва и чувството при втурване: “Много си обезпокоен, не знаеш какво се случва. Ще би трябвало ли да се връщаш предварително, а и като стигнем до долу – ще можем ли да забележим въобще Титаник, тъй като е имало спускания, които са стигали до долу, само че не са виждали Титаник. Бяха два часа и половина, изпълнени с терзания. А и двамата ми другари, сътрудници от Англия, от Лондон, те бяха с нас. Спускането ни беше мъчно. Издигането назад нагоре беше супер, имахме шанс, бяхме видели всичко, подводницата беше изпълнена с положително въодушевление при издигането ”.
Бизнесменът прибавя: “В събота Стоктън Ръш ми писа по имейла, описа ми обстановката, в която са били, неприятните метеорологични условия, на които са били изложени. Как в събота не се е осъществило пътуването и изчаквали неделя да опитат още веднъж да се спуснат. Мисля, че беше въпрос на бизнес, в случай че всяко втурване е несполучливо, няма да има клиенти. Трябва да имате поради, че в случай че не е допустимо втурване заради метеорологични аргументи, подписал си контракта и изискванията са, че не се връщат никакви пари, получаваш опция за втурване различен път през идните години, единствено в случай че има механически проблеми с подводницата, само че в случай че е заради метеорологичните условия, в случай че е анулирано спускането, не получаваш никакво обезщетение. Разбирате, че е въпрос на бизнес, на пари ”.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ